№ 501
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501982 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалби на Б. Б. П., подадена
лично от нея и жалба, подадена от назначените й особени представители адв.
Г. и адв. М. срещу решение № 42/ 24.01.2022г. на ОС-Благоевград, 1 състав,
постановено по гр.д. № 1166/20г., с което е уважен иск с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Жалбоподателят Б. П. твърди, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неоснователно. Прави доказателствени искания.
С жалбата, депозирана от процесуалните представители на Б. П., се
обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е уважен искът по
чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата от 1664,30лв. Твърди се, че в тази част
съдебният акт е неправилен и противоречи на материалния закон. Съдът не е
коментирал обстоятелството, че за тази сума не са представени доказателства
за предаването й на ответника. В негова тежест е да докаже, че я е предал „на
ръка“.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да го отмени в
1
частта, в която е уважен за сумата от 1664, 30лв.
М. Д. не е депозирала писмен отговор и не е изразила становище по нея
в съдебно заседание пред въззивния съд.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните
доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съдът е сезиран иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът
М. Д. твърди, че на 15.05.2018г. с ответника са сключили договор за заем,
като тя е следвало да предаде на Б. П. заемната сума до 31.05.2018г. На
16.05.2018г. е превела по сметка на заемателя 25 000лв. и 18 335, 70лв. На
ръка е предала 1664, 30лв. без да е подписана разписка. Заемателят е
следвало да върне сумата от 45 000лв. до 31.05.2018г., което не е сторила,
както и до настоящият момент. Счита, че за нея е налице правен интерес да
предяви иск за връщане на сумата. Затова моли съда да осъди Б. П. да й
заплати 45 000 лв., в едно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът Б. П., чрез назначените й процесуални представители е
подала в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва
предявения иск и го счита за неоснователен. В договора за заем не е посочен
начина на предаване на заемната сума. От приложените две платежни
нареждания не може да се направи извод, че двете суми в тях, са преведени
именно във връзка с него. Оспорва, че те доказват предаване на заемната
сума. Няма доказателства за предаване на сумата от 1664, 30 лв., както и
представен погасителен план, както е записано в договора. Оспорва се
ответникът да е подписал договорът за заем както и че тя реално е получила
както 43 335, 70лв., така и 1664, 30лв.
Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил
договор заем от 18.05.2018г. и два броя платежни нареждания от 16.05.2018г.
за превеждане на сумата от 43 335, 70лв. по сметката на ответника.
По делото са приети и други писмени доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
2
При тези доказателства ОС-Благоевград е уважил иска изцяло като е
приел, че между страните е сключен договор за заем с реално предаване на
парични средства.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД .
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционния съдебен акт, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посочените основания в
жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на
императивна материално правна норма.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По иска с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда своето материално субективно право от договор за
заем, сключен с ответника на 18.05.2018г. Той има своята регламентация в
чл.240, ал.1 от ЗЗД, където е дадено легално определение за него. Според тази
дефиниция с договора за заем заемодателят предоставя в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещ в същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е неформален и реален. Писмената форма не е такава за
действителност, а за доказване в случаите на договори за заем над 5000 лв.
В случая чл.1 и чл.5 от договора за заем отразяват двете насрещни
волеизявления на страните и постигнато съгласие за сключването му. Тази
разпоредби очертават предмета на договора. От тях може да се изведе
основанието, на което се предоставя конкретната парична сума, както и
задължение за връщането й. В чл.1 е посочен крайният срок, в който заемът
трябва да бъде издължен, а именно до 31.05.2018г.
Фактическият състав, обосноваващ сключването му обхваща:
постигнато съгласието между страните, последвано от предаване на
паричните средства на заемополучателя. За да е налице договор за заем е
необходимо постигнато съгласие и за връщане на заетата сума от страна на
заемателя. В тежест на ищеца, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест по чл.154 от ГПК, е да установи с всички относими
3
и допустими доказателства, че е предал на заемателя сумата, предмет на
договора, както и че това е станало на основание заемно правоотношение.
Това е факт, от който той черпи благоприятни за себе си правни последици.
При недоказването му съдът има задължението да приеме, че предаването
на паричната сума не се е осъществило. Това от своя страна рефлектира
върху възникването на облигационно правоотношение по договор за заем. В
тежест на ищеца е да докаже и основанието, на което е предадена паричната
сума, а именно, че то е заем, а не дарение или друг вид сделка. С отговора на
исковата молба ответникът е оспорил на наличието на договор за заем
между него и ищеца, защото няма доказателства за реално предаване на
заемната сума. Не е възразил срещу основанието на договора. Двата
платежни документа от 16.05.2018г. не се оспорени по реда на чл.193 от ГПК,
поради което следва да се приеме, че те удостоверяват предаването на
сумата от 43 335, 70лв. Това е вторият елемент от фактическия състав,
обосноваващ сключването на договора за заем.
Няма доказателства и ищецът не е ангажирал такива за предаване на
сумата от 1664, 30лв. В исковата молба се твърди, че те са предадени на ръка
и без разписка. Затова в негова тежест е да установи с всички допустими и
относими доказателства по безспорен начин реалното й предоставяне на
заемателя. Това не е сторено в процеса и искът е неоснователен за 1664,
30лв.
Горните мотиви налагат извод за частична основателност на иска с
правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която искът е уважен над 43335, 70 лв. до 45 000лв.
По разноските.
На жалбоподателя не се дължат разноски за производството пред двете
инстанции, тъй като такива не е сторил .
На ответника по жалбата също не се дължат разноски производството
пред САС, тъй като няма доказателства, че такива са направени.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 42/ 24.01.2022г. на ОС-Благоевград, 1 състав,
постановено по гр.д. № 1166/20г., с което е уважен иск с правно основание
чл.240, ал.1 от ЗЗД над 43 335, 70 лв. до 45 000лв., както и в частта, в която в
полза на М. Ц. Д. са присъдени разноски над 3547, 57лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. Ц. Д., гр. Благоевград срещу Б. Б. П.,
гр. Благоевград с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД над 43 335, 70 лв. до
45 000лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5