№ 1933
гр. София, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И.КА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от И.КА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело №
20231110121272 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Армеец“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско” е
заплатил на застрахования сума в размер на 1 438,55 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Дачия“, модел
„Сандеро“, с рег. № СВ 1480 КС, настъпили в резултат от ПТП на
02.09.2018г. в тунела след гр. Силитли, в посока на движение към гр. София.
Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Нисан“, модел „Примера“, с рег. №
СА 7709 СМ – ответникът И. В. В.. Излага доводи, че към датата на ПТП за
управлявания от ответника л.а. не е била налице сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Ответникът не е удовлетворил
регресната претенция на ищеца в размер на 1 448,55 лв., с включени 10 лв.
ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да му присъди последната сума,
ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 24.04.2023г. до
плащането. Претендира разноски.
Ответникът И. В. В. чрез назначения му особен представител в срока по
чл.131, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва да има вина за настъпване на процесното ПТП, както и размера на
вредите. Релевира възражение за погасяване на претенцията по давност. Моли
1
за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника да е настъпило събитие, за което
ищецът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП –
02.09.2018г. между ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Дачия“,
модел „Сандеро“, с рег. № СВ 1480 КС е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане
„Каско” на МПС, както и че ищецът е заплатил на увреденото лице сумата от
1438,55 лв.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от 02.09.2018г., уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ от 03.09.2018г., опис на щетите по претенция №
10118030105979 от 03.09.2018г., опис-заключение по щета от 17.09.2018г.,
доклад по щета № 10118030105979 от 15.10.2018г., както и от приетото и
неоспорено от страните заключение на САТЕ и от събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Л. Е. Ч. – водач на
л.а. марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ 1480 КС, се установява, че
в срока на застрахователното покритие, на 02.09.2018г. водачът на л.а. марка
„Нисан“, модел „Примера“, с рег. № СА 7709 СМ – ответникът В., се е
движил по републикански път Е-79 с посока към гр.София и в тунела след
гр.Симитли, водачът е реализирал ПТП със спиращия пред него л.а. марка
„Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ 1480 КС, като го е ударил в задната
част. От протокола за ПТП, от приетото и неоспорено от страните заключение
на САТЕ, както и от събраните по делото гласни доказателствени средства, се
2
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
поведение на водача на л.а. марка „Нисан“, модел „Примера“, с рег. № СА
7709 СМ, който е нарушил нормите на чл.20, ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП, като при
движение със скорост, несъобразена с интензитета на движение, и на
дистанция, недостатъчна за избягване на удар с движещото се пред него
друго превозно средство при намаляване на скоростта или рязко спиране, е
реализирал ПТП със спиращия пред него л.а. марка „Дачия“, модел
„Сандеро“, с рег. № СВ 1480 КС и по този начин му е причинил имуществени
вреди.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка
„Нисан“, модел „Примера“, с рег. № СА 7709 СМ са настъпили и описаните в
протокола за ПТП вреди на л.а. марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ
1480 КС, конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото
дружество. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ
1480 КС, отговарят на описания в протокола за ПТП и уведомлението за
щетата механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по
застрахования автомобил се установяват и от описите-заключение по
образуваната при ищеца щета, фактури и доклад.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 КЗ застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Обхватът на
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД
дължи поправяне на действителните вреди – необходимите средства по
средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г.
по гр.д. №652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по
действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните
3
размери, установени в Методиката. При това делинквентът дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/,
поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът
споделя мотивите към т.6, б.„б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на
ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/. С оглед
изложеното при определяне на действителния размер на щетите, съдът
кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка
„Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ 1480 КС е за сумата от 1438,55 лв. и е
равен на извършеното застрахователно плащане. На основание чл.411 КЗ
ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи
във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 10 лв., претендирана като
разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната
щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва да се включи в
общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга
възлиза на 1448,55 лв. С оглед изложеното искът е основателен и следва да се
уважи.
Регресното право на застрахователя по чл. 411 КЗ възниква по силата на
закона. Същото няма договорен произход и за него не важи въведената от
законодателя специална давност по чл. 378 КЗ за правата, произтичащи за
страните по договора за застраховка. Предвид дадената от законодателя
уредба на регресното право по чл. 411 КЗ същото възниква с плащане на
застрахователното обезщетение от застрахователя по договора за застраховка
имущество и именно от последната дата, на която вземането е станало
изискуемо, на основание чл. 114 ЗЗД тече общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД.
Между страните по делото не е спорно, а и от приетото по делото
пплатежно нареждане се установява, че застрахователят ищец е заплатил
4
претендираното по регреса обезщетение на застрахования на 12.11.2018г., от
която дата и във връзка чл. 72 ЗЗД петгодишният давностен срок изтича на
12.11.2023г. Исковата молба по предявения иск по чл. 411 КЗ е регистрирана
в съда с вх. № 112206/24.04.2023г., т.е. преди изтичането на давностния срок,
поради което заявеното от ответника правопогасяващо възражение е
неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 1032,94 лв. – заплатена държавна такса,
депозит за особен представил на ответника, депозит за САТЕ и за свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1448,55
лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение за щети на л.а. марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № СВ
1480 КС, настъпили при ПТП на 02.09.2018г. на републикански път Е-79 с
посока към гр. София, в тунела след гр.Симитли, ведно със законната лихва
от 24.04.2023г. до погасяването, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата
от 1032,94 лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5