№ 22376
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110134331 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против А. Г. Н..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 139, находящ се в гр. *******.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 398, 71 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 56, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2023 г. – 24.03.2025 г.;
сумата 33, 69 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.07.2022 г. – 24.03.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
03.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17295/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
1
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата А. Г. Н., с който оспорва исковете. Излага съображения за
нередовност на исковата молба, неоснователност и недоказаност на
претенциите. Оспорва да е налице облигационно правоотношение, надлежно
възникнало въз основа на законова норма на ЗЕ, който в тази си част
противоречи на ЗЗП, на правото на ЕС и на Конституцията на РБ. Оспорва да
има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди за исковия
период. Оспорва ищецът да й е доставил за исковия период топлинна енергия
на стойност исковата сума. Оспорва претенцията за мораторна лихва. Прави
възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 26.03.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Г.
Н. за:
сумата 398, 71 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 56, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2023 г. – 24.03.2025 г.;
сумата 33, 69 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 6, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.07.2022 г. – 24.03.2025 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение от 03.04.2025 г. по ч.гр.д. №
17295/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, като е присъдил в полза на заявителя и:
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника А. Г. Н..
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот
****** от 11.11.2002 г., по силата на който А.А. Г. лично и като пълномощник
на сина си Е.Г.Г. даряват на дъщерята на първата и сестра на втория А. Г. Н.
собствените си 5/6 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № 139,
находящ се в гр. ******, със застроена площ 83, 78 кв.м, състоящ се от“ две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения.
2
Със същия нотариален акт дарителката А.А. Г. си е запазила пожизнено
и безвъзмездно право на полазване на имота.
По делото е представено удостоверение за наследници на Г.М.Г., от
което е видно, че същият е починал на 27.11.2000 г., с наследници по закон:
А.А. Г. – съпруга, починала на 23.12.2013 г., Е.Г.Г. – син, и А. Г. Н. – дъщеря.
С писмо рег. индекс № Г-6729/31.03.2017 г. „Топлофикация София“ ЕАД
е уведомила Е.Г.Г. и А. Г. Н., че имената им са служебно вписани като
титуляри на партида аб. № ******.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
За процесния период няма начислена топлинна енергия за отопление на
имота, нито топлинна енергия за БГВ. Начислена е единствено топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. Дяловото разпределение е
извършвано от „Далсия“ ООД.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата 398, 71 лв., представляваща сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 378, 84 лв. и сумата за
доплащане от изравняване в размер на 19,87 лв. В посочената сума не са
включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице
е посочило и че цената на дялово разпределение за исковия периода възлиза на
сумата 33, 69 лв.
От страна на ответницата не се твърди и установява плащане на
задълженията.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
3
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот ****** от 11.11.2002 г. се установява, че А. Г. Н. е придобила
по дарение 5/6 ид.ч. от процесния имот. По делото не се установява
ответницата да е придобила останалата 1/6 ид.ч., нито има фактически
твърдения относно начина на придобиването й.
Със същия нотариален акт дарителката А.А. Г. си е запазила пожизнено
и безвъзмездно право на полазване на имота. Видно от представеното
удостоверение за наследници на Г.М.Г., в същото се съдържат данни, че А.А.
Г. е починала на 23.12.2013 г., с оглед на което вещното право на ползване се е
погасило по арг. от чл.59 ЗС.
От качеството на ответницата на собственик на 5/6 ид.ч. от процесния
имот произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е
4
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия за
исковия период възлиза на сумата 398, 71 лв., представляваща сбор на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 378, 84 лв. и сумата за
доплащане от изравняване в размер на 19, 87 лв.
Във връзка с възраженията срещу начисляването на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация и решение от 23.10.2025 г. по дело № С-
760/2023 г., което разглежда този въпрос, следва да се посочи, че в това
решение изрично е прието, че в свои предходни решения Съдът вече е
постановил, че в някои сгради — етажна собственост, присъединени към
5
отоплителна мрежа, като разглежданата в главното производство сграда,
изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките
за отопление, особено що се отнася до сградната инсталация, т.е.
съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Що се отнася по-
конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно да
се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази
инсталация във всеки апартамент. Всъщност, това количество топлоенергия
включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от
физическите компоненти на сградната инсталация, но и топлообмена между
отопляваните и неотопляваните обекти. Всъщност, отделните апартаменти в
сградите - етажна собственост, не са топлинно независими, тъй като
топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или
съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5 декември
2019 г., ЕВН България Топлофикация и Топлофикация София, C-708/17 и
C[1]725/17, EU: C: 2019: 1049, т. 85 и 86). Съдът вече е постановил по
същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното
производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9,
параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази правна уредба
предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната
енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за
отопление на имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на
държавите членки свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките
за потребление на топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят за
всеки собственик на апартамент в съответната сграда пропорционално на
отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в този смисъл решение от 5
декември 2019 г., ЕВН 7 България Топлофикация и Топлофикация София, C-
708/17 и C-725/17, EU: C: 2019: 1049, т. 90— 92). В диспозитива на решението
е прието, че член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на
апартамент в сграда - етажна собственост, е длъжен да заплати разходите,
които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички
тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата
не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз
основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на
апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността
и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
6
От изложеното следва, че правото на ЕС допуска национална правна
уредба, според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е
топлоснабдена, дължат пропорционална част от доставеното количество
топлоенергия, послужило за топлоснабдяване на всеки отделен самостоятелен
обект. В тази връзка, това количество, което преминава през хоризонталните и
вертикалните тръбопроводи, е дължимо именно от етажните собственици, тъй
като топлината от тръбите бива отдадена в самата сграда. При изчисляване на
сметките топлофикационното дружество се води от показанията на общия
топломер в сградата, който показва реално доставеното количество
топлоенергия до нея.
Съдът не възприема доводите, че сградна инсталация въобще не се
дължи, тъй като формулата била неясна и е отменена с решение №
1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-чл.състав. По
отношение на отмяната, следва да се има предвид, че същата действа занапред
и не засяга процесния период. Според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1
АПК подзаконовият нормативен акт, какъвто е приложението към Наредба №
Е–РД– 04–1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, което в случая е станало на 10.02.2025
г., когато с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. по описа на
ВАС е оставено в сила Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021
г. по описа на ВАС. Следователно, това решение има действие за в бъдеще и не
засяга отношенията, възникнали до този момент, какъвто е процесният
случай. В този смисъл е и установената съдебна практика – решение №
260516/23.03.2023 г. по в. гр. д. № 4928/2021 г. на СГС; решение №
1771/06.04.2023 г. по в. гр. д. № 10261/2022 г. на СГС и др.
Дори да се приеме, че това решение на ВАС има обратно действие,
следва да се посочи, че въпросът за начина на изчисляване на стойността на
топлинната енергия е такъв относно размера на предявения иск, а не относно
неговото основание. Доколкото съдът е достигнал до извод, че страните са
били обвързани от неформален договор за продажба на топлинна енергия, по
който ответницата има качеството клиент на топлинна енергия, а от
документите по делото е установено, че топлинна енергия преминава в
сградата в режим на етажна собственост посредством изградената сградна
инсталация, то и тази топлинна енергия (отдадената от сградната инсталация)
се ползва от етажните собственици и стойността й следва да бъде
разпределена между тях. Съгласно правилото на чл. 162 ГПК с оглед
доказаната доставка на топлинна енергия до сградата, която се разпростира по
сградната инсталация за топлоснабдяване на самостоятелните обекти, тази
стойност е за сметка на потребителите на топлинна енергия (иначе би се
получило неоснователно обогатяване от тяхна страна за сметка на
доставчика). По изложените съображения искът е доказан по своето основание
в размер на сумата 398, 71 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
Ответницата своевременно е заявила възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
7
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Заявлението по чл.410 ГПК е депозирано на 26.03.2025 г., от която дата
се счита предявен искът по арг. от чл.422 ГПК, с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 26.03.2022 г., каквито в случая не се претендират, предвид първият
месец от заявения исков период. При това положение възражението е
неоснователно.
Ответницата отговаря за задължението съобразно своя дял от правото на
собственост, доказан по делото, а именно – за 5/6, възлизащи на сумата 332,
26 лв.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над нея до пълния
предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
8
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответницата за мораторна
лихва за периода 15.09.2023 г. – 24.03.2025 г. в размер на сумата 47, 31 лв.,
определен по реда на чл.162 ГПК.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над нея до пълния
предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В случая дяловото разпределение е извършвано „Далсия“ ООД, като
стойността му за исковия период м.05.2022 г. – м.04.2024 г. възлиза на сумата
33, 69 лв. съгласно заключението на СТЕ.
Ответницата отговаря за задължението съобразно своя дял от правото на
собственост, доказан по делото, а именно – за 5/6, възлизащи на сумата 28, 08
лв.
До посочения размер искът следва да се уважи, а над нея до пълния
предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 61, 69 лв. разноски за заповедното
и сумата 349, 56 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената
9
част от исковете.
Ответницата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
заповедното и исковото производство, доказателства за заплащане на което не
са представени по делото, поради което и по арг. от т.1 на ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. Н., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 332, 26 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2024 г. за топлоснабден имот:
апартамент № 139, находящ се в гр. *******, ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК – 26.03.2025 г. до изплащане на
вземането;
сумата 47, 31 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2023 г. – 24.03.2025 г.;
сумата 28, 08 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 26.03.2025 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
03.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17295/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 332, 26 лв. до пълния предявен размер
от 398, 71 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, иска за сумата
над 47, 31 лв. до пълния предявен размер от 56, 30 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2023 г. – 09.06.2025 г. върху стойността на
топлинната енергия; иска за сумата над 28, 08 лв. до пълния предявен размер
от 33, 69 лв., представляваща цена на дяловото разпределение, както и иска за
сумата 6, 93 лв., представляваща мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 16.07.2022 г. – 24.03.2025 г. – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. Г. Н., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
61, 69 лв. разноски за заповедното и сумата 349, 56 лв. разноски за исковото
производство.
10
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Далсия“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11