№ 1721
гр. Плевен, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20234430103449 по описа за 2023 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 150, ал.1, в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН“ АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Източна индустриална
зона“№128, представлявано от Й.В., срещу М. И. А., ЕГН**********, с
постоянен адрес в ***, съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване , положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответника дължи на ищеца следните суми: сума в размер на по 1171,16 лева-
главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.12.2021г. до 30.06.2022г., както и 90,98 лева, представляващи
лихва за забава за периода от 03.02.2022г. до 02.12.2022г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението, както и направените в
заповедното производство разноски. Твърди се в исковата молба, че
ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу
ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 6474/2022 г. по
1
описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника, срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и
в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответника
като собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен №
***, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ,
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007г. са
публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VII от ОУ от 2007г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ, ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.гр.д. №6474/2022г.
2
извлечение от сметка за абонатен номер №***, ответника е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си.
Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на
1215,97 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на
89,74 лева; сума за БГВ в размер на 87,0 лева, сума за услуга дялово
разпределение в размер на 148,30 лева и корекции от 148,30 лева. Твърди се,
че в имота на ответника има монтирани два броя водомери и 4 броя уреди.
Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и
сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК процесуалния
представител на ответника е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва
същия като неоснователен и недоказан. Сочи, че същият е недопустим, той
като приложените по делото фактури касаят титуляр Х.А., който е посочен
като собственик на имота и, който се различава от ответницата. Оспорва
претенцията по основание и размер, вкл. формиране на сумите за ТЕ,
извършените корекции и мораторната лихва. Оспорва размера на ТЕ и
нейната стойност. Навежда доводи, че договорът между „Техем сървисис“
ЕООД и ЕС е сключен за 5 години, поради което и възразява срещу
валидността на извършеното индивидуално измерване на потреблението на
ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл.
Издаване на общи и индивидуални сметки, въз основа на които е формирано
задължението на ответника. Твърди, че ответника не е получавал съобщения
или фактури, от които да се установи дали процецесното задължение е за
доставяна ТЕ или са служебно начислени.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3551/12.12.2022г , по ч.
гр.д.№ 6474/2022г. по описа на ПлРС. В указаният от съда, по реда на чл. 415,
ал.1, т.1 от ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск,
поради което, същият е допустим.
Съдът намира за установен по делото, съобразно представените от
ищеца писмени доказателства- удостоверение за наследници на насл. Х.Й.А.,
поч. 25.05.2004г, и заявление за актуализиране на клиентска информация, че
3
отв. М. А. е собственик на процесния топлоснабден имот, на адрес ***.
Безспорно по делото се установява също, че за процесния имот е открита
партида за плащане на отопление и топла вода, с аб.№***.
По делото се установява също и факта на сключване на споразумителен
протокол №2152/26.07.2002г, между ТЕЦ-Плевен и „ТЕХЕМ СЪРЗИСИЗ“
ЕООД, за разпределение на ТЕ между абонатите на аб. станция №52, ***, въз
основа на договор №26/26.07.2002г. по делото се установява и факта на
сключване на посоченият договор №26/26.07.2002г, между етажна
собственост на адрес гр. Плевен, *** и „ТЕХЕМ СЪРЗИСИЗ“ ЕООД, за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители /апартаментни
топломери/ и за ежемесечно отчитане на потребената ТЕ. –л. 24 от делото.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
Общите условия, чрез публикуването им във в-к ”Посоки” и във в-к „Труд“-
приложени към заповедното производство.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размерът на главницата, съставлява потребена топлинна
енергия, за аб. №***, за процесния период 01.12.2021-30.06.2022г., е общо
1179,86лв, от която: 1215,97лв.- сума за отопление с ИРУ; 0,00лв. - сума за
отопление без ИРУ; 89,74лв.- сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация;
сума за БГВ от 8,70лв.; 14,66лв.- сума за дялово разпределение; корекция -
148,30лв. ВЛ е установило, че в имота има 2 бр. водомери и 4 бр. ИРУ; обема
на процесния имот по проект, съобразно който е начислявана ТЕ, отдадена от
сградната инсталация е 210,94 куб.м. ВЛ е установило, че в имота не е
начислявано отопление с щранг- лира. ВЛ е установило, че размерът на
лихвата за забава върху главницата е 91,30лв, за периода 03.02.2022-
02.12.2022г. ВЛ е установило също, че преди заповедното производство има
плащане от 9,02лв., с което е погасена главница от 8,70лв и лихва от 0,32лв.,
като пращането е съобразено от ищеца при депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК. В заключение ВЛ е посочило, че размерът на дължимата
главница е 1171,16лв. и на лихвата за забава, върху тази сума- 91,30лв. ВЛ е
установило също, че след издаване на ЗИ и преди ИМ, има плащане на сума
от 50 лв., с която са погасени неприсъдени разноски.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по която се
установява следното: сградата, в която се намира процесния имот, е
4
присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция.
До процесния имот е доставян ТЕ. ВЛ е установило, че разпределението на
ТЕ за имота, е в съответствие с действащата нормативна уредба- Методика за
разпределение на ТЕ в сгради ЕС, приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба за
топлоснабдяването №16-334/06.04.2007г и Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020г
за топроснабдяването. ВЛ е посочило, че разлики във ФДР не са
констатирани. Отделните компоненти на месечната сметка / дадени от ВЛ в
табличен вид/ са три: ТЕ, отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление,
ТЕ за БГВ. ВЛ е посочил също, че отчитането на общата ТЕ в абонатната
станция се извършва посредством търговски уред- топломер, който е
преминал през изискващите се проверки. ВЛ е посочило също, че монтажът
на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с
оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе
посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и
факта, че отв. М. А. има качеството на собственик на имота, въз основа на
приетите и посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР
№2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-
етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на
обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи
5
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която
се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на
ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване,
измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната
енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съдът приема, съобразно
събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства, че до имота на
ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период, която
правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими
суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума.
По отношение на направените от ответника плащания, съдът
кредитира изцяло заключението по приетата ССЕ, от което се установява че
размерът на непогасеното задължение- за главница, за процесния период е в
размер на 1171,16лв.
Съдът намира, че в случая следва да бъде съобразено направеното от
страна на ответника плащане на сумата от 50лв.- преди образуване на
настоящето производство, която по правилата на чл. 76 от ЗЗД, следва да
бъде отнесена към задължението за лихва за забава. Заедно с това, съдът
констатира, че претендираният от ищеца размер на лихвата за забава е в
90,98лв., в които рамки съдът дължи произнасяне. С оглед изложеното,
следва искът в тази част- за установяване дължимостта на лихва за забава, да
бъде уважен до размера на сумата от 40,98лв., като за разликата до пълният
предявен размер – отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от
ищеца разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК и
6
съразмерно на уважената част от иска- в размер на 518,20лв.- в настоящето
производство и в размер на 75,42лв /в пълен размер , доколкото плащането е
станало след издаване на заповедта за изпълнение/- в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ М. И. А., ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
Източна индустриална зона, №128, представлявано от Й.В.- изп. директор,
сумата от 1171,16лв.- главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2021г. до 30.06.2022г., за имот с аб. №
***, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК-12.12.2022г, до окончателното й изплащане, за
която суми има издадена заповед за изпълнение №3551/12.12.2022г , по ч.гр.д.
№6474/2022г. по описа на ПлРС,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ М. И. А., ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона, №128, представлявано от Й.В.- изп. директор, сумата от
40,98лв.- лихва за забава, върху главницата от 1171,16лв, за периода от
03.02.2022г. до 02.12.2022г, за която суми има издадена заповед за
изпълнение №3551/12.12.2022г. по ч.гр.д.№6474/2022г. по описа на ПлРС,
като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 90,98лв., ОТХВЪРЛЯ
иска като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, М. И. А.,
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК***, представлявано
от Й.В., със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”Източна
индустриална зона”, №128, сумата от 518,20лв.- разноски по настоящето
исково производство и сумата от 75,42лв - разноски- по ч. гр.д.
7
№6474/2022г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8