№ 185
гр. Пловдив, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20235300502933 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от „Първа инвестиционна банка“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника по делото юрисконсулт З. П., против решение
№3423 от 20.07.2023 г., постановено по гр.д. № 17693/2021 г., по описа на Районен
съд-Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата В. П. И., ЕГН
********** гр. Пловдив, ж. к. Тракия, ***, дължи на банката следните суми по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип: 2000 лева -главница;
1085,97 лева–договорна лихва за периода 19.11.2013 г. – 05.04.2021 г., 456,57 лева –
наказателна лихва за периода от 19.11.2013 г. – 19.12.2016 г., включително, дължима
на основание т. 9 от договора; 8,34 лева - законна лихва, за периода 06.04.2021 г. –
20.04.2021 г., включително; 39 лева /тридесет и девет лева/ - годишна такса за
поддръжка на карта, начислена за 2015 г., 24 лева /двадесет и четири лева/ - разноски за
връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.04.2021 г. до
окончателното й погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д. №6668/2021 г. на ПдРС.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано.
Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно извода на
съда, че процесния договор е недействителен на основание чл. 14 от ЗПК/отм./. Въз
основа на така изложените съображения се настоява от жалбоподателя за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция с присъждане на
реализираните разноски в двете инстанции.
1
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалба от въззиваемата В.
П. И., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Постъпила е и частна въззивна жалба вх.№ 91039/10.10.2023 г., подадена от
адвокат К. Д. против разпореждане №24068/26.09.2023 г., имащо характер на
определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 17693/2021 г. по описа
на РС -Пловдив, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на
постановеното по делото решение № 3423/20.07.2023 г. в частта му за разноските.
С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на
постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е отхвърлена
молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение №
3423/20.07.2023 г., в частта му за разноските, чрез увеличаване на присъдените по реда
на чл. 38 от ГПК на пълномощника на ответницата адвокат К. Д. разноски с още 400
лева. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение и вместо това присъдените
разноски по делото за адвокатско възнаграждение на адвокат Д. по реда на чл. 38 от
Закона за Адвокатурата да бъдат увеличени със сумата от 400 лева, съобразно
правилата на чл. 7, ал. 8 от наредбата за МРАВ.
Не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна- „Първа
инвестиционна банка“ АД.
Пловдивският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл. 86
ЗЗД. На етапа на въззивното производство между страните по делото не е спорно
обстоятелството, че на 16.03.2012 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и В. П. И.
е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 006СС-R-
008554, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредитен
лимит в размер до 2000 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката
лимит под формата на овърдрафт с използване на всяка от картите, издадени към
сметката на титуляра. Кредитополучателят се е задължил да ползва сумата и да я върне
заедно с дължимите лихви. В чл. 3 от договора е посочено, че срокът за ползване на
кредитния лимит е до 16.03.2014 г., като същият може да бъде подновен автоматично
при условията и по реда на Общите условия на банката. Титулярът се задължил да
погасява усвоената част от кредитния лимит в сроковете и по реда, договорени в
Общите условия на банката. Съгласно чл. 10 от Общите условия на „Първа
инвестиционна банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и Visa, титулярът се задължава всеки месец до падежа
или на следващия работен ден, ако падежът е неработен ден, да внася по сметката
минималната погасителна вноска, посочена в извлечението. А в раздел I, чл. 1, б. „и“ от
Общите условия е дадено определение на „минимална погасителна вноска“, която е
сумата, която титулярът е длъжен да погасява ежемесечно от датата, следваща края на
2
отчетния период, до датата на падежа, и представляваща 3 % от дебитното салдо по
сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева или целия
размер на усвоения кредитен лимит , ако е по-малък от 10 лева. В раздел I, чл. 1, б. „о“
от Общите условия е дадено определение на термина „падеж“, според което падеж е
датата, до която титулярът е длъжен да погаси изцяло задълженията си по сметката
или не по-малко от минималната погасителна вноска; за дата на падежа се счита всяко
5-то число от месеца, а ако то е неработен ден, дата на падежа е първият следващ
работен ден. Съгласно чл. 19 от същите Общи условия /ОУ/ при прекратяване на
договорните отношения между титуляра и банката, независимо от основанието за това,
титулярът се задължава незабавно да погаси всички задължения до размера на
дебитното салдо по сметката, включително разноски, такси и комисиони, лихви и
главница. Според т. 13 от ОУ банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и
предсрочно изискуем след писмено предизвестие , когато е налице забава в плащането
на което и да е изискуемо задължение на титуляра за срок по-дълъг от 5 работни дни,
считано от датата на която това задължение е станало изискуемо.
