№ 215
гр. Кюстендил, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба с вх. № 1437/22.02.2022 г.,
депозирана от адв. Е.Й., в качеството му на пълномощник на СТ. К. ТР., с
ЕГН **********, с адрес: с. Червен брег, общ Дупница, ул. „Пионерска“ №
44, насочена срещу Определение № 183 от 16.02.2022 г., постановено по гр.д.
№ 267/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е оставено без
уважение искането за допускане на обезпечение на предявения в
производството иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване
нищожност на определение №61/04.02.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.
№1/2022 г. на ОС Кюстендил, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране
на изпълнението“ по изп.д. № 20207450400005/2020г. по описа на ЧСИ
Н.Славов, с район на действие, ОС - Кюстендил.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е
неправилно. В тази насока се пояснява, че исканата и твърдяна от ищеца
нищожност касаела определение на ОС Кюстендил, с което се потвърждава
разпореждане на заповедния съд за връщане като просрочена частна жалба
срещу издадено в производството разпореждане за незабавно изпълнение и се
оставя без уважение искане за спиране на изпълнително производство по
изп.д. № 20207450400005/2020г. по описа на ЧСИ Н.Славов. Сочи се, че
имало образувана прокурорска преписка с рег.№2926/2022 г. по описа на ОП
Кюстендил по сигнал на ищеца ( без да се пояснява срещу кого и за какво е
преписката).Твърди се, че без допуснатата обезпечителна мярка
осъществяването на правата на ищеца за в бъдеще щяло да стане невъзможно
и би се създала потенциална опасност да изгуби съсобствения си недвижим
имот, обект на публичната продан. Иска се отмяна на обжалваното
определение и издаване на обезпечителна заповед, по силата на която да бъде
спряно изпълнението по ИД № 20207450400005/2020г. по описа на ЧСИ Н.
1
Славов.
На основание чл.396 ал.2 изр.2 от ГПК, препис от частната жалба не е
връчван на ответна страна.
Настоящият съдебен състав, след като взе предвид доводите на
жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в
срок, от страна с правен интерес, заплатена е дължимата държавна такса.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображения:
За да се уважи искането за обезпечение е необходимо да се установят
допустимостта на иска, вероятната му основателност (от гледна точка на
твърденията в исковата молба), наличието на обезпечителна нужда и
адекватността на обезпечителната мярка.
Съдът намира иска с правно основание чл.270, ал.2 ГПК за допустим.
Вероятна основателност на иска се индицира от представените с
исковата молба писмени доказателства, като същите трябва да бъдат такива,
които са в състояние да обусловят най-общо извод за основателност на иска,
т.е. доказващи факта, пораждащ претендираното право, респективно факт
изключващ, унищожаващ или погасяващ отричано с иска право. В
обезпечителното производство от значение е не формалното наличие на
писмени доказателства, а представянето на такива, които правят иска
вероятно основателен.
За да се допусне исканото обезпечение, изложените от молителя факти,
преценени с оглед приложените доказателства, следва да обосновава вероятна
основателност на исковата претенция. Съобразявайки предпоставките за
уважаване на предявения иск и обявяване на атакуваното определение за
нищожно, а именно – последното да е постановено от незаконен състав, извън
пределите на правораздавателната дейност на съда, когато съдебния акт не е
постановен в писмена форма или е неподписан, когато волята на съда не може
да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост, въззивният съд счита, че
с оглед етапа, на който се намира производството и предвид липсата на
каквито и да било представени писмени доказателства от страна на ищеца,
искът не може да се прецени като вероятно основателен.
Отделно от това съдът счита, че единствената последица от евентуално
уважаване на предявения иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК би била възможността
повторно да се разгледа въпроса за спазването на срока по чл.419 ГПК, като
спиране на изпълнението е възможно по преценка на съда, допуснал
предварителното изпълнение. Доколкото в рамките на производството по чл.
270 ГПК съдът не изследва основателността на жалбата с правно основание
чл.419 ГПК, респ. не може да се извърши преценка от необходимостта от
спиране, което обстоятелство не е и в неговото правомощие, то в случая е
налице липса на обезпечителна нужда предвид липсата на права на ищеца по
евентуалното решение, чието реализиране ще се затрудни или осуети без
2
обезпечението.
Предвид изложеното, обжалваният съдебен акт подлежи на
потвърждаване.
Ръководейки се от изложените съображения, Кюстендилският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 183 от 16.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 267/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, по силата на което е
оставено без уважение искането за допускане на обезпечение на предявения в
производството иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване
нищожност на определение №61/04.02.2022 г., постановено по в.ч.гр.д.
№1/2022 г. на ОС Кюстендил, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране
на изпълнението“ по изп.д. № 20207450400005/2020г. по описа на ЧСИ
Н.Славов, с район на действие, ОС - Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3