№ 26
гр. Шумен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20213630101464 по описа за 2021 година
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба (конкретизирана)
ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, представлявано от М. С. и Д К.К твърди, че на
02.08.2018 г., на 03.10.2018 г. и на 19.11.2018 г. сключило с ответницата ПЛ. Г. К. три
договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги. За периода 05.12.2018 г. –
24.03.2019 г. ищцовото дружество издало фактури за потребените услуги, които не били
заплатени от ответницата. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати
дължимите суми, ищецът прекратил едностранно договорите с К., като тя дължала и
предвидената във всеки от договорите неустойка. Общата дължима от ответницата сума,
представляваща сбора от трите неустойки възлизал на 159,90 лв., като същата не изпълнила
задълженията си по договорите за плащането им и все още дължала цитираната сума.
Ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 75/2021 г. по описа на съда. Заповедта
била връчена на К. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по
силата на което по отношение на ответницата да бъде признато за установено, че
съществуват следните вземания на ищцовото дружество: в размер на 44,97 лв.,
представляваща неустойка при прекратяване на договор от 19.11.2018 г., сключен между
страните, поради неплащане от ответницата на дължими суми; в размер на 52,47 лв.,
представляваща неустойка при прекратяване на договор от 02.08.2018 г., сключен между
1
страните, поради неплащане от ответницата на дължими суми; в размер на 62,46 лв.,
представляваща неустойка при прекратяване на договор от 03.10.2018 г., сключен между
страните, поради неплащане от ответницата на дължими суми, като претендира и разноските
по заповедното и по настоящото исково производство.
Ответницата не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор
на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото
заседание.
С писмено изявление от 12.01.2022 г., пълномощникът на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.
В първото по делото заседание на 13.01.2022 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата поради наличие на следните
предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответницата не се явява и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. С
определение от 16.06.2021 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на
страните, вкл. на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се
позовава на следните приети по делото доказателства: писмените материали, съдържащи се
ч.гр.д. № 75/2021 г. по описа на ШРС.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в
качеството му на кредитор срещу ответницата П.К. в качеството й на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260025/12.01.2021 г. по ч.гр.д. №
75/2021 г. на ШРС, и след връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира
се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че установителните искове са допустими.
По основателността на исковете:
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
2
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 75/2021 г. на ШРС.
Настоящият състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност
на претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Тоест,
предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието на
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение
на страните следва да бъде признато за установено, че съществуват конкретизираните по-
горе вземания на „Теленор България” ЕАД гр. София от П.К..
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София направените
разноски по настоящото исково производство в размер на 305,00 лв. (съобразно
представения списък на разноските) и по заповедното производство в размер на 205,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. Г. К. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, бул. „В.П.“ № 85, с настоящ адрес гр. Шумен, ул. „Трети март“
№ 27 и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на
управление гр. София 1766, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от М. С. и Д К.К, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
от ПЛ. Г. К. в размер на 44,97 лв. (четиридесет и четири лева и 97 стотинки),
представляващо неустойка при прекратяване на договор от 19.11.2018 г., сключен между
страните, поради неплащане от ответницата на дължими суми, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260025/12.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен.
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. Г. К. с ЕГН ********** и
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД от ПЛ. Г. К. в размер на 52,47 лв. (петдесет и два лева и 47 стотинки),
представляващо неустойка при прекратяване на договор от 02.08.2018 г., сключен между
страните, поради неплащане от ответницата на дължими суми, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260025/12.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен.
3
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. Г. К. с ЕГН ********** и
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София с ЕИК ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД от ПЛ. Г. К. в размер на 62,46 лв. (шестдесет и два лева и 46 стотинки),
представляващо неустойка при прекратяване на договор от 03.10.2018 г., сключен между
страните, поради неплащане от ответницата на дължими суми, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260025/12.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 75/2021 г. по описа на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА ПЛ. Г. К. да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София, направените
по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 305,00 лв. (триста и
пет лева) и по заповедното производство в размер на 205,00 лв. (двеста и пет лева).
Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение,
ответницата може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е била
лишена от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4