№ 197
гр. Бургас, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204793 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано във връзка с акт за констатиране на дребно
хулиганство от 25.11.2024 г., съставен на С. Б. П., ЕГН: **********, за това, че на
24.11.2024 г., около 12.00 часа, в гр. Бургас, на ул. „*“ № * викал на висок тон и
обиждал полицейски служители с думата „нещастници“, ударил с ръката си предния
капак на служебния им автомобил, като закачил и ръката на единия служител и преди
да е приключила проверката потеглил назад с колата си, при което повлякъл единия от
полицейските служители.
С. П. се явява лично, като оспорва констатациите в акта. За него се явява и адв.
* от АК-Бургас, който също оспорва изложеното в акта.
Районна прокуратура Бургас, редовно уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид материалите по делото, събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 24.11.2024г. свидетелите Х. Х. и Х. К.- и двамата на длъжност „младши
автокотрольор“ към сектор „ПП” при ОДМВР – Бургас, били на работа за времето от
07.00ч. до 19.00ч. Изпълнявайки служебните си задължения като автопатрул в
гр.Бургас, на ул. „* № 2, около 12.00ч., забелязали неправилно паркиран л.а. „Хонда
ЦРВ” с peг. № * с водач С. Б. П.. Полицейските служители извършили проверка на
водача и автомобила, след което разяснили на П., че ще му бъде съставен фиш за
нарушение по ЗДвП. П. не бил съгласен с извода на служителите и започнал да вика на
висок тон, като използвал спрямо служителите думата „нещастници”. След това
ударил с ръка предния капак на служебния автомобил, като закачил и ръката на св. Х..
П. се качил в автомобила си и решил да потегли назад преди да е приключила
проверката, като повлякъл с колата си св. Х., който се опитал да му отвори предна лява
1
врата.
Във връзка с инцидента били съставен Акт за констатиране на дребно
хулиганство от 25.11.2024 г. спрямо П..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по гласни
доказателствени средства – показания на свидетелите Х. Х., Х. К., Х. Х. и Б. Г.. Съдът
кредитира показанията на всички свидетели, тъй като същите са последователни и
непротиворечиви. Показанията на двамата полицейски служители се подкрепят от
показанията на св. Х., която е възприела пряко действията на П.. Няма основание тази
свидетелка да се счита по някакъв начин предубедена от изхода на делото, поради
което и съдът кредитира нейните показания. Макар да бе получен отговор от Сектор
„Пътна полиция“, че за тази свидетелка липсва информация да е съставян фиш, съдът
намира, че това не дискредитира показанията й, тъй като същите са изключително
подробни. Те не се разколебават от изложеното от св. Г., който посочи, че по принцип
Х. е трябвало да бъде на касата на търговския обект, в който двамата работят, тъй като
става ясно, че Г. няма пряк визуален контакт с Х.. При това положение е напълно
възможно Х. действително да е била извън обекта в определен момент, както тя
твърди, при което да е наблюдавала действията на П.. Нещо повече, св. Г. също в
показанията си посочва, че е видял бутането на ръката на полицейския служител, а
преди това е чул обиди.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обясненията на нарушителя се явяват
изолилрани и изцяло защитна версия.
Съгласно чл. 1, ал. 2 УБДХ дребното хулиганство по смисъла на този указ е
непристойна проява, изразена в употребата на ругатни, псувни или други неприлични
изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към
гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване
или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление
по чл. 325 НК. Видно от тази легална дефиниция, за да е налице административно
нарушение е необходимо да е изпълнена някоя от визираните положителни
предпоставки, а също и отрицателната такава - поради по-ниската степен на
обществена опасност деянието да не представлява престъпление по чл. 325 НК. За да
се квалифицират от съда като хулиганство по чл. 325, ал. 2 или 1 НК или като дребно
хулиганство по УБДХ следва действията на лицето да се преценят през призмата на
критериите, залегнали в ППВС № 2/74 г. Съгласно т. 6 от същото с дребното
хулиганство се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-
ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на
НК.
На първо място, следва да се отбележи, че липсват формални нарушения в
производството по издаване на акта за констатиране на дребно хулиганство.
Действително, липсва изрична правна квалификация, но не може да има никакво
съмнение, че се касае за обвинение в извършване на дребно хулиганство по чл. 1 от
УБДХ. Това е така, доколкото е записано, че актът е издаден на основание чл. 2 от
УБДХ, който предвижда съставяне на акт при констатирана проява на дребно
хулиганство, като единствената възможна квалификация е тази по чл. 1, ал. 2 от указа.
В този смисъл е и съдебната практика- напр. Решение № 141809 от 09.06.2017 г. по н.
д. № 9730 / 2017 г. на Софийски районен съд.
Съществува и съдебна практика в обратен смисъл, която се позовава на
2
изискването на чл. 42, т. 5 от ЗАНН (за посочване на нарушените законови
разпоредби), но следва да се отчете че чл. 4 от Правилника за прилагане на УБДХ
подробно регламентира съдържанието на акта по чл. 2 от указа, като не се предвижда
посочване на нарушена законова разпоредба, което е напълно логично, тъй като както
бе посочена, тази разпоредба може да е само една единствена. Приемането на тезата,
че субсидиарно за съдържанието на акта се прилага разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН,
обезсмисля разпоредбата на чл. 4 от правилника. Субсидиарното прилагане е
предвидено тогава, когато липсва уредба на съответния въпрос, което в случая не е
така.
По същество, съдът намира, че П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.1, ал.2 от УБДХ, тъй като е извършил непристойна проява, а
именно- на висок тон и обиждал полицейски служители с думата „нещастници“,
ударил с ръката си предния капак на служебния им автомобил, като закачил и ръката
на единия служител и преди да е приключила проверката потеглил назад с колата си,
при което повлякъл единия от полицейските служители. Както вече бе посочено, това
се извлича от гласните доказателства по делото, като авторството е несъмнено
доказано.
Безспорно тези прояви представляват непристойно действие, което нарушава
обществения ред, която следва да се квалифицира като дребно хулиганство по смисъла
на чл. 1, ал. 2 от УБДХ. Касае се за действия, извършени на публично място, в
присъствието на други лица, които по своето естество несъмнено нарушават реда и са
свързани и със засягане личността на гражданите.
Поради своята по - ниска степен на обществена опасност, предвид естеството и
начина на извършването му, деянието не представлява престъпление по чл.325 НК.
Също така, не е налице изключението по чл. 1, ал. 5, т. 2 от УБДХ, който
предвижда, че указът не се прилага при причиняване телесна повреда на служител на
МВР при или по повод на изпълнение на служебните му задължения. Действително са
налице данни за физически контакт по отношение на св. Х., но няма данни на същия да
е причинено телесно увреждане или болка и страдание.
От субективна страна горната проява по мнение на съда е осъществена чрез
пряк умисъл като форма на вината - нарушителят е съзнавал нейния обществен опасен
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от нея и е
целял тяхното настъпване.
Съдът като прецени степента на обществена опасност на деянието и най-вече
обстоятелството, че липсват данни за други негови противоправни прояви, намира, че
за поправяне на нарушителя и за постигане на целите на превенциите на
административните наказания, на същия следва да бъде наложено наказание глоба в
полза на държавата. Все пак обаче, следва да се отчете, че действията са извършени
спрямо полицейски служители по време на изпълнение на служебните им задължения.
Поради това и съдът счита за законосъобразен среден размер на глобата, а именно -
300,00 (триста) лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, на основание чл.6, б.„а” от УБДХ,
Районен съд- Бургас.
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА нарушителя С. Б. П., ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че
на 24.11.2024 г., около 12.00 часа, в гр. Бургас, на ул. „*“ № * викал на висок тон и
обиждал полицейски служители с думата „нещастници“, ударил с ръката си предния
капак на служебния им автомобил, като закачил и ръката на единия служител и преди
да е приключила проверката потеглил назад с колата си, при което повлякъл единия от
полицейските служители- проява на дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2
УБДХ, като на основание чл.1, ал.1 УБДХ му НАЛАГА наказание ГЛОБА в размер на
300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в срок до 24 часа,
считано от днес, като в случай на жалба съдът насрочва делото за 21.03.2024г. от 14:30
часа, за която дата и час нарушителят е редовно уведомен от днес.
ДА СЕ УВЕДОМИ БРП за насроченото въззивно производство.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4