Решение по дело №1466/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 682
Дата: 30 декември 2021 г.
Съдия: Росен Димитров Парашкевов
Дело: 20212100501466
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. Бургас, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100501466 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод въззивна жалба от Община Камено, ЕИК **********, адрес:
гр.Камено, ул.,,Освобождение“№101, представлявана от Кмета Жельо
Василев Вардунски, чрез адв. Живко Бойчев- БАК, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул. ,,Оборище“ №76, ет.1, ап.1, против Решение №682/12.07.2021г.,
постановено по гр. дело №4585/2020г. по описа на Районен съд- Бургас, с
което съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.26, ал.1, предл.първо от
ЗЗД, за прогласяване нищожността на договорите за покупко- продажба на
недвижими имоти, сключени за невъзможен предмет с договор за продажба
на Нотариален акт№**/12.02.****г.., том *, н.д.№**/****г.. на нотариус, рег.
№250; договор за продажба по Нотариален акт№ ***/17.07.****г.., том *, н.д.
№ ***/****г.. на нотариус, рег.№250; договор за покупко- продажба от
22.08.2013г. и договор за покупко- продажба от 03.12.2013г., за следните
недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 73211.90.65,
адрес:с.Трояново, общ. Камено, местност ,,Ч.“, площ- 42652кв.м., трайно
предназначение на територията- територия, заето от води и водни обекти;
Поземлен имот с идентификатор 73211.90.67 адрес: с. Трояново, общ
1
.Камено, местност ,,Ч.“, площ- 42652кв.м., трайно предназначение на
територията- земеделска; Поземлен имот с идентификатор 73211.90.63, адрес:
с.Трояново, общ. Камено, местност ,,Ч.“, площ- 10520кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска; Поземлен имот с идентификатор
73211.90.64 адрес: с.Трояново, общ.Камено, местност ,,Ч.“, площ-10372,
трайно предназначение на територията- земеделска.
Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.108 от ЗС на Община
Камено, за приемане на установено по отношение на АН. Р. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул. ,,Д.Д.“ №* и ,,Дием“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Камено, ул. ,,Георги Димитров“№19,
че ищецът е собственик на следните недвижими имоти: Поземлен имот с
идентификатор 73211.90.65, адрес:с.Трояново, общ. Камено, местност ,,Ч.“,
площ- 42652кв.м., трайно предназначение на територията- територия, заета от
води и водни обекти; Поземлен имот с идентификатор 73211.90.67 адрес:
с.Трояново, общ.Камено, местност ,,Ч.“, площ- 42652кв.м., трайно
предназначение на територията- земеделска; Поземлен имот с идентификатор
73211.90.63, адрес: с.Трояново, общ. Камено, местност ,,Ч.“, площ-
10520кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска; Поземлен
имот с идентификатор 73211.90.64 адрес: с.Трояново, общ. Камено, местност
,,Ч.“, площ-10372, трайно предназначение на територията- земеделска, както и
за осъждане на двамата ответници да предадат на ищеца владението върху
описаните четири имота. Със същото решение, съдът е осъдил Община
Камено да заплати на ,,Дием“ ЕООД, деловодни разноски в размер на 410
лева; оставил е без уважение молбата с правно основание чл.78, ал.3 от ГПК
на АН. Р. Р., за осъждане на Община Камено да му заплати съдебно-
деловодни разноски. Жалбоподателят изразява недоволство от така
постановеното съдебно решение, като намира същото за незаконосъобразно.
Излага аргументи. Изтъква факти и обстоятелства, на които основава
исковите си претенции. Излага становище във връзка с изводите на
първоинстанционния съд, че процесните имоти нямали характер на публична
общинска собственост, а частна такава. Посочва, че с оглед действащите
норми (чл.25 от ЗСПЗЗ, чл.19, ал.1, т.4, б.,,в“ от Закона за водите и на чл.7
от ЗОС), имотите, предмет на сделките представлявали ,,пасище, мера“,
респективно ,,язовир“. Навежда доводи относно техния статут(публична
общинска собственост) и правните пречки за разпореждане. Иска се отмяна
2
на обжалвания съдебен акт и постановяване решение на настоящата
инстанция, с което бъдат уважени изцяло исковите претенции. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски. Пред настоящата съдебна
инстанция въззивникът не е внесъл държавна такса и такава не му е
определена от съда, тъй като на основание чл. 84, ал.1, т. 3 от ГПК общините
са освободени от заплащане на държавна такса за имоти публична общинска
собственост.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на въззивната
жалба от ,,Дием“ ЕООД, ЕИК ********* и АН. Р. Р., ЕГН **********, чрез
адв. Тасков и адв. Солинков, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се
подробни съображения във връзка с наведените от въззивника доводи за
статута на процесните имоти. Посочва се, че твърдяната от въззивника
нищожност на разпоредителните сделки, не се обосновавала с нарушение
нормата на чл.19 от Закона за водите, а с нарушение разпоредбата на чл.25 от
ЗСПЗЗ. В подкрепа на изложеното се цитира съдебна практика
(Решение№180/28.04.2010г. по гр.д.№372/2009г на ВКС, І-во г.о.).
