№ 39
гр. Горна Оряховица , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101626 по описа за 2020 година
Предявени обективно съединени искове по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане: -по чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД; -по
чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ЕАД с ЕИК:*****(чрез чрез адв.В.Н. от САК) твърди в
исковата си молба, че на 02.02.2018г. между А. Г. А. и „Теленор България” ЕАД бил сключен
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за срок от 12 месеца по план „Тотал 24.99 с
неограничени нац.мин. и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на
24.99лв./20.82лв. без ДДС/. Твърди се, че Антонов не изпълнява задълженията си по договора в
общ размер 128.35лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период: 15.03.2018г.-14.05.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.11 от
договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 62.46лв., чийто размер не
надвишава 3бр. месечни абонаментни такси и начислена във фактура№**********/15.07.2018г. На
30.03.2018г. между горепосочените страни било сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца по план „Тотал+
20.99 с допълнителни 7000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 20.99лв./17.49лв.
без ДДС/. Твърди се, че Антонов не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер
49.51лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период:
15.03.2018г.-14.05.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III чл.4 от
споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 52.47лв., чийто размер не
надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура№**********/15.07.2018г.
Задълженията били индивидуализирани по: -фактура№**********/15.04.2018г. за отчетен период:
15.03.2018г.-14.04.2018г. със срок за плащане - 30.04.2018г., издадена за сумата 142.34лв..
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги(116.89лв. - абонаментна такса
1
и използвани услуги за предпочетен номер +****; 25.45лв. - абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +*****). По фактурата се претендира сумата 125.97лв., поради
извършено частично плащане от 16.37лв., което погасява задължението за абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +**** до размера 100.52лв.; -
фактура№**********/15.05.2018г. за отчетен период: 15.04.2001г.-14.05.2018г. със срок за
плащане - 30.05.2018г., издадена за сумата 51.89лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги(27.83лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+****; 24,06лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****; -
фактура№**********/15.07.2018г. за отчетен период: 15.06.2018г.-14.07.2018г. със срок за
плащане - 30.07.2018г., издадена за сумата 114.93лв., представляваща неплатени
неустойки(62.46лв. - неустойка за предпочетен номер +****; 52.47лв. - неустойка за предпочетен
номер +*****). Договорът и Допълнителното споразумение за мобилни услуги са прекратени
едностранно от мобилния оператор вследствие неизпълнението от страна на ответника на
09.07.2018г. Неустойката се дължала за неизпълнение на договорни задължения, като
неустоечната клауза съдържала както хипотеза на прекратяване по вина или инициатива на
потребителя, така и при нарушение на задълженията му по договора. Неплащането в срок на
месечните задължения за абонаментни такси и използвани услуги безспорно се явявало нарушение
на договорно задължение. По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№774/2020г. на ГОРС и е била издадена
Заповед№1194/17.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на А. Г. А. към
„Теленор България“ЕАД с ЕИК:*****, за: сумата 128.35лв., представляваща неизплатени
абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+****, за отчетния период: 15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 62.46лв., представляваща неустойка, начислена на основание неизпълнение на чл.11 от
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****; сумата 49.51лв., представляваща
абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*****, за отчетния период: 15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 52.47лв., представляваща неустойка, начислена на основание
Раздел III т.4 от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*****; сумата 385.00лв., представляваща направените разноски в заповедното производство(ДТ и
адвокатско възнаграждение с ДДС). Предвид, изпълнение на процедурата по връчване на
заповедта по чл.47 ал.5 от ГПК, на основание чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК е указано на
заявителя да предяви иск относно вземането си в едно месечен срок от уведомлението за това.
Предявени са обективно съединени искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на
вземания по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.298 ал.1 от ТЗ и по чл.345 от
ТЗ ввр. чл.232 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД съгласно Заповед№1194/17.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№774/2020г. на ГОРС, за: сумата
128.35лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +****, за отчетния период: 15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2020г.
