Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир, 11.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, първи състав, в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Ивета
Павлова
при
секретаря:
Теменуга Пацова като разгледа
докладваното от съдията АНД № 55 по описа на Радомирския
районен съд за 2019 година , за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба н.М.н.з.х.и
г. срещу Наказателно постановление № НЯСС-19/17.01.2019г. на Д.а.з.м.и
т.н. с което на
основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено на Министерство административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 5000.00 лева, за неизпълнение на
предписание по чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите.
По подробно изложени във въззивната
жалба съображения и тези изложени в съдебно заседание от процесуалния представител на Министерството
се моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата се развиват подробни правни доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения от АНО довели до опорочаване на
административно-наказателната процедура по издаване на АУАН и НП и до
незаконосъобразност на последното. На първо място жалбоподателят сочи за
нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1,т.5 от ЗАНН, а именно
твърди се, че липсва пълно описание на административното нарушение, тъй като „не
се съдържат конкретни факти и данни за степента на превишение
на установените в закона норми…. липсва фактическо твърдение в какво точно се
изразява нарушението“. Твърди се, че при съставяне на АУАН и НП административно-наказващия
орган не се е съобразил с давностните срокове
регламентирани в чл. 34 от ЗАНН, както и се навеждат доводи за наличие на
процесуално нарушение предвид обстоятелството, че липсват доказателства установяващи
компетентността на актосъставителя и правомощията му
да съставя АУАН по Закона за водите.
Алтернативно във въззивната
жалба се моли съда да приеме, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, а
именно, че случая е маловажен „защото в резултат на извършеното нарушение не са
настъпили никакви вредни последици“.
В хода на
пледоариите процесуалният представител на жалбоподателя поддържа въззивната жалба като
доразвива правните доводи наведени във връзка с допуснати от АНО съществени
процесуални нарушения с твърдението, че в НП не е посочена правилно правната квалификация на извършеното
адм.нарушение и АНО не се съобразил с
изменението на приложимите в случая
разпоредби на Закона за водите в редакцията им предвид изменението в ДВ бр.55/03.07.2018г.,
който са били в сила към момента на издаване на съставяне на АУАН и издаване на
НП като пледира за отмяната му на процесуално основание.Развиват се и доводи
относно неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН относно
вписаните в АУАН свидетели.
Въззиваемата
страна – ДАМТН-София по подробно изложени в приложено по делото писмено становище,
правни съображения моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно.
и приложени по делото писмени съображения .
Районна прокуратура гр. Радомир редовно
призована не изпраща представител е не е взела становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Свидетелят И.С. на длъжност
„началник“ РО НЯСС-ЗЦБ,, И.Г. на длъжност „старши инспектор и К. К.на длъжност
„инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ на
18.04.2018г. са извършили проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията
към нея и документацията за експлоатацията на язовир „Пчелина“, в землището на
с.Лобош, с.Калище и с.Ковачевци. Проверката е обективирана
в Констативен протокол № 02-03-30/18.04.2018 г., с който на собственика на
язовир „Пчелина“ е било дадено
предписание в срок до 10.06.2018 г. „Да
се прекрати електрическото захранване за задвижване на затворните
органи във водовземната кула на основния изпускател.
Подаването на електрическото захранване да се осъществява след изолиране на
нарушеното покритие на силовия кабел и замяна на захранването на потопяемата помпа с кабел с каучукова изолация и обвивка“.
Проверката е извършена в
присъствието на В.К.С. – специалист „ВЯН“ в „Напоителни системи“ ЕАД – клон
„Струма-Места“, ХТР-Перник. Копие от протокола е изпратен до собственика с
писмо с изх. № 85-01-481/14.05.2018 г. и е получен съгласно известие за
доставяне № 8100014344473.
На 19.09.2018 г. на основание чл. 190, ал.4, т. 2 от Закона за
водите при извършена проверка на язовир „Пчелина“ от експерти при ДАМТН – София,
а именно от свидетелите И.С. и Д.Я. във връзка с последващ контрол на даденото на 18.04.2018г. предписание н.М.н.з.х.и
г. *** е констатирано, че това предписание не е изпълнено, а именно: „Да се
прекрати електрическото захранване за задвижване на затворните
органи във водовземната кула на основния изпускател.
