№ 195
гр. Шумен, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Д. Кирилова
при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова
като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело №
20243630101452 по описа за 2024 година
Предявени са пет обективно съединени положителни установителни иска с
правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ – по отношение на главницата, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ – по отношение на претенцията за
заплащане на договорна /възнаградителната/ лихва, с правна квалификация чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ по отношение на
претенцията за заплащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка/, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД - по отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва и с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД – по отношение на претенцията за дължими заемни такси.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Банка ДСК”
АД, с ЕИК121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***” № 19,
представлявано от Боян Филипов Стефанов, с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с
ЕГН 61051066432, чрез пълномощника - юрисконсулт Мария Петрова Димова, с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „***” № 92 срещу В. С. Ангелова, с ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 22.
Ищцовото дружество твърди, че по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 22.04.2019 г. на ответника в качеството му на кредитополучател бил
предоставен банков кредит в размер на 1 5 000.00 лева, с краен срок на издължаване
22.04.2029 г. Излага, че всички средства по отпуснатия кредит били усвоени от
кредитополучателя по посочената в т. 4 от договора за кредит негова разплащателна сметка,
като съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасявал чрез същата разплащателна сметка с
месечни вноски /главница и лихва/ съгласно погасителен план. Кредитът бил отчитан по
открита при банката - отчетна сметка с № 11/26050164.
Ищцовото дружество сочи, че съгласно чл. 8 от процесния договора страните били
договорили променлив лихвен процент в размер на 9.50% годишно или 0.03% на ден,
формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден
лихвен процент по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до две
години“ 0.180%, който при отрицателна стойност се приемат със стойност нула, и фиксирана
1
преференциална надбавка в размер на 9.320%, при изпълнение на Условията по програма
„ДСК Партньори плюс“, подробно описани в Приложение №2 към договора (по нататък
наричани „Условията“). При нарушаване на условията за ползване на програма „ДСК
Партньори плюс“, кредитополучателят губил правото да ползва преференциите изцяло и
приложения лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката съгласно
Условията. Максималният размер до който можел да достигне лихвения процент в резултат
от неизпълнението на Условията, бил променлив лихвен процент, приложим по стандартни
потребителски кредити в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.28%. Ищцовото дружество излага, че
лихвения процент се променял с промяната на референтния лихвен процент при
предпоставките, реда и сроковете, посочени в Общите условия. По силата на чл. 18.1. от
Общите условия, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната
дата, определена в Договора за кредит, частта от вноската, представляваща главница се
олихвявала с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, като надбавката не се
прилагала, ако кредитополучателят погасил дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата. Съгласно чл.18.2. от Общите условия, при допусната забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем
и започвал да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл.18.03. от Общите условия от датата на
изискуемост на кредита - на краен падеж или предсрочна изискуемост, целият остатък по
кредита се олихвявал със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, до окончателно погасяване на
задължението, включително и по принудителен път. След предявяване на молбата за
събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявла със законната
лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че договорът за кредит и съдържащите се към него
Общи условия, били в съответствие с изискванията на чл. 11 от ЗПК.
Ищцовото дружество твърди също, че кредитополучателя В. С. А. била платила
вноските по погасителен план с падеж до месец ноември 2019 г., като били останали
неплатени всички последващи вноски от месец декември 2019 г., общо 15 на брой.
Излага се, че поради наличието на предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост на цялото вземане и в изпълнение на изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ,
предприели действия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез изпращане да
ответника на нотариална покана с изх. № 0099-20-06025/26.11.2020 г. за отнемане на
договореното преимущество на срока, като се сочи, че от датата на получаване на писмото
от страна на ответника – кредитополучател се счита кредита за предсрочно изискуем.
Уведомлението за предсрочна изискуемост било връчено на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК – чрез залепване на уведомление, за което бил съставен протокол от 07.01.2021 г. и
протокол от 09.03.2021 г. на нотариус Светлозар Стоилов. Ищцовото дружество на
основание чл. 417 от ГПК поискало издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, по силата на която да бъде осъден длъжникът В. С. Ангелова да им
заплати следните суми: 14 293.54 лева, представляващи главницата по договор за текущо
потребление от 22.04.2019 г., 2 654.48 лева – неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за
периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г.; 58.88 лева – обезщетение за забава /лихвена
надбавка/ за периода от 25.12.2019 г. – 08.03.2021 г., 2 958.86 лева – законна лихва за периода
от 09.03.2021 г. до 13.03.2023 г. и 120 лева – дължими заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.03.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението и направените по заповедното производство разноски. След образуване на
изпълнително производство въз основа на издадения изпълнителен лист, тъй като
издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца
възниквало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват пет положителни установителни иска с
2
правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, от които първият с
цена на иска 14 293.54 лева, представляващи главницата по Договор за кредит за текущо
потребление от 22.04.2019 г., вторият с цена на иска 2 654.48 лева – неплатена договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г.; третият с цена на иска
58.88 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка/ за периода от 25.12.2019 г. –
08.03.2021 г., четвъртият с цена на иска 2 958.86 лева – законна лихва за периода от
09.03.2021 г. до 13.03.2023 г. и петия с цена на иска 120 лева – дължими заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2023 г. до окончателното погасяване
на задължението и направените по заповедното производство разноски.
Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.
В проведените по делото съдебни заседания за ищцовото дружество, редовно
призовано, не се явява представляващият дружеството, а изпращат процесуален
представител - юрисконсулт Мария Димова, като заявява, че поддържа исковата молба и
моли съда да уважи исковете.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на
ответника. Тъй като последният не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и в
изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание
разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК му е бил назначен особен представител. В
законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен
представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита
предявените искове за допустими. По отношения на първия иск заявява, че счита за частично
основателна претенцията за дължимите се вноски по главници в размер на 14 186.14 лева, а
не за претендираните 14 293.54 лв., като моли съда да отхвърлите иска за горницата над
14 186.14 лв. до претендираните 14 293.54 лв., излагайки подробни съображения в отговора
на исковата молба. По отношение на втория иск за сумата в размер на 2654.48 лева,
представляваща дължима договорна/възнаградителна/ лихва по кредита на основание чл. 8
от договора за кредит за периода 25.12.2019 г.- 08.03.2021 г., за третият иск за сума в размер
на 58.88 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ на
основание чл.18.1. от ОУ представляващо 10% върху просрочената главница, натрупани за
периода 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г. и за четвъртия иск за сумата в размер на 2958.86 лв.
представляваща обезщетение за забава в размер на 10% след датата на настъпване на
изискуемост върху изискуемата главница за периода 09.03.2021 год.- 13.03.2023 г. на
основание 4.18.2 от ОУ, заявява, че счита същите за неоснователни. Твърди, че от
представените по делото доказателства не ставало ясно как е формиран размера на
претендираната сума за договорна/възнаградителна/ лихва - липсвали изчисления, какъв е
размера на дължимата се наказателна лихва върху всяка една неиздължена месечна вноска,
което възпрепятствало защитата на ответника по тази претенция. Сочи също, че клаузата на
чл. 8 от Договора, касаеща определяне на лихвен процент различен от договорения 9.32 % и
клаузите на чл.18.01, чл.18.02 и чл. 18.03 от Общите условия са неравноправни, респ.
нищожни поради противоречие със ЗПК, като моли съда да прогласи същите за такива,
съответно неприложими при изчисляване на дължимата лихва по кредита. Излага, че налице
са неравноправни клаузи и по отношение на договореното за обявяване на вземанията по
договора за предсрочно изискуеми, респ. същите също били нищожни поради противоречие
със ЗПК, като моли съда да обявите същите за такива. Освен това твърди, че по отношение
на дължимите вноски за договорна/възнаградителна/ лихва по кредита и на обезщетенията
за забава, дължими съответно за погасяване съгласно погасителния план за вноските
дължими от 29.12.2019 г. до 25.05.2021 г. включително е налице изтичане на 3 годишния
давностен срок за погасяването им по давност, изчислен съгласно чл. 111, ал. 3 от ЗЗД, вр.
чл. 114 от ЗЗД и даденото тълкувателно разяснение с ТР № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. на
ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2023 г., доколкото ищеца твърдял, че предсрочната изискуемост
3
на кредита следвало да се счита от датата на предявяване на исковата молба - т. е. 07.06.2024
г., поради което правят възражение за недължимост на това плащане, поради погасяването
му по давност, независимо с какъв лихвен процент било направено олихвяването. По
отношения на последната искова претенция за сумата в размер на 120.00 лева,
представляващи разходи по изискуем кредит, дължими на основание чл. 18 от Договора за
кредит във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ АД
прилага за извършвани услуги на клиента, заявява, че счита същият за неоснователен,
доколкото банката-кредитор не можела да начислява периодични такси, свързани с
обслужването на отпуснатия кредит, както и че клаузата на чл. 18 от Договора била
неравноправна и нищожна, и поради нищожноста обезщетение за забава на това основание
не се дължала изобщо. В отговора на исковата молба излага подробни съображения и
мотиви, като моли съда за произнасяне в този смисъл.
В проведените по делото съдебни заседания ответникът, редовно призован, не се
явява лично. За него се явява назначения особен представител – адв. С. С. от ШАК, като с
оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и направените възражения,
заявява, че счита, че с оглед изложени твърдения за недействителност на част от клаузите на
договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на главницата по
предявените искове, като излага подробно становище по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г., сключен
между „Банка ДСК” ЕАД /понастоящем „Банка ДСК” АД/ и ответника Вергиния С. А. бил
предоставен банков кредитен за текущо потребление в размер на 15 000.00 лева, който се
усвоявал еднократно в срок до 30 дни, считано от датата на сключване на договора чрез
разплащателната му сметка. Сумата следвало да бъде върната на 120 равни месечни вноски
съгласно погасителен план. Кредитът бил обезпечен със залог по реда на ЗЗД върху
вземанията на ответника по разплащателна/депозитна сметка. Между страните била
договорена падежна дата 25-то число на месеца, като бил уговорен променлив лихвен
процент, който към датата на подписване бил 9.50% годишно /0.03% на ден/, формиран от
стойността на референтния лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен
процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“
0.180%, който при отрицателна величина се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 9.320%. Максималният размер, който може да
достигне лихвеният процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
референтният лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13.28%. Определеният годишен процент на разходите бил в размер на 9.63%. В
разпоредбата на т. 18 от сключения договор за кредит и чл. 8 от ОУ са предвидени в в тежест
на кредитополучателя такси и комисионни съобразно чл. 5 от Тарифата за лихвите, таксите
и комисионните. Крайният срок за погасяване на задължението бил 22.04.2029 г., което е
видно от изготвения Погасител план, който бил неразделна част от Договора за кредит. В
Раздел VII, чл. 18.1. от Общите условия е посочено, че при забава в плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора за кредит, частта от
вноската, представляваща главница се олихвява с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, като надбавката не се прилага, ако кредитополучателят погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата. Съгласно чл.18.2. от Общите
условия, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. А според
чл.18.03. от Общите условия от датата на изискуемост на кредита - на краен падеж или
4
предсрочна изискуемост, целият остатък по кредита се олихвява със законната лихва по чл.
86 от ЗЗД, до окончателно погасяване на задължението, включително и по принудителен път.
След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, остатъкът от кредита
се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. След усвояването на кредита, ответникът е
заплатил вноските с падеж до месец ноември 2019 г., като неплатени останали всички
последващи вноски от месец декември 2019 г., общо 15 на брой.
Поради преустановяване плащанията по кредита, „Банка ДСК” ЕАД обявила кредита
за предсрочно изискуем, като за това обстоятелство ответникът бил уведомен с нотариална
покана с изх. № 0099-20-06022/26.11.220 г. чрез нотариус Светлозар Стоилов, peг. № 024, с
район на действие РС - Шумен, съдържаща изявление, че от датата на получаване на
писмото от страна на ответника – кредитополучател кредита се счита за предсрочно
изискуем. Нотариалната покана за предсрочна изискуемост била връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление до поС.ния и настоящ адрес на
длъжника, посочен в договора за кредит, а именно в гр. Шумен, ул. „***“ № 22 и с.
Коньовец, обл. Шумен, ул. „Жилищен район“ № 16, за което били съставени протокол от
07.01.2021 г. на нотариус Светлозар Стоилов и протокол от 09.03.2021 г. на Кмета на с.
Коньовец. По този начин кредитополучателят бил уведомен, че кредита е обявен за изцяло
предсрочно изискуем, като длъжникът бил поканен да погаси изцяло задълженията си по
кредита, но изпълнение не последвало.
Било инициирано производство по чл. 417 от ГПК, като във връзка с депозираното от
банката заявление било образувано ЧГД № 627/2023 г. по описа на ШРС. По същото в полза
на „Банка ДСК” АД били издадени Заповед за изпълнение № 282/23.03.2023 г. и
изпълнителен лист № 204 от 23.03.2023 г. за 14 293.54 лева, представляващи главницата по
Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г., 2 654.48 лева – неплатена
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г.; 58.88 лева –
обезщетение за забава /лихвена надбавка/ за периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г.;
2 958.86 лева – обезщетение за забава за периода от 09.03.2021 г. до 13.03.2023 г. и 120.00
лева – дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.03.2023 г. до окончателното погасяване на задължението и направените по заповедното
производство разноски. Тъй като ответникът не е бил намерен на известните по делото
адреси и връчването на заповедта за изпълнение е станало по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за
ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е възникнало
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Договор за кредит за текущо
потребление от 22.04.2019 г.; заверено копие на Общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД за
предоставяне на кредити за текущо потребление; заверено копие на Погасителен план и
ГПР; заверено копие на Такси по кредити за текущо потребление; заверено копие на
Декларация от В. С. А. от дата 23.04.2019 г. по чл. 5. ал. 2 от ЗПК; заверено копие на Заявка
за ползване на референтен лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян
при условията на програма „Партньори плюс“; заверено копие на Условия по стандартен
кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по сметка - Приложение №2;
заверено копие на Нотариална покана от „Банка ДСК“ ЕАД; заверено копие на Протокол от
07.01.2021 г.; заверено копие на Протокол от 09.03.2021г.; заверено копие на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК; заверено копие на Извлечение от
счетоводни книги на „Банка ДСК“ ЕАД; заверено копие на Заповед № 282/23.03.2023г.;
заверено копие на Изпълнителен лист № 204/23.03.2023г., постановени по ЧГД № 627/2023 г.
на PC-Шумен; заверено копие на Молба от „Банка ДСК“ АД, вх.№ 7581/10.05.2023г. по
описа на ЧСИ Росен Русев, рег. № 931 в КЧСИ и заверено копие на Пълномощно на Мария
Петрова Димова – юрисконсулт, както и материалите, приложени по ч. гр. дeло № 627/2023
г. по описа на ШРС.
5
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
ответника В. С. А. усвоил кредита в размер на 15 000.00 лв. на 23.04.2019 г. Дължимите от
същият вноски не били погасявани редовно, като непогасените от ответника към 09.03.3021
г. /датата, на която кредита е бил обявен за предсрочно изискуем/ били 15 бр., в общ размер
на 3 508.00 лева. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК – 21.03.2023 г. и понастоящем, задълженията на ответника по
Договора за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г. били следните: 14 293.54 лева –
главницата по Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г.; 2 654.48 лева -
договорна /възнаградителната/ лихва, начислена за периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г. –
3 536.72 лв. – погасени 882.24 лева; 58.88 лева – обезщетение за забава /лихвена надбавка за
забава/ за периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г.; 2 958.86 лева – законна лихва за периода
от 09.03.2021 г. до 13.03.2023 г. или сумата в общ размер на 20 085.76 лева.
По делото, съдът в изпълнение на вмененото му задължение служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи е назначил съдебно-графична експертиза с оглед
установяване наличието или липсата на нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК –
неспазване на изискуемия шрифт и размер в процесния договор. В същото време обаче в
настоящото исково производство не са представени поисканите от ищцовото дружество
оригинали на Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г., ведно с
приложените към него Общи условия, табличната част и погасителния план, поради което
същата не е била изготвена. С оглед на изложеното се налага извода, че последното се е
дезинтересирало от възможността да установи подлежащите на доказване с него факти и
обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „Банка ДСК” АД /бивше „Банка ДСК” ЕАД/, с ЕИК
********* по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по заявление на ищеца в качеството му на кредитор срещу ответника В. С. А.,
в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение № 282/23.03.2023 г. и изпълнителен
лист № 204 от 23.03.2023 г. по ч. гр. д. № 627/2023 г. по описа на ШРС, и след връчването му
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид
единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове
са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване на установено,
че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от Договор за
кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в
исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства
на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч. гр. д. № 627/2023 г.
на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и
заключението на изготвената експертиза.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.
1 от ТЗ:
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че страните са били в
6
облигационни отношения въз основа на сключения на 22.04.2019 г. между „Банка ДСК” АД
и ответника В. С. А. Договор за кредит за текущо потребление за сумата в размер на 15
000.00 лева.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в Търговския закон /ТЗ/ и в
Закона за кредитните институции /ЗКИ/. Съгласно легалното определение, съдържащо се в
чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна
характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит,
за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305
от ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност
сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 23.04.2019 г. процесната
сума, възлизаща на 15 000 лева, е отпусната на кредитополучателя, която изцяло е била
усвоена.
Доказа се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че след 25.11.2019 г. кредитополучателя, преустановил плащанията по договора,
както и че ищецът упражнил уговореното в договора свое преобразуващо право да обяви
всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, за което длъжникът е бил
уведомен. В тази насока възражението на назначения особен представител на ответника, че
предсрочната изискуемост не е надлежно съобщена на длъжника, се явява неоснователно.
Установи се, че „Банка ДСК” АД отправило нотариална покана до ответника В. С. А. на
адреса, посочен в сключения договор, както и че поради отсъствието на последния,
нотариусът приложил нормата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това уведомление следва да се счита
за извършено, предвид предоставената на нотариусите удостоверителна власт. В този смисъл
е константната съдебна практика по въпроса и по-конкретно Решение № 86 от 27.10.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., І т.о., Решение № 148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2072/2015 г., І т.о., Решение № 60529 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2222/2020 г., І т.о.,
които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Поради това следва да се счита, че
ответника бил уведомен за упражненото от банката потестативно право на 09.03.2021 г.
Не са представени доказателства, че кредитополучателят е изпълнил изцяло главното
си задължение да върне усвоената от него сума. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, размерът на дължимата /чистата стойност на усвоена и непогасена/
от ответника В. С. А. главница по договора за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г.
възлиза на 14 293.54 лева към датата на изискуемостта на кредита, както и към 21.03.2023 г.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ се явява основателен и доказан. Ето
защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Банка ДСК” АД гр. София от В. С. А. за парична сума в размер на 14 293.54
лева, представляваща претендирана главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 22.04.2019 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата В. С. А., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2023 г. до окончателното й изплащане.
В изпълнение на вмененото му задължение служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи, респ. за недействителност на клаузите на договора, поради
нарушение на нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – неспазване на изискуемия шрифт и размер,
настоящият съдебен състав назначи по делото съдебно-графична експертиза. В същото
време обаче в настоящото исково производство не са представени изисканите по реда на чл.
7
190 от ГПК от ищцовото дружество оригинали на Договор за кредит за текущо потребление
от 22.04.2019 г., ведно с приложените към него Общи условия, табличната част и
погасителния план, поради което същата не е била изготвена. С оглед на изложеното се
налага извода, че последното се е дезинтересирало от възможността да установи
подлежащите на доказване с него факти и обстоятелства и че следва да се приложат
последиците по чл. 161 от ГПК, за които страната е била предупредена. Предвид това следва
да се приеме, че процесния Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г. не
отговаря на условията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и е нарушена
нормата на чл. 10 от закона, според която договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, поради което съдът
намира, че сключения на 22.04.2019 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответника В. С. А. договор
за потребителски кредит е нищожен.
А с оглед на изложените съображения, поради неспазване на изискването по чл. 10,
ал. 1 от ЗПК на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да бъде
обявен за недействителен. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо, с оглед на изложеното в настоящия случай следва да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че по отношение на останалите претендирани
суми, поради констатираната недействителност на сключения между страните договор за
кредит за текущо потребление, неоснователни се явяват акцесорните искове за дължими
договорна /възнаградителна/ лихва, обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/,
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост /мораторна лихва/ и
претенцията за дължими заемни такси.
По разпределение на разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на делото, доколкото ответника с
поведението си е станал причина за завеждане на иска следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от негова страна разноски в настоящото производство, съразмерно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък.
С оглед изхода на спора ответника дължи на ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 1826.41 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза и възнаграждение за особен представител, съразмерно с уважената
част от исковете и съгласно представен списък, от които: разноски по настоящото исково
производство в размер на 1 504.95 лв. и разноски по заповедното производство в размер на
321.46 лв. При преценка на дължимото юрисконсултско възнаграждение съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци, ако са били защитавани от юрисконсулт се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. В тази връзка съдът имайки предвид размерът на
предвиденото възнаграждение за защита по дела с определен материален интерес, визирано
в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че следва
да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 100 лева. При преценка на
същото съдът взе предвид, както фактическата и правна сложност на делото, така също и че
за процесуално представителство на ищцовото дружество в хода на образуваното заповедно
производство е било определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от
ТЗ, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. С. Ангелова, с ЕГН **********, с поС.ен адрес:
гр. Шумен, ул. „***” № 22 ДЪЛЖИ НА „Банка ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „***” № 19, представлявано от Боян Филипов Стефанов,
с ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН 61051066432, чрез пълномощника -
юрисконсулт Мария Петрова Димова, с ЕГН ********** сумата от 14 293.54 лева
/четиринадесет хиляди двеста деветдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/,
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
22.04.2019 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане са били издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 282/23.03.2023 г. и Изпълнителен
лист № 204 от 23.03.2023 г. по ЧГД № 627/2023 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „***” № 19, представлявано от Боян Филипов Стефанов, с
ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН 61051066432, чрез пълномощника -
юрисконсулт Мария Петрова Димова срещу В. С. Ангелова, с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 22 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземане на „Банка ДСК” АД, с ЕИК ********* от В. С. Ангелова, с ЕГН
********** в размер на 2 654.48 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и четири лева и
четиридесет и осем стотинки/, представляващо задължение за плащане на договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г., по Договор за кредит за
текущо потребление от 22.04.2019 г., сключен между страните, за което вземане са били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 282/23.03.2023
г. и Изпълнителен лист № 204 от 23.03.2023 г. по ЧГД № 627/2023 г. по описа на ШРС,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „***” № 19, представлявано от Боян Филипов Стефанов, с
ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН 61051066432, чрез пълномощника -
юрисконсулт Мария Петрова Димова срещу В. С. Ангелова, с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 22 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземане на „Банка ДСК” АД, с ЕИК ********* от В. С. Ангелова, с ЕГН
********** в размер на 58.88 лв. /петдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/,
представляващо задължение за плащане на обезщетение за забава /лихвена надбавка/ за
периода от 25.12.2019 г. до 08.03.2021 г., по Договор за кредит за текущо потребление от
22.04.2019 г., сключен между страните, за което вземане са били издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 282/23.03.2023 г. и Изпълнителен
лист № 204 от 23.03.2023 г. по ЧГД № 627/2023 г. по описа на ШРС, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „***” № 19, представлявано от Боян Филипов Стефанов, с
ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН 61051066432, чрез пълномощника -
юрисконсулт Мария Петрова Димова срещу В. С. Ангелова, с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 22 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземане на „Банка ДСК” АД, с ЕИК ********* от В. С. Ангелова, с ЕГН
9
********** в размер на 2 958.86 лв. /две хиляди деветстотин петдесет и осем лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляващо задължение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода от 09.03.2021 г. до 13.03.2023 г., по Договор за кредит
за текущо потребление от 22.04.2019 г., сключен между страните, за което вземане са били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 282/23.03.2023
г. и Изпълнителен лист № 204 от 23.03.2023 г. по ЧГД № 627/2023 г. по описа на ШРС,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Банка ДСК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „***” № 19, представлявано от Боян Филипов Стефанов, с
ЕГН ********** и Юрий Благоев Генов, с ЕГН 61051066432, чрез пълномощника -
юрисконсулт Мария Петрова Димова срещу В. С. Ангелова, с ЕГН **********, с поС.ен
адрес: гр. Шумен, ул. „***” № 22 иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземане на „Банка ДСК” АД, с ЕИК ********* от В. С. Ангелова, с ЕГН
********** в размер на 120 лв. /сто и двадесет лева/, представляващо задължение за
заемни такси, по Договор за кредит за текущо потребление от 22.04.2019 г., сключен между
страните, за което вземане са били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК № 282/23.03.2023 г. и Изпълнителен лист № 204 от 23.03.2023 г. по ЧГД №
627/2023 г. по описа на ШРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. С. Ангелова, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК” АД
гр. София, с ЕИК121830616, направените в настоящото исково производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 1 504.95 лв. /хиляда
петстотин и четири лева и деветдесет и пет стотинки/, съгласно представен списък.
ОСЪЖДА В. С. Ангелова, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Банка ДСК” АД
гр. София, с ЕИК121830616, направените деловодни разноски по ч. гр. дело № 627/2023 г. по
описа на Районен съд – Шумен, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 321.46
лв. /триста двадесет и един лева и четиридесет и шестстотинки/, съгласно представен
списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10