РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Русе, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII – ми състав, в публично заседание на 20 април през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА като разгледа докладваното
от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно дело № 87 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба на Б.К.И.,***, против отказ за предоставяне на обществена
информация, обективиран в Писмо № 513000-2871 от 19.01.2021 г. и Уведомление №
513000-2868 от 19.01.2021 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР), с които е отказано предоставянето на обществена информация по т.
2 и т. 3 от Заявление вх. № 513004-2 от 08.01.2021 г. на Б.К.И..
В
жалбата се твърди, че постановеният отказ е незаконосъобразен поради
немотивираност, наличието на противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Иска се от съда да постанови решение, с което
на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ, да отмени постановения от ответника отказ
по т.2 и т.3 от заявлението и да върне преписката на административния орган за
ново произнасяне, при което на жалбоподателя да бъде предоставен достъп до
исканата обществена информация. Не претендира присъждане на разноски, въпреки
представените доказателства за извършени такива.
Ответната
страна - Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, в представения
по делото писмен отговор от процесуалния представител - юрисконсулт В. Пашунов,
възразява срещу подадената от И. жалба като излага доводи на първо място по
отношение нейната недопустимост, считайки че е подадена срещу неподлежащ на
оспорване акт, алтернативно - излага съображения за законосъобразността на Уведомление № 513000-2868 от 19.01.2021 г. на Директора на СДВР. Отправя искане производството да бъде прекратено поради
недопустимост на жалбата, алтернативно - жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
случай, че съдът уважи жалбата и се претендират разноски по делото, прави
възражение за прекомерност по отношение на тях. (л. л. 76 – 78 от делото)
Административен
съд – Русе след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление за достъп
до обществена информация вх. № 513004 – 2 от 08.01.2021 г. до Директора на СДВР
/л.19 и л.20 от делото/, Б.К.И. е поискал да му бъде предоставена информация
относно престъпленията, регистрирани в района на действие на СДВР (територията
на гр. София) за следния период: 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г., 01.01.2018 г. -
31.12.2018 г. и 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., както следва:
За всяко
регистрирано престъпление:
т. 1 Вид на
регистрирано престъпление, съгласно използваната номенклатура при изготвянето
на годишните отчети и статистически данни за състоянието на престъпността,
публикувани на интернет страницата на СДВР, Раздел „Статистика и отчети“,
Подраздел „Статистически данни“;
т. 2 Дата на
извършване на регистрираното престъпление и
т. 3 Информация за
място на извършване на регистрираното престъпление, съобразно използвания
формат за определяне на местоположението, например:
3.1 Местоположение,
определено въз основа на физически адрес: наименование на най-близко
разположената локализационна единица (площад, булевард, улица, блок или друго)
и номер; или
3.2 Местоположение,
определено въз основа на
3.3 Местоположение,
определено въз основа на комбинацията от наименование (или код) на най-близко
разположената локализационна единица и пощенски код; и/или
3.4 Местоположение,
определено въз основа на друг поддържан формат.
Заявителят е
посочил, че желае да получи информацията на електронен носител в общоприет
файлов формат, а ако информацията не позволява, да му предоставена записана на
технически носител.
В заявлението е
посочил още, че моли при разглеждането на настоящото му заявление да бъде взето
под внимание Решение № 793 от 12.02.2018 г., постановено по адм. дело №
10057/2017 г. по описа на АдмС – София-град, оставено в сила с Решение № 14242
от 24.10.2019 г., постановено по адм. дело № 3978/2018
г. по описа на ВАС, V о., с които по отношение на идентично заявление за достъп
на И., но касаещо по-ранни периоди от време, отправено до СДВР, са били
обсъдени характерът на исканата информация и задължението на органа за
осигуряването й. Към заявлението са били приложени и цитираните по-горе две съдебни
решения (л. л. 60 – 68 от делото).
