№ 543
гр. Бургас, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. И.
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100500580 по описа за 2023 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от адвокат Иво Ханджиев със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Г. Кирков“ № 16, в качеството му на процесуален
представител на Г. И. Р., ЕГН **********, против Решение № 214 от
30.01.2023 г., постановено по гр. дело №7324/2022 г. по описа на Районен съд
– Бургас, с което съдът е изменил размера на издръжките, определени с
решение № 1352/18.06.2020 г. по гр.д. №210/2020 г. по описа на БРС и е
осъдил бащата Г. Р. да заплаща месечна издръжка за детето си М. Г. Р., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител К. Д. И., ЕГН
**********, в размер на 350 лева месечно и издръжка за детето си А. Г. Р.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К. Д. И., ЕГН
**********, в размер на 280 лева, считано от 14.11.2022 г. до настъпване на
законни основания за изменение или прекратяване на издръжките, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска от датата на падежа
й – 10-то число на месеца, за който се отнася, до окончателното им
изплащане, като е отхвърлил исковете за горницата над уважените размери от
350 лв. и 280 лв., до пълните заявените размери от 380 лв.
1
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който го намира за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Моли съда да отмени изцяло решението на БРС и отхвърли
претенциите, респективно при условията на алтернативност, в случай, че се
приеме, че издръжките би следвало да се увеличат, да намали така
присъдените суми съответно на 250 лв. за детето А. Р. и 300 лв. – за детето М.
Р.. Излага подробни съображения, позовава се на практика на ВКС. Твърди
претърпяна трудова злополука, която му е причинила временна
нетрудоспособност считано от 03.02.2023 г., като моли съда да допусне до
разпит един свидетел за установяване факта на злополуката.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
К. Д. И., в качеството й на законен представител на децата, чрез адвокат
Татяна Иванова от БАК, с който счита първоинстанционният акт за
законосъобразен, а въззивната жалба за неоснователна и неаргументирана и
счита, че като такава следва да бъде изцяло отхвърлена. Излага съображения.
Позовава се на постановление на Пленума на ВС. Сочи, че бащата би могъл
да дава по-висока издръжка.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от К. Д. И., ЕГН **********,
като родител и законен представител на децата си А. Г. Р., ЕГН ********** и
М. Г. Р., ЕГН **********, против Решение № 214 от 30.01.2023 г.,
постановено по гр. дело №7324/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в
частта с която съдът е отхвърлил предявените искове до пълните им размери
от 380 лв. месечно за всяко едно от двете деца. Излага съображения. Счита, че
съдът неправилно е преценил, че К. И. като майка следва да осигурява 300
лева за детето М. и 220 лева за детето А., като е оценил полаганите от същата
грижи за децата общо на 80 лева месечно. Моли съда да отмени решението в
отхвърлителната му част и удовлетвори изцяло претенциите.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима, като същото се отнася и за
подадената насрещна въззивна жалба.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание
чл.150 във вр. с чл.143 ал.2 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
2
Страните по делото са бивши съпрузи бракът между които е прекратен
по взаимно съгласи ес решение по гр. дело №6679/2018 г. на БРС, като
упражняването на родителските права е предоставено на майката, определен е
режим на лични отношения с бащата и съответно издръжка от по 150 лева за
всяко от двете деца, платима от бащата. С решение по гр.дело №210/2020 г.
на БРС е определена издръжка като същата е увеличена на 260 лева за М. и на
220 лева – за А..
Не се спори по делото, че децата за които се иска издръжка – М. Г. Р.,
роден на **.**.**** г. и А. Г. Р., роден на **.**.**** г., видно от
представените удостоверения за раждане, са деца на страните по делото К. Д.
И. и Г. И. Р.. Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи.
По делото няма данни за точното месечно възнаграждение на бащата,
но съгласно приложената декларация същият получава месечен доход от 1383
паунда, работейки на територията на В.. По отношение дохода на майката се
установява, че същият е около 1400 лева, като последната работи в
туроператорска фирма – „Туи България“.
Няма спор, че бащата живее и работи на територията на В., като
обитава жилище под наем заедно със своята п. Р. М. Д.. Същият твърди, че
получаваното от него възнаграждение е под минимума за територията на
столицата – град Л., което е едно от основните основания за искането му
атакуваното решение да бъде отменено и претенцията за издръжка
отхвърлена, респективно присъдените от първоинстанционният съд издръжки
да бъдат намалени съответно до 250 лева – за детето А. Р. и 300 лева – за М.
Р.. Представени са писмени доказателства на документи от английски език
със съответен превод на български език, досежно разходите на бащата в гр.
Л..
Децата за които се иска издръжка към настоящия момент са съответно:
М. Р. е у. в ш. клас в ОУ „С.К.О.“ гр. Б., а А. Р. посещава ДГ „И.“ – Б. в ч. п. г.
и през есента на тази година следва да постъпи като п..
3
От момента на последното увеличение на издръжката са изминали
близо 3 години, което е довело до порастване на децата и съответно
увеличаване на техните потребности. Те са във възраст, в която имат нужда
от средства за посрещане на техните нужди свързани с доставяне на храна,
облекло, лекарства, отглеждане и възпитание, включително финансиране на
извънкласни и спортни дейности. Пред първата съдебна инстанция са
представени доказателства за извършени разходи от страна на майката в тази
връзка.
От представения по делото социален доклад се установява, че М.
посещава частни уроци по български език и литература и математика,
занимава се с тренировка по тенис, като изложеното се потвърждава и от
разпита на свидетелката Д. П., която установи, че майката на децата К. И.
полага грижи ежедневно за децата, които се състоят в тяхното отглеждане,
изхранване и готвене, извънкласни занимания и др. Според свидетелката
плащаната до сега издръжка за децата не е достатъчна. Свидетелката е
посочила, че малкото дете А. има известно забавяне в развитието си и
проблеми с говора. Според свидетелката медикаментозното лечение е
комбинирано с посещения на психиатри и логопеди.
Направените от въззивника по първоначалната въззивна жалба
оплаквания и възражения не се споделят от настоящия състав на съда.
Същото се отнася и за подадената насрещна въззивна жалба. Настоящият съд
счита, че първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна,
посочил и обсъдил е коректно представените писмени доказателства и в този
смисъл решението му е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. Следва да се отбележи, че определената с ПМС минимална
работна заплата считано от 01.01.2023 г., възлиза на 780 лева, а съгласно
изискванията на СК – чл. 142, ал.2 – минималната издръжка е в размер на ¼
от размера на минималната работна заплата и в случая е в размер на 195 лева.
Районният съд е отчел обстоятелството, че прагът на бедността възлиза на
413 лева, съгласно данните на НСИ за 2022 г. Съдът е отчел и действащите в
страната инфлационни процеси. Взел е предвид и представените от
въззивника Р. писмени доказателства, досежно инфлацията в К. В..
Определеният от БРС общ размер на необходимата издръжка за децата,
съответно 650 лева за М. и 500 лева за А., е законосъобразен и отчита както
минималните жизнени потребности на децата, съгласно данните на НСИ, така
4
и минималната работна заплата, като държи сметка на разпоредбите на чл.142
и чл.143, ал.2 от СК. В този смисъл съдът намира, че определената от
първоинстанционният съд издръжка в размер на 350 лева за детето М. и 280
лева за детето А. е законосъобразна и следва да бъде потвърдена от
настоящата съдебна инстанция.
При този резултат по делото и двете страни са поискали присъждане
на разноски, като въззивникът Г. Р., чрез адвокат Ханджиев, е поискал
присъждане на сумата от 400 лева, за която са представени доказателства –
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сумата от 400
лева е платена. От своя страна процесуалния представител на децата – адвокат
Иванова е представила безплатно пълномощно по смисъла на чл.38 от ЗА.
Съдът като взе предвид, че съгласно чл.7 ал.1 т.6 от Наредба №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за
издръжка възнаграждението е в размер на 500 лева, намира, че въззивникът Р.
следва да бъде осъден да заплати на Т. И. сумата от 500 лева, а М. Р. и Г. Р.,
представлявани от К. И., следва да заплатят на Г. Р. сумата от 400 лева –
разноски по делото.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №214 от 30.01.2023 г., постановено по гр.
дело №7324/2022 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Г. И. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Г. Кирков“ № 16 – адвокат Иво Ханджиев, да заплати на адвокат Татяна
Иванова от БАК, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон Първи“ № 102,
вътрешен партер, офис 1, сумата от 500 лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА М. Г. Р., ЕГН ********** и А. Г. Р., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител К. Д. И., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон Първи“ № 102, вътрешен партер, офис 1 –
адвокат Т. Иванова, да заплатят на Г. И. Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. „Г. Кирков“ № 16 – адвокат Иво Ханджиев, сумата от
400 лева – разноски по делото.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6