Поддържат се констатациите на районния съд относно предмета на спора в
конкретния случай, а именно- правото на собственост върху земеделска земя
(доколкото ищецът не е поддържал придобивното основание по чл.19 от ЗВ).
Направен е анализ на дефиницията по т.94 от ДР на Закона за водите. Иска се
потвърждаване решението на районния съд и отхвърляне въззивната жалба
като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Пред Районен съд – Бургас са предявени искове с правно основание
чл.26, ал.2, предл.първо от ЗЗД и чл.108 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор, че имотите предмет на настоящото дело са представлявали
имот № 615 в землището на с. Трояново, Община Камено, целият с площ от
93.534 дка, съставляващ язовир в местността „Д. о.“, за който е съставен Акт
за публична общинска собственост № ** от 30.10.**** г. В периода от 2007 г.
до 2012 г. Община Камено е извършила премяна в предназначението,
разделила е и в последствие е осъществила продажба на трети лица по
3
отношение на процесния имот. На 15.07.2007г. комисия на общината е
предложила с оглед скъсана стена бракуване на язовира, а в последствие, с
протокол №35 от 25.01.2007г. на Общински съвет – Камено, имотът е обявен
за пасище, мера и за частна общинска собственост, като е съставен Акт за
частна общинска собственост № *** от 12.06.**** г.
В последствие общината е обособила отделни имоти и е започнала
процедура по продажбата им с обявяване на търг. Така от имота е обособен
имот № 617 с площ от 49,109 дка и имот № 618 с площ от 44,424 дка. Имот №
617 е продаден на търг на въззиваемия А.Р. с писмен договор от 11.04.2012 г.,
като упоменатата в договора площ е 49,108 дка. Имотът е бил разделен на два
поземлени имота, съответно с идентификатори 73211.90.65 и 73211.90.67,
които са прехвърлени от въззиваемия Р. на въззиваемото дружество „Дием“
ЕООД съответно с нотариален акт №**, том *, нот.дело №**/12.02.**** г. и
нотариален акт № 158, том *, нот.дело № ***/07.07.**** г. на нотариус
Станка Димова с регистрационен № 250. От имот № 618 са обособени имот
№ 620 с площ от 10,522 дка, представляващ ПИ с идентификатор 73211.90.63
и имот №619 с площ от 10,373 дка, представляващ към момента ПИ с
идентификатор 73211.90.64, които два имота въззивникът съответно с
договори от 22.08.2013 г. и от 03.12.2013 г. е продал на въззиваемото
дружество „Дием“ ЕООД.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, разпитани
са свидетели, извършена е съдебно-техническа експертиза. По искане на
въззивника и допълнителни уточнения първоинстанционния съд е внасял след
приключване събирането на доказателства делото в открито заседание за
събиране на нови доказателства. Уточнявано е правното основание на
предявените искове, като съдът е допускал промени в изготвения доклад по
делото.
Община Камено е изложила твърдения, че процесния имот
представлява публична общинска собственост по смисъла на чл.25 от ЗСПЗЗ,
като се позовава и на представеното решение №1005/28.04.1994г. на
Общинска поземлена комисия гр. Камено, съгласно което по т.11 на
общината е възстановен язовир от 93,533 дка. Основното твърдение на
въззивника е, че процесните имоти поради обстоятелството, че са пасища,
мера, са публична общинска собственост по смисъла на чл.25 от ЗСПЗЗ и чл.7
4
от ЗОС и по тази причина сключените с въззиваемите сделки са нищожни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че процесния язовир е изграден по искане на инвеститора – ТКЗС с. Трояново,
в периода 1963 – 1964 г. на дере под селото в местността „Ч.“, като язовирът е
със земно-насипна язовирна стена от еднороден материал. Същият
представлява микроязовир, който през 1983 г. /04 и 05.09./ поради паднала
обилни валежи от порядъка на над 350л/кв.м., прелива и къса язовирната
стена и компрометира основния изпускател. Вещото лице е установило, че
след тази дата язовирът е неизползваем. В период от време до настоящия
момент, макар и предложен за бракуване, язовирът е продължил
съществуването си до момента, в който е продаден на ответниците по делото.
Същите са извършили ремонт на язовира, превели са го в състояние
отговарящо на изискванията и се занимават с рибовъдна дейност.
Направените от вещото лице констатации се допълват и от разпита на
свидетеля Г. Т., че имотът е продължил да представлява язовир въпреки, че не
е изпълнявал основното си предназначение, тъй като в чашата му не се е
събирала вода, а дъното му се е заблатявало и е бил обрасъл с растителност.
В кориците на делото липсват доказателства чия е била първоначално
собствеността върху язовира. Действително се установява, че инвеститор на
язовира е бил ТКЗС „Георги Димитров“ с. Трояново, на което язовира е
заприходен като актив. Липсват обаче данни язовира да е бил собственост на
член кооператорите на ТКЗС с. Трояново. Съгласно разпоредбата на §7, ал.1,
т.2 от ПЗР на ЗМСМА от 17.09.1991 г. язовирът, който е представлявал обект
от местно значение, е преминал в собственост на въззивната Община Камено.
В този смисъл настоящата съдебна инстанция счита, че въпреки твърденията
на въззивника язовирът е продължил да съществува като такъв и не е
променял предназначението си, още повече, че липсват категорични данни за
бракуване на язовира съобразно изискванията на Наредба № 13/29.01.2004 г.
за условията и реда за осъществяване на техническата експлоатация на
язовирните стени и съоръженията към тях. След влизане в сила на Закона за
общинската собственост от 01.06.1996 г. /ДВ бр.44 от 21.05.1996 г./
процесният язовир се подчинява на разпоредбата на чл.7 от ЗОС.
При така изяснената по делото фактическа обстановка настоящата
съдебна инстанция намира постановения от първоинстанционния съд акт за
5
неправилен, което налага отмяната му. Изводите на първостепенния съд, че
язовирът е продължил съществуването си през целия обследван период от
време се споделя от настоящата инстанция. Всички доказателства сочат на
извод, че язовирът не е загубил съществуването си като такъв и поради
лошото функциониране на съоръжението не може да го изключи от правния
мир като обект на правото на собственост. Не случайно след извършената
продажба на въззиваемите, същият е бил възстановен и е продължил
функционирането си като язовир. В този смисъл приложеното пред първата
инстанция решение № 1005/28.04.1994 г. на ПК – гр. Камено за
възстановяване на язовира с план за земеразделяне е без значение, тъй като с
влизане в сила на Закона за водите от 1999 г. е действала забраната на чл.19
ал.1 т.4 б.“В“ от закона за водите за разпореждане с язовири публична
общинска собственост. Действително разпоредбата от Закона за водите
посочва само кои язовири са собственост на общината, като изхожда от
остатъчния принцип – че собственост на общината остават онези язовири,
които не са посочени като публична държавна собственост в нарочния списък
по Приложение № 1 от ЗВ и които не са собственост на други юридически
или физически лица /Решение № 468/02.07.2010г. по гр.д. №921/2009 г. на
ВКС, Първо Г.О./. Според настоящата съдебна инстанция в случая се касае за
обект - публична общинска собственост. Правото на експлоатация на язовир,
който е водно стопанско съоръжение по смисъла на чл.5 от ЗВ и такова от
обществен интерес, може да бъде предоставено на трето лице при условията
на наемно или друго такова правоотношение, но не и да бъде отчуждаван от
общината чрез осъществяване на покупко-продажба. На практика
законодателят е създал общ ред за управление на имотите публична
общинска собственост, между които влизат и водите като общо национален
неделим природен ресурс. Съгласно чл.19 ал.1, т.4, б. „В“ от ЗВ язовирите
разположени на територията на общината, с изключение на тези които са
държавна собственост – чл.13, ал.1 т.1, както и на тези, които са включени в
имуществото на търговските дружества към датата на влизане в сила на
Закона за водите – 28.01.2000г., или са собственост на сдружения за
напояване, са публична общинска собственост. В този смисъл съдът намира,
че водното съоръжение - предмет на делото е разположено на територията на
Община Камено, като по силата на ЗОС и ЗВ представлява публична
общинска собственост по смисъла на закона. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗОС
6
имотите и вещите – публична общинска собственост не могат да се
отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Тези имоти могат
да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със
закон, а съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗОС имотите и вещите
публична общинска собственост не могат да се придобиват по давност. В този
смисъл съдът намира направеното досежно давностно придобиване
възражение от въззиваемите за неоснователно. Следва да се отбележи с оглед
възприетото от първата инстанция изменение на правното основание на
предявения иск, че по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД когато вещта предмет на
облигационното правоотношение към момента на постигане на съгласие за
сключване на договор по волята на законодателя е извадена от гражданския
оборот, то договорът се явява нищожен поради невъзможен предмет.
Изключването на една вещ от гражданския оборот представлява забрана за
извършване на разпоредителни действия от страна на притежаващия право на
собственост върху тази вещ субект. Т.е. адресат на правото на собственост
може да бъде единствено Държавата.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявените претенции
удовлетворени. На въззивника се дължат разноски в размер на 2000 лева.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №682/12.07.2021г., постановено по гр. дело
№4585/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.2, предл. първо от ЗЗД за
нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2012г.,
сключен между Община Камено и АН. Р. Р., ЕГН **********, вписан под №
**, том ***, вх.рег.№**** в Служба по вписвания при РС – Бургас, за имот
№617 с площ от 49,108 дка в землището на с. Трояново, общ. Камено с
предназначение – нива, категория на земята – ІV, находящ се в местността
„Ч.“, а съгласно актуалната скица на СГКК – представляващ имоти с
идентификатори 73211.90.65 и 73211.90.67.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.2, предл. първо от ЗЗД за
7
нищожен нотариален акт № **, том *, рег.№ ***, нот.дело №** от 12.02.****
г. на нотариус Станка Димова с рег. № 250, с който е извършена покупко-
продажба на имот № 624 с площ от 6,452 дка с продавач А.Р. и купувач
„Дием“ ЕООД, представляващ съобразно скицата на СГКК имот с
идентификатор 73211.90.67.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.2, предл. първо от ЗЗД за
нищожен нотариален акт № ***, том *, рег.№1935, нот.дело № *** от
17.07.**** г. на нотариус Станка Димова с рег. № 250, с който е извършена
покупко-продажба на имот № 623, с площ от 42,657 дка с продавач А.Р. и
купувач „Дием“ ЕООД, представляващ съобразно скицата на СГКК имот с
идентификатор 73211.90.65.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.2, предл. първо от ЗЗД за
нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.08.2013г.,
сключен между Община Камено и „Дием“ ЕООД, ЕИК *********, вписан под
№ ***, том *****, вх.рег.№***** в Служба по вписвания при РС – Бургас, с
който е продаден от Община Камено въз основа на решение на Общински
съвет, взето по т.19 от дневния ред и обективирано в протокол № 20 от
25.04.2013 г., имот №620, с площ от 10,522 дка в землището на с. Трояново,
общ. Камено, с предназначение – нива, категория на земята – VІІ, находящ се
в местността „Ч.“, а съгласно актуалната скица на СГКК – представляващ
имот с идентификатор 73211.90.63.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.2, предл. първо от ЗЗД за
нищожен Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.12.2013г.,
сключен между Община Камено и „Дием“ ЕООД, ЕИК *********, вписан под
№ ***, том **, вх.рег.№ ***** в Служба по вписвания при РС – Бургас, с
който е продаден от Община Камено въз основа на решение на Общински
съвет, взето по т.8 от дневния ред и обективирано в протокол № 25 от
26.09.2013 г. имот №619, с площ от 10,373 дка в землището на с. Трояново,
общ. Камено, с предназначение – нива, категория на земята – VІІ, находящ се
в местността „Ч.“, а съгласно актуалната скица на СГКК – представляващ
имот с идентификатор 73211.90.64.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение
на АН. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ,,Д.Д.“ №* и ,,Дием“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Камено, ул. ,,Георги
8
Димитров“№19, че Община Камено, ЕИК **********, адрес: гр.Камено,
ул.,,Освобождение“№101, представлявана от Кмета Жельо Василев
Вардунски, е собственик на следните недвижими имоти: Поземлен имот с
идентификатор 73211.90.65 с адрес с. Трояново, Община Камено, м. Ч. с
площ от 42,652 дка, трайно предназначение на територията- територия заета
от води и водни обекти; Поземлен имот с идентификатор 73211.90.67 с адрес
с. Трояново, Община Камено, м. Ч. с площ от 6,452 дка, трайно
предназначение на територията- земеделска; Поземлен имот с идентификатор
73211.90.63 с адрес с. Трояново, Община Камено, м. Ч. с площ от 10,520 дка,
трайно предназначение на територията- земеделска и Поземлен имот с
идентификатор 73211.90.64 с адрес с. Трояново, Община Камено, м. Ч. с
площ от 10,372 дка, трайно предназначение на територията- земеделска, като
ОСЪЖДА АН. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ,,Д.Д.“ №* и ,,Дием“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Камено, ул.
,,Георги Димитров“№19 да предадат на Община Камено, ЕИК **********,
адрес: гр.Камено, ул.,,Освобождение“№101, представлявана от Кмета Жельо
Василев Вардунски владението върху описаните четири поземлени имота.

ОСЪЖДА АН. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ,,Д.Д.“ №* и
,,Дием“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Камено, ул. ,,Георги Димитров“№19 да заплатят на Община Камено, ЕИК
**********, адрес: гр.Камено, ул.,,Освобождение“№101, представлявана от
Кмета Жельо Василев Вардунски сумата от 2000 лева, представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9