С Писмо № 513000-2871 от 19.01.2021 г. Директорът на Столична дирекция на
вътрешните работи, уведомява
Б.К.И. във връзка със Заявление за достъп до обществена информация
вх. № 513004 – 2 от 08.01.2021 г., че информацията по т. 1 от заявлението му е
публикувана и налична на интернет сайта на Столична дирекция на вътрешните
работи в Раздел „Статистика и отчети“, Рубрика „Статистически данни“. Същата е
събрана, обработена и съхранена от МВР за изпълнение на нормативно определените
функции. А във връзка с информацията по т. 2 и т. 3 от заявлението му е
посочено, че приложено му се изпраща уведомление с правно основание по чл. 33
от ЗДОИ (л. 71 от делото).
С Уведомление № 513000-2868 от 19.01.2021 г. на Директора на Столична
дирекция на вътрешните работи са изведени правни и фактически основания за отказ да
бъде предоставена информацията, поискана по т. 2 и т. 3 от Заявление Вх. № 513004-2 от 08.01.2021 г. на Б.К.И.. Съгласно мотивите
на органа в Интегралната регионална полицейска система се съдържа информация,
но за предоставянето й на заявителя е необходима заявка и ръчна обработка за
всеки конкретен запис, а това означава и ангажиране на допълнителен човешки и
времеви ресурс. Посочва още, че така, общо формулирана, търсената информация
„място на извършване на регистрираното престъпление“, „физически адрес“, „
На 19.01.2021 г., на
посочения в заявлението електронен адрес, жалбоподателят получил електронно
съобщение (л. л. 21 и 74 от делото), към което били
прикрепени Писмо № 513000-2871 от 19.01.2021 г. и Уведомление №
513000-2868 от 19.01.2021 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните
работи като pdf файлове с наименование съответно „2871.pdf” и „2868.pdf, с което заявеният достъп до обществена информация е уважен досежно
данните по т. 1 от заявлението, а по отношение на т. 2 и т. 3 от заявлението, с
приложеното към писмото уведомление са изведени правни и фактически основания,
мотивиращи отказ за предоставянето им. Именно този отказ е предмет на оспорване в
настоящото производство, образувано по повод жалбата на Б.К.И.,***.02.2021 г.
чрез куриер. От третата неучастваща в производството страна – „Еконт експрес“
ЕООД са изискани от съда и са представени данни, че пратка с номер
5300266833738 е изпратена от Б.К.И. на 02.02.2021 г., в 15:38 часа (л. 80 от
делото).
Към жалбата И. е
представил заверен препис на писмени документи, част от административната
преписка по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 513004 – 2 от
08.01.2021 г. до Директора на СДВР, вкл. и Решение изх. № 513000-59724 от
19.11.2019 г. на Директора на СДВР, с което в изпълнение на влязлото в сила
Решение № 793 от 12.02.2018 г., постановено по адм. дело. № 10057/2017 г. по
описа на АдмС – София-град, е бил предоставен достъп до искана обществена
информация, която е била идентична на тази по настоящото заявление, само че се
е отнасяла до друг времеви период. В това решение на АО е прието, че исканата в
заявлението информация не е определена като държавна тайна по Закона за защита
на класифицираната информация и като служебна тайна в Списък на категориите
информация в МВР, подлежаща на класификация като служебна тайна, обявен със
Заповед № 8121з-878/24.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, и в случая
информацията може да бъде предоставена на заявителя по реда на ЗДОИ, като е
събрана, обработена и съхранявана в СДВР, поради което предоставянето й следва
да бъде осигурено от отдел ИОАП – СДВР (л. л. 37 и 38 от делото).
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Подадената
жалба от Б.К.И. е допустима за разглеждане, като подадена в
законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ,
срещу административен акт, за който е предвидена изрично възможност за съдебно
оспорване. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, доколкото
му е отказано предоставянето на искана обществена информация.
Неоснователно
е възражението на ответната страна, че жалбата е подадена срещу неподлежащ на
оспорване акт. Съгласно ЗДОИ административното производство, инициирано със
заявление за достъп до обществена информация може да приключи с решение за
предоставяне (чл. 34 от ЗДОИ), с решение за отказ (чл. 38 от ЗДОИ), при наличие
и въз основа на изчерпателно изброените в закона основания (чл. 37, ал. 1, т.
т. 1 – 3 от ЗДОИ), а също и с уведомление по чл. 32 от ЗДОИ или по чл. 33 от
ЗДОИ, когато сезираният със заявлението за достъп орган не разполага с исканата
информация и съответно има или не данни за нейното местонахождение.
