РЕШЕНИЕ
№ 347
гр. Силистра, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Надка Д. Гаджева
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20223420100571 по описа за 2022 година
Ищецът Община С. моли съда да признае за установено по отношение
на ответниците, че с което признаете за установено по отношение на
ответниците, че СГРАДА с идентификатор 66425.501.3293.1, с площ от 35
кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия, разположена в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66425.501.3293 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-66 от
02.06.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „К.К.", с площ от
1902 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: за други видове спорт, номер по предходен план: кв. 192а,
парцел 2, при граници за целият имот: имоти с идентификатори
66425.501.8987, 66425.501.3130, 66425.501.9153 и 66425.501.3129 е изградена
без отстъпено право на строеж, тъй като никой от ответниците не притежава
ограничено вещно право върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
66425.501.3293.
Моли, на основание чл.537, ал.2 от ГПК при уважаване на исковата
претенцията да бъде отменен като неверен НА №19, нот. дело №14 от
31.01.2019 год. на Нотариус Никола Николов, с per.№704 на НК, с район на
действие PC - С., Акт №120, вписан с вх.рег.№283/31.01.2019 год. в СВ при
АВ - С
Претендира разноските си по делото.
Твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор 66425.501.3293 и
притежава АОС (публична) №7225 от 21.10.2014 год., вписан в СВ при АВ -
С.а с вх. per. №6208, Акт №135 от 22.10.2014 год. През 1992 сключил договор
1
за наем за срок от 10 год. с първия ответник, по това време извършващ
търговска дейност като ЕФ „В." за недвижимия имот (обозначен като
„площадка срещу бар „И." с площ от 1600 кв.м.). След приемането на ТЗ и в
резултат от промени във фирмената му регистрация първия ответник
продължил дейността си като търговско дружество с фирма „Т." ООД.
Съгласно т.4.1 от договора за наем наемателят се е задължил да
изгради в имота сграда за охрана, която според договореното в т.11.1, след
прекратяването му е следвало да се върне заедно с имота на наемодателя.
Допуснатата в първоначалния договор техническа грешка в редакцията на
текста била коригирана с подписването на Допълнително споразумение от
06.02.1996 год., съгласно което е променена т.11.1 от договора, като думата
„наемател" да се чете „наемодател"., с което било отстранено каквото и да
съмнение, че изградената в имота постройка - сграда за охрана, като
приращение ведно с останалите приращения в имота е следвало да се предаде
на собственика на имота след прекратяването на договора за наем.
В изпълнение на задължението си по договора наемателят се снабдил
със Строително разрешение № 205 от 09.11.1992 год. за изграждането на
охраняем паркинг и автокъща - по одобрен архитектурен проект върху 36
кв.м. съгласно действалите към момента правила за поставяне на временни
обекти по ЗТСУ (отм.) Обекта бил изграден без отстъпено право на строеж,
като павилион от готови елементи, съгласно обяснителната записка към
проекта за поставяне, одобрен от Главния архитект на Община С. на
06.11.1992 год., поради което ищецът счита, че обекта от 36 кв.м. е изграден,
като временна постройка по реда на чл.120 от ППЗТСУ (отм.) Възможността
изградените временни обекти да получат траен градоустройствен статут и да
се гарантира правото на лицата, които са ги построили, да закупят земята под
тях, е била регламентирана и ограничена със срок от разпоредбата на §50а от
ПЗР на ЗТСУ (отм.), а в последствие и с разпоредбата на §17, ал.2 от ПЗР на
ЗУТ. В предвидените от закона срокове първия ответник не е предприел
действия по получаване на траен устройствен статут на обекта, поради което
същият не разполага с никакво вещно право по отношение на поземления
имот. Позовава се на обстоятелството, че съгласно регулационния план на гр.
С., процесния обект попада в границите на УПИ 1-192, идентичен с част от
УПИ И-192а, отреден за спортни и атракционни дейности. Този имот е станал
публична общинска собственост по силата на чл.3, ал.2, т.1 и т.3 от
действащия ЗОбС, във връзка с чл.3, ал.2, т.2 и чл.2, ал.1, т.5 от ЗОбС (ДВ, бр.
44 от 21.05.1996 год.) и пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 77 от 17.09.1991
год.), и като такъв не е могъл да бъде обременен с никакви вещни права,
включително и с право на строеж. По тези съображения, ищецът счита, че
макар и именуван „сграда за охрана" процесния обект не притежава никакъв
устройствен статут.
Изложени са и твърдения, че независимо от статута на обекта, първият
ответник е направил опит да се снабди с документи за собственост, като след
негово искане, вх.№УТ 11-586/10.07.2008 год. Главния Архитект на Община
2
С. е издал Удостоверение №6/21.07.2008 год., което е нищожно, като
издадено на несъществуващо правно основание, а освен това в последствие
изрично е отменено със Заповед №1533/28.08.2008 год. на Главния архитект
на Община С.. Макар и отменено, удостоверението, наред с други неправилно
интерпретирани документи, е послужило за снабдяването с констативен НА
за собственост № 120, вписан с вх.рег.№ 283/31.01.2019 год. в СВ при АВ - С..
Тъй като този КНА няма правопораждащо действие, ищецът моли същият да
бъде отменен като неверен на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
В началото на 2020 год. първият ответник е прехвърлил правото на
собственост върху процесния обект на втория ответник с НА №157, вписан с
вх.рег.№3284 от 03.07.2020 год., като в него е вписано невярното
обстоятелство, че сградата е „построена на основание отстъпено право на
строеж върху общинско място". Ищецът счита, че сделката между първия и
втория ответник не е произвела правно действие спрямо него, тъй като той не
е участвал в тази сделка като собственик на сградата по приращение. От друга
страна извършения между двамата ответници нотариален акт засяга правата
му, като собственик на поземления имот, който никога не е отстъпвал правото
на строеж върху него и не е учредявал каквито и да е ограничени вещни
права.
Ответниците „Т." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр. С., бул. „М." №, ет. ап., представлявано от Управителя Ж. Т.
И. и Ж. Т. И., ЕГН **********, от гр. С., бул.„М." № , ет., ап., чрез
процесуалния си представител адв. В. М. – САК са подали писмен отговор, в
който изразяват становище за недопустимост на исковата претенция, а в
случай, че съдът приеме същата за допустима, моли да я отхвърли като
неоснователна. Не оспорва наличието на сключен договор за наем между
страните, въз основа на който е издадено строително разрешение № 205 /
09.11.1992 год., след издаването та което е построена процесната постройка.
Ответниците считат, че обекта е законен, тъй като е спазена процедурата по
изграждането му, като освен това е издадено и удостоверение № 6 /21.07.2008
год., подписано от Главния архитект на общината, че обекта е законен
съгласно § 6 от Наредба № 2 / 2003 год. Оспорват твърденията на ищеца, че
издаденото удостоверение е изрично отменено със Заповед №1533/28.08.2008
год. на Главния архитект на Община С., като твърдят, че цитираната Заповед
№1533/28.08.2008 год. на Главния архитект на Община С. е отменена с
Решение № 76 / 17.11. 2008 год., постановено по адм. д. № 116 / 2008 год. по
описа на Административен съд – С. Излага и допълнителни доводи, свързани
с наличието на издадена виза за строителство и предприети допълнителни
действия, осъществяването на които изисква наличие на доказателства,
3
удостоверяващи законността на постройката, които са преценени и при
съставянето на КНА.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени
средства, доводите и становището на страните, намира за установено
следното:
Правото на собственост на ищеца върху процесния имот се установява
от събраните по делото доказателства и по силата на закона. Процесната
постройка е изградена като временна постройка, съгласно издадена виза от
главния архитект на Община С. на основание чл. 120 от ППЗТСУ.
Възможността изградените временни обекти да получат траен устройствен
статут и да се гарантира правото на лицата, които са ги построили, да закупят
земята под тях, е била регламентирана и ограничена със срок от разпоредбата
на § 50а от ПЗР на ЗТСУ (ДВ бр. 124 / 1998 г.), а в последствие и с
разпоредбата на § 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Твърденията на ответниците, че в
полза на първия от тях е учредено право на строеж не намират опора в
доказателствата по делото. Напротив, в хода на устните състезания
ответниците признават твърденията на ищеца, че сградата е построена без да
е учредено право на строеж. Изцяло в този смисъл е и заключението на
вещото лице по назначената по делото експертиза. Не се доказаха и
твърденията на ответниците, че те са придобили собствеността върху
постройката въз основа на някой от посочените в чл. 77 ЗС правни способи.
Не е установено и за процесния обект да е било издадено решение по § 17 от
ПЗР на ЗУТ, при наличието на каквото ответникът „Т." ООД би се легимирал
като носител на вещното право на ползване или на строеж. Постройката към
момента на влизане в сила на Закона за устройство на територията е била с
временен устройствен статут и съгласно разпоредбите на § 17, ал. 1 и ал. 2
ПЗР на ЗУТ същата е могла да запази този статут или да придобие траен
устройствен статут в хипотезата на ал. 2, в които случаи ответникът би се
легитимирал като титуляр на вещното право на ползване или за него би
възникнало правото да поиска да му се учреди право на строеж. С оглед
характеристиката на сградата без съответно решение по § 17 ПЗР на ЗУТ
ответникът не може да се легитимира като носител на вещно право върху нея.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция е
основателна и я уважава изцяло.
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, цитирания по-горе нотариален акт
следва да бъде отменен като неверен.
С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца
направените по делото разноски, които за производството пред тази
инстанция са в размер на 1 715.27 лв. и са формирани от платените държавни
такси, разноски за експертиза и адвокатско възнаграждение
Предвид гореизложеното, СРС
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т." ООД, ЕИК ,
със седалище и адрес на управление:гр. С., бул. „М." №, ет., ап.,
представлявано от Управителя Ж. Т. И. и Ж. Т. И., ЕГН **********, от гр. С.,
бул.„М." № , ет., ап., че СГРАДА с идентификатор 66425.501.3293.1, с площ
от 35 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за търговия, разположена
в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 66425.501.3293 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-66
от 02.06.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в гр. С., ул. „К. К.", с площ от
1902 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на
трайно ползване: за други видове спорт, номер по предходен план: кв. 192а,
парцел 2, при граници за целият имот: имоти с идентификатори
66425.501.8987, 66425.501.3130, 66425.501.9153 и 66425.501.3129 е изградена
без отстъпено право на строеж, тъй като никой от ответниците не притежава
ограничено вещно право върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
66425.501.3293.
ОТМЕНЯ КАТО НЕВЕРЕН нотариален акт НА №19, нот. дело №14
от 31.01.2019 год. на Нотариус Никола Николов, с per.№704 на НК, с район на
действие PC - С., Акт №120, вписан с вх.рег.№283/31.01.2019 год. в СВ при
АВ – С..
ОСЪЖДА „Т." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр. С., бул. „М." №, ет., ап. представлявано от Управителя Ж. Т.
И. и Ж. Т. И. , ЕГН **********, от гр. С., бул.„М." № , ет. ап. да заплатят
солидарно на Община С., ЕИК , седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
С. В. № , представляван от д-р Ю.Н. Н. направените по делото разноски в
размер на 1 715.27 / хиляда седемстотин и петнадесет лв. и 27 ст./ лева.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5