О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……..…….../……..………2020г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на четиринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши
съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 396 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
повод въззивна жалба с вх. № 93827/16.12.2019 г., депозирана от Л.И.Л., с ЕГН **********, постоянен адрес ***, действаща чрез адв. А.А., срещу Решение № 5064 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 17174/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, в
частта,
в която са отхвърлени предявените от въззивника против Прокуратурата на Република България осъдителни
искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ
досежно следните суми: 1.) 1000.00
лева, представляваща горницата над уважения размер от 2000.00 лева до
предявения размер от 3000.00 лева - обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, причинени от нарушено
право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство №
194/2016г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР гр.Варна, по което на 10.03.2016 г.
е иззет като веществено доказателство лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Кашкай“, ДКН СВ0027ВА, ведно със
законната лихва, считано от 14.11.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, както и 2.) 1544.75 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в разход за отремонтиране
на щети настъпили по процесния лек автомобил от нарушено право на разглеждане и
решаване в разумен срок на досъдебно производство № 194/2016г. по описа на 05
РУ при ОД на МВР гр.Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
14.11.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
В срока по чл. 263
от ГПК, въззиваемата страна – Прокуратурата на Република
България не взема становище по въззивната жалба на Л.Л..
На 09.12.2019 г. е постъпила втора въззивна
жалба с вх. № 91358 от Прокуратурата
на Република България против Решение № 5064 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 17174/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, в
частта,
в която въззивникът, на
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е
осъден да заплати на Л.Л. сумата в размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни
емоции, причинени от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на
досъдебно производство № 194/2016г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР гр.Варна,
по което на 10.03.2016 г. е иззет като веществено доказателство лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Кашкай“, ДКН СВ0027ВА, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В срока по чл. 263
от ГПК, въззиваемата страна – Л.Л. – е взела становище по
подадената въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, обективирано
във възражение с вх. № 96324/23.12.2019 г.
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивните жалби са подадени в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Същите са редовни, съдържат изискуемите по чл. 260 от ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и са надлежно администрирани, поради което са процесуално допустими. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на двете въззивни жалби и отговора:
Въз въззивната жалба
с вх. № 93827/16.12.2019 г., депозирана от Л.И.Л., се навеждат
подробни доводи, за това че съдебият акт,
в обжалваната част, е постановен в нарушение на материалния
и процесуален закон,
като приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване ново
решение, с което се уважат предявените искове в пълния претендиран размер,
както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Сочи се, че
решението не е мотивирано, доколкото съдът не е посочил конкретните факти, въз
основа на които е определил справедливия размер на обезщетението. Поддържа се,
че РС-Варна е нарушил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и задължителните
указания, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. на ВС, доколкото по делото има
достатъчно данни, обуславящи определянето на по-голямо обезщетение за
неимуществени вреди. Въззивникът оспорва и изводите на първоинстанционния съд
касателно липсата на причинно-следствена връзка между претърпените имуществени
вреди и продължителността на досъдебното производство. Излагат се аргументи, че
автомобилът е нов внос от Швейцария и същият към момента на предаването му във
фактическата власт на въззиваемия е бил в добро техническо състояние. Твърди
се, че досъдебното производство не се отличава с фактическа или правна
сложност, като прокуратурата не е предприела необходимите действия за срочното
приключване на същото, което е довело до причиняването на вредите, чието
заместване и възстановяване се претендира.
Във
въззивна
жалба с вх. № 91358/09.12.2019 г.,
подадена от Прокуратурата
на Република България, се оспорват изводите на РС-Варна в обжалваната
осъдителна част, като неправилни и противоречащи на материалния закон. Моли се
за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което се отхвърли
осъдителния иск за неимуществени вреди изцяло. Поддържа се, че
продължителността на процесното досъдебно производство не е в нарушение на
принципа, залегнал в НПК и ЗОДОВ, а именно – за разглеждане и приключване на
делата в разумен срок, доколкото делото се отличава с фактическа и правна
сложност. Поддържа се, че по делото са извършвани съответните действия по
разследване, необходими за разкриване на обективната истина. Сочи се, че
процесният автомобил е бил необходим по наказателното производство и е нямало
основание за неговото връщане, тъй като връщането му е щяло да затрудни
установяването на престъпното деяние, като в подкрепа на тези свои доводи
посочва, че преди връщането на процесния лек автомобил, съдът е потвърдил три
постановления за отказ. В условията на евентуалност се моли въззивният съд да
намали присъдения размер на обезщетението, доколкото същият е силно завишен с
оглед на конкретните данни по делото и не съответства на справедливия размер по
чл. 52 от ЗЗД.
В
отговора на въззивната жалба с вх. № 96324/23.12.2019 г., подаден от Л.Л.,
се излагат доводи за неоснователността на същата. Въззиваемият счита решението
за правилно и законосъобразно в обжалваната осъдителна част, поради което моли
за потвърждаването му и отхвърлянето на въззивната жалба като неоснователна. Оспорва
твърденията на Прокуратурата, че делото се отличава с фактическа и правна
сложност, като излага подробни доводи в обратната насока.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред
въззивния съд.
Делото
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим
от горното, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 93827/16.12.2019 г., депозирана от Л.И.Л., с ЕГН **********, постоянен адрес ***, действаща чрез адв. А.А., срещу Решение № 5064 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 17174/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, в
частта,
в която са отхвърлени предявените от въззивника против Прокуратурата на Република България осъдителни
искове с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ
досежно следните суми: 1.) 1000.00
лева, представляваща горницата над уважения размер от 2000.00 лева до
предявения размер от 3000.00 лева - обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни емоции, причинени от нарушено
право на разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство № 194/2016г.
по описа на 05 РУ при ОД на МВР гр.Варна, по което на 10.03.2016 г. е иззет
като веществено доказателство лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай“, ДКН
СВ0027ВА, ведно със законната лихва,
считано от 14.11.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както и 2.) 1544.75 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди изразяващи се в разход за отремонтиране на щети настъпили по процесния
лек автомобил от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на
досъдебно производство № 194/2016г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР гр.Варна, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 14.11.2018г. до окончателно
изплащане на сумата.
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 91358/09.12.2019
г. подадена от Прокуратурата
на Република България, против Решение № 5064 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 17174/2018 г. по описа на РС-Варна, ГО, в
частта,
в която въззивникът, на
основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е
осъден да заплати на Л.Л. сумата в размер на 2000.00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни
емоции, причинени от нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок на
досъдебно производство № 194/2016г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР гр.Варна,
по което на 10.03.2016 г. е иззет като веществено доказателство лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Кашкай“, ДКН СВ0027ВА, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 396/2020 г. на ОС-Варна за 11.03.2020 г. от 9:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на Прокуратурата на Република България се връчи препис и
от отговора
на въззивната жалба с вх. № 96324/23.12.2019 г., подаден от Л.Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.