до окончателното и изплащане; сумата 62.46лв., представляваща неустойка, начислена на
основание неизпълнение на чл.11 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****;
сумата 49.51лв., представляваща абонаментни такси и използвани услуги по допълнително
2
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, за отчетния период:
15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 03.06.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 52.47лв.,
представляваща неустойка, начислена на основание Раздел III т.4 от Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****. Претендират се направените по
делото разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответниkът А. Г. А. в съдебно заседание твърди, че с договорите правил услуга на трето
лице, но явно то не си е плащало сметките. Желае да заплати дължимите суми на разсрочено
плащане, тъй като нямал възможност да стори това еднократно.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
На 02.02.2018г. между А. Г. А. и „Теленор България” ЕАД бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +**** за срок от 12 месеца по план „Тотал 24.99 с неограничени
нац.мин. и роуминг в зона ЕС“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24.99лв./20.82лв. без
ДДС/. На 30.03.2018г. между горепосочените страни било сключено Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца по план „Тотал+
20.99 с допълнителни 7000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 20.99лв./17.49лв.
без ДДС/.
Съгласно т.23 б.„б“ от Общите условия на „Теленор България“ЕАД, които са приети от
потребителя, месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съгласно избрания от него абонаментен план.
Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор - „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
ежемесечно на името на потребителя(в в случая – 15-то число от месеца). При сключване па
индивидуален договор всеки потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на
която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимите суми.“. Съгласно чл.27 от ОУ дължимите месечни
суми са платими в указаните във фактурите срокове, но не по-късно от 18 дни от издаването на
месечната фактура. При наличието на неплатени месечни задължения на абоната, операторът го
уведомява по реда на чл.31а от ОУ. При неспазване на задължението на потребителя за плащане на
издадените фактури в срок от 18 дни, съгласно чл.75 ввр. чл..196 от ОУ, операторът може да
ограничи предоставянето на услугите и едностранно да прекрати индивидуалният договор с
потребителя и съответно да начисли неустойка заради неизпълнение. Договорът и
Допълнителното споразумение за мобилни услуги са прекратени едностранно от мобилния
оператор вследствие неизпълнението от страна на ответника на 09.07.2018г.
Задълженията били индивидуализирани по: -фактура№**********/15.04.2018г. за отчетен
период: 15.03.2018г.-14.04.2018г. със срок за плащане - 30.04.2018г., издадена за сумата 142.34лв..
представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги(116.89лв. - абонаментна такса
и използвани услуги за предпочетен номер +****; 25.45лв. - абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетен номер +*****). По фактурата се претендира сумата 125.97лв., поради
3
извършено частично плащане от 16.37лв., което погасява задължението за абонаментна такса и
използвани услуги за предпочетен номер +**** до размера 100.52лв.; -
фактура№**********/15.05.2018г. за отчетен период: 15.04.2001г.-14.05.2018г. със срок за
плащане - 30.05.2018г., издадена за сумата 51.89лв., представляваща неплатени абонаментни
такси и използвани услуги(27.83лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+****; 24,06лв. - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****; -
фактура№**********/15.07.2018г. за отчетен период: 15.06.2018г.-14.07.2018г. със срок за
плащане - 30.07.2018г., издадена за сумата 114.93лв., представляваща неплатени
неустойки(62.46лв. - неустойка за предпочетен номер +****; 52.47лв. - неустойка за предпочетен
номер +*****).
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело№774/2020г. на ГОРС и е била издадена Заповед№1194/17.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на А. Г. А. към „Теленор България“ЕАД с
ЕИК:*****, за: сумата 128.35лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани
услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, за отчетния период:
15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 03.06.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 62.46лв.,
представляваща неустойка, начислена на основание неизпълнение на чл.11 от Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +****; сумата 49.51лв., представляваща абонаментни такси и
използвани услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*****, за отчетния период: 15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 52.47лв., представляваща неустойка, начислена на основание Раздел III т.4 от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****; сумата
385.00лв., представляваща направените разноскии в заповедното производство(ДТ и адвокатско
възнаграждение с ДДС). Предвид, изпълнение на процедурата по връчване на заповедта по чл.47
ал.5 от ГПК, на основание чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск
относно вземането си в едно месечен срок от уведомлението за това.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
За да възникне спорното материално право за парично вземане за ищеца по иска с правно
основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на действителен договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и че е предоставил твърдените мобилни услуги на
ответника. Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга
срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Така, в
тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на валиден договор за доставката на мобилни
услуги, съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок на издължаването и и за неустойка при
предсрочното прекратяване на договора; приложимостта на представените с исковата молба Общи
условия(ОУ); потребените мобилни услуги и стойността им; надлежно упражненото право за
прекратяване на договора и размера на неустоечното плащане. В тежест на ответника по делото,
от своя страна е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
4
последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи
дължимостта им.