С покана, връчена на 18.11.2020 год., ответникът е уведомен от банката, че е в
неизпълнение на процесния договор, и поканен в 7-дневен срок да погаси всички свои
изискуеми задължения, с предупреждение, че при неизпълнение, банката ще счита
кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за принудително
изпълнение. Установено е въз основа на заключенията на вещото лице по допуснатата
и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза,
която при преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране, че за
периода от 18.03.2012 г. до 02.11.2013 г. кредитът е усвояван многократно, докато
достигне 2000 лв., като след 19.11.2013 г. ответницата изпада трайно в просрочие. След
02.11.2013 г. не са усвоявани суми нито чрез теглене от АТМ, нито чрез плащане на
ПОС. Към тази дата размерът на дължимата от ответника главница възлиза в размер на
2000 лева. През периода от 05.04.2012 г. до 14.09.2017 г. от длъжника са извършвани
плащания в различен размер, като непогасени са останали сумите претендирани от
банката.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Между страните не са спорни съществуването на валидна облигационна връзка
между „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* и В. П. И., ЕГН **********,
с предмет - издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 006CC-
R-008554/16.03.2012 г., както и че банката е изпълнила задължението си за
предоставяне на парични средства на кредитополучателя в размер на 2000 лева.
По делото няма спор, че ответницата като кредитополучател по договора за
кредитна карта има качеството "потребител" по смисъла на § 13,т.1 от ДР на ЗЗП,
според който "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата
на чл.146 от Закона за защита на потребителите - ЗЗП (ал.1– 4),неравноправните
клаузи в договорите са нищожни,освен ако са уговорени индивидуално. Не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че
3
определено условие от договора е индивидуално уговорено,тежестта за доказването
пада върху него–ал.4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени,
не изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна. В случая по
делото не се доказва индивидуалното договаряне на клаузите на чл. 3 от процесния
договор, във вр. с т. 20.1.1 от ОУ, които предвиждат, че срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов двугодишен период при
условие, че титулярят не уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 30
дни преди изтичане на текущия срок.
Доказателствената тежест за установяване на факта, че клаузите са
индивидуално уговорени е възложена на търговеца, който има и интерес от това
установяване, но в настоящия случай по делото не се и твърди от банката
индивидуално договаряне на процесните клаузи. Според разпоредбата на чл.143,т.5 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя,като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
След преценка на съдържанието на оспорените клаузи, настоящата инстанция
намира за неоснователно възражението на ответника, че договореното с клаузата за
автоматично подновяване на договора е неравноправна.
В процесния договор за кредит овърдрафт срокът за ползване на овърдрафта се
удължава автоматично всеки път за нов двугодишен срок при условие, че титулярът не
е уведомил за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия
срок. Клаузата за автоматично удължаване ( за две години) срока за ползване на
овърдрафта отговаря на изискването на яснота и разбираемост, от съдържанието й
може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител,
относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере
икономическите последици от включването на такава клауза в договора. Тази уговорка
не води до значително неравновесие между правата и задълженията на насрещните
страни по овърдрафта, а чрез нея е дерогирано общото диспозитивно правило за
постигане на съгласие между страните всеки път преди изтичане на срока на договора
и наместо него е уредено продължаване на срока при липса на уведомление за
прекратяване на договора.
С оглед на горното се налага, че ищецът има вземане срещу ответника в размер
на исковите суми.
Поради това следва да се разгледа във въззивното производство дали
процесните вземания са погасени по давност с оглед своевременно релевираното от
ответника в писмения отговор на исковата молба възражение /чл.120 ЗЗД и чл. 131
ГПК/. Процесното вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора
за заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна
давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. Сключеният между
страните договор по своята правна същност представлява по дефиниция договор за
револвиращ кредит, тъй като с договора страните са се съгласили в рамките на целия
срок на действие на същия кредитополучателят да разполага с определена сума
/кредитен лимит/ в случая - в размер до 2000 лева, която може да ползва многократно
и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на договора в пълен
размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от
стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения
4
кредитен лимит се ползва многократно, като липсват отнапред установени в конкретен
размер и падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на
еднократно дадената в заем сума, както е при стандартния договор за потребителски
кредит. Овърдрафтът е краткосрочен кредит, който се ползва по разплащателна сметка
на кредитополучателя и представлява допустимо от банката надвишаване над салдото
по сметката. Кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка до разрешения
лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като обикновено се погасява при всяко
постъпление по разплащателната сметка. Кредитополучателят е длъжен да осигурява
средства за погасяване на кредита. Действително при овърдрафта не се изготвя
предварително погасителен план, както при потребителския или ипотечен кредит, т.к.
