РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. Бургас, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120104581 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *, със седалище гр. София, против Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София, код по БУЛСТАТ *, с която претендира
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 159,28 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по Щета №
470423242404812, за нанесени материални щети – увредена предна дясна
гума, на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № *, причинени на 24.01.2024
год. вследствие преминаване на автомобила през необезопасена и
несигнализирана дупка при движение по републикански път II-73, между с.
Прилеп и с. Подвис, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът намира предявените обективно съединени осъдителни искове за
допустими, правните им основания са чл. 410, ал. 1, т. 3, КЗ и 86, ЗЗД.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на
24.01.2024 год., при движение в посока от север на юг в дясна лента по
републикански път II-73, между с. Подвис и с. Прилеп, на около 1.5-2 км
преди разклона за с. Подвис, управляваният от Г. В. Ц. л. а. „Тойота Корола“,
1
рег. № *, преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, с остри ръбове, която се намирала в дясна пътна лента, в посоката му
на движение; водачът не се е движил с висока скорост, тъй като пътят е бил в
лошо състояние и с множество дупки, но въпреки това не е успял да избегне
преминаването през една от тях и е навлязъл в нея с десните автомобилни
колела; в резултат на настъпилото ПТП на лекия автомобил е нанесена щета –
увредена предна дясна гума; съгласно Полица №4704230700000894, за
автомобила е била налице сключена със ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, със срок 13.04.2023-12.04.2024
год.; образувана е Щета № 470423242404812, изготвен е Опис на претенция №
50-04050-00057/24.01.2024 год., а на 26.01.2024 год. застрахователят е
изплатил на собственика на автомобила обезщетение в размер на 159,28 лева;
на основание чл. 410, ал. 1, т. 3, КЗ, след изплащане на застрахователното
обезщетение ищецът е встъпил в правата на увредения срещу лицето,
причинило вредите; пътят, на който е настъпило процесното ПТП, е
второкласен път II-73 и е част от републиканската пътна мрежа; според ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществява от Агенцията по пътна инфраструктура; нормативно определено
задължение на АПИ е стопанисването на републиканските пътища и
организирането на движението по тях така, че да бъдат осигурени условия за
бързо и сигурно придвижване, поддържането им в изправно състояние,
сигнализирането незабавно за препятствия по тях и др.; неизпълнението на
длъжностните лица при АПИ по поддържане на пътното платно или
несвоевременната сигнализация на съответната неизправност е довело до
настъпването на ПТП, от което са произлезли щети за увреденото МПС; с
регресна покана от 27.03.2024 год., получена от ответника на 01.04.2024 год.,
ищецът поканил ответника да заплати главницата, но плащане не е
извършено.
Ищецът ангажира доказателства, моли за присъждане на деловодните
разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е признал
допустимостта на исковете, но ги е оспорил по основание и размер; изложил е
следните фактически и правни твърдения: ищецът не е описал размерите на
въпросната неравност – широчина, дължина, дълбочина и т. н., липсва и
подробно описание на самото събитие; не е съставен протокол от
2
компетентните органи на МВР; данните за процесното ПТП са събрани на
база информацията, декларирана от водача на автомобила, в чийто интерес е
било да се снабди с надлежни удостоверителни документи; представените
частни документи – декларация за настъпване на застрахователно събитие и
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, не установяват
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, и дали твърдените щети са в
резултат на преминаване именно през това препятствие; за да възникне
суброгационното право по чл. 410, ал. 1, т. 3, КЗ в полза на застраховател е
необходимо да е налице валидно застрахователно правоотношение към датата
на процесното събитие и изплатено застрахователното обезщетение на
застрахования за причинените вреди, а и всички кумулативни предпоставки на
фактическите състави на непозволеното увреждане; АПИ не е отговорна за
настъпилите вреди по автомобила, не е налице причинно-следствена връзка
между настъпилия вредоносен резултат и състоянието на пътното платно; за
осигуряване безопасността на движение в пътния участък, по който се твърди,
че е настъпило ПТП, е поставен предупредителен пътен знак В26 „Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената“, въведени са ограничения от
60 км/ч и 70 км/ч.; неясна е скоростта на автомобила преди и по време на
преминаването през процесната дупка; поведението на водача на автомобила е
в пряка причинна връзка с настъпване на процесното ПТП, тъй като не е
спазил правилата по чл. 20, ал. 2, ЗДвП; в условие на евентуалност следва да
се приеме, че е налице съпричиняване от страна на водача; с Договор за
възлагане на обществена поръчка № РД-37-104/08.12.2023 год. извършването
на дейности по зимно поддържане и възстановителни работи при аварийни
ситуации по републиканските пътища на територията на ОПУ – Бургас е
възложено на „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *, а при неизпълнение на
нормативни и технически изисквания, изпълнителят носи пълна имуществена
и неимуществена отговорност за причинените вреди, като се задължава да
обезщети третите лица за всички причинени им имуществени и/или
неимуществени вреди.
Ответникът е ангажирал доказателства, признал е извършеното от
ищеца плащане на застрахователното обезщетение; моли за присъждане на
деловодните разноски.
По молба на ответника с правно основание чл. 219, ал. 1, ГПК, с
Определение № 5337/09.09.2024 год. съдът е конституирал „Автомагистрали“
3
ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, в качеството на трето
лице помагач.
Третото лице помагач признава допустимостта на исковете, но ги
оспорва като неоснователни; оспорил е фактическите твърдения в исковата
молба, в т. ч. възникването на ПТП и неговия механизъм, вида на щетата,
причинно-следствената връзка; позовава се на липса на доказателства за
възникналото ПТП, а в условие на евентуалност въвежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил;
оспорени са твърденията на ответника, че на третото лице помагач са били
възложени месечни, допълнителни и извънредни задания по поддържане на
пътното платно в района на процесното ПТП, поради което не е налице
договорно неизпълнение; задължението за цялостен надзор върху пътното
платно е на ответната агенция; липсват доказателства, че третото лице
помагач не е изпълнило вменени му задължения по договора за възлагане на
обществена поръчка.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и на третото лице
помагач, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от писмените доказателства по делото, „Алкомет“ АД е
легитимирано като собственик на л. а. „Тойота Корола”, рег. № *, за която вещ
е бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт” с ищеца-АД, с период
на действие 13.04.2023-12.04.2024 год., съгл. Полица № 4704230700000894. На
24.01.2024 год. собственикът на автомобила е подал заявление до ищеца за
изплащане на застрахователно обезщетение, поради причинена щета на
предната дясна гума; в заявлението и в приложената към него декларация от
водача на автомобила е посочено, че увреждането е последица от ПТП,
възникнало на 24.01.2024 год. при движение на лекия автомобил, управляван
от Г. Ц., по републикански път II-73, между селата Прилеп и Подвис, при
което предното дясно колело на автомобила преминало през множество
дълбоки дупки на пътното платно и била увредена. Видно от изготвения от
застрахователя снимков материал, дясната гума е срязана странично, по
десния й борд.
По повод заявлението на застрахования собственик са били съставени
Щета № 470423242404812 и опис-заключение по претенция, определило
обезщетение от 159,28 лева. Тази сума застрахователят е изплатил на
собственика на автомобила, съгл. преводно нареждане от 26.01.2024 год.
4
По делото е разпитан свидетелят Г. Ц., водач на лекия автомобил при
настъпване на процесното пътно произшествие; свидетелят сочи, че при
настъпване на описаното ПТП управлявал автомобила на мокра пътна
настилка, с многобройни дупки по асфалта в продължение на 30 км., някои от
които запълнени с вода; дупката, от която настъпило увреждането, била
разположена в 90-градусов завой, а в този район пътното платно било осеяно с
множество дупки, и препятствието не е можело да бъде избегнато.
По делото е изготвено и прието експертно заключение по
автотехническа експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице сочи, че
увреждането на лекия автомобил би могло да настъпи от описания от водача
механизъм на ПТП; според вещото лице, стойността на увреждането,
определена от застрахователя, съответства изцяло на пазарни цени; водачът на
лекия автомобил е имал обективна възможност да избегне пътното
препятствие – при управление с подходяща скорост и правилна преценка дали
да заобиколи, или не препятствието; предотвратяването на произшествието е
можело да бъде постигнато чрез отклонение на автомобила наляво по
посоката му на движение.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявения главен иск за застрахователното обезщетение за основателен.
Нормата на чл. 410, ал. 1, т. 3, КЗ урежда регресното право на застрахователя
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. В
настоящия казус е проведено пълно доказване на обстоятелствата за
съществуване на договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца-застраховател и собственика на лекия автомобил „Тойота Корола“, рег.
№ *, както и увреждането на това МПС при ПТП на 24.01.2024 год. – поради
преминаването на предното му дясно колело през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно от републиканската пътна мрежа
(Определение № 711 от 21.03.2024 год. по к. т. д. № 726/2023 год. на I ТО на
ВКС). Видно от показанията на разпитания свидетел, който има преки и
непосредствени впечатления, щетата е резултат от преминаване на предното
дясно колело на автомобила през необезопасена и пълна с вода дупка –
препятствие в завой на път II-73, част от републиканската пътна мрежа в
страната. Този извод се подкрепя и от приетото експертно заключение,
неоспорено от страните, което съдът цени като компетентно и обективно.
Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между описания
5
механизъм на произшествието и увреждането по предното дясно колело на
автомобила, като срещу експертизата не е проведено насрещно доказване от
ответника и третото лице помагач. Съдът не кредитира заключението на
експерта в частта му, с която е прието, че водачът е имал възможност да
избегне пътното препятствие – в тази насока експертизата е теоретична и не
почива на конкретика, а на предположения, нито е посочено детайлно
неправомерното поведение на водача Г. Ц. по см. на чл. 20, ЗДвП – какви
действия е можел и е следвал да предприеме. Следва да се отчете и
обстоятелството, че при изслушване на заключението вещото лице е признало,
че то почива на предположения – поради липса на достоверна детайлна
информация за пътната обстановка, поради което съдът приема, че даденият
от експерта отговор за реалната възможност на водача да избегне
препятствието е условен и хипотетичен. Заключението на вещото лице не
следва да бъде кредитирано и в частта му, в която е посочено, че водачът е
можел да предприеме движение наляво, за да избегне преминаване през
дупката – такава маневра е изключено да бъде направена в 90-градусовия
завой, а и наличието на множество дупки в пътното платно не могат да
обосноват извод, че водачът е имал възможност да избегне именно най-
опасната за движението си по пътя. По делото не се спори, че пътното
препятствие е било запълнено с вода, поради което водачът Ц. не е можел да
прецени дълбочината на дупката, нито наличието на остри ръбове по стените
й, които са разрязали странично предната дясна гума на автомобила му.
Препятствието е било разположено в 90-градусов завой на пътя, поради което
за водача вероятно почти е липсвало време за възприемането му (няма и
доказателства за обратното), а и заобикалянето в завой на дупката, при липса
на видимост за насрещно движение, е нормативно забранено – чл. 16, ал. 1, т.
1, чл. 25, ЗДвП, и създава необоснована опасност за другите участници в
пътното движение.
Нормата на чл. 3, ал. 1, ЗДвП задължава собствениците на пътища да ги
поддържат изправни, с цел осигуряване на сигурно придвижване по тях. В
настоящия казус не се спори, че разглежданото ПТП е настъпило на
републикански път – Ришки проход, чието поддържане е в тежест на
ответника – Агенция „Пътна инфраструктура” (чл. 3, чл. 8, чл. 19, ал. 1, т. 1 и
§ 1, т. 14 от ДР на ЗП). Делото не съдържа данни, ангажирани от ответната
страна в съответствие с носената от нея доказателствена тежест, че са
6
предприети надлежни мерки за предотвратяване на евентуални увреждания
чрез подходяща сигнализация за съществуващата дупка в пътното платно;
няма данни и за противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
поради което съдът приема, че е налице причинна връзка между описаното
ПТП и настъпилата щета по автомобила. Ответникът носи тежестта за
провеждане на насрещно доказване, за установяване липсата на препятствие
на пътното платно, или на възможност за предотвратяване настъпването на
ПТП. Такова насрещно доказване по делото не е проведено; липсват данни за
поставената и съществуваща на 24.01.2024 год. надлежна вертикална
сигнализация – представената от ответника схема на път II-73 не съдържа
данни за автор, нито за период, за който се отнася, поради което не се ползва с
материална доказателствена сила. За липсата на надлежно пътно
обезопасяване или сигнализация са и показанията на разпитания свидетел,
поради което твърдението на ответника е недоказано.
За процесното ПТП не е бил съставен протокол от МВР, но това се
дължи на факта, че разглежданият пътен инцидент не попада сред
лимитативно изброените хипотези на чл. 125, ЗДвП, поради което фактът на
произшествието е установен с допустими от ГПК доказателствени средства –
показания на свидетел и експертно заключение (вж. 15-2014-І ТО и 98-2012-ІІ
ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК).
С факта на изплащане на застрахователното обезщетение от 159,28 лева
на 26.01.2024 год. ищецът е встъпил в правата на собственика на увредената
застрахована вещ против ответната агенция до размера на дължимата
обезвреда, която в разглеждания казус възлиза на 159,28 лева. Делото не
съдържа данни за извършено от ответника-АПИ частично или пълно плащане
на това вземане, поради което главната претенция следва да бъде уважена за
посочената сума, ведно с присъждане на законната лихва върху нея, начиная
от подаване на исковата молба – 04.07.2024 год., до окончателното й
изплащане.
Основателността на исковете налага уважаване молбата на ищеца за
присъждане направените по делото разноски в общ размер от 675 лева,
представляваща сбор от платените държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозити за свидетел и за вещо лице (чл. 78, ал. 1 във вр. с
чл. 80, ГПК).
7
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ *, със
седалище и адрес на управление *, на основание чл. 410, ал. 1, т. 3, КЗ и чл. 86,
ЗЗД, да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Булстрад Виена Иншурънс Груп”” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *, сумата от 159,28 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по Щета №
470423242404812, за нанесена материална щета по предната дясна гума на лек
автомобил „Тойота Корола“, рег. № *, настъпила на 24.01.2024 год. вследствие
преминаването на автомобила през необезопасена и несигнализирана дупка на
републикански път II-73, между с. Прилеп и с. Подвис, ведно с обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
предявяване на иска – 04.07.2024 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ *, със
седалище и адрес на управление *, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати
на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”” ЕАД, със седалище и адрес на управление *, деловодни
разноски в размер от 675 лева.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми
могат да бъдат преведени по следната банкова сметка на ищеца – IBAN: *
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8