Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 29.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря: Радка Чолакова
и
в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ Гр. дело № 191 по
описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК.
Ищците Д.П.В.
с ЕГН **********, Д.В.Й. с ЕГН **********, В.Й.Д. с ЕГН **********,
П.Й.П. с ЕГН **********, Ц.Г.Й. с ЕГН **********, З.Й.З. с ЕГН **********, Д.Й.Д.
с ЕГН ********** и Р.Д.К. с ЕГН **********, всички чрез процесуалният им
представител адв. М.П.М. ***, твърдят, че с
Нотариален акт за покупко-продажба № 55, том II, рег.№ 656, дело № 385/30.04.1948 г. на
Новозагорски околийски съдия, наследодателите на ищците – братята П. и Д. Ю. /
Й. / П. бивши жители на с. Радево, починали съответно на 03.04.1998 г. и
07.12.1990 г., са закупили недвижим имот в землището на с. Радево, Новозагорско,
в местността „При село” – нива, а към момента на продажбата – дворно място от
3200 кв.м., при граници: улица, Д.С. П., П. С.П. и С. К., съставляващо парцел II-4, в квартал 64 по действащия тогава план
на селото.
Твърди се, че
след закупуване на имота двамата братя си построили къщи в него и са
разпределили ползването на дворното
място, като до смъртта си и двамата
живяли в този имот и го ползвали необезпокоявани от никого.
Посочва се, че П. Й. П. е починал на
03.04.1998 г. и негови законни наследници към момента се явяват ищците Д.П.В.,
Д.В.Й., В.Й.Д. и П.Й.П., а Д.Й.
П. е починал 07.12.1990 г. и неговите наследници са ищците Ц.Г.Й.,
З.Й.З., Д.Й.Д. и Р.Д.К., като
от смъртта на наследодателите си и към момента ищците владеели и ползвали
процесния недвижим имот.
Така, в продължение на повече от 70 години,
процесният недвижим имот бил собственост на братята П. и Д. Ю. /Й./ П. и на
техните наследници, през който дълъг период от време те владеели и ползвали
имота, и никой, и по никакъв повод не им е оспорвал собствеността.
Сочи се също, че имотът не бил включван
в ТКЗС или в друга подобна организация.
Твърди се, че наследниците на П. и Д. П.
са декларирали имота в Община Нова Загора и редовно заплащат данък сграда и
такса смет за него.
При опит да се снабдят със скица, обаче,
с оглед предстояща сделка, на тях им станало известно, че част от имота с площ
от 1517 кв.м. е изключен от регулацията на селото и към момента се води
общинска собственост. Тъй като за правото си на собственост притежавали
нотариален акт и през целия си
съзнателен живот са владели и ползвали имота, лично и заедно с праводателите
си, не са и предполагали, че собствеността им се нуждаела от допълнително
установяване, по реда на ЗСПЗЗ. Поради тази причина никой от тях не е подал
заявление в ОС”З” за
признаване правото им на собственост.
Понастоящем имотът бил записан като частна общинска собственост и
съставлява част от поземлен имот с идентификатор 61310.20.276
по КККР на с. Радево, общ. Нова Загора, с площ от 1517 кв.м., урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: друга жилищна територия.
Наследниците на П. и Д.
Й. П. били собственици на процесния имот, но не можели пълноценно да упражняват правото си на
собственост, както и да се разпореждат с имота, и за тях бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск, който молят съда да образува в дело и
след като докажат твърденията си, съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на Община Нова Загора, че процесният имот, с площ от 1517 кв.м., съставляващ
поземлен имот с идентификатор 61310.20.276 по КККР на с. Радево, общ. Нова
Загора, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: друга жилищна
територия, е собственост на ищците, на основание наследство давностно
владение на
наследниците на П. и Д. Ю. /Й./
П., б.ж. на с. Радево, общ. Нова Загора, починали съответно на 03.04.1998 г. и
07.12.1990 г.
Моли
съда, уважавайки исковата претенция, да присъди разноските по делото в т.ч. –
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът представя писмен отговор по предявения срещу
него иск, които счита за недопустим, поради
това, че Община Нова Загора не притежава съответната процесуална легитимация.