няма как отнапред да бъде известно, каква част от разрешените средства ще бъдат
усвоени, но и при този банков кредит се определя месечна падежна дата, размер на
минималното погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползване на
средствата. При договора за револвиращ кредит връщането на заетата сума е
обусловено по размер от волята на държателя на картата и ползваната от него сума в
рамките на кредитния лимит. За разлика от стандартния договор за потребителски
кредит, при който падежът за плащане на изначално определените по размер вноски,
на които е разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума, при
договора за кредитна карта /револвиращ кредит/ падежът за връщане на цялата усвоена
главница по кредита настъпва към установения краен падеж, респ. - при предсрочно
прекратяване на договора, каквото обаче в случая не се установява. Обстоятелството,
че страните са уговорили задължение на кредитополучателя да плаща минимална
месечна погасителна вноска, не води до извод, че посочените периоди за плащане на
главницата представляват уговорени месечни погасителни вноски по кредита.
Сроковете за плащане са обвързани с начисляването или неначисляването на
възнаградителна лихва и/или неустойки /редът и условията за тяхното начисляване са
подробно описани в чл. 7 и чл. 8 от договора/ и в този смисъл същите нямат отношение
към падежа на задължението за връщане на главницата. Както бе посочено, характерно
за револвиращия кредит /какъвто е процесният договор/ е, че в него не е уговорен брой
на погасителните вноски на предоставената сума. Възникването, падежът и размерът
на задължението за погасяване нито са определени в договора, нито са определяеми, а
зависят изцяло от поведението на длъжника. Погасяването на задълженията по
договора за револвиращ кредит не се изпълнява на предварително договорени
анюитетни вноски. При ползването на такъв вид кредит, кредитополучателят има
възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен
лимит. Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко
постъпване на средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата,
която се заплаща, се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е
ползвана. Това обаче не означава, че изискуемостта на вземането е започнала да тече от
възникването му, т.е. от всяко отделно усвояване на кредитната сума. Срокът на
ползване на кредитния лимит по процесния договор е до 16.03.2014г. /чл. 3 от
договора/. Според т. 20.1.1 от ОУ срокът за ползване на овърдрафта се удължава
автоматично всеки път за нов двугодишен срок при условие, че титулярят не
уведомила другата за прекратяване на договора най - малко 30 дни преди изтичане на
текущия срок,респ. при условие, че банката не е уведомила титуляра за прекратяване
на договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Ответникът оспорва
тези твърдения като противопоставя възражение, че издадената му по разплащателната
сметка карта е била със срок на валидност до месец март 2015 г., след която дата не е
усвоявал суми нито чрез теглене от АТМ, нито чрез плащане на ПОС.
5
В доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи по реда на
пълното и главно доказване, че срокът на ползване на овърдрафта е бил удължаван по
реда на т. 20.1.1 от ОУ, като с оглед наведените от ответника възражения е било
необходимо да ангажира доказателства, че кредитната карта, посредством която е бил
усвояван процесният кредит, е била преиздавана след изтичане на срока на валидност
на същата. Този извод следва пряко от същността на кредитната карта, която
представлява eлектронен платежен инструмент /ЕПИ/ по смисъла на Закона за
паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи
/ЗППЕПИПС – отм./ /обн. ДВ, бр. 31 от 08.04.2005г., в сила от 09.10.2005г., отм. ДВ,
бр. 23 от 27.03.2009г., в сила от 01.11.2009г./. Кредитната карта е едновременно ЕПИ,
но тя представлява и средство за предоставяне на револвиращ кредит, при който
картодържателят може да използва предоставените му средства до определен лимит,
като междувременно следва да погасява частично или изцяло получените парични
средства в определени срокове съгласно условията на договора. Установяване на това
обстоятелство е необходимо, тъй като съгласно чл. 20.1.1. от ОУ банката подновява
срока на валидност на картата служебно, доколкото е продължен срокът на
овърдрафта, като издава нова карта. Следователно, ако срокът на договора е
продължен, банката е длъжна да издаде нова карта и обратно – ако срокът на договора
не е подновен, такава карта не се издава. По делото е представена снимка на
издадената на ответника от банката международна револвираща кредитна карта с чип,
с посочена валидност- до 03/15, като липсват данни за издаването на последваща /нова/
карта на името на ответника с валидност след посочената дата, която да е била в
негово държане, а както вече бе посочено, подновяването на срока на валидност на
картата /издаването на нова карта/ е било обусловено от продължаването на срока на
овърдрафта. При липсата на доказателства, че след изтичане срока на първоначалната
карта е била издадена от банката нова кредитна карта по процесния договор, както и с
оглед доказателствата по делото , че издадената му по разплащателната сметка карта
не е била използвана след 02.11.2013 г., след която дата не е усвоявал суми нито чрез
теглене от АТМ, нито чрез плащане на ПОС, се налага извод, че срокът на договора е
изтекъл най-късно на 31.03.2015 г. По тези съображения съдът приема, че падежът на
задължението за връщане на заемната сума е настъпил на 31.03.2015 г. /чл. 430, ал. 1 от
ТЗ/, от която дата започва да тече давностният срок, като същият изтича на 31.03.2020
г. по отношение на главницата и таксите. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК –
21.04.2021 г., задължението за връщане на заемната сума за главница е погасено по
давност. Вземането е било погасено по давност и към момента на отправяне на
волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем /
надлежно връчено на ответника на 18.11.2020 год./ и изтичане на дадения на ответника
7-дневен срок за доброволно изпълнение – 26.11.2020 год. Съобразно нормата на чл.
119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Предвид
гореизложеното и доколкото се установява, че кредиторовото вземане за главница е
погасено по давност, то същото се отнася и за акцесорните вземания, касаещи
договорна и наказателна лихви. По изложените съображения се налага извод, че
предявените искове са неоснователни.
Като е достигнал до същия извод, макар и по други съображения,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
6
По отношение на частната жалба срещу разпореждане №24068/26.09.2023 г.,
имащо характер на определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д.
№17693/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлена молбата на адвокат К. Д.
за изменение на постановеното по делото решение № 3423/20.07.2023 г. в частта му за
разноските, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което е отказано изменение на
съдебно решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
С жалбата се възразява срещу отказа на районния съд да присъди в полза на
пълномощника на ответницата адвокат К. Д. допълнителни разноски в размер на още
400 лева.
Настоящият въззивен състав намира за основателна частната жалба на адвокат
Д. срещу определението, с което е оставена без уважение молбата за изменение на
постановеното по делото решение, в частта за разноските по следните съображения:
Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В ал. 2 на същия член е
предвидено, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна
е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Видно от цитираните разпоредби,
условие за присъждане на възнаграждение в полза на адвокат, осъществил безплатно
представителство по дело, е да са налице условията за ангажиране на отговорността за
разноските на насрещната страна. Това следва от чл. 38, ал. 2 ЗА, който изисква
насрещната страна да бъде осъдена за разноски. Страната, която е представлявана
безплатно от адвокат трябва да има право на разноски, за да може адвокатът да иска
плащане на възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/действала към датата на сключване на
договора/ предвижда, че при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. Пред районния съд са били
проведени общо шест открити съдебни заседания. Поради това следва да се присъди
още 400 лв. на адвокат Д..
Определението следва да се отмени и да се допусне изменение на
първоинстонционното решение в частта за разноските, като в полза на адвокат Д..
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемия имат право на разноски във
въззивното производство. Жалбоподателят следва да бъде осъден на основание чл. 38,
ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА да заплати в полза на процесуалния представител на
въззиваемия – адвокат К. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 661,39 лв.,
7
изчислено съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3423 от 20.07.2023 г. постановено по гр.д. №
17693/2021 г. по описа на РС – Пловдив, XIX –ти гр. с-в.
ОТМЕНЯ разпореждане № 24068/26.09.2023 г., постановено по гр. д. №
17693/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIX гр. с-в, с което е оставено без
уважение искането на адвокат К. Д. Д. за изменение на Решение № 3423 от 20.07.2023
г. в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ решение № 3423 от 20.07.2023 г., постановено по гр. д. №
17693/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, XIX гр. с-в, като го допълва в следния
смисъл:
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, бул. “Драган Цанков" № 37,
представлявано от изпълнителните директори Ч.З. и С.П., да заплати на адвокат К. Д.
Д. с личен № ********** с адрес гр. Пловдив, ул. *** сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, бул. “Драган Цанков" № 37,
представлявано от изпълнителните директори Ч.З. и С.П., да заплати на адвокат К. Д.
Д. с личен № ********** с адрес гр. Пловдив, ул. *** сумата от 661,39 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8