№ 320
гр. Пазарджик, 16.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. Иванова
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно
гражданско дело № 20255200500245 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателят НИКОЛЕТТИ АД, редовно призован, не изпраща
представител.
Не се явява и упълномощения да го представлява - адв. С. Б.. От същия е
постъпило становище с вчерашна дата, с което моли да бъде даден ход на
делото в негово отсъствие, поради наличието на служебна ангажираност.
Изразява становище по съществото на спора, като не прави доказателствени
искания. Моли да бъде отхвърлена исковата претенция, да бъдат присъдени
разноски в полза на доверителя му и за тази съдебна инстанция. Евентуално
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна. Представя списък на разноските и
доказателства за реалното им извършване.
Ответникът по жалбата и насрещен въззивен жалбоподател А. А. З.,
редовно призована, не се явява. За нея се явява А. З., в качеството на неин
съпруг, с представено пълномощно пред настоящата инстанция, както и
упълномощения да я представлява - адв. А. М., с пълномощно към насрещната
въззивна жалба.
А. З.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1514/02.12.2024г., постановено по гр.д. № 3047/2023г. по
описа на Районен съд – Пазарджик, е осъдено ответното дружество
"Николетти" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. "Петър Бонев" № 154, да заплати на ищцата А. А. З., ЕГН
**********, сумата в размер на 20504,49 лв., представляваща претърпени от
нея вреди в резултат на обезпечение на иск, предявен от ответното дружество
срещу нея по гр. дело № 2514/2019 г. на Пазарджишкия районен съд, чрез
спиране на насрочен въвод във владение по изпълнително дело № 1063/2017 г.
на ЧСИ № 887 - Добромир Даскалов и изразяващи се в лишаването й от
възможност да ползва самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.802.1.7 в периода от 21.06.2019г. до 20.04.2023г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2023г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане на законната лихва за
периода от 20.06.2019г. до 20.04.2023г. С решението е осъдено ответното
дружество да заплати на ищцата направените разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от "Николетти"
АД срещу първоинстанционното решение, с изложени в жалбата доводи за
неговата неправилност и необоснованост и постановяването му при
допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят твърди, че
районният съд не бил обсъдил в цялост събраните по делото доказателства,
както и не взел отношение по всички, направени от ответника възражения.
Счита предявения иск за недопустим поради обстоятелството, че ответникът е
юридическо лице, което не можело да бъде причинител на вреди и да отговаря
по искове за непозволено увреждане, какъвто бил предявеният такъв, както и
поради обстоятелството, че исковата молба нередовна. На следващо място,
жалбоподателят намира предявените искове за неоснователни и недоказани,
доколкото предявяването на иска му срещу А. З. и инициирането на
производство по неговото обезпечение, представлявали правомерни действия
по защита на субективни права на дружеството, което, предприемайки ги, е
действало добросъвестно – с убеждението, че притежава тези права. Допълва,
че на ищцата е било известно обстоятелството, че закупувайки процесния
имот, ще възникне конфликт с ответното дружество, което към онзи момент
било вписано като негов собственик и че то ще потърси защита на правата си.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението и в частта
по отношение присъдения размер на претендираното обезщетение. Сочи се, че
доколкото с определението, с което било допуснато процесното обезпечение,
районният съд бил определил и гаранция в размер на 3000 лева, то с тази
гаранция бил определен размерът на преките и непосредствени вреди, които
ответникът би претърпял, ако допуснатото обезпечение се окаже
неоснователно. Наред с това се твърди, че необосновано съдът бил
кредитирал заключението на вещото лице по първоначалната експертиза,
което било своевременно оспорено от ответното дружество, а не
заключението по допуснатата повторна такава, което, според жалбоподателя, е
по-обосновано и пълно отговарящо на поставената задача във връзка с
2
изчисляването размера на претендираното обезщетение. С тези доводи се иска
решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
да бъдат отхвърлени исковите претенции като неоснователни и на
жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищцата А. А. З., в който са посочени подробни съображения за нейната
неоснователност. Изложени са доводи за неправилност и е оспорено всяко
едно от възраженията в жалбата, поради което е поискано същата да бъде
оставена без уважение, а решението в обжалваната му част – да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
В срока за отговор е подадена и насрещна въззивна жалба от А. А. З.
срещу частта от решението, с което е отхвърлен искът й за присъждане на
законната лихва върху вземането за обезщетение за периода от 20.06.2019г. до
20.04.2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
решение в тази му част поради нарушение на материалния закон. Изброени са
в хронологична последователност процесуалните действия на съда и на
страните във връзка с претенцията на ищцата за присъждане на законната
лихва върху вземането, като основното възражение е, че неправилно съдът
бил приел, че така предявената претенция представлява самостоятелен иск,
който освен като период, следвало да бъде уточнен и по размер. Счита, че
изложените от първоинстанционния съд доводи, довели до частично
отхвърляне на иска за присъждане на законната лихва върху вземането за
обезщетение за вреди за пълния претендиран период от 20.06.2019г. до
20.04.2023г., противоречат на разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, съгласно която
обезщетението за непозволеното увреждане, следвало да обхваща всички
претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата.