Посочва
се, че след проверка от служители на Община Нова Загора се установило, че
процесният имот, описан в исковата молба парцел II-4, кв.64 по
стар недействащ план на с. Радево отговарял на УПИ ХШ-169, част от УПИ ХП-169 и
останалата част от имот пл. № 169 била извън регулацията на селото с площ 1570
кв.м. По разписен лист към сега действащия план, като собственици били записани
наследници на П. и Д. Й. П.
След
проверка в отдел „Общинска собственост, транспорт и туризъм” се установило, че
няма данни поземлен имот с идентификатор 61310.20.276 по КККР на с. Радево,
общ. Нова Загора, или част от него да е собственост на Община Нова Загора.
Разяснява се, че от направената справка в
Кадастрално-информационната система на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър действително се установило, че в информацията за обекта за поземлен
имот 61310.20.276 било посочено следното: „Поземлен имот 61310.20.276, област Сливен,
община Нова Загора, с. Радево, п.к. 8917, ул. Неизвестна, м.-----, вид собств. Общинска
частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг вид застрояване, площ 1517
кв.м., стар номер 000276”. В информацията за обекта в подраздел „Собственик”
била посочена следната информация: „ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА - ЗАСТРОЕНИ ТЕРИТ,
ЕГН/БУЛСТАТ 99275, площ м. от правото на собственост, заповед на директора на
ОД „Земеделие” по чл.45в, ППЗСПЗЗ одобряваща протоколно решение на комисията по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ № 17.06.2008Г., издаден
от ОД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” СЛИВЕН”.
Посочва се, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ
общината стопанисва и управлява земеделска земя, останала след възстановяването
на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите ставали
общинска собственост, което според алинея 2 било се извършвало от комисия,
назначена от директора на областната дирекция „Земеделие”. Процесния имот
61310.20.276 със стар номер 000276 не бил предаван на Община Нова Загора и за
общината не било известно, че е посочена като собственик на този имот.
Обстоятелството, че Община Нова Загора е посочена като собственик на имот
61310.20.276, с. Радево станало известно едва се получаването на исковата
молба.
Посочва се, че Община Нова Загора
нито е собственик на процесния имот, нито е владяла процесния имот и с
поведението си не е давала повод за завеждане на иска.
По основателността на иска, в
случай, че се установи, че общината била станала собственик на имота по силата
на закона, намира предявеният иск за неоснователен. Счита, че вещно право върху
имот частна държавна или
общинска собственост, не може да се придобие чрез десетгодишно давностно
владение от трето лице, тъй като дори да се предположи, че теченето на
давностния срок е започнало от 01.06.1996 г., то е било спряно в последния ден
от срока - 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, който към
настоящия момент бил удължен до 31.12.2022 г.
С
оглед изложеното ответника счита иска за процесуално недопустим и неоснователен,
поради което моли съдът да го остави без разглеждане.
Приема представените от ищците писмени доказателства
и представя свои.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Видно от Нотариален акт за покупко-
продажба № 55, том II, рег.№ 656, дело № 385/30.04.1948г. на Новозагорски околийски
съдия, наследодателите на ищците – П. и Д. Юр./Й./ П. са били собственици
на дворното място от процесния имот. По давностно владение и наследство. След смъртта
на наследодателите са оставили на наследниците си, посочени в удостоверенията
за наследници № 03/14.01.2020 г. и № 04/14.01.2020 г., изд. от Община Нова
Загора, закупения от тях недвижим имот дворно място с площ 3200 кв.м. Към
настоящия момент имота се владеел от наследниците им. Така в продължения на
повече от 70 години процесния имот бил
собственост на ищците и праводателите им. През този период никой не им бил
оспорвал собствеността и владението, за което свидетелстват и разпитаните
свидетели /свид. Р. Б. Н. и свид. П. Й. К./. Имотът не бил включван в ТКЗС или
друга такава организация. Наследниците на П.
и Д. П. декларирали имота като свой и редовно са плащали данъци, но
при опит да се снабдят със скица за имота им станало известно, че същия се води
общинска собственост. Те не считали, че имали нужда от допълнително
установяване на собствеността върху имота.
По делото бе
назначена съдебно-техническа експертиза с вещо лице Н.Д., от заключението на
която бе установено точното местонахождение на имота, каква площ има, граници,
начин на трайно ползване, какво е
сегашното му състояние, неговата оценка. Същото бе прието от съда и страните.
От заключението
на вещото лице става ясно, че процесния имот описан в нот.акт № 55 от 30.04.1948
г. с площ 3200 кв.м е по стария план на с. Радево, който вече не бил актуален.