Действително, съгласно константната съдебна практика уведомлението по чл. 33 от
ЗДОИ не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен
контрол. В случая обаче, макар органът да се е позовал на чл.33 от ЗДОИ, не
твърди, че не разполага с исканата информация и няма данни за нейното
местонахождение. Напротив, изрично в уведомлението е посочено, че в Интегралната
регионална полицейска система се съдържа информация, но за предоставянето й на
заявителя е необходима заявка и ръчна обработка за всеки конкретен запис, а
това означава и ангажиране на допълнителен човешки и времеви ресурс. Освен
това, за органа съществува нормативно установено задължение да създава,
обработва и съхранява данните, предмет на заявлението /правни основания за това
се съдържат в ЗМВР, Инструкция № 8121з-929 от 02.12.2014 г. за патрулно-постова
дейност, издадена от М инистъра на вътрешните работи/. Следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че идентична информация /различна единствено по
отношение на периодите от време, за които се е отнасяла/ е била вече
предоставяна на жалбоподателя от ответната страна.
С оглед изложеното Уведомление № 513000-2868 от 19.01.2021 г. на Директора на Столична
дирекция на вътрешните работи по своята правна същност не представлява
уведомление по смисъла на чл. 33 от ЗДОИ, а решение за отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация по смисъла на чл. 38 от ЗДОИ.
По
същество, жалбата е основателна.
Съгласно
правната норма на чл. 168 от АПК съдът е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Отказ за
предоставяне на обществена информация, обективиран в Писмо № 513000-2871 от 19.01.2021
г. и Уведомление № 513000-2868 от 19.01.2021 г. е
постановен от Директора на СДВР, който се явява компетентен орган да се
произнася по заявления, подадени по реда на ЗДОИ, предвид текста на чл. 28, ал.
2 от ЗДОИ. Безспорно
директорът на СДВР е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
Исканата със заявлението информация се
отнася до регистрираните в района на действие на СДВР престъпления, като по т.
1 информацията касае вида на регистрираното престъпление, а по т. 2 и т. 3
времето и мястото на извършването му, т.е. така както са регистрирани. Достъп
до исканата информация по т. 1 от заявлението е бил предоставен, налице е отказ
от предоставяне на достъп по т. 2 и т. 3 от заявлението, като именно това е и
предмета на оспорване в настоящото производство.
Настоящият състав
счита, че отказът по т. 2 и т. 3 от заявлението е постановен при липса на
мотиви, тъй като е налице пълно несъответствие между информацията, достъп до
която се иска да й бъде предоставен и изложените такива. Информацията не касае
конкретни лица и данни за конкретно извършено престъпление, нито се отнася до
данни, свързани с неприключили производства, а касае, както се посочи и по-горе
време и място само на регистрираните престъпления и то с пояснение да бъде
предоставена по начина, както се водят същите на отчет, във връзка с дейността,
която изпълнява и функциите, които са възложени на областните дирекции на
вътрешните работи и в частност на СДВР.
Неоснователен е
доводът на ответника, че така общо формулирана, търсената информация „място на
извършване на регистрираното престъпление“, „физически адрес“, „GPS координати“, „комбинация от наименования на населено
място“, „наименование или код на най-близко разположената локализационна
единица“ би могло да представлява постоянен и/или настоящ адрес на лице,
пострадало от престъпление и извършителите на престъпление, като това от своя
страна представлявали лични данни на трети лица, по отношение на които ЗДОИ не
намира приложение. На първо място заявлението не съдържа искане за обвързване
на местоположението на извършване на конкретно регистрирано престъпление с
допълнителни данни, указващи дали се касае за постоянен и/или настоящ адрес по
смисъла на чл. 93 и чл. 94 от Закона за гражданската регистрация на конкретни
лица, пострадали от престъпление или извършители на такова. Не следващо място,
в случай че органът е считал, че предоставянето в пълна степен на исканата
информация косвено би довело до предоставянето на данни за постоянен или
настоящ адрес на лице, което е пострадало от престъпление или е извършител на
такова, то той би могъл да предостави информацията така, че същата да не касае
конкретен, пълен административен адрес, като например посочи населено място,
булевард или улица, без съответен номер, жил.блок, вход. Още повече, че и в
заявлението на И. е поискано предоставянето на информацията по някой от
алтернативно изброените формата за определяне на местоположение, като един от
тях е и местоположение, определено въз основа на GPS координати
(географска ширина и дължина).
