РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Попово, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Административно
наказателно дело № 20253520200089 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Р. Б., действащ чрез адв. В. В. -АК - Варна, срещу
Електронен фиш серия К № 10477382, издаден от ОДМВР – Търговище, с който му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание, жалбоподателят е подал
жалба в законоустановения срок, с искане съдът да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН
електронния фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.
В. - ВАК, който пледира за отмяна на издадения ЕФ.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител.
Районна прокуратура Търговище, ТО – Попово, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице,
разполагащо с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата
е ОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения:
В обжалвания Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, серия К № 10477382, е отразено, че на 29.01.2025 г. в 12:05 часа в
област Търговище, община Попово, с. Л. ул. „С. Г. № – населено място, обозначено с пътен
знак Д11, с ограничение на скоростта 50 км/ч, е отчетена стойност на скоростта 74 км/ч, т.е.
превишение с 24 км/ч.
Първоначално, във връзка с установеното нарушение на ограничение на скоростта с
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №, извършено на 29.01.2025 г. в с. Ломци, община
Попово, е бил издаден електронен фиш серия К № 10338224 на името на Х. И. Х., в
качеството му на собственик на моторното превозно средство.
На 20.02.2025 г., Х. във връзка със съставения ЕФ № 10338224 е подал декларация
1
по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която е заявил, че е предоставил автомобила за ползване на
лицето П. Р. Б.. С оглед тази декларация, ОДМВР – Търговище е анулирала първоначално
издадения фиш и е издаден нов електронен фиш серия К № 10477382 на името на
жалбоподателя Б..
По делото обаче се установи, че жалбоподателят не е можел физически да управлява
автомобила, тъй като в периода от 09.12.2024 г. до 27.02.2025 г. е бил хоспитализиран в
Държавната психиатрична болница – с. Царев брод за задължително лечение, постановено с
решение на Районен съд – Попово. От официално писмо на директора на лечебното
заведение с изх. № ИЗ – 690/06.06.2025г. и приложената епикриза ИЗ № 786/2024г. е видно,
че жалбоподателят не е напускал болницата през този период, включително и на датата на
процесното нарушение.
В хода на съдебното дирене собственикът на автомобила „Фолксваген Пасат“ с рег. №
- Х. И. Х., бе разпитан в качеството на свидетел, който потвърди, че е подал декларацията и
че е предоставил автомобила на жалбоподателя. В показанията на свидетеля обаче се
съдържат съществени противоречия, неясноти и нелогични твърдения, които поставят под
съмнение достоверността на изявленията му, поради което съдът не им дава вяра.
Както вече се посочи, въпросната дата на предоставяне на автомобила попада в
рамките на доказано непрекъснат болничен престой на жалбоподателя, което прави
невъзможно Б. да е приел и управлявал автомобила, както твърди свидетелят.
По изложените съображения съдът не кредитира и съдържанието на декларацията по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, подадена от Х. И. Х., която влиза в пряко противоречие с обективните
писмени доказателства, събрани в хода на производството, и се явява такава с невярно
съдържание.
Предвид горното, решаващият състав прие, че издаденият електронен фиш серия К №
10477382 следва да бъде отменен като незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят не е
извършил вмененото му административно нарушение, а му е била ангажирана
административнонаказателна отговорност, поради подаване на декларация с невярно
съдържание от страна на Х. Х..
Поради това че случаят поражда съмнения относно злоупотреба с личните данни на
жалбоподателя и деклариране на неистински обстоятелства пред административен орган,
съдът разпореди препис от протокола от съдебното заседание и относимите доказателства
да бъдат изпратени на Районна прокуратура – Търговище, ТО – Попово, за преценка за
наличие на извършени престъпления по чл. 313 и чл. 290 от НК.
По на разноските:
Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските,
направени по делото и възнаграждението на един адвокат, като в обхвата й не попадат други
разходи, независимо от техния източник. При липсата на легално определение на понятието,
граматическото и логическо тълкуване на 63д ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 АПК и чл. 144
АПК, вр. чл. 78 и сл. ГПК, налагат извод, че под „разноски“ в процеса следва да се разбират
тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за
вещо лице, адвокатски хонорар за представителство в процеса и др.). Следователно,
разноските включват всички суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на
правните действия в процеса или за оказаната й защита. Разходите по повод пътуване на
процесуалния представител на страната до седалището на компетентния съд е извън обхвата
на отговорността за разноски. Поради това направените от пълномощника на
жалбоподателя транспортни разходи за участие в съдебните заседания по делото не могат да
се вменят в тежест на ответника по жалбата и следва да остават за сметка на страната, която
ги е направила. В подобен смисъл Решение № 7087 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. №
48/2011 г., VII о.
Ето защо, предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
единствено сторените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
450.00 лв.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система, серия К № 10477382, издаден от ОДМВР
– гр. Търговище, с който на П. Р. Б., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „Ц.О.л“ № , ет. 1, ап. 1, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лв. /сто лева/,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОДМВР – Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на П. Р. Б., ЕГН: **********, от гр.
Попово, ул. „Цар Освободител“ № 6, ет. 1, ап. 1, СУМАТА от 450.00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/ - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд –
Търговище в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3