Р Е
Ш Е Н
И Е № 600
22.07.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на девети юли
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
и в присъствието на прокурора Антон Стоянов
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
и. адм. д. №637 по описа на съда за
2019г.
Производството е
по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба, подадена от Г.Д.Г. *** чрез пълномощник - адв. З.Г.,***. Искът е
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира сума в размер на
300.00 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди - платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по АНД № 535/2018г. на Районен съд - Хасково, по което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление №1236/26.02.2018г. на кмета на
Община Хасково, с което е била наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл.34,
т.5 от Наредбата за опазване на обществения ред при използване на пътни
превозни средства и осигуряване безопасността на движението на територията на
община Хасково (НООРИППСОБДТОХ), за нарушение на чл.26, ал.4 от НООРИППСОБДТОХ.
Претендира и законна
лихва върху сумата от 300 лева, считано от датата на заплащането ѝ до
дата на завеждане на исковата молба в размер на 29.42 лева, както и законна лихва
върху сумата от 300 лева от деня на завеждане на исковата молба до нейното
окончателно изплащане. Иска се и присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – Община Хасково, редовно призована, не се
представлява и не изразява становище по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита исковата
молба за допустима и основателна. Смята, че следва да бъде уважена.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
С
Наказателно постановление №1236 от 26.02.2018г., Кметът на Община Хасково, на основание чл.34, т.5 от НООРИППСОБДТОХ, наложил
на настоящия ищец глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.26, ал.4 от НООРИППСОБДТОХ.
Наказателното постановление било обжалвано от Г.Д.Г. ***, където било
образувано АНД №535/2018г., по което с Решение №274/04.07.2018г. съдът отменил наказателно
постановление №1236 от 26.02.2018г. От извършеното удостоверяване става ясно, че съдебният
акт влязъл в сила на 30.07.2018г.
Видно от
доказателствата, съдържащи се в АНД №535/2018г. на Районен съд – Хасково (приложено
по настоящото в оригинал), в производството пред тази инстанция Г.Д.Г. бил представляван
от процесуален представител – адвокат З.Г., която била надлежно упълномощена със следните
права: да „представлява (защитава) по АНД №535 по описа за 2018г. на РС – Хасково“,
видно от двустранно подписано между адвокат З.Г. и Г.Д.Г. пълномощно от дата 04.06.2018г.,
приложено в оригинал (лист 14 гръб) от АНД №535/2018г. по описа на РС - Хасково.
С договор за правна защита и съдействие от същата дата - 04.06.2018г.,
неразривно свързан с пълномощното, Г.Д.Г. договорил и заплатил напълно на адв. З.Г.
възнаграждение в размер на 300 лева за „оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство по АНД №535/2018г. на РС - Хасково“.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
направи следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата в
лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността
се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на
обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на Държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира
отговорността на държавата или общината по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се
установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Община Хасково по основната искова претенция. Налице е
незаконосъобразен акт – Наказателно постановление №1236 от 26.02.2018г., издадено от Кмета на Община Хасково, който е отменен с влязло в законна сила Решение №274/04.07.2019г.,
постановено по АНД №535/2018г. на Районен съд – Хасково. Съдебният акт е влязъл
в законна сила на 30.07.2017г. Незаконосъобразният акт /наказателно
постановление/ е издаден от орган на Община Хасково, която съгласно чл.136,
ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация и следователно е легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателно-правни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горният смисъл е и Тълкувателно постановление №2
от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата
на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие
на незаконосъобразното Наказателно постановление №1236 от 26.02.2018г. на Кмета на Община Хасково е процесуално
допустима.
По
отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав и воден от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат,т.е.
имуществената щета.
Влязлото в сила Решение №274/04.07.2019г.,
постановено по АНД №535/2018г. на Районен съд – Хасково, с което се отменя Наказателно
постановление №1236 от 26.02.2018г. на Кмета на Община Хасково следва да се
приема като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност
на административния орган.
По
отношение на претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 300
лева, като съставляващи заплатената от ищеца сума за правна защита и съдействие
и за процесуално представителство по АНД №535/2018г. по описа на Районен съд –
Хасково в полза на адв. З.Г., Съдът намира, че от събраните доказателства,
действително се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца Г.Г.. Обстоятелството
по заплащането ѝ не се оспорва от страна на ответника, тъй като не се оспорва
като документ приетия като писмено доказателство по делото Договор за правна
защита и съдействие, сключен между Г.Д.Г. и адвокат З.Г., в който намира
отражение фактът на извършено заплащане на сумата от 300 лева. В същият договор
изрично се вписва, че се сключва за „подготвяне и подаване на жалба против НП
№1236/26.02.18г. на кмета на общ. Х-во и процесуално представителство пред ХРС
по АНД 535/18г.“, като договорът е неразривно свързан с Пълномощното от 04.06.2018г.
(съставен на гърба на бланката на същото), представено в оригинал именно по АНД
№535/2018г., по описа на Районен съд – Хасково, с отбелязване „да представлява
(защитава) по АНД №535 по описа за 2018г. на РС – Хасково“ подписания Г.Г.. Това дело е образувано по повод на подадена
жалба против Наказателно постановление №1236 от 26.02.2018г. на кмета на Община Хасково от името на настоящия
ищец, поради което следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата
от 300 лева касае точно това дело. Именно по него има постановена отмяна на Наказателното
постановление №1236 от 26.02.2018г. на кмета на Община Хасково. От данните по
АНД №535/2018г. /вкл. протокола от с.з./, се удостоверява също така, че от
страна на адв. Г. действително има ефективно реализирана дейност в насока
осъществяване на процесуално представителство в полза на настоящия ищец.
По отношение на така заплатената сума следва да се
има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от
незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в
рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените
разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е Тълкувателно
постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС по т.д. №2/2014г., ОСГК и Първа, и
Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което се сочи, че
доколкото искът по чл.1, ал.1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили
вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред. С оглед на това, заявената искова претенция за
обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на съдебното
оспорване на наказателно постановление, издадено от длъжностно лице от
структурата на ответника, се явява изцяло основателна, а предвид ангажираните
писмени доказателства – и доказана.
Налице е
доказаност на постановена отмяна по съдебен ред на наказателно постановление, на
претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 300 лева, съставляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното АНД №535/2018г.
по описа на РС - Хасково, както и е налице безспорност, че тази вреда е пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС
по т.д. №2/2016г., ОСС, I и II колегия, с което се постановява, че при
предявяване пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето защо, Съдът приема, че е налице и третата
кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт и настъпилия вредоносен резултат.
В исковата молба се обективират две искания за
присъждане на лихви върху сумата от 300 лева – едната, считана от датата на
заплащането ѝ до дата на завеждане на исковата молба в размер на 29.42
лева. /т.нар. мораторна лихва/, и втората, считана от датата на подаване на
исковата молба, до окончателното ѝ изплащане, т.е. законната лихва.
Съдът намира, че така направеното искане за
присъждане на мораторна лихви върху сумата от 300 лева в размер на 29,42лв., считано
от датата на заплащането ѝ до дата на завеждане на исковата молба се
явява неоснователно. В тази връзка следва да се съобрази изразеното в Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове
на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в
сила на решението, с което е отменен административният акт. В този смисъл Решение
№7467 от 20.05.2019г. на ВАС по адм. д. № 38/2018г., III о., Решение №7657 от
22.05.2019г. на ВАС по адм. д. № 305/2019 г., III о. и др. Още повече, една от
кумулативните предпоставки на този иск е именно обявяване за незаконосъобразно
на наказателното постановление и то с влязло в сила съдебно решение. Към датата
на заплащане на възнаграждението за един адвокат тази предпоставка не е налице.
В случая решението на РС, с което се отменя
въпросното наказателно постановление, е в законна сила на 30.07.2018г. С оглед обаче
претендирането на лихва, считано и от дата на подаване на исковата молба до
окончателното ѝ изплащане, т.е. на законната лихва, Съдът счита, че такава
се следва, но считано от датата на
предявяване на исковата молба – 23.05.2019г. до окончателното й изплащане, като
съобрази петитума на исковата молба.
Гореизложеното
мотивира Съдът да приеме, че се установяват и доказват кумулативните предпоставки
за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
поради което исковата претенция се явява изцяло основателна и доказана и следва
да се уважи, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло
в сила съдебно решение Наказателно постановление №1236 от 26.02.2018г. на кмета на Община
Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска - 23.05.2019г. до окончателното й изплащане.
При този изход на
спора, основателно се явява своевременно направеното искане за присъждане на извършените
в този производство разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца такива в общ размер на 360 лева, от които 10 лева внесена
държавна такса и 350 лева заплатено в брой възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********
***, сума в размер на 300 (триста)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно Наказателно постановление №1236 от 26.02.2018г. на кмета на
Община Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2019г.
до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сума в размер на 29,42лв., представляваща дължимата се
мораторна лихва върху сумата от 350 лв., от датата на заплащането ѝ до
дата на завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Г.Д.Г., ЕГН **********
***, разноски по делото в размер на 360
(триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.