В действуващия план на селото, одобрен със заповед № 521 /27.07.1987 г.
процесния имот бил с кадастрален номер 169 и от него са образувани парцели
XII-168 и XIII-169 в квартал 27 и една част е извън регулацията. В
кадастралната карта частта от имота извън регулация представлява ПИ
61310.20.276 с площ 1517 кв.м, записан като собственост на общ. Нова Загора с
граници ПИ 61310.20.275 - пасище и ПИ 61310.888.9901 - населеното място,
изключен от регулацията на селото през
1987 г. с приемането на последния план.
По делото е приложена
и скица № 15-259835-16.03.2020 г., издадена от АГКК – Сливен, на ПИ с идентификатор 61310.20.276, одобрена със Заповед № РД-18-1489/16.08.2018
г. на изпълнителният директор на АГКК гр. Сливен.
Не се събраха
доказателства за възстановяване правото на собственост по административен или
съдебен ред, съобразно изискванията на ЗСПЗЗ.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Събрани са
достатъчно писмени доказателства, от които може да се направи извода, че ищците
се явяват собствениците на процесния имот, на основание наследство и правото му
на собственост, не се оспорва от никого.
Петко и Д. Юрданови
/Йорданови/ Петкови са
придобили процесния имот, чрез покупко-продажба, а ищците на основание наследство и давностно владение се
явяват наследниците на процесния имот. За
повече от 70 години никой не е оспорвал собствеността и владението върху имота
нито на наследодателите, нито на наследниците им, но по силата на ЗСПЗЗ имота е
придобил статут на земеделска земя и като такъв станал собственост на Община
Нова Загора, поради неподаване на заявление по ЗСПЗЗ.
Имотът не е
бил включван в ТКЗС или в друга подобна организация.
Самият
ответник, в лицето на Община Нова Загора, признава предявеният срещу нея иск,
изрично заявявайки в отговора си по чл.131 от ГПК, че тя никога не е владяла
процесния имот. През този дългогодишен период никой не е оспорвал владението върху имота, което на практика е било осъществявано.
При постановяване
на настоящото решение е приложима и разпоредбата на чл.237 от ГПК.
Ищецът претендира разноски и такива следва да му се присъдят с оглед разпоредбата
на чл.78, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на
делото и е налице положителен резултат в полза на ищеца, поради което следва да
се осъди ответната страна да заплати разноски
в размер на 880.00 лв.
Водим от
горното съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на ОБЩИНА
НОВА ЗАГОРА представлявана от Н. Г.Г.– *** на Общината, адрес: гр. Нова Загора,
ул.„24-ти май“ № 1, ЧЕ следният недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с площ от 1517
/хиляда петстотин и седемнадесет/ кв. метра,
съставляващ част от ПИ с идентификатор 61310.20.276 /шестдесет и една
хиляди триста и десет точка двадесет точка двеста седемдесет и шест/ по КККР на
с. Радево, общ. Нова Загора, урбанизирана територия, с начин на трайно ползване:
друга жилищна територия, с номер по предходен план: парцел II-4,
кв. 64 и с граници: 61310.20.275
и 61310.888.9901, е
собственост, на основание наследство и давностно владение, на наследниците на П. Ю. /Й./ П., б.ж. на с. Радево, поч. на 03.04.1998
г. и Д. Ю. /Й./ П., б.ж. на с. Радево, поч. на 07.12.1990 г., а именно: Д.П.В., с ЕГН **********,***,
Д.В.Й., с ЕГН **********,***,
В.Й.Д., с ЕГН **********,***,
П.Й.П., с ЕГН **********,***,
Ц.Г.Й., с ЕГН **********,***,
З.Й.З., с ЕГН **********,***,
Д.Й.Д., с ЕГН **********,***
и Р.Д.К., с ЕГН **********,***,
всички чрез процесуален представител адв. М.П.М. ***.
Скицата на вещото лице инж.
Н.Д. на заснемането на имота, попадащ в ПИ 61310.20.276 по КККР на с.Радево, да се
счита неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, представлявана от Н. Г. Г. – *** на
Общината, адрес: гр. Нова Загора, ул.„24-ти
май“ № 1, да ЗАПЛАТИ на Д.П.В., с ЕГН **********,***,
направените разноски по делото в размер на 880.00 лв. /осемстотин и осемдесет лева/.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
СлОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: