Р
Е Ш Е
Н И Е № 2097
гр.Бургас, 19.12.2017г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди и седемнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6788 по описа на съда за 2016г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по извършване на делбата.
С решение от 06.03.2017г., постановено по
настоящото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между В.Ц.Ц. и Н.В.Ц. на два не-движими имота:
апартаменти, находящи се в
гр.Б, кв.””, ул.”” № – на ет. и ет., при квоти, съответно
– 83500/88000 ид. части за първия и 4500/88000 ид. части за втората.
Съделителят Ц. е поискала
възлагане в негов дял на двете жилища и уравня-ване на този – на Ц., в пари.
Тя, пък, желае да бъдат поделени реално така, както се ползват и към момента.
По реда на чл.346 от ГПК, двамата
са предявили и претенции по сметките.
В.Ц. – по чл.31, ал.2 от ЗС – за сумата от 450 лв., представляваща обез-щетение за това, че през
периода от 07.02.2017г.
до 10.05.2017г. е бил лишен от ползва-нето на собствените му 83500/88000 ид. части от апартамента на втория етаж, поради
използването му лично само от ответницата притежаваща 4500/88000 ид. части от него.
Н.Ц. оспорва искането и моли Съда да го отхвърли.
От своя страна е заявила
идентична, но за жилището на третия етаж – 450 лв. за периода от 19.02.2017г.
до 10.05.2017г., както и такива – по чл.12, ал.2 от ЗН и чл.59 от ЗЗД, чл.30,
ал.3 от ЗС и чл.61, ал.2 от ЗЗД, за припадащата му се част от направените от
нея необходими и полезни разноски за делбените имоти, съобразно допуснатото в
съ-дебното заседание на 21.06.2017г. уточнение – по молбата-становище от същата
дата, както следва: за сумата 3 721.44 лв. – за изграждане на външна
изолация по договор за изработка от 29.09.2013г., преди смъртта на
наследодателката – П. И. Ц., за сумата 660.41 лв. – за присъединяване към
електроразпределителната мрежа, и за су-мата 10 503.92 лв. – увеличена
стойност на дела му в апартамента на втория етаж в ре-зултат на направените
подобрения, евентуално – за сумата 8 502.04 лв., представляваща тяхната
равностойност, определена от вещото лице по СТЕ. Претендира и законната лихва.
Ц. оспорва исковете и моли Съда да ги отхвърли, като твърди,
че не е бил ка-нен на заплаща обезщетение по чл.31, ал.2 от ГПК, както и че се
е противопоставил на извършените от Ц. СМР.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По
извършването на делбата:
Съгласно
чл.69, ал.2 от ЗН, всеки от съделителите може да иска своя дял в нату-ра,
когато това е възможно, а неравенството им се изравнява с пари.
В
случая са допуснати до делба два недвижими имота, идентични по предназна-чение,
а именно – жилища, поради което и във връзка с нарочното искане за това на
Ца-лова, следва да се приеме, че е възможно получаването на дял в натура от
всеки от два-мата съделители. Няма законово основание, при липсата на съгласие
между страните, и двата апартамента да бъдат възложени на Ц. така, както той е
поискал.
Предвид горното, както и с оглед на обстоятелството, че Ц. обитава жили-щето на втория етаж, в което е извършила и значителни подобрения, с пазарна стойност 97 968 лв. с ДДС /в заключението на вещото лице всички стойности са отразени без та-къв/, а Ц. – това, на третия етаж, с пазарна стойност 94 488 лв. с ДДС, настоящият съдебен състав намира, че тегленето на жребие би било много неудобно и делбата след-ва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК – на всяка от страните да се постави в дял ползваният от нея недвижим имот.
За уравнение на дяловете Ц. следва да бъде осъдена да заплати на Ц. су-мата от 88 126.50 лв.
По претенцията на В.Ц. по реда на чл.346 от ГПК:
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си слу-жи
с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а ал.2 на същия член
предвижда, че когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поиск-ване. Т. е. касае се за уредена хипотеза на специален
фактически състав на неосновател-ното обогатяване, съгласно която
съсобственикът, който ползва по-голям дял от прите-жавания от него от общата
вещ, ще дължи обезщетение в размер на пазарния наем на останалите съсобственици
за това, че са били лишени от възможността да я ползват, в съответствие с правата
си в съсобствеността.
Следователно,
уважаването на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС предполага уста-новяване
кумулативното наличие на предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно
– съсобственият имот да се ползва лично от ответника и ищецът да е поискал
писмено обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Последният, съобразно
чл.154, ал.1 от ГПК, следва да проведе пълното и главно доказване на тези
факти.
Не се
спори между страните, а и от събраните по делото писмени и гласни
дока-зателства безспорно се установява, че за времето от 07.02.2017г. до 10.05.2017г. Ц. е
ползвала лично апартамента на втория етаж.
По
делото е представена и нотариална покана, получена от нея на 07.02.2017г., с
която Ц. е поискал тя да му заплаща обезщетение от по 150 лв. месечно за това.
При
това положение, следва да се приеме, че искът е доказан по своето основа-ние.
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че размерът на дължи-мото
обезщетение е 673.50 лв. с ДДС /709.80 лв. х 83500/88000 ид. части/, като с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде присъдено
такова, какво-то е поискано, а именно – 450 лв.
По претенциите на Н.Ц. по реда
на чл.346 от ГПК:
Не се
спори между страните, а и от събраните по делото писмени и гласни
дока-зателства безспорно се установява, че за времето от 19.02.2017г. до 10.05.2017г. Ц. е
ползвал лично апартамента на третия етаж.
По делото е представена и покана,
получена лично от него на 09.02.2017г., с коя-то Ц. е поискала той да й заплаща
обезщетение от по 150 лв. месечно за това. Въз-раженията на Ц. в обратна насока
са голословни – нито твърди, нито доказва прило-жената обратна разписка да касае
друг, евентуално изпратен му от нея документ.
От
заключението по СТЕ се установява, че месечната пазарна цена за процесния
апартамент е 195 лв. без ДДС, т. е. 69.64 лв. за 10 дни от месец февруари
2017г., по 195 лв. за месеците март и април, и 62.90 лв. за 10 дни от месец
май, общо 627.05 лв. с ДДС.
Претенцията
е основателна за припадащите се на Ц. 4500/88000 ид. части от горната сума, а
именно – за 32.07 лв. За разликата над нея – до 450 лв., предявеният иск по
чл.31, ал.2 от ЗС следва да се отхвърли.
По
делото е представен Договор за изработка от 29.09.2013г. – за изграждане на външна изолация на
жилищната сграда, в която се намират двете жилища, сключен от Ц. с ЕТ ”Даяна –
М. К”. По него тя е заплатила сумата от 3 922 лв. – та-ка и в заключението
по СТЕ. Разходите са направени преди смъртта на наследодателка-та на страните –
Перса Ц., починала на 29.03.2016г., поради което за притежавани-те от нея
приживе 9000/88000 ид. части от делбените имоти отношенията между съде-лителите
следва да се уредят, съобразно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗН, а за
остана-лите 79000/88000 ид. части – на В.Ц. – по чл.59 от ЗЗД. Н.Ц., обаче, не
е ангажирала доказателства за размера на увеличението на стойността на
апартаменти-те, респективно – за размера на обогатяването на ищеца, в резултат
на така извършени-те СМР, поради което претенцията й за заплащането на сумата
от 3 721.44 лв., като не-доказана и в крайна сметка – неоснователна,
следва да се отхвърли изцяло.
Що се
отнася до направените разноски за присъединяване на жилищната сграда към
електроснабдителната мрежа – 696 лв., платени на ”ЕВН България
Електроразпре-деление” ЕАД на 05.10.2016г., следва да се приеме, че те са
необходими за поддръжка-та и запазването на делбените имоти разходи –
дружеството е монополист, а цените на услугите му са фиксирани, поради което Ц.
дължи на Ц. припадащата му се от тях част, съобразно разпоредбата на чл.30,
ал.3 от ЗС, 660.41
лв. Тази претенция е осно-вателна и следва да бъде уважена изцяло.
Най-накрая
– облигационни отношения между съсобствениците по повод извър-шените в
апартамента на втория етаж подобрения – при липсата на изрично съгласие за това,
както е в случая, следва да бъдат уредени съобразно разпоредбата на чл.62, ал.2,
вр. с ал.1 от ЗЗД, т. е. ползващият се от тях съделител следва да отговаря за
разноските към направилия ги до размера на обогатяването си – увеличението на
дела му в съсоб-ствеността. Възраженията на Ц., че се е противопоставил на
направата на процесни-те СМР, са недоказани и неоснователни, най-малкото поради
това, че те са в обитавано-то от Ц. жилище, до което той не е имал достъп и не
е знаел в какво точно се изра-зяват. Наличието на влошени лични отношения между
страните и възникването на кон-фликти във връзка с тях, за каквито има данни по
делото, не дава основание да се на-прави извод в обратна насока.
От
изготвените по делото заключения на вещото лице по СТЕ се установява, че в
резултат на извършените в жилището на втория етаж СМР /подобрения/, стойността
на същото се е увеличила с 13 284 лв. /с ДДС/, а разходите на Ц. за тях по
предста-вените от нея документи са 8 962 лв., към които следва да се
добавят и 600 лв., платени на свидетеля А.А. за подмяната на ел. инсталацията –
общо 9 562 лв. Припа-дащата се от тях част на Ц. – съразмерно с квотата му
в съсобствеността, е 9 073.03 лв. В този размер претенцията е основателна
и следва да бъде уважена, без
значение на начинa й на формулиране, като за
разликата до 10 503.92
лв. – следва да се отхвърли.
Върху главниците се дължи и
законната лихва от 10.05.2017г. до окончателното им изплащане.
По дължимите от страните държавни
такси:
Съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от
ТДТКССГПК, в размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части
от делбеното
имущество, съобразно пазарната
му цена, а именно: В.Ц. – 7 304.58 лв., и Н.Ц. – 393.66 лв.
Те дължат и такава за уважените и
отхвърлени части от претенциите им по смет-ките, съответно: Ц. – 3.56 лв. за уважената част от
иска по чл.31, ал.2 от ЗС срещу него, 50 лв. по иска по чл.30, ал.3 от ЗС и
362.92 лв. по този – по чл.61, ал.2 от ЗЗД, об-що – 416.48 лв., и Ц. – 50 лв. за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС
срещу нея, 46.44 лв. за отхвърлената част от иска й по чл.31, ал.2 от ЗС, 148.86
лв. за иска по чл.12, ал.2 от ЗН и чл.59 от ЗЗД и 57.24 лв. за отхвърлената
част от иска по чл.61, ал.2 от ЗЗД, об-що 302.54 лв.
По изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ в дял на В.Ц.Ц., ЕГН: **********,***, следния недвижим
имот: Самостоятелен обект с идентификатор 07079.820.42.2.3 по КККР на гр.Б, одобрени със Заповед РД-18-9/31.01.2009г. на Изп.
Директор на АГКК, последно изменение – със Заповед КД-14-02-1092/15.06.2012г. на
Началник на СГКК гр.Б, адрес на имота: гр.Б, кв.””,
ул.”” № -, ет., в сграда № 2, находяща се в ПИ с идентифика-тор 07079.820.42,
предназначение – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1; посо-чена в документа площ – 72.93 кв. м., прилежащи части – склад в тавански етаж с площ
72.93 кв. м. и 31.50 % /24.41 кв. м./ ид. части от общите части на сградата; съседи: ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: няма, под обекта: 07079. 820.42.2.2, над обекта: няма, с пазарна
стойност – 94 488 лв.
ПОСТАВЯ в дял на Н.В.Ц., ЕГН: **********,***, следния
недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор
07079.820.42.2.2 по КККР на гр.Б, одобрени със Заповед № РД-18-9/31.01.2009г. на Изп.
директор на АГКК, последно изменение – със Заповед КД-14-02-1092/15.06.2012г. на
Началника на СГКК гр.Бс, адрес на имота: гр.Б, кв. ””, ул.”” № ет., в сграда № 2, находяща се в поземлен имот с идентификатор
07079.820.42, предназначение – жилище, апартамент; брой нива на
обекта – 1; посочена
в документа площ –
72.93 кв. м.; прилежащи части – северен склад в сутерен с площ 34.99 кв. м.; северозападен склад в
партера с площ 10.87 кв. м. и 30.68 % /23.77 кв. м./ ид. ч. от общите части на
сградата, при съседи: ниво: 1, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
07079.820.42.2.1, над обекта: 07079.820.42.2.3, с пазарна стойност –
97 968 лв.
ОСЪЖДА Н.В.Ц. да заплати на В.Ц.Ц. сумата от 88 126.50 лв. – за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА
Н.В.Ц. да заплати на В.Ц.Ц. сумата от 450 лв., представляваща обезщетение
в размер на пазарния наем за това, че през перио-да от 07.02.2017г. до 10.05.2017г. е бил
лишен от ползването на собствените му 83500/ 88000 ид. части от съсобствения им апартамент с идентификатор № 07079.820.42.2.2 по КККР на гр.Б, поради използването му лично
само от нея.
ОСЪЖДА
В.Ц.Ц. да заплати на Н.В.Ц. сумата от 32.07 лв., представляваща обезщетение в размер на
пазарния наем за това, че през пе-риода 19.02.2017г. – 10.05.2017г. е била лишена от
ползването на собствените й 4500/ 88000 ид. части от съсобствения им апартамент с идентификатор 07079.820.42.2.3 по КККР на гр.Бургас, поради използването му лично само от него; сумата от 660.41 лв. – припадащата се, съобразно
дела му в съсобствеността, част от направените от нея раз-ходи за
присъединяване на делбените имоти към електроразпределителната мрежа, и сумата
от 9 073.03 лв. – за припадащата се, съобразно дела му
в съсобствеността, част от направените от нея разходи за извършените в
съсобствения им апартамент с иденти-фикатор 07079.820.42.2.2 по КККР на гр.Бургас подобрения, ведно
със законната лих-ва върху тези
суми, считано от
10.05.2017г. до окончателното плащане, като за разли-ките над първата и третата
от тях, съответно – до 450 лв. и 10 503.92 лв., както и за су-мата от
3 721.44 лв., представляваща припадащата се, съобразно дела му в
съсобстве-ността, част от направените от нея, преди смъртта на наследодателката
им П. И. Ц., разходи за изграждане на външна изолация на жилищната сграда, в
която се намират двата апартамента, по Договор за изработка, сключен на
29.09.2013г. с ”Даяна – М. К” ЕТ, ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.346 от ГПК
претенции по сметките, като неоснователни.
ОСЪЖДА В.Ц.Ц. да заплати по
сметка на РС Бургас държавни такси в общ размер от 7 721.06 лв.
ОСЪЖДА Н.В.Ц. да заплати по
сметка на РС Бургас държавни такси в общ размер от 696.20 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.