№ 311
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100510622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20150259 от 01.07.2021 г. по гр. дело № 25705/2020 г. на
Софийски районен съд, ГО, 39 състав, съдът е осъдил „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД,
с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„*******, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* по предявения иск с правно основание
чл. 411 КЗ, сумата от 4 415 лв., представляваща заплатено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разходи от 15 лв. по щета №
95017030101680, по застраховка „Каско на МПС“, по застрахователна полица
№ 0306X0250588 от 02.11.2016 г., във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 25.10.2017 г. /ПТП/, ведно със законната лихва считано от датата
на подаване на исковата молба - 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Със същото решение „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на
„ЗАД А.“ АД сумата от 496,60 лв. разноски в исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът „ЗАД
Д.Б.Ж.И З.“ АД, който чрез процесуалния си представител юрк. Й.К. го
обжалва с доводи за неправилност и необоснованост. По-конкретно
поддържа, че присъдения размер на обезщетението не кореспондира с
1
приноса на водача, застрахован при ищеца. Твърди нарушаване на нормата на
чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП от страна на водача на л.а. Мерцедес Ц 200 с рег.
№ *******. Оспорва размера на присъдената сума, при твърдения, че
автомобила е в експлоатация от повече от 13 години и следва да бъде
отремонтиран с части от алтернативни източници. Жалбата съдържа
доказателствени искания за допускане на допълнителна САТЕ, които са
оставени без уважение от настоящият съдебен състав с протоколно
определение от 13.12.2022 г., като преклудирани. Искането към въззивната
инстанция е да отмени решението изцяло, евентуално да се намали
присъденото обезщетение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – „ЗАД А.“ АД, оспорва въззивната жалба в
писмен отговор от 11.08.2021 г., в който са изложени подробни съображения
за нейната неоснователност. По-конкретно поддържа, че процесното ПТП е
настъпило по вина на застрахования при ответника водач на л.а. „Опел
Астра“, което е установено от събраните по делото доказателства. Искането
към въззивната инстанция е решението да се потвърди. Претендира разноски
и юрк.възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е осъдителен, при
правна квалификация чл. 411 от КЗ за дължимост на сумата от 4 415 лв. от
които 4 400 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в качеството му на застраховател по застраховка „Каско на
МПС“, по образуваната при него щета № 95017030101680 във връзка с ПТП
настъпило на 25.10.2017 г. в гр. София, на кръстовището на Околовръстен път
и ул. „Искърско дефиле“ с участието на л.а. "Опел Астра" с рег. № А *******
с водач А.Д.Д. и л.а. "Мерцедес Ц 200" с рег. № *******, управляван от С.
Д.А., ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.06.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението и сумата от 15,00 лв.
ликвидационни разноски.
2
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, вкл. представения по делото протокол за ПТП № 1663421 от
25.10.2017 г., уведомление-декларация по щета, както и от заключението на
САТЕ и повторна САТЕ, се установява, че на 25.10.2017 г. в гр. София, при
условията на мокра пътна настилка в тъмната част на денонощието, на прав
хоризонтален участък от пътя, водачът на л.а. „Опел Астра“, с peг. № А
*******, се движел по „Околовръстен път“ с посока от ул. „Латин Колев“ към
кв. „Гниляне“, като в района на кръстовището с ул. „Искърско дефиле“, в
процес на застигане и при недостатъчен контрол над автомобила и внимание
реализира ПТП в задната част на попътно движещия се пред него и
намаляващ скоростта си л.а. с peг. № СВ 2137 КН, който вследствие на удара
и поетата кинетична енергия се отклонява от посоката си на движение,
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира удар в предната
габаритна част на насрещно движещия се л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц
200 ЦДИ“, с peг. № *******.
За настъпилото ПТП е съставен и подписан протокол за ПТП №
1663421 от 25.10.2017 г., в който са описани обстоятелствата по настъпването
му. Съгласно протокола виновен за ПТП е водачът на лек автомобил
"Опел Астра" с рег. № А ******* - А.Д.Д., на която е съставен акт.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло
с останалите писмени и устни доказателства, събрани по делото, както и от
заключението на приетата САТЕ и допълнителна САТЕ, които установяват,
че вредите, обезщетени от ищеца, и тези, описани в протокола за ПТП, са
идентични и се намират в причинна връзка с ПТП. Според експерта
стойността, необходима за възстановяване на л.а. "Мерцедес Ц 200" с рег. №
*******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 5 653,76
лв.
Механизма на ПТП е установен и от показанията на разпитания
пред СРС свидетел С. А., който посочва, че е участвал в ПТП в гр. София на
„Околовръстен път“ около гр. Нови Искър, което се случило през нощта.
Свидетелят посочва, че управлявал автомобил „Мерцедес“, когато бил ударен
отпред, тъй като едно момиче му отнело предимството. Посочва, че ударът не
бил лек, неговия автомобил бил ударен челно и въздушните възглавници се
отворили. Свидетелят посочва, че в ПТП-то участвал и трети автомобил
„Форд Мустанг“.
3
По делото не е било спорно обстоятелството за наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на МПС марка „Опел“, модел
„Астра“, с peг. № А *******.
Пред първоинстанционния съд като доказателство по делото е
представена и полица по застраховки „Каско“ и „Злополука“ №
0306X0250588 със срок на действие от 03.11.2016 г. до 02.11.2017 г., от която
се установява, че МПС марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 ЦДИ“, с peг. №
******* е било застраховано по посочената застраховка в „ЗАД А.“ АД.
По делото не се спори, а от представеното преводно нареждане от
23.07.2018 г. се установява, че ищецът „ЗАД А.“ АД е заплатило
обезщетение на С. Д.А. за увреденото при ПТП МПС "Мерцедес Ц 200" с
рег. № ******* в размер на 4 400 лв.
Със заплащането на сумата от 4 400 лева, застрахователят „ЗАД А.“ АД
е изпълнил задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско“
за изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ангажирането на отговорността по чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
Настоящият въззивен състав намира, че в конкретния казус са доказани
предпоставките за основателност на иска по чл. 411 от КЗ , а именно:
наличието на валидно имуществено застраховотелно правоотношение между
застрахователя-ищец и увредения по застраховки "Каско" и „Злополука“;
наличие на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД – противоправно поведение на
виновния водач, вреда и причинна връзка между противоправното поведение
и претърпените от застрахования вреди (настъпването на застрахователното
събитие – увреждане на осигуреното имущество); възстановяване на вредите
от застрахователя.
Спорния въпрос по делото е за размера на дължимото на ищеца
регресно обезщетение, претендирано въз основа на настъпила суброгация
по чл. 411 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване
4
на събитието. Реално претърпените вреди се съизмеряват с действителната
стойност на причинените вреди, средната пазарна стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуване на имущество от същия вид (при
тотална щета), респективно средната пазарна стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда, като не следва да се приспадат суми за
овехтяване.
Съгласно неоспореното от страните заключение на САТЕ стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Ц 200
ЦДИ“, с peг. № *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП е 5 653,76 лв. Изчислената именно по този начин стойност съдът
преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части,
боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за съответната
марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата,
изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя
е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т.е.
съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд.
Доколкото не е било налице направено частично плащане по регресната
претенция от страна на ответника до завеждане на исковата молба, и
доколкото ищецът претендира по-малка сума, както и с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес, то правилно първостепенния съд е уважил иска
в целия му претендиран размер за сумата от 4 400 лева.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100
лв., представляващи юрк. възнаграждение.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20150259 от 01.07.2021 г. по гр. дело №
25705/2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, със седалище и адрес на управление:
бул. „*******, да заплати на „ЗАД А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „******* сумата от 100 лв. –
юрк.възнаграждение.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6