Съдът приема за безспорно установено, че представения по делото договор за мобилни
услуги е валидно сключен и съответно обвързва страните по делото. В този смисъл следва да се
приеме, че с подписването на процесния договор за мобилни услуги и за лизинг в правната сфера
на всяка от страните са възникнали съответни права и задължения. По делото не се оспорва, че
ищецът е изпълнил основното си задължение по договорите - да предоставя на ответника мобилни
услуги по програма „НонСтоп”. Ответникът, от една страна не твърди, от друга - не сочи
доказателства във връзка с изпълнението на своите задължения по приемане на
работата(извършената услуга) от страна на ищеца, отделно не сочи доказателства да са
съществували каквито и да било причини да откаже да я приеме, или да е направил възражения
във връзка с приемането и. Не сочи и не се установява от доказателствата по делото да са налице
скрити недостатъци, които да основават освобождаване от плащане или отбив в цената. Безспорен
е и фактът, че ответникът не е заплатил дължимата сума по издадената фактура в уговорения срок,
като доказателства относно факта на плащане на тези суми не бяха ангажирани и до датата на
приключване на съдебното дирене. Ето защо, съдът приема, че ответникът е неизправна страна по
договора, тъй като не е предложил на кредитора изпълнение в уговорените срокове.
Oт изразените от страните становища съдът приема за безспорно и че това правоотношение
е било прекратено - 09.07.2018г. Също, от приложените фактури и приложенията към същата,
които реално не са оспорени от ответника, съдът приема, че са установени задължения на абоната
за заплащане на предоставени и съобщителни услуги и договорени месечни такси по
правоотношението относно договорите за мобилни услуги. Дължимостта на тези суми е обвързана
от доставката на услуги и съдът намира, че тези суми се дължат от ответника. Фактурaта и
приложението към нея изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти/възникване на
вземания за доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените
стойности/, като същите не са подписани от получателя на доставката(ответника Антонов).
Издаването на една данъчна фактура е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон като
последица от факт на възникване на данъчно събитие/доставка/, явяващо се и източник за
определяне на дължимия данък - чл.113 от ЗДДС. В тази връзка следва да се подчертае, че
сключването на договор за ползване на електронни далекосъобщителни услуги с едновременно
получаване на мобилно устройство от същия мобилен оператор, предполага ползването на тези
услуги и заплащането на месечна абонаментна такса за осигурен достъп в мрежата. Фактурата e
частен свидетелстващ документ и в това си качество има формална доказателствена сила, като
съгласно чл.180 от ГПК удостоверяват извършване на изявлението и неговото авторство, без да
доказват верността на вписаните в него други обстоятелства. Изключение от това
правило/материална доказателствена сила на частен свидетелстващ документ/ е хипотезата, при
която издателят удостоверява неизгодни за себе си факти. Конкретният случай обаче не е такъв.
Именно поради това, фактурата не се ползва с доказателствена сила относно доставката на
услугите по сключения договор между страните и стойността и. От друга страна, представените по
делото фактури са писмено доказателство по смисъла на ГПК и възпроизвежда дължимите по
сключения договор суми, като не е необходимо фактурата да е подписана, доколкото чрез същата
не се установява основанието на вземането. Също така, във всяка фактура е посочено името на
5
съставителя, а освен това същата отговаря на всички изисквания на ЗСч. и няма пречка да бъде
приета и ценена като доказателствено средство. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,
страните имат права и задължения, описани в него и ОУ на доставчика на мобилни услуги. В чл.20
oт ОУ било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по
цени, съгласно действащата ценова листа на дружеството. Месечният абонамент осигурява достъп
до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на
Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет. Съгласно цитираните ОУ на мобилния оператор,
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната. При сключването на договора мобилният оператор уведомява всеки абонат за таксуващия
период, за който ще му бъде издадена фактура. Съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си, като е издало процесната фактура със съответното приложение, като отразява
ползването на мобилни услуги от конкретен мобилен номер, предоставен на ответника по
подписан от него договор с ищцовото дружество. Следва да се отбележи, че във фактурите е
дадена детайлна справка за задълженията за всеки един отчетен период. От съдържанието на
фактурите става ясно, че ищецът не е начислявал месечни такси в по-висок размер от уговореното
между страните. В случая ищецът претендира вземане в размер уговорен по договорите и за
потребени по тях услуги от абоната. Следва да се отбележи и това, че във фактурата мобилният
оператор е посочил услуги, които се отчитат с технически средства и представените сметки са
математически резултат на потреблението на ответника. Няма и данни в обратната насока за
недължимост на посочените услуги, въпреки възраженията на особения представител. В тарифния
план е уговорено ползването на определени услуги, които имат лимит до който не се дължи
плащане над месечната такса, но това не обхваща останалата част на потреблението, за което се
дължи съответна сума. При подписване на договорите за Костадинов е било налице поето
задължение да заплаща дължимите суми в уговорения срок и съобразно постигнатото съглашение.
По делото няма данни ответникът да е заплатил начислените му услуги, които са ползвани.
Предвид изложеното, следва да бъдат уважени предявените установителни искове.
С оглед изложеното съдът следва да постанови решение, като се приеме за установено по
отношение на А. Г. А. по предявен иск от страна на „Теленор България“ЕАД против А. Г. А., че
А. Г. А. дължи на „Теленор България“ЕАД по Заповед№1194/17.08.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№774/2020г. на ГОРС: сумата
128.35лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +****, за отчетния период: 15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2020г.
до окончателното и изплащане; сумата 62.46лв., представляваща неустойка, начислена на
основание неизпълнение на чл.11 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****;
сумата 49.51лв., представляваща абонаментни такси и използвани услуги по допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, за отчетния период:
15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 03.06.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 52.47лв.,
представляваща неустойка, начислена на основание Раздел III т.4 от Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****.
Съгласно разпоредбата на чл.241 ал.1 от ГПК, при постановяване на решението съдът може
6
да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на
други обстоятелства. Настоящата инстанция намира, че не следва да се разсрочва изпълнението на
паричното задължение по договора за заем. Следва да се има предвид, че по делото не са
представени доказателства относно имотното състояние на ответника. Няма пречка в
изпълнителното производство ищецът да се възползва от това си право(напр. по реда чл.454 от
ГПК).
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцовата страна сумата 435.00лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1626/2020г. на ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 75.00лв.;
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 от Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения – 360.00лв./.
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски
в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да
бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№774/2020г. на ГОРС в размер
на 385.00лв./ДТ и адвокатско възнаграждение/
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „Теленор България“ЕАД с
ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Изп.директор Д.К.К. и Изп.директор М.С. – заедно, против А. Г. А. с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Л. ул.“Г...“...., с настоящ адрес гр.С. ул.”У...”...., че А. Г. А.
дължи на „Теленор България“ЕАД с ЕИК:*****, съгласно Заповед№1194/17.08.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№774/2020г. на ГОРС:
сумата 128.35лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, за отчетния период: 15.03.2018г.-
14.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 03.06.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 62.46лв., представляваща
неустойка, начислена на основание неизпълнение на чл.11 от Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +****; сумата 49.51лв., представляваща абонаментни такси и използвани
услуги по допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
7
+*****, за отчетния период: 15.03.2018г.-14.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението - 03.06.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 52.47лв., представляваща неустойка, начислена на основание Раздел III т.4 от
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****.
ОСЪЖДА А. Г. А. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Л. ул.“Г...“...., ДА ЗАПЛАТИ
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.
„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изп.директор Д.К.К. и
Изп.директор М.С. – заедно: сумата 435.00лв./четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща
направените разноски в производството по гр.дело№1626/2020г. на ГОРС; сумата 150.00лв./сто и
петдесет лева/, представляваща направените разноски за особен представител в производството по
гр.дело№443/2020г. на ГОРС; сумата 385.00лв./триста осемдесет и пет лева/, представляваща
направените разноски в производството по ч.гр.дело№774/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8