№ 259
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Д. Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Д. Г. Цончев Въззивно гражданско дело №
20241800500781 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба от на Д. Р. И. против Решение № 143/08.07.2024
г., постановено по гр.д. № 280/2024 г. по описа на РС – Сливница, четвърти
състав.
С решението e отхвърлен предявеният от Д. Р. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., ул. „С. п.“ № ., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ул. „Н.“ №
.., ет. ., представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., иск с правна квалификация на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр.
чл. 10 във вр. чл. 19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от сключен между страните Договор
за потребителски кредит № ..../......... г., предвиждаща заплащането на
допълнителна такса „бързо разглеждане“, като недоказан.
Ответникът в първоинстанционното производство Д. Р. И., ЕГН
**********, е осъден на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на „БИ ЕНД ДЖИ
КРЕДИТ“ ООД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Н.“ № .., ет. ., представлявано от Б. Б. и С. Г., сумата от 100 лева – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата са развити доводи за неправилност на първоинстанционното
решение. Твърди се, че е допуснато процесуално нарушение поради липса на
произнасяне по доказателствено искане, направено с исковата молба,
ответникът да бъде задължен да представи Договор за потребителски кредит
№ ..../......... г.. Вследствие на този процесуален пропуск е достигнат
1
неправилен материалноправен извод за липса на облигационно
правоотношение между страните. Излага се още, че в случая ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, което
е игнорирано от съда.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемата страна – ищец пред районния
съд, не депозира отговор.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество
неправилно.
Предявен е иск от от Д. Р. И. срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 22 във вр.
чл. 10 във вр. чл. 19 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП, за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 10, ал. 1 от сключен между страните Договор
за потребителски кредит № ..../......... г., предвиждаща заплащането на
допълнителна такса „бързо разглеждане“.
По предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правоотношение по договор за паричен заем, както и наличието
на предпоставките за нищожност на клаузата за бързо разглеждане, изрично
посочени в исковата молба – противоречие на добрите нрави, заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 19а, ал. 2 ЗПК относно същественото
съдържание на договора. С оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът също
следи служебно за наличието на неравноправност на клаузи по договори,
сключени с потребител.
Ответната страна следва да опровергае твърденията за
недействителност на клаузата за неустойка на сочените основания, да проведе
насрещно доказване и да установи наведените твърдения и възражения.
За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е провел пълно и главно доказване на релевантните за разрешаване
на спора факти и обстоятелства, като не е представил по делото препис от
процесния Договор за кредит с № .............., сключен на .............. г. между „БИ
ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, в качеството на кредитор и Д. Р. И., в качеството
на кредитополучател, не е поискал от съда да задължи ответника да го
представи. Поради това не се доказва наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните.
Този извод на контролирания съд е незаконосъобразен. Както
основателно се възразява с въззивната жалба, с исковата молба е направено
искане, на основание чл. 190 ГПК, ответникът да бъде задължен да представи
Договор за паричен заем № .............. и погасителният план към него.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл до доказателственото искане,
като по този начин е лишил ищеца от възможността при условията на пълно и
главно доказване да докаже първата материалноправна предпоставка за
уважаване на предявения иск – наличие на облигационно правоотношение
между страните с твърдяното в исковата молба съдържание.
От представения от въззивника пред втората инстанция Договор за
кредит № Max_.............. от .............. г. се установява облигационна връзка
2
между страните. Съгласно договора „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД (в
качеството на кредитодател) е предоставило в заем на Д. Р. И. (в качеството на
кредотополучател) сумата в размер на 1000 лева – потребителски кредит,
срещу задължение на кредитополучателя да я върне на 10 месечни вноски за
срок от 10 месеца при годишен лихвен процент от 32.11 % и годишен процент
на разходите – 37.33 %.
В чл. 10, ал. 1 от договора е установена клауза, че при кандидатстването
си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане
на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от раздел V от Общите
условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в
размер на 299 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита,
съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план
по кредита, заложен в договора.
Не е спорно, че въззиваемият (ответник в първоинстанционното
производство) е търговско дружество, като част от регистрирания му предмет
на дейност е „Отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства“, което се
установява от направената служебно справка по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ. От справка в публичния Регистър на финансовите институции по
чл. 3а ЗКИ в официалния сайт на БНБ, се установява, че същият е вписан в
регистъра с регистрационен номер BGR00250 въз основа на Заповед за
вписване № РД 22-1283/22.06.2011 г.
Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в
качеството на „търговец“ по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т.
2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на „потребител“ съобразно
легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.
Клаузата, установена в член 10 в исковата молба, е неравноправна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 20 от Закона за защита на потребителите и на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. 10а, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК е нищожна.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Законът, не допуска кредиторът да изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Процесната услуга е за действия, обслужващи усвояването на кредита,
поради което не може да се приеме, че се касае за допълнителни услуги по см.
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Предвидените такива в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат
пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а
именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с
договорената възнаградителна лихва, докато процесното съглашение, по
своята същност касае изпълнението на законовите задължения на
кредитодателя за оценка кредитоспособността на потребителя (чл. 16 – чл. 18
ЗПК). С уговарянето на допълнително възнаграждение за бързо разглеждане
на искането се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на посочените суми за допълнителните услуги, не
представлява плащане за услуга, а фактически прикрива разходи по кредита, с
които се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
3
Заплащането на възнаграждение от потребителя е предварително, дължи се
само с оглед възможността за предоставяне на договорената услуга и без да е
скрепено с насрещно задължение за предоставянето им от кредитодателя.
Липсва еквивалентност на престациите, доколкото размерът надвишава този
на договорната лихва и е близо до 1/3 от размера на главницата. Всичко това
идва да покаже, че се касае до скрити разноски под формата на предоставена
допълнителна услуга, посредством която се цели заобикаляне на разпоредбите
на чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5 ЗПК, а клаузата постановя друго подобни
условия по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза от договора
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Случаят е точно такъв, поради това е
основателна въззивната жалба относно твърдението за нищожност на
процесната клауза.
Поради изложеното първоинстанционното решение е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, а предвеният иск уважен.
По разноските:
Изходът на делото обуславя пълна ревизия на решението в частта за
разноските. Такива се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
въззивника. Доказва се, че в първата инстанция е сторил разноски в размер на
1250 лева (50 лева - държавна такса, 1200 лева - адвокатско възнаграждение) и
2225 лева (25 лева – държавна такса, 2200 лева - адвокатско възнаграждение
във въззивната инстанция), които следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 143/08.07.2024 г., постановено по гр.д. №
280/2024 г. по описа на РС – Сливница, като вместо него постановява:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 10, ал. 1 от
сключения между Д. Р. И., ЕГН ********** и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД,
ЕИК .............., Договор за потребителски кредит № ..../......... г., предвиждаща
заплащането на сумата за такса за бързо разглеждане на искането за кредит, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. 10а, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1
ЗПК.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Н.“ № .., ет. . ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Р. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „С. п.“ № ., сумата от
3 475 лева – разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5