Подаването на електрическото захранване да се осъществява след изолиране на
нарушеното покритие на силовия кабел и замяна на захранването на потопяемата помпа с кабел с каучукова изолация и обвивка“.
При повторната проверка отново е присъствала В.К.С.
– специалист ВЯН „Напоителни системи“ ЕАД.
Предвид извършените проверки обективирани в горецитираните
констативни протоколи е установено от АНО административно нарушение, а именно
неизпълнение на предписание дадено по надлежния ред на собственика на язовир
„Пчелина“ от оправомощени от председателя на ДАМТН
длъжностни лица, поради което Д.Я. на длъжност „ст.инспектор“ е съставил АУАН №
02-029/02.11.2018 г. в присъствието на свидетелката И.А.Г. и В.Г.А., служители
в РО НЯСС – ЗЦБ.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН са постъпили
писмени възражения от МЗХГ.
Въз основа на така съставения
АУАН след като е разгледал административно-наказателната преписка и е взел в предвид
постъпилото писмено възражение от Министерството, административно- наказващия
орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № НЯСС-19/17.01.2019 г.,
като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил предписание дадено му на основание
чл. 190, ал.1, т. 3 от ЗВ, поради което и на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от
ЗВ му е наложил „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лева.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към
разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното
НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия
съд намира за неоснователни и правнонеаргументирани доводите наведени във въззивната жалба, че
АНО при съставяне на АУАН и НП е
допуснал нарушение на чл. 42, т.4, и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Налице е
пълно описание на нарушението от към основните му съставомерни
белези: дата, място, начин на осъществяване, както и са посочени точно
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Неоснователен е и довода на жалбоподателя за неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както за издаване на
АУАН, така и за издаване на НП. Нарушението е било установено с проверка
извършена на 19.09.2018г., което е и датата, на която е бил открит нарушителя
по смисъла на закона. АУАН е съставен на 02.11.2018 г., което е в рамките на
тримесечния срок предвиден в ЗАНН. Освен това съдът следва да отбележи, че
датата на извършване на нарушението е точно посочена от АНО в АУАН и НП, а
именно 11.06.2018 г. т.е деня следващ този,
в който срока на даденото предписание е изтекъл. Неоснователен е и
довода за липсата на правомощие на актосъставителя да
съставя АУАН по Закона за водите. В административно-наказателната преписка е
приложена Заповед № А-517/12.07.2018г. на Председателя на ДАМТН, с която актосъставителят „ст.инспектор“ Д.И.Я. е оправомощен да
съставя АУАН за констатирани нарушения по Закона за водите.В тази връзка
настоящият състав на решаващия съд следва
да отбележи, че намира за
неоснователни наведените доводи в хода
на пледоариите от процесуалния представител на жалбоподателя допълнителни доводи за допуснато съществено процесуално нарушение
при определяне на правната квалификация на извършеното от Министерството
административно нарушение. Действително в НП липсва посочване на конкретната
материално-правна разпоредба на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ въвеждаща задължение на
собствениците на язовирни стени и съоръжения да изпълняват предписанията по ал.
1, т.3 на същия член, но настоящият състав намира, че с посочването в НП като
нарушена разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите и посочване, че адм. наказание е за неизпълнение на предписание дадено на
основание чл. 190а, ал. 1 т. 3 от Закона за водите са изпълнени изискванията на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя и същият е бил наясно за какво административно нарушение е
санкциониран с атакуваното НП. За правна изчерпателност съдът следва да посочи,
че АНО при издаване на НП изцяло се е съобразил с изменението на Закона за водите
в редакцията му в ДВ бр. 55/03.07.2018 г. Действително с цитираната редакция е
въведена нова ал. 2 на чл. 190а от Закона за водите съдържаща изрично
задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения да изпълняват предписанията
на контролните органи на ДАМТН, но както
бе посочено по-горе липсата на изрично изписване на същата разпоредба в АУАН и
НП не представлява съществено процесуално нарушение налагащо отмяна на НП.