Информацията, достъп
до която се търси от заявителя се създава и съхранява при СДВР, доколкото
същата касае време и място на регистрираното престъпление и като се вземе
предвид, че е предоставена информация относно вида на регистрираните
престъпления. В действителност, и в самото уведомление не се сочи, че с такава
информация СДВР не разполага, респ. не се създава и не се съхранява. Съгласно чл.
18, ал. 1 от ЗМВР информационната дейност е дейност по събиране, обработване,
систематизиране, съхраняване, използване и предоставяне на информация на
потребители от МВР, на държавни органи, организации, ЮЛ и граждани. Текстът на
чл. 20, ал. 1 от ЗМВР сочи, че информационната дейност се основава на
информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители,
изготвени от органите на МВР. Същевременно според разпоредбата на чл. 23, ал.
1, т. 2 от закона, в МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични
документи и продукти, предназначени за самите структури на МВР. Съгласно
нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗМВР в МВР се изграждат информационни фондове и
звена за събиране, обработване, систематизиране съхраняване, анализиране,
изготвяне и предоставяне на информацията като съгласно, ал. 3 тези фондове се
изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред,
определени от министъра на вътрешните работи.
Липсата на мотиви се
явява достатъчно основание за незаконосъобразността на отказа, съгласно чл. 146, т. 2 от АПК,
поради съществен порок във формата му по смисъла на чл. 59, ал. 1, вр. с ал. 2,
т. 4 от АПК.
Отделно от това по съществото на спора, след
като информацията е обществена, създава се и се съхранява при задължения
субект, не са налице основания същата да не бъде предоставена при редовно
направено искане. При това исканата информация безспорно е служебна по смисъла
на чл.
11 от ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органа и на неговата администрация и
ще даде възможност на жалбоподателя да си състави мнение за дейността на
администрацията при задължения субект. В случая не се касае до информация,
касаеща оперативна подготовка на актове на администрацията, а се иска
информация, която органът е длъжен да създава и съхранява по повод дейността
си. Не съдържа мнения, препоръки, становище и консултации, при което същата не
попада в категорията на посочените в разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от
ЗДОИ и
достъпът до нея е свободен съгласно приложимото общо правило по чл. 13, ал. 1 от
ЗДОИ. Исканата информация не е по конкретно водено производство. Понятието
„обществена информация“ е дефинирано от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ като всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Понятието „обществена информация“ следва да бъде
възприемано като сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения
живот в страната. Тази обществена информация може да се съдържа в документ или
други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените
по ЗДОИ субекти.
В този смисъл е и Решение № 14242 от 24.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 3978/2018
г. по описа на ВАС, V о., с което е оставено в сила Решение № 793 от 12.02.2018
г., постановено по адм. дело. № 10057/2017 г. по описа на АдмС – София-град по идентичен
казус между същите страни.
С оглед горното
оспореният отказ се явява незаконосъобразен, като постановен при съществено
нарушение на изискванията за форма на акта, както и в нарушение на чл. 37, ал.
1, т. т. 1 - 3 от ЗДОИ, поради което следва да бъде отменен и преписката
върната за ново произнасяне.
Предвид
изхода на делото, на ответника не се следват разноски и такива не му се
присъждат по аргумент на противното от чл. 143, ал. 4 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б.К.И.,*** отказ за
предоставяне на обществена информация, обективиран в Писмо № 513000-2871 от 19.01.2021
г. и Уведомление № 513000-2868 от 19.01.2021 г. на Директора на Столична дирекция
на вътрешните работи, с които е отказано предоставянето на обществена
информация по т. 2 и т. 3 от Заявление вх. № 513004-2 от 08.01.2021 г. на Б.К.И..
ИЗПРАЩА преписката по Заявление за достъп до обществена
информация вх. № 513004-2 от 08.01.2021 г. на Б.К.И., само в частта му по т.2 и т.3 за ново разглеждане
и произнасяне на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, при съобразяване на задължителните указания по
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ: