№ 1475
гр. Плевен, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Анета Хр. Йотова
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20254430100132 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на П. Д. А. чрез адв. Б., срещу
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит №***/07.09.2021 г., и осъждане на ответника да заплати сумата
от 42,00лв., недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане, платима по банков път.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за
паричен заем №***/07.09.2021 г., по силата на който ответникът като заемодател е
предоставил на ищеца като заемател паричен заем в размер на 1000 лв., с параметри:
ГЛХ 41,05%, срок за издължаване на кредита 12 месеца, с крайна дата 07.09.2022 г. и
ГПР 49,72%. Съгласно чл. 4,ал.3 вр. чл. 6 от говора и чл.3.2 от ОУ били уговорени
условия за обезпечаване на договора за паричен заем чрез предоставяне на гаранция
по кредита, която да отговаря на изискванията в общите условия към договора, а при
непредставяне на обезпечение най-късно в срок до края на следващия ден от
подписване на договора, е предвидено начисляване на неустойка в размер на 1080,00
лв. Ищецът твърди, че е заплатил всички начислени суми по договора за кредит, ведно
с възнаградителна лихва и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Счита обаче,
че договорът е потребителски, тъй като разкрИ. характеристиките по чл. 9,ал.1 от
ЗПК, а той има качеството на потребител. Ищецът въвежда и довод за нищожност на
договора за паричен заем съгласно чл. 22 вр. чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 20 от ЗПК, тъй
като в годишния процент на разходите по договора не е ясно какво включва и как е
формиран. В него според ищеца е следвало да се включат освен възнаградителна лихва
и всички допълнителни разходи, в т.ч. начислената неустойка, което не било сторено.
Според ищеца начислената неустойка за непредоставено обезпечение представлява
скрито възнаграждение за кредитора, същата се кумулирала и противоречала на
принципа на добросъвестност и излизала от присъщите за неустойката обезпечителна
и обезщетителната функция. Неустойката освен това била уговорена в необосновано
1
висок размер и обуславяла извод за неравноправност на клаузата, въз основа на която
се дължи. Противоречието на договора с чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК давало основание да се
признае целия договор за недействителен и всичко над чистата стойност на кредита
счита, че е платено при липсва на основание. Посочва банкова сметка. Иска се от съда
да уважи предявените искове и претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът признава, че между страните е сключен
процесния договор за заем, както и че в ГПР по същия не е включена начислената
неустойка, а е включен единствено разход за възнаградителна лихва. Ответникът
оспорва доводът за недействителност на договора на осн. чл. 10,ал.1, чл.11,чл.12 от
ЗПК като неоснователен, както и факта, че неустойката представлява скрито
оскъпяване на кредита, и факта, че е заплатена възнаградителна лихва неустойка в
пълен размер на 1080,00 лв. респ. заплащането и в пълен размер от потребителя.
Ответникът твърди, че по процесния договор не са начислявани и събирани от
кредитополучателя други разходи освен възнаградителна лихва. Информацията за
размера на ГПР била налична в чл. 11,ал.4 от договора, а общата сума, която е
дължима в чл. 11,ал.5 от договора. Годишният процент на разходите според ответника
е изчислен при базово допускане, че договорът ще остане в сила за уговорения срок и
че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията
и сроковете, предвидени в договора за кредит. Ответникът счита, че съгласно чл.
19,ал.1 от ЗПК при изчисляване на процента на разходите по кредита не се включват
разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит, в случая – неустойка, тъй като представлява разход, който се
начислява вследствие неизпълнение на предвидено в договора задължение. Съгласно
чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК било предвидено, че договора следва да съдържа ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора, като
се взимат предвид допусканията определени в Приложение 1 към ЗПК. По аргумент от
противното на т.3 от приложението, неизпълнението на задълженията на страните в
съответствие с условията и сроковете на договора, представлява отклонение от
нормалното развитие на облигационното правоотношение, поради което разходите във
връзка с него не следва да се включват при изчисляване на ГПР. По отношение на
предявения осъдителен иск ответникът счита, че същият е неоснователен, тъй като не
е начисляване на неустойка, а ищецът направил едно плащане преди първата падежна
дата на 17.09.2021 г. в размер на 1042,00 лв., с което предсрочно погасил процесния
договор за кредит. Иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
претендира разноски за юрк. възнаграждение в размер на 360,00 лв., като посочва и
банкова сметка, по която да бъдат платени. Релевира възражение за прекомерност по
чл. 78,ал.5 от ГПК на адв. възнаграждение на ищеца.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба и претендира разноски.
В с. з. ответникът не се явява, но с писмени становище поддържа изложените в
отговора аргументи. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски заем
№***/07.09.2021 г. със следните параметри: размер на отпуснат заем: 1000,00 лв.,
дължими на разсрочено плащане на 12 месечни вноски, ГПР 49,72%, с фиксиран
лихвен процент – 41,05%, дата на последно плащане: 07.09.2022 г. и обща дължима
сума в размер на 1236,00 лв. С чл.4, ал. 3 от договора е уговорено допълнително
задължение за заемателя да предостави банкова гаранция или гаранция от небанкова
финансова институция в размер на 1236,00 лв., в срок до края на следващия ден от
2
сключване на договора. При неизпълнение на задължението за предоставяне на
гаранция, съгласно чл. 6,ал.1 от договора, се начислява неустойка в тежест на
заемателя в размер на 1080 лв. Видно от погасителния план, е че неустойка не е
начислявана.
Между страните не е спорно, че потребителят е получил заемната сума и че не е
начислена неустойка за предоставяне на обезпечение, и че същата не е включена в
ГПР.
От заключението на ССЕ се установява, че по процесния договор за кредит са
постъпили плащания от ищеца в размер на 1042 лв., с които е погасена главница в
размер на 1000 лв. и 42,00 лв. договорна лихва. Вещото лице е заключило още, че по
договора не е начисляване на неустойка и не е заплащана такава.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с
придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и стойност и не са
налице други факти, които да внесат съмнения в тяхната достоверност. Съдът дава
пълна вяра и на заключението на вещото лице, тъй като е обективно, пълно и
обосновано. Няма основание да бъде дискредитирано заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза, поради това, че същото обосновано, след изследване
счетоводството на ответника, е отговорило на поставения въпрос. Няма пречка
счетоводните книги на страните по делото или трети лица да бъде обект на изследване
в допусната по реда на чл. 195 от ГПК съдебно счетоводна експертиза. Именно поради
това не се опорочава и заключението на приетата по делото експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими първоначално обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
и осъдителен иск по чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че за безспорно установено, че страните по
делото са обвързани от заемно правоотношение по силата на което ищцата е усвоила
предоставения заем в размер на 1000 лв. Не съществува съмнение, че между страните
освен сумите за главница и договорна лихва, е уговорена, но не начислена неустойка.
При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни
доводите на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр.
чл. 22 ЗПК, по който ищецът, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр.
т. 12 от ДР на ЗЗП, и се ползва със законоустановената потребителска закрила,
регламентирана в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 9,10, 15 и 20 от ЗПК изисква в
договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на
разходите, лихвения процент на ден/година по кредита, общата сума, дължима от
потребителя. В разглежданата хипотеза съдът намира, че по Договор за потребителски
кредит не е посочен лихвения процент на ден по ясен начин, а чрез формула, нито пък
е посочен от кои параметри се формират ГЛП/ГПР. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20
от ЗПК въвежда в националното право повелителната норма на чл. 10, пар. 2, б. "п" от
ДиректИ. (ЕС) 2008/48, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
3
главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден. Според чл. 29, ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от
договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване на реда
и срока за упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1 - 3 ЗПК, да е
осъществено условието по ал. 4 на същия член. С предоставяната по информацията по
чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК в договора относно размера на дължимия лихвен процент на
ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-
слабата страна (спрямо търговеца) от гледна точка на информираност, да изчисли
размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой
дни), която следва да заплати за периода от усвояването до връщането на главницата,
за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което
включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал. 4 ЗПК - връщане не само на
главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й. Тоест правилото на
чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се
гарантира реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а
именно да отстъпи от договора без негативни за него последици, ако прецени в "срока
за размисъл" по чл. 29, ал. 1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. В
заключение, точното изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК е от
съществено значение за правата на потребителя и неизпълнението му обуславя
приложението на чл. 22 ЗПК. В случая е предвидено с клаузата на чл.4,ал.1,т.4 от
договора за кредит право на отказ на потребителя, срок, ред и условия(заплащане на
лихва) за упражняване на отказ от договора, но е предвидено, че подлежащата на
заплащане лихва се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен
процент(чл.4,ал.1,т.3). Тоест посочената лихва в погасителния план към който се
препраща (годишния лихвен процент – пар. 1, т. 4 ДР на ЗПК), изискване по чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, обаче, не съставлява изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на
лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за
упражняване на потестативното право на отказ от договора. Непосочването в
процесния договор на лихвен процент на ден - част от изискуемото по чл. 11, ал. 1, т.
20 ЗПК съдържание на потребителския кредит, обуславя, на основание по чл. 22 ЗПК,
недействителност на договора, ( в този смисъл Решение № 59 от 20.05.2024 г. на ВКС
по т. д. № 2695/2022 г., II т. о., ТК). Допълнителен аргумент за приложението на чл.
22 от ЗПК следва и от обстоятелството, че в договора за кредит не са посочени
параметрите, които формират ГПР, а това следва да е сторено. За тези пороци в
потребителския договор, обуславящи неговата нищожност, съдът следи служебно, тъй
като произтичат пряко от съдържанието по договора и събраните по делото
доказателства. Следва да се посочи обаче, че самият ищец изрично се позовава на
нормите спрямо които противоречи процесния договор за кредит.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният договор за потребителски
кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона -
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, поради което предявения установителен иск е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По иска с правно осн. чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД:
В конкретния случай няма съмнение, че ищецът-кредитор по договор за заем е
предоставил заемна сума от 1000 лв. на потребителя. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Безспорно от заключението на вещото лице се установява, че потребителят е заплатил
1042 лв. по нищожния договор за кредит, с които е погасил главница в размер на 1000
лв. и 42 лв. и договорна лихва. Тоест ищецът е заплатил сумата в размер на 42,00 лв.
над чистата стойност на кредита / 1000 лв./, поради което предявения иск с правно осн.
4
чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД за сумата в размер на 42 лв. е доказан по основание и размер и
следва да бъде уважен като основателен.
При този изход на спора, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца сторените от него разноски, а именно 52,64 лв. за платена държавна такса и
250,00 лв. платено възнаграждение за вещо лице. На ищеца следва да бъде заплатено и
адвокатско възнаграждение, което е доказан разход по делото, с оглед представения
договор на л.108 по делото. Претендираното адвокатско възнаграждение следва да
бъде редуцирано до размера от 400 лв., тъй като възражението за прекомерност по чл.
78,ал.5 ГПК, обективирано в отговора на исковата молба, е основателно. Разпоредбите
на НМРАВ предвиждащи възнаграждение за всеки предявен иск, не намира
приложение, тъй като е налице несъответствие между целите на наредбата и
действително предоставената правна услуга. Съдът напълно споделя задължителното
тълкуване, дадено с Решение от 21.03.2024 г. по дело C-417/22 СЕС, Решение от
25.01.2024 г. по дело C-438/22, и дело C-35/22, поради което отговорността на
ответника за дължимия адвокатски хонорар е до определения по-горе размер. Не е
налице правната и фактическа сложност по този вид дела и няма съществено значение
материалния интерес по делото поради това, че са налице множество дела с еднотипен
предмет. Въпреки посоченото, при определяне на адвокатско възнаграждението съдът
е съобрази броя на проведените съдебни заседание, предприетите процесуални
действия от страна на ищеца и качество на правна помощ, предоставена от неговия
пълномощник, респ. явяване в едно съдебно заседание. Така определеното
възнаграждение е справедливо и отговаря на предоставената правна помощ по делото,
а присъждането на по-високо не отговаря на правната и фактическа сложност по
делото.
Ръководен от горното и на осн. чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за потребителски кредит №
№***/07.09.2021 г., сключен между П. Д. А. като заемател и „НЕТ КРЕДИТ“ ООД
като заемодател, поради противоречие със закона на осн. чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД вр. чл.
22 вр. чл. 11,ал.1,т.20 от ЗПК.
ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, на П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на осн. чл. 55,ал.1,пр.1 ЗЗД,
сумата в размер на 42,00 лв., представляваща недължимо платена без правна
основание по договор за потребителски кредит № №***/07.09.2021 г.
ОСЪЖДА „НЕТ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, на П. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК,
сумата от 702,64 лв., представляваща заплатените от ищцата разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път с IBAN: ***, BIC: ***,
Банка: „ДСК” АД.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му пред
ОС Плевен с въззивна жалба.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5