Предвид гореизложените правни съображения настоящия състав намира, че
при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени
в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени
са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са
доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение
и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и
доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
По същество на спора, настоящият състав
приема, така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства и тези приложени в
административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си
и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване
на извършено административно нарушение № 02-029/02.11.2018г., Наказателно
постановление №НЯСС-19/17.01.2019г., както и свидетелските показания на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно: актосъставителят Д.И.Я. и свидетелите И.М.С., И.А.Г. и В.К.С.,
които с показанията си потвърждават изцяло фактическата обстановка описана АУАН
и НП. Съдът възприема изцяло свидетелските показания на разпитаните свидетели,
тъй като те са ясни, точни и непротиворечиви, и доказват по безспорен начин
сочената в наказателното постановление фактическа обстановка. Свидетелят И.С. и
свидетелката И.Г., които са присъствали на първоначалната проверка на
18.04.2018г. и 19.09.2018г. на
техническото състояние на язовирната стена и съоръженията към нея на язовир
„Пчелина“, собственост на жалбоподателя са категорични, че първоначално
дадените предписания към собственика в указания срок не са били изпълнени.
Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите С. и Я.,
първата присъстваща и на двете проверки, като специалист ВЯН „Напоителни
системи“ ЕАД, а вторият като актосъставител и
присъстващ на проверката на 19.09.2018 г. установила неизпълнение на дадените
предписания.Свидетелят В.А. удостоверява с показанията си съставянето на АУАН и
надлежното му връчване на нарушителя.
Предвид на така установеното от
фактическа страна настоящият състав на решаващия съд намира, че безспорно е
установено по делото, че е налице извършено административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и правилно, и законосъобразно административно-
наказващия орган е
санкционирал жалбоподателя с обжалваното
НП.
Що се отнася до наведените от
защитата на жалбоподателя доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, то съдът намира следното:
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност. Преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен
случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни
факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата
на настъпили вредни последици в резултат от деянието не е обстоятелство,
обосноваващо такъв по-нисък интензитет на обществената опасност, както сочи
жалбоподателя. Това е така, защото нарушението, за извършването, на което е
наказано Министерството е формално. Законодателят е предвидил административно-наказателната
отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на
деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По
тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни
поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен
на обществена опасност.
Предвид горните правни съображения и фактически констатации настоящия състав
намира, че е доказано по делото извършено от жалбоподателя
административно нарушение и наказващият орган правилно
е ангажирал административно-наказателната отговорност н.М.н.з.х.и г. като е наложил на същия
административно наказание „имуществена санкция„ на основание
чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ
е предвидена имуществена санкция в размер от 1 000 до 20 000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административно-наказващият орган е определил имуществена санкция в размер на 5 000 лева, за определянето, на който размер обаче в наказателното постановление не е посочил мотиви. Липсват доводи от страна на АНО кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят към отговорността на жалбоподателя. Предвид на това настоящият съдебен състав приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в частта си относно размера на наложената имуществена санкция, като същият бъде намален към минимума предвиден в съответната санкционна норма, а именно в размер на 2 000 лева, който размер съответства на конкретната степен на обществена опасност на деянието. В конкретния случай липсват настъпили вредни последици от извършеното административно нарушение. Освен това липсват и доказателства за извършвани от жалбоподателя преди това други административни нарушения по Закона за водите налагащи определяне на по-голям размер на имуществената санкция.Така
мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-19/17.01.2019г. на Заместник- председателя на Д.а.з.м.и
т.н. с което на
основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложил н.М.н.з.х.и г. с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
Министър Р. А. П., В ЧАСТТА МУ, с
която е наложено на Министерството административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 5 000.00 лева, за неизпълнение на предписание по чл. 190а,
ал.1, т. 3 от Закона за водите КАТО НАМАЛЯВА размера на "имуществената санкция" на 2 000
/две хиляди / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд гр. Перник по
реда Административно процесуалния кодекс
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: