№ 1716
гр. Плевен, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. И.
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430104033 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “****”, ****, гр.****, със
седалище и адрес на управление гр.**** район **** 4, *** ****, сграда 6
против А. Т. М. с ЕГН ********** от гр.**** бл.73 вх.Д ап.10, с която се
твърди, че ответникът е абонат на дружеството, доставчик на мобилни услуги.
Твърди, че между А. Т. М. и „****“ **** (с предишно наименование „***л“
**** и „Т****“ ****) бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* и
Заявление за пренасяне на номер в мрежата на **** от 08.07.2020г., съгласно
който на клиента е предоставен мобилен телефонен номер ****, (със
стандартна месечна абонаментна такса 33.99 лв. с вкл. ДДС или 28.32 лв. без
вкл. ДДС, като за срока на договора е предвидена промоционална месечна
абонаментна такса в размер на 29.99 лв. с вкл. ДДС или 24.99 лв. без вкл.
ДДС), пренесен от друга мрежа в ****, както и мобилен телефонен апарат
NOKIA 2.3 32GB Dual Charcoal. Твърди, че към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползвания от А. Т. М. мобилен номер **** се
прилагат условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
*********/08.07.2020г. Ответникът не е изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 2 бр. фактури, издадени в периода м. март 2021г. - м. май
1
2021г., като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
Ищецът твърди, че фактура № **********/25.03.2021г., издадена за
отчетния период 25/02/2021- 24/03/2021г. включва месечна абонаментна такса
24.99 лв. и други услуги 35,79 лв. (такса за спиране на номер 0.75 лв.,
Разговори към „Грижа за клиента“ 0.04 лв. и Услуги с добавена стойност
(SMS) 35.00 лв.), които са в общ размер на 60.78 лв. без ДДС - 72.94 лв. с вкл.
ДДС. Сочи, че общата сума начислена във фактурата, е 72.94 лв., като след
приспадане на надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен
период в размер на 30.51 лв., претендираната сума по фактурата е 42.43 лв.
Ищецът твърди, че след предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги, сключен между „****“ **** и А. Т. М., при условията на
които е ползван процесният номер, по вина на потребителя поради изпадането
му в забава, операторът е издал фактура № **********/25.05.2021г.,
включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочното му
прекратяване в размер на 232.48 лв. Твърди, че размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги за номер **** (преди 08.07.2022г.) са уредени от
страните в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 08.07.2020г.
Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, но
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС.
Ищецът твърди, че абонатът дължи: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок
до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или
срещу заплащане в брой). Размерът на неустойката за номер **** е в размер
на 232.48 лв. като сумата представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 28.32 лв. всяка), ведно с
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с
добавена разликата в размер на 128.60 лв. между стандартната цена на
NOKIA 2.3 32GB Dual Charcoal без отстъпка съгласно актуалната към
08.07.2020г. ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия
период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги. Така общата сума начислена във фактурата, е 232.48 лв. Ищецът
2
твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл.12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. Изискуемостта на вземанията на
„****“ **** по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й. Поради липсата на действия на ответника, насочени към
изпълнение на паричните му задължения, от страна на „****“ **** било
депозирано заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд - Плевен, въз основа
на което беше образувано частно гражданско дело № 2003/2023г. и издадена
заповед за изпълнение на парично задължение.
Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 ГПК, за ищеца възниква правен интерес от водене на настоящето
производство. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено вземанията по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по частно гражданско дело № 2003/2023г. по описа на
Районен съд - Плевен, против длъжника - ответник А. Т. М. с ЕГН
**********, в размер на 274.91 лв., представляваща общ сбор на дължимите
суми, съгласно фактура № **********/25.03.2021г., фактура №
**********/25.05.2021г ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, който оспорва исковата претенция. Навежда
доводи, че уговорената в договора неустойка е нищожна клауза.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното : По подадено от ищеца заявление е образувано
ч.гр.дело № 2003/2023г., по което съдът издал заповед за изпълнение
№1136/13.04.2023г. За заповедта длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5
ГПК чрез залепване на уведомление и на заявителя е указано, че в
едномесечен срок може да предяви установителен иск за вземанията си.
Ищецът е предявил иска с в указания срок, поради което се явява допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
В тежест на ищеца в това производство съдът е указал да докаже
вземането си по основание и размер, да докаже качеството си на кредитор,
както и размер и изискуемост на вземанията.
В тази връзка по делото са представени Договор за мобилни услуги №
********* от 08.07.2020г., с който има предоставено и мобилно устройство,
3
Заявление за пренасяне на номер в мрежата на **** от 08.07.2020г.,
Приложение с ценова листа за абонаментни планове с приложения към него.
Приложените писмени доказателства не са оспорени от ответника и са приети
по делото.
Установява се от представения на лист 10 Договор за мобилни услуги
от 08.07.2023г, за предпочетен номер ****, че страните са сключили договор,
по силата на който са договорили ползването на мобилни услуги с месечна
такса в размер на 19,99 лева за първите две години, след изтичането на които
таксата се променя в размер на 33,99 лева. Видно от същия договор, на
абоната е предоставено мобилно устройство NOKIA 2.3 32GB Dual Charcoal
със СИМ карта за сумата от 129,99 лева, като стандартната цена към този
момента на устройството, без договора за мобилни услуги е 369,90 лева. На
същата дата ответникът е подал заявление за пренасяне на мобилния номер в
мрежата на ****, което заявление е приложено по делото на лист 14.
Видно е, че към договора ответникът е подписал декларация – съгласие,
с което е декларирал, че е запознат с Общите условия на Т**** **** за
взаимоотношения с потребителите, изразил е съгласие с тях и се задължава да
ги спазва.
По делото са приложени Общи условия на лист 19 и следв., като видно
от същите, в чл.71 е предвидено, че потребителят по договор за мобилни
услуги е длъжен да заплаща определените от **** цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в чл.27 от Общите условия.
Твърденията в исковата молба са, че ответникът не е заплащал
дължимите суми по издавани фактури за ползвани услуги през периода
03.2021г – 05.2021г. По делото няма наведени твърдения, че дължимите суми
по тези фактури са заплатени. В доклада по делото съдът е указал, че в тежест
на ответника е да докаже, че е изправна страна по договора като е заплатил
изцяло дължимите по договора суми. Доказателства в тази насока не са
представени и съдът приема, че сумите са дължими и не са заплатени.
Съгласно чл.75 от Общите условия, при неспазване на което и да е
задължение от условията по договора, **** има право незабавно да прекрати
предоставянето на услуги, както и при условията чл.19б и чл.19в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя. Съобразно чл.75 вр.
чл.19в, договорът за услуги е прекратен предсрочно, след което ищцовото
4
дружество е издало последна фактура № **********/25.05.2021г., в която са
начислени дължимите суми с настъпил падеж и дължимите неустойки
съгласно индивидуалния договор с ответника.
От правна страна, съдът приема, че страните са били в облигационни
отношения по силата на договора за предоставяне на мобилни услуги от
08.07.2021г. Договорът е прекратен от ищеца по реда на чл.75 от ОУ вр.
чл.19б от ОУ, която разпоредба предвижда, че **** има право едностранно да
прекрати индивидуален договор в случай, че потребителят не е платил
дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния
договор. Поради това и с оглед предоставената в договора възможност,
ищецът е прекратил договора поради неплатени в срок дължими суми за
мобилни услуги.
За отчетен период 25.02.2021 до 24.03.2021г. е издадена фактура №
**********/25.03.2021г. и включва задължения за потребени от ответника
услуги както следва : месечна абонаментна такса в размер на 24,99 лева и
други услуги на стойност 35,79 лева, или ответникът е потребил услуги в общ
размер 72,94 лева с ДДС (60,78 лева без ДДС). За предходен период
ответникът е имал надвнесени 30,51 лева, като след приспадане на
надвнесената сума, остава дължима сума в размер на 42,43 лева.
Видно от приложеният Договор за мобилни услуги от 08.07.2021г, за
предпочетен номер ****, страните са договорили клауза за заплащане на
неустойка при прекратяване на договора по вина на абоната. Договорът
предвижда при предсрочно прекратяване по вина на абоната, същият да
дължи на мобилния оператор за всяка карта, за която е налице прекратяване,
неустойка в размер на всички месечни такси за периода от прекратяването до
края на договора, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава три месечни такси. Съдът приема, че в случая договорената
неустойка не представлява нищожна клауза в договора, тъй като не е
договорена във вреда на потребителя и е в рамките на три месечни
абонаментни такси. В така уговорения размер, съдът счита, че договорената
неустойка не води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя. Уговорено е също, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната, същият дължи възстановяване
на част, съответстваща на оставащия срок на договора от разликата между
5
най – ниският и най-високият месечен абонамент според условията на плана в
случай, че са били налице отстъпки или различна стойност на месечни
абонаменти и в случаите, в които е било предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи такава част от разликата между
стандартната цена на устройството съгласно ценова листа към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато
съответна на оставащия срок на договора. С оглед тези условия на договора,
на ответника е начислена сума за неустойка, представляваща три месечни
стандартни абонаментни такси за номера без ДДС в размер на по 28,32 лева,
добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния
абонаментен план, съответстваща до края на договора и добавена разлика в
размер на 128,60 между стандартната цена на устройството без отстъпка
съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и
преференциалната цена платена при сключването му. Така начислена
дължимата за неустойка сума е в размер на 232,48 лева. Тази сума за
неустойка е отразена във фактура №*********/25.05.2021г.
Претенцията на ищцовото дружество включва задълженията по двете
фактури в общ размер на 274,91 лева, включваща 232,48 лева неустойки при
предсрочно прекратяване на договора и 42,43 лева задължения за месечни
такси и потребени услуги.
При така изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан по размер. Установи се, че ответникът е бил в договорни отношения с
ищцовото дружество по силата на които е ползвал предоставени мобилни
услуги и закупуване на устройство на преференциална цена. Поради
неизпълнение на задължението за плащане както на ползваните мобилни
услуги, ищцовото дружество е прекратило договорите, каквото право има
съгласно общите условия. При прекратяване на договора, ответникът
потребител дължи, както бе посочено по-горе за всяка карта, за която е
налице прекратяване, 1. неустойка в размер на всички месечни такси за
периода от прекратяването до края на договора, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава три месечни такси, 2. част от стойността
на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща до
края на договора и 3. Разликата между стандартната цена на устройството без
отстъпка съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и
преференциалната цена платена при сключването му. Ответникът дължи и
6
незаплатената част от месечните такси и ползвани услуги. Претенцията се
явява доказана по основание и размер.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи и разноски в размер на 905
лева, от които 400 лева депозит за особен представител, 480 лева адвокатско
възнаграждение и 50 лева държавна такса.
За заповедното производство ответникът следва да заплати разноски в
размер на 505 лева, от които 480 лева адвокатско възнаграждение и 25 лева
държавна такса.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Т. М. с ЕГН
********** от гр.**** бл.73 вх.Д ап.10, че дължи на кредитора “****”, ****,
гр.****, със седалище и адрес на управление гр.**** район **** 4, *** ****,
сграда 6, представлявано от **** и **** *** ****, сума в размер на 274,91
лева, представляваща дължими суми по фактура № **********/25.03.2021г и
фактура №*********/25.05.2021г., представляващи задължения за неустойки
за предсрочно прекратяване на договори за услуги и задължения за
използвани мобилни услуги за предходен период, ведно със законната лихва
считано от 21.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1136/13.04.2023г.
по ч.гр.дело № 2003/2023г. по описа на РС Плевен.
ОСЪЖДА А. Т. М. с ЕГН ********** от гр.**** бл.73 вх.Д ап.10, да
заплати на “****”, ****, гр.****, със седалище и адрес на управление гр.****
район **** 4, *** ****, сграда 6, представлявано от **** и **** *** ****
разноски по делото в размер на 905 лева за държавна такса, адвокатски
възнаграждение и депозит за особен представител, както и разноски по
ч.гр.дело №2003/2023г. по описа на РС Плевен в размер на 505 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7