РЕШЕНИЕ
№ 2661
гр. Пловдив, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330105725 по описа за 2021 година
Ищецът Д. П. П. иска да се признае за недействителен договор за потребителски
кредит № ********, сключен с „Кредито“ ООД с ЕИК ********* поради нарушение на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал.1, т.7 ЗПК, чл.11, ал. 1, т.9а ЗПК, чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, чл.
11, ал. 1, т.22 ЗПК, чл. 146, ал.1 ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че така сключеният договор за потребителски
кредит бил при следните условия: 300 лв. заем със срок на изплащане 7 месеца и 7
месечни погасителни вноски, лихвен % по кредита - 40,5515 %, ГПР - 40,10% и общ
размер на всички плащания - 581 лв.
Заявява се че ищецът е потребител и спрямо този договор са приложими
правилата на ЗПК ЗЗП, съгласно които според ищеца е налице недействителност на
договора.
При условията на евентуалност се иска постановяване на решение, с което да се
обяви за недействителна клаузата на т.4 от договора съгласно която е предвидена
неустойка в размер на 239,58 лв. за неспазване задълженията по чл.25, ал.1. от
договора.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. П. Р..
Не се оспорват факти за сключен договор за кредит от ******., който е онлайн.
1
Страните лично са договорили всяка клауза. Оспорват се твърденията на ищеца, за
това, че договорът е незаконосъобразен и противоречащ на посочените в исковата
молба клаузи.
Правна квалификация на иска е по чл.26 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК чл. 10 във
връзка с чл. 11, ал. 1 ЗПК, а евентуално иск чл.26, ал.4 ЗЗ във връзка с чл. 24 ЗПК и чл.
143 ЗЗП.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
По делото е представен Договор за паричен заем № ****** сключен на ****
между ищеца и ответника, който е сключен онлайн в уеб платформата на ответника.
От договора е видно, че страните са се споразумели за следното: ответникът, в
качеството си на заемодател, да предостави в заем на ищеца – заемател, сумата от 300
лева, представляваща главница по посочения договор. От своя страна, заемателят се
задължил да върне сумата в указания срок- седем месеца, при месечна вноска от 83
лева, която включва главница, лихви и неустойка съобразно приложение № 1 към
договора – погасителен план както и да заплати на ответника възнаградителна лихва в
размер на 40.10 %. Общият размер на всички плащания по кредита е 581 лева, а ГПР –
48,36 %.
Съгласно т. 4 вр. с чл. 25, ал.1 от договора за заем е уговорено, че заемателят
следвало в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически
лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер
на осигурителния му доход да е в размер над 2000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „Кредито“ ООД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - да е със
статус Редовен“, като солидарните длъжници подписват поръчителите подписват
договор за встъпване в дълг, който става неразделна част от настоящия договор.
При неизпълнение на това задължение заемателят дължал неустойка в размер
на 239,58 лв.
По делото е представен и погасителен план към процесния договор за паричен
заем.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за заем по свята
2
правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл.
9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата
и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12
и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид
с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по
кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски (т.11) .
Съдът счита за неоснователни твърденията на ищеца за недействителност на
договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото това
условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай
изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът
съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Както националният закон, така и Директива
2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на
компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на
главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в
3
Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на
основание чл.633 от ГПК.
В смисъла на горните аргументи е и практиката на Съда на европейския съюз.
В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на приложението на Директива
2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2, буква з) и и) от
Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в
смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез
последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези
разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат
държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба.
Приема се, че чл.10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в
смисъл, че в договора за кредит е необходимо да се посочват точните дати на падежа на
отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на
потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично
е разрешението и в Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18, съгласно което
чл. 10, параграф 2, букви з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална
правна уредба, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и
другите разходи.
Съдът счита за неоснователни възраженията, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, изразяващо се в липса на включване на сумата
по неустойката при изчисляване на ГПР.
Настоящият съдебен състав приема, че в настоящия случай размерът на ГПР е
посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение № 1 към
ЗПК начин. В това приложение са посочени редът и начинът на изчисление на ГПР,
както и значимите компоненти на изчисляването му.
В този смисъл е и практиката на СЕС. Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от
Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него
трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде
променян. В член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР,
а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в момента, в който
кредитният договор е сключен“. Така това информиране на потребителите относно
общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна
математическа формула, има съществено значение (вж. в този смисъл определение от
16 ноември 2010 г., Pohotovosť, C‑76/10, EU:C:2010:685, т. 69 и 70). В случая към
4
момента, в който договорът е сключен не се установява да се дължи, предвидената в
договора неустойка, доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на
посочените задължения в тридневен срок от сключването на договора. Неоснователни
се явяват възраженията, че в ГПР следва да бъде включена и уговорената неустойка.
Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит.
В сключения договор е посочен фиксиран ГЛП в размер на 40,10% , а при
положение, че лихвения процент е точно фиксиран в договора и е ясен за страните, то
не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК / решение №
1285 от 27.10.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1764/2017 г./. При фиксирана
лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, както и липсва задължение за информацията по 11, ал.1, т. 11 относно
погасителен план, който да съдържа информация за размера, броя и периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
С оглед гореизложеното съдът счита, че не са налице сочените основания за
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради което и главния иск за
признаването на този договор за недействителен се отхвърля като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза по т. 4 вр.
с чл. 25, ал.1 от договора за заем за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави
на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и
размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от
239,58 лв. Това води до оскъпяване на кредита, което противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК,
както и на добрите нрави. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
5
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидените клаузи са и неравноправни по смисъла на чл. 143, т.
5 ЗЗП, тъй като същите са необосновано високи.
Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а
това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от
това въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето
им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването
на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката
може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като
санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на
обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското
задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това
задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно
срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му
до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната
клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен
резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза
извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й
създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя.
Доколкото противоречията между клаузите за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клаузи е пречка за възникване на задължения за неустойка по т. 4
вр. с чл. 25, ал.1 от договора за заем.
Ето защо евентуалния иск са прогласяване нищожността на клаузата за
неустойка се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът служебно констатира, че по делото е пропуснато да се събере
държавната такса от 50 лева от ищеца за настоящето производство като на основание
6
чл. 78, ал.6 ГПК в полза бюджета на съда с оглед изхода на спора по делото ответника
следва да се осъди да заплати тази сума;
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. ****, ***
***, бл. ****, вх. ****, ет.****, ап.**** против „Кредито“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Гоце Делчев № 100, ет.5 за
ОБЯВЯВАНЕ за недействителен на договор за потребителски кредит № ******.,
сключен между страните поради нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал.1, т.7 ЗПК,
чл.11, ал. 1, т.9а ЗПК, чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.22 ЗПК, чл. 146, ал.1 ЗЗП;
ОБЯВЯВА за недействителна клаузата на т.4 от договор за потребителски
кредит № *****сключен между страните съгласно която е предвидена неустойка в
размер на 239,58 лв. за неспазване задълженията по чл.25, ал.1. от договора на
основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД;
ОСЪЖДА „Кредито“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Гоце Делчев № 100, ет.5 с у. Г.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Д. П. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. *****, *****, бл. ****, вх.****, ет***, ап.***
сумата от 300 лева разноски за платено адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция;
ОСЪЖДА „Кредито“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Гоце Делчев № 100, ет.5 с у. Г. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза
бюджета на съдебна власт по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 50 лева за
държавна такса на настоящето производство;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/П/________________
7