Поради което счита, че ответникът следва да му дължи и законната лихва
върху определеното с решението обезщетение, от деня на забавата. Сочи, че
този ден е дефиниран от разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД и че ответното
дружество било изпаднало в забава по отношение дължимото обезщетение от
деня, за който бил насрочен въводът във владение на ищцата в имота –
20.06.2019г. и който въвод не бил осъществен поради неоснователно заявеното
от ответното дружество искане за обезпечение на отхвърления му иск за
собственост. Поради което и претенцията му за присъждане на законна лихва
върху вземането следвало да бъде уважена считано от този ден на забавата. В
този смисъл е и формулираното искане до въззивната инстанция – да отмени
решението в обжалваната му част и вместо него да осъди ответника да заплати
на ищеца законната лихва върху главното парично задължение, считано от
20.06.2019г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски за
въззивната инстанция. С допълнителна молба жалбоподателката А. А. З. е
изложила доводи, че внесената от нея държавна такса за въззивно обжалване
на решението е в по-висок размер от дължимия, поради което е поискала да
бъде определена цената на подадената от нея насрещна въззивна жалба, както
и да бъде разпоредено да й бъде възстановена надвзетата сума.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба от "Николетти" АД, с който същата се оспорва като
3
неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Прави се възражение
за прекомерност на претендираното с жалбата адвокатско възнаграждение.
С молба от 22.04.2025г. жалбоподателката А. А. З. е преповторила
изложените в насрещната си въззивна жалба доводи, като е поискала да й бъде
указано дали е необходимо да поиска назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза, която да изчисли размера на дължимата се върху присъденото й
обезщетение законна лихва за периода от 20.06.2019г. /евентуално от
19.07.2023г./ до датата на постъпване на исковата молба в съда или за някой
друг период.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, считаме, че въззивната жалба не е
основателна, поради което молим да бъде отхвърлена. Поддържаме
изложеното в отговора по тази въззивна жалба, съответно молим съда да
уважи нашата насрещна въззивна жалба като основателна, по изложените
съображения в нея. Относно молбата, която последно докладвахте, колегата
ще вземе становище.
А. З.: Уважаеми окръжни съдии, направих това искане, да определите
дали съда се нуждае от назначаване на ССчЕ, която да изчисли лихвата заради
която подадохме насрещната въззивна жалба, защото все пак в делото такова
изчисление се намира. То е направено от вещото лице Терзиев, когато е
изготвил експертизата за определяне на цена на увреждането и понеже все пак
се намира в делото, дали съда ще приеме тази част от експертизата, която е
приета като доказателство по делото или пък се нуждае Окръжния съд от
назначаване на такава експертиза, ако реши, че иска за лихвата е
самостоятелен, или пък ако реши, че иска е акцесорен и не се налага такова
уточняване. Това наложи да направим това искане пред Вас.
Адв. М.: Ако може и аз да добавя. Подобно искане бяхме отправили и
пред РС - Пазарджик, той каза, че не се нуждае от експертиза за определяне на
размера на лихвата, тъй като има калкулатори, които са достъпни в интернет,
за изчисляване на размера на лихвата и в тази връзка молим съда да каже,
дали на него му е необходимо това изчисляване.
След съвещание по направеното искане в молбата от 22.04.2025 г., съдът
намира следното: заявената в исковата молба на А. З. претенция е за
присъждане на законна лихва върху претендираното от нея обезщетение за
вреди. Въззивният съд служебно следи за редовност на исковата молба и в
случай, че установи такава допусната в нея нередовност, има правомощието
да остави същата без движение и да укаже на ищеца да отстрани допуснатите
нередовности. В настоящия случай, въззивният съд не е намерил за
необходимо да упражни това правомощие, а претенцията на ищцата за
присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение, съдът е
намерил за редовно предявена. Изложените в молбата на жалбоподателката от
22.04.2025 г. доводи, се отнасят до въпроса за основателността на тази нейна
претенция, който въпрос ще бъде решен с постановяването на съдебния акт по
същество, поради което съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката А. З.,
формулирано в молбата й от 22.04.2025 г. за даване на указания относно
необходимостта за назначаване на ССчЕ.
Съдът счете делото за изяснено, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
А. З.: Уважаеми окръжни съдии, моля да уважите претенциите в
искането ни в насрещната въззивна жалба, защото законната лихва за
обезщетение за деликт, се дължи от момента на увреждането, което отключва
всички причинно-следствени връзки и съответно причинителя на вредата
отговаря за всички вреди от началния момент на увреждането. Моля да ми
предоставите допълнителен срок за писмени бележки. Предоставям на съда,
едно решение на ВКС, с което е разрешил подобен казус при определяне на
началния момент на определяне на лихвата, както и дали искането
представлява самостоятелен иск или не.
Адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, моля да отхвърлите въззивната
жалба като неоснователна, по съображения и доводи подробно изложени в
отговора на доверителката ми по нея, като моля да вземете в предвид, че
вредата за собственика може да съставлява невъзможността от използване на
обекта на собственост, съответно невъзможността да реализира една сигурна
полза, изразяваща се в увеличение на имуществото си от ползите, които
извлича от имота в резултат на обективно съществуващи за това
обстоятелства. Също така да вземете в предвид, че когато собственика е
лишен да ползва имота си, липсва необходимост от доказване на вреди в този
случай, тъй като те винаги са израз на негативния резултат на невъзможността
да се ползва имот. В този смисъл е решение №32/11.07.2017 г. по дело №
6028/2016 г.
Моля да уважите насрещната жалба, по съображения подробно
изложени в нея, като вземете предвид и практиката на ВСК, в която изрично
се казва, че в случая законната лихва се дължи без да има нужда от отправяне
на покана, именно на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и началната дата на
деликта е момента на увреждането.
Моля да бъдат присъдени, в полза на доверителката ми, сторените от
нея разноски, по списък, който представяме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен от
пълномощните на двете страни по делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ДАВА едноседмичен срок за представяне на писмени бележки от двете
страни, считано от днес.
ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6