Р Е Ш Е Н И Е
№ 86 / 23.4.2019г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и седми март две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....714....по описа за............2018…...............година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод подадената искова молба от Сис Кредит АД гр. София с която същото дружество чрез неговия
пълномощник и процесуален представител е
предявило срещу Д.К.К. установителен иск
с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК .Със същият иск горепосочения ищец моли съда да постанови решение с което да приеме за
установено по отношение на горепосочения ответник , че същият му дължи следните суми:1. сумата
от 630, 09 лв. главница произтичаща от неизплатени
задължения по договор за потребителски
кредит № 2826 от 18.05.2016 година сключен между Сис Кредит АД гр. София в качеството му на кредитор и Д.К.К. в качеството му на заемател – длъжник , 2.
сумата от 131 , 04 лв. представляваща
дължима се лихва за забава / мораторна лихва / за периода от 19.09. 2016 година до 18.05.2017 година , както
и законната лихва върху главницата , считано от дата 15.12.2017 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
районен съд Карнобат до окончателното изплащане на вземането , за които суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 1062 от19.12.2017 г. по ч. гр.д. № 1559 / 2017 година по
описа на Районен съд Карнобат. Освен
това ищецът посочен по- горе моли съда да постанови решение с което да осъди ответната
страна да му заплати и сумата представляваща всички направени от него съдебни разноски по
настоящото дело на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК , както и сумата представляваща всички направени по заповедното производство съдебни разноски.
В съдебно
заседание ищецът редовно призован, явява се лично неговият процесуален представител, като последният поддържа така предявените искове и
моли тяхното уважаване така както са
предявени , ведно с всички законни последици от това.
Ответникът чрез
специално назначеният му особен представител в преклузивния срок по чл. 131
ал.1 от ГПК е подал отговор по исковата молба с която са предявени горепосочените
установителни искове срещу него и по този начин взема становище по същите искове,
като счита същите за неоснователни и моли съдът да ги отхвърли изцяло като такива.
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно заседание , но чрез специално
назначеният му особен представител заявява , че поддържа същото становище по
повод предявените искове изразено в отговора му на исковата молба и
моли отново исковете да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни .
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
Горепосоченият
предявен от ищеца Сис Кредит АД гр.София иск се явява по своята същност положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Д.К.К. съществуването
в полза на ищеца Сис Кредит АД на твърдяното от него вземане за посочените от него суми – главница и лихви. За да бъде
уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва да бъдат
доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни предпоставки , а
именно : между страните по настоящото дело в твърденият от ищеца период да е
било налице валидно правоотношение обективирано в получаването на твърдения от страните потребителски паричен кредит и посочената
писмена форма договор за потребителски кредит № 2826 , ищецът като страна по
това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него задължения – да е
предоставил твърдяната от него парична сума по договора за кредит на ответника в качеството му на заемател на същата сума ,
ответникът също като страна в това правоотношение да е действал недобросъвестно
т.е. да не е извършил задължителните плащания по договора за кредит и последно в полза на ищеца по делото при условията на
чл. 410 от ГПК да е издадена и съответна заповед за изпълнение, както и
респективно тука следва страната - ответника да е бил валидно уведомен , че
кредита е предсрочно изискуем.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства ,както и от заключението на вещото
лице К.А. , което заключение като неоспорено от страните по делото , съдът е
приел за абсолютно доказателство е че по силата на представения договор за потребителски кредит № 2826 от 18.05.2016 г. сключен между Сис Кредит АД гр. София и
Д.К.К. е че същото финансово учреждение по смисъла на чл. 3 от Закона за
кредитните институции в качеството му на кредитодател е предоставило на същия ответник
кредит в размер на левовата равностойност на 460, 16 евро - сумата от 900 лв. от който е удържана само сумата от 20 лв.
съгласно чл. 8 ал.4 от процесния горепосочен договор която представлява дължима се от длъжника
такса за разглеждане на искането му за потребителски
кредит и одобряване на същия. . Размерът на договорената лихва е 2, 60 % на
месечна база , като този кредит ответника се е задължил да върне чрез 12
месечни равни анюитетни вноски , като падежът на всяка е на 18- то число на
съответния месец ,като размерът на всяка вноска е на сумата от 88, 27 лв. ,
включваща платими част от главницата и
редовна лихва , като същата сума е била усвоена изцяло от ответника на датата на подписване на договора-
18.05.2016 г. видно от приложеното и към делото и към ч.гр. дело платежно
нареждане за сумата от 880 лв. Освен това следва да се добави от съда , че
като солидарен длъжник по договора за процесната сума се е подписало
и лицето Вълчо Д. Димов като по този начин същото лице е гарантирало за
изплащане на кредита .По този начин кредитното учреждение е изпълнило изцяло задълженията си по
договора за кредит , посочен по- горе.Длъжниците Д.К. и Вълчо Димов в изпълнение на договора са започнали плащания по него като на дата 18.06.2016 г. е платена първата вноска в размер на сумата от 88, 30 лв., на
18.07.2016 г. е платена втората вноска
по договора в размер на дължимата се вноска от 88, 30 лв., на дата 18.08.2016 г. е била платена
третата анюитетна вноска в размер на сумата от 88, 30 лв. и на дата 18.09.2016
г. е била платена четвъртата дължима се вноска в размер на сумата от 88, 30 лв.
, като по този начин длъжникът е платил
общата сума от 353, 20 лв. тъй като след
това не е направил никакви плащания по получения от него кредит и е останало задължението му в размер на претенцията по иска – 630, 09 лв.
представляващо неизплатено задължение по процесния договор за кредит в размер
на 8 бр. неизплатени анюитетни вноски и
други плащания не са постъпили от страна на длъжника .
Въпреки уговореното в клаузите на чл. 5 и чл.
6 от процесния договор за потребителски кредит където е посочено , че ако длъжникът просрочи
която и да е месечна вноска , като не изплати същата на уговорената дата от 18- то число на
съответния месец, то кредиторът има право
да счете кредита за предсрочно изискуем
и да иска заплащане на главницата по кредита заедно с лихвата за
изтеклия период и всички други дължими се за него разходи , кредиторът не е
осъществил тези негови права и е изчакал прекратяването на договора , считано
от 18.05.2017 година . По този начин въз основа на прекратяването на договора
на горепосочената дата , всички неизпълнени задължения от страна на длъжника да
заплати дължимите се 8 бр. анюитетни вноски са станали дължими , като
плащащането на лихви също е станало дължима по силата на клаузата на чл. 9 от
процесния договор . Затова тази финансова институция предвид
допуснатото неизпълнение на договора за кредит
изразяващо се в неиздължаването респ.
неплащането от страна на кредитополучателя и на солидарния длъжник по него на уговорените
по договора месечни погасителни вноски с подаване на заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 1559 / 2017 г. по описа на КРС по което последният
съд е издал заповед № 1062 от 19.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника Д.К. явяващ се длъжник и лицето Вълчо Димов да
заплатят на кредиторът – ищецът по делото Сис Кредит АД гр.
София дължимите
се от тях
суми посочени в диспозитива на
исковата молба , а именно: :
парична сума в размер на 630, 09 лв. –
главница , както и мораторната лихва
върху главницата в размер на сумата от
131, 04 лв. дължима се за претендирания период
от 19.09.2016 г. до 18.05.2017 г. , както и законната лихва върху
главницата , считано от дата 15.12.2017
година – датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната
горепосочена заповед за изпълнение в
районен съд Карнобат до окончателното изплащане , както и сумата от 750 лв.
представляваща всички направени
по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на това съдът
намира, че спрямо ищецът по настоящото
дело е налице една от императивните кумулативни предпоставки за уважаването на
настоящия иск- в негова полза да има образувано заповедно производство за
процесните суми дължащи се от ответника
и другия солидарен длъжник.
Спрямо солидарния длъжник заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила , но спрямо длъжника К. същата не е влязла в
сила понеже възползвайки се обаче от
правата си ответника е възразил против така издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и съдът с нарочно разпореждане № 464 от 25.04.2018 г. по същото ч.гр.д. № 1559 /
2017 г. по описа на КРС е указал на кредитора на основание чл. 415 ал.1 от ГПК
, че може да предяви настоящия
установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с настоящата си искова молба сегашния ищец е сторил. Горепосочените факти така
установени от настоящия съд не се оспорват
от страните по делото, а и същите се подкрепят от горепосочените писмени
доказателства по делото.
Ответникът по
делото никога не е оспорил , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на които е получил посочения за
процесния период потребителски кредит , което се потвърждава и от приложените по
делото писмени доказателства. По настоящото дело не се приложиха писмени или
каквито и да е други доказателства опровергаващи твърденията на ищеца в тази им
част , като същите доказателства като
неоспорени от страните по делото удостоверяват по един несъмнен и безспорен
начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото през процесния период са били в правоотношения уредени по силата на получения от ответника
паричен кредит по силата на който ищецът му е предоставил
тази сума . Налице в случая е и другата предпоставка за уважаването на иска.
Тука между страните по делото е спорен факта ,дали ответника се нуждае от надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита поради
неплащането на една или повече вноски по него преди инициирането на заповедното
производство пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция, установителна такава която е
обвързана от тази съобщена изискуемост на длъжника с оглед, че по силата
на чл. 60 ал.2 изр. 1 от Закона за
кредитните институции , банката може да поиска
издаването на заповед за
незабавно изпълнение по реда на чл. 418
от ГПК само когато кредитът е бил обявен вече за предсрочно изискуем поради неплащането на една или
повече вноски, като в тази връзка съдът следва да се ръководи и от т. 18 от
тълкувателно решение № 4 от 18.6.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4 / 2013
г. на ОСГТК , като в случая с оглед на настоящия предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като по
този начин вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът – банката е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от
Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита.Съдът намира горепосоченото – практика и правни норми за
императивни за настоящия съд , само ако настоящия ищец се явява банка по
смисъла на чл. 2 ал.1 от Закона за кредитните институции. Но в случая ищцовото
дружество не е банка , а е финансова институция по смисъла на чл. 3 от
горепосочения закон и затова съдът намира, че горепосочените правни норми и
практика не се отнасят до настоящия правен случай и настоящия ищец който е небанкова финансова
институция. В случая затова по силата на подписания от страните процесен
договор за потребителски кредит и респ. неговото прекратяване съдът намира, че без да е необходимо кредитора да уведомява за това длъжника по
договора по какъвто и да е писмен начин , е настъпила по смисъла на уговореното между страните и при
настъпването на посочените условия изискуемостта на задълженията. Затова само
по силата на същото съдът намира, че е настъпила изискуемост всички към този момент погасителни вноски и затова длъжникът дължи
тяхното плащане, тъй като не е и нужно да е извършено надлежно уведомяване на
длъжника кредитополучател за настъпилата изискуемост на кредита поради .
Поради гореизложеното съдът намира, че искът
се явява напълно основателен и доказан и
като такъв следва да бъде уважен изцяло
, ведно с всички законни последици от това.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.К.К. с ЕГН **********
с адрес *** , че същият дължи на Сис
Кредит АД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр. София район Средец , ул. Георги С. Раковски № 140 ет. 4 , същото дружество с пълномощник адв. К.С.Г. и със съдебен адрес за връчване на
книжа и съобщения- гр. София бул.
Македония № 18 сграда във вътрешен
двор ет. 4 следните суми , а именно : сумата от 630, 09
лв. – главница представляваща непогасено
задължение за неплатени 8 месечни вноски
по договор за потребителски кредит № 2826
от 18.05.2016 година сключен между Сис
Кредит АД в качеството му на
кредитор и Д.К.К. в качеството му на кредитополучател – длъжник, както и сумата от 131, 04 лв. представляваща дължима се лихва върху
горепосочената главница за периода от
19.09.2016 година до 18.05.2017 година ,както и законната лихва върху главницата
посочена по- горе , считано от дата
15.12.2017 година – датата на подаването на заявлението за издаването на съответната заповед за
изпълнение в районен съд Карнобат до
окончателното им изплащане , за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1062 от
19.12.2017 г. по ч. гр.д. № 1559 / 2017 година по описа на Районен съд Карнобат.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Сис Кредит АД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. София район Средец , ул.
Георги С. Раковски № 140 ет. 4 , същото дружество с пълномощник адв. К.С.Г. и със съдебен адрес за връчване
на книжа и съобщения- гр. София бул.
Македония № 18 сграда във вътрешен
двор ет. 4 сумата от 1320 лв. представляваща
направените съдебни разноски по настоящото гр.д. № 714 / 2018 г. по описа на
КРС на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.К.К. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Сис Кредит АД с ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр. София район Средец , ул. Георги С. Раковски № 140 ет. 4
, същото дружество с пълномощник
адв. К.С.Г. и със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения- гр.
София бул. Македония № 18 сграда във вътрешен двор ет. 4 сумата от 750 лв.
представляваща всички присъдени по заповедното производство по ч.гр.д. № 1559/ 2017 година по описа на
Районен съд Карнобат съдебни разноски .
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: