№ 266
гр. К., 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря И.Б.П..а
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850100166 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2
от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.
Ищецът „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А.А.. –
изпълнителен директор, чрез юрисконсулт Ц.П. е предявил против М. Л. Х.,
ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н. – 1“, бл. 150, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 и М. К.
С., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н. – 1“, бл. 150, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 иск
по чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК в общ размер : 451.77 /
четиристотин петдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки / лева, от
които : 358.42 / триста петдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки /
лева – главница, за периода от месец 05.2016 до месец 11. 2016 г. и 93.35 /
деветдесет и три лева и тридесет и пет стотинки / лева – мораторна лихва за
забава, за периода от 15.09.2017 г. до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 11.08.2020 г. до изплащане на
вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно:
разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
предявен иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 817 /2020 г. по
1
описа на РС – гр. К. длъжниците не са намерени на адреса, залепено е
уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание
чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ за имот, находящ се в гр. С.,
ж. к. „Н. – 1“, бл. 150, вх. „А“, ет. 2, ап. 6, абонатен № 301882. Същите са
използвали доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец
05.2016 г. до месец 11.2016 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че
между него и ответниците е налице облигационноправна връзка, относно
продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се
доказва с представените общи условия за битови нужди действали за
процесния период.
Сочи се още в исковата молба, че за процесния период в сила са били
ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С..“ ЕАД на потребители в
гр. С.. В настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ
собствениците в СЕС, в която се намира имотът на ответниците са сключили
договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма
„Х.Р.“ ЕООД за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 140 ал. 1 т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от „Т.С..“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на ТЕ в сградата - „Х.Р.“ ЕООД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на наредба №
16 – 414 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За процесния имот на
ответниците са издадени изравнителни сметки, които са приложени като
доказателство към делото, от които се установява, че сумите за ТЕ са
начислени по действителен разход на уредите на дялово разпределение,
инсталирани на отоплителните тела в имота.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че същите
дължат солидарно сумата в общ размер : 451.77 / четиристотин петдесет и
един лева и седемдесет и седем стотинки / лева, от които : 358.42 / триста
2
петдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки / лева – главница, за
периода от месец 05.2016 до месец 11. 2016 г. и 93.35 / деветдесет и три лева
и тридесет и пет стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от
15.09.2017 г. до 27.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 11.08.2020 г. до изплащане на вземането. С исковата молба е
направено и искане за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща представител,
същият е депозирал молба вх. № 3904 / 08.09.2022 г., с която моли съдът да
постанови решение, с което да уважи така предявените искове изцяло.
Претендират се разноски, като се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответниците редовно призовани, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК не се
явяват, не се явява и назначеният им особен представител – адв. М. – САК, но
същата с подадения отговор оспорва исковете и моли съдът да отхвърли
същите, като неоснователни и недоказани.
Третото лице помагач „Х.Р. “ ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител и не е взел становище по така предявените искове.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложения нотариален акт № 03, том II, рег. № 2581, дело № 196 /
2007 г. на нотариус с район на действие СРС се установява, че банка „Д.К.“
ЕАД учредява ипотека над посочения по – горе недвижим имот и отпуска
кредит на ответниците в размер на 102.500 лева, със срок на погасяване 360
месеца.
От приложеното Постановление за възлагане на недвижим имот от
26.08.2016 г. на ЧСИ Г.Д. възлага процесния имот на Д.М.М., ЕГН
**********. Приложен е и протокол за принудително отнемане и предаване
на вещи, въвод във владение на ЧСИ по изп. дело № **************.
Като доказателство по делото е приложен и заверен препис от
Заявление – Декларация изх. № Г – 27567 / 16.12.2016 г. от което се
установява, че Д.М.М., ЕГН ********** желае партидата да бъде променена
на нейно име.
Видно е от приложеното заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3042356 /
11.08.2020 г., че ищецът е подал заявление пред СРС, което е изпратено по
3
подсъдност на Районен съд – гр. К..
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна
експертиза на в.л. П. П. , което не се оспори от страните и се възприема от
съда като компетентно и правилно дадено се установи, че ответниците
дължат на ищеца главница в размер на 220.15 / двеста и двадесет лева и
петнадесет стотинки / лева, а по ИМ главницата е в размер на 358.42 / триста
петдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки / лева, т. е. разлика от
138.27 / сто тридесет и осем лева и двадесет и седем стотинки / лева. А
относно претендираната в ИМ лихва в размер на 93.35 / деветдесет и три лева
и тридесет и пет стотинки / лева, вещото лице е посочило лихва в размер на
63.35 / шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки / лева, т. е. разлика от
30.00 / тридесет / лева.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа
експертиза на в.л. М. Т., което не се оспори от страните и се възприема от
съда като компетентно и правилно дадено се установи, че сумата, която
абонатът дължи за ТЕ е 220.15 / двеста и двадесет лева и петнадесет стотинки
/ лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал.,
във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че между топлофикационното
дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице
облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна
енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия
за битови нужди действали за процесния период. Ответниците са ползвали
доставената от ищеца топлинна енергия през периода м.05.2016 г. до м.
11.2016 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес : гр. С., ж. к. „Н. - 1“,
бл. 150, вх. „А4, ет. 2, ап. 6, абонатен № 301882.
С оглед на гореизложеното настоящият състав на съда намира, че по
делото е установено потребената за недвижимия имот топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за процесния период и
дължимостта й от ответниците. Също така съдът приема, че ответниците не
4
са изпълнили задължението си да заплатят в срок дължимата сума, посочена в
исковата молба, но в общ размер от 283.50 / двеста осемдесет и три лева и
петнадесет стотинки / лева, а не претендираната сума от 451.77 /
четиристотин петдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки / лева.
С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради
което следва да постанови решение, с което да приеме за установено
съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ
размер на 283.50 / двеста осемдесет и три лева и петнадесет стотинки / лева,
от които : 220.15 / двеста и двадесет лева и петнадесет стотинки / лева –
главница и 63.35 / шестдесет и три лева и тридесет и пет стотинки / лева -
лихва, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
11.08.2020 г. до изплащане на вземането.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответниците следва да заплатят на ищеца направените по делото разноски / в
заповедното и исковото производство /, а именно : сумата от 100.00 лева –
заплатена ДТ, 700.00 лева – възнаграждения за вещи лица, 600.00 лева –
възнаграждение за особен представител на двамата ответници и 250.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците М. Л.
Х., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н. – 1“, бл. 150, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 и М.
К. С., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н. – 1“, бл. 150, вх. „А“, ет. 2, ап. 6
вземането на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б, представлявано от А.А.. –
изпълнителен директор в общ размер на 283.50 / двеста осемдесет и три лева
и петнадесет стотинки / лева, от които : 220.15 / двеста и двадесет лева и
петнадесет стотинки / лева – главница и 63.35 / шестдесет и три лева и
тридесет и пет стотинки / лева - лихва, ведно със законната лихва от датата на
5
подаване на заявлението – 11.08.2020 г. до изплащане на вземането, като
отхвърля иска до пълния предявен размер от451.77 / четиристотин петдесет и
един лева и седемдесет и седем стотинки / лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА М. Л. Х., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н. – 1“, бл. 150,
вх. „А“, ет. 2, ап. 6 и М. К. С., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „Н. – 1“, бл.
150, вх. „А“, ет. 2, ап. 6 да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр. С., район „К.С.”, ул. „Я.” № 23Б,
представлявано от А.А.. – изпълнителен директор на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК съдебни разноски в размер на : сумата от 100.00 лева – заплатена ДТ,
700.00 лева – възнаграждения за вещи лица, 600.00 лева – възнаграждение за
особен представител на двамата ответници и 250.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и 5.00 / пет / лева такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6