О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н     С  Ъ  Д     –    Х  А  С  К  О  В  О

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 422/07.ХI.2019 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                      Председател Деляна Пейкова

Членове:1. Георги Гочев

2.Милуш Цветанов

 

Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

 

Обжалваното решение

 

          С решение №278/25.VI.2019 г. постановено по гражданско дело №1834/2018 г. Районен съд-Димитровград признава за установено , че в полза на „Банка  ДСК" ЕАД,ЕИК 121830616гр.София, ул. „Московска" 19 против Г.Б.Т.,ЕГН ********** гр.***,Хасковска област, ул.*** съществува вземане за сумите в размер на 950,47 лева (деветстотин и петдесет лв. и четиридесет и седем ст.) - главница, 84,99 лева (осемдесет и четири лв. и деветдесет и девет ст.) - договорна лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017 г., 5,46 лева (пет лв. и четиридесет и шест ст.) -наказателна лихва от 08.12.2016 г. до 08.08.2017 г., 120,00 лева (сто двадесет лв.) - дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за които по ч.гр.д. № 1272/2017 г. на РС-Димитровград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 847/10.08.2017 г, и изпълнителен лист.

С решението си съдът осъжда Г.Б.Т.,ЕГН ********** гр.*** да заплати на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, община Столична, ул."Московска" № 19, разноски по ч.гр.д.№ 1275/2017г. по описа на РС - Димитровград в размер на 75 лв.(седемдесет и пет лева) и разноски в настоящото производство в размер на 455 лв.(четиристотин и петдесет и пет лева).

 

Обстоятелства по обжалването

 

          Г.Б.Т.,ЕГН ********** гр.*** чрез особения си представител обжалва горното решение като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му.

          Въззивницата не оспорва обстоятелството,че между нея и банката имало сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта с лимит от  1000 лв..Не било установено по делото обаче,че въпросната е предоставена и кредита бил усвоен,както и въпросната кредитна била предадена и получена от сочената за длъжник. Дори и представеното допълнително споразумение към договора не можело да докаже това обстоятелство.Поради това неправилно първата инстнация възприела,че тази кредитна карта е предадена и получена от въззвницата,а банката на установила  това съществено по делото обстоятелство. Сочените операции с въпросната карта не означавало,че са извършени от жалбоподателката.

          „Банка  ДСК" ЕАД,ЕИК 121830616гр.София, ул. „Московска" 19 представят отговор на въззивата жалба,с който намират същата неонователна,а решението правилно и законосъобразно.Банката коректно превела  сумата от 1 000 лв. по сметка на въззивницата,която била усвоена на 13.IV.2014 г.В тази насока било и представената допълнително споразумение между страните,с което на 25.VIII.2016 г. е преструктуриран остатъчния дълг от такъв по кредитна карта за револвиращ в кредит за текущо потребление.С подписването на това споразумение въззивницата ясно признавала за наличното й задължение по договора за кредитна карта.Всъщност наличния дълг произлизал не от кредитната карта,а от допълнителното споразумение.

 

Правни съображения

 

Страните по делото са страни и по заповедното производство,по което настоящия въззивник отправя възражение за недължимост на обективираното в заповедта за изпълнение,за което от своя страна въззивамета страна предявява установителен иск по чл.422 от ГПК, както правилно е дала квалификацията и първата инстанция. Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателя правни последици.

          Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.

          Постановеното от Районен съд-Димитровград е правилно и следва да се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са и страни по материално правно отношение от договорно естество,обективирано в сключения на 25.VIII.2016 г. между тях договор –Допълнително споразумение към договор за издаване на и обслужване на кредитна карта с револврища кредит от 15.V.2014 г.,по който дса останали неизплатени 1016.02 лв. и по който кредитополучателя е внесъл 31.34 лева.С това споразумение се преструктурира договора по кредитната карта в кредит за текущо потребление с посочени лихви и погасителен план.Основанието за образуване на заповедното производство е именно това споразумение между страните,а не първоначалния договор за кредитната карта.Въпреки това-несъмнено е доказано предаването на сумата и по кредитната карта.Същевременно от съдържанието на обсъденото споразумение се извежда,че и по него въззивницата е била наясно с дълга си и се съгласила да преструктурира неговия вид.Безспорно се установи и че по този вече изменен заем въззивницата също е неизправна,като не е погасила множество падежирали вноски,определени с погасителния план.Настъпил е следователно обективния елемент от предсрочната изискуемост.Кредита е обявен за предсрочно изискуем,като този правен факт и известен и на кредитополучателката.С изгубване преимуществата на срока заетата сума,лихвите и посочените  в договорните отношения между страните разноски стават изискуеми веднага.Всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и категорични в относно наличие на вземането на банката,очертано в в посочената заповед за изпълнение.

          Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез това действие следва да се остави без уважение.

Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди,като настоящия съд препраща към мотивите на същия на основание чл.272 от ГПК,които изцяло споделя.

          Съобразно изхода от делото ще следва на банката да се заплатят от насрещната страна 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание  чл.78 ал.VIII от ГПК,както и 180 лв. внесен депозит за особен представител на основание чл.25 ал.IV от Наредбата за заплащане на правната помощ в хипотезата на чл.47 ал.VI от ГПК,вр. с Наредба №1/09.VII.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.II от ГПК,Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №278/25.VI.2019 г. постановено по гражданско дело №1834/2018 г. на Районен съд-Димитровград.

          ОСЪЖДА Г.Б.Т.,ЕГН ********** гр.*** да заплати на „Банка ДСК" ЕАД, ЕИК: *********, гр.София, община Столична, ул."Московска" № 19 сумата от 280 лева разноски по делото пред въззивния съд.

          РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

          Председател:           

                 

 

          Членове:1.                                         2.