Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 20.02.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 11623 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.02.2019 г. по гр.д. № 15106/17 г., СРС, ІІ ГО, 66 с-в е отхвърлил предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
*** 23Б срещу Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, искове е правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че Е.М.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата в размер на 1
052,18 лева, представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. ********, абонатен номер 155994, ведно със законната лихва върху
сумата от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 80,06
лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 15.10.2015 г. - 24.11.2016 г., сумата в размер на 12,42
лева - такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва
върху сумата от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата в
размер на 1,74 лева, лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода 15.10.2015 г. - 24.11.2016 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 23.12.2016 г. по гр. д. №
70628/2016 г. по описа на СРС, 66 състав. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** 23Б да заплати на Е.М.Г., ЕГН**********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер на
400 лв., разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** 23Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител И.М.с мотиви изложени във
въззивната жалба. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. Е. М.Г. не се явявя потребител на ТЕ за
битови нужди по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ/отм./, след като се явява
собственик на процесния топлоснабден имот. За правната норма е без значие
фактът дали лицето е обитавало процесния имот и съответно дали е консумирало
лично ТЕ в имота. В случай, че в топлофицирания имот пребивава друго лице, то
същото следва да сключи индивидуален договор с топлопреносното дружество, което
което доставя ТЕ до жилището. Когато този въпрос не е разрешен изрично между
„голия“ собственик и ползвателя, следва отговорността за заплащане стойността
на потребената ТЕ да бъде носена от собственика, защото макар и лишен от ползването на имота, негови са
останали правомощията по управлението и разпорждането с вещта. По делото не са
представени доказателства за изрично сключен договор между бившата съпруга на
ответника и ищцовото дружество, поради което ответникът дължи посочените в
исковата молба суми. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски по делото, включително
юрискосултско възнаграждение.
Във въззивната жалба е
направено искане по чл.248 ГПК, поради което с определение от 09.07.2019 г.,
СГС е прекратил производството по предходно образуваното в.гр.д. № 8988/2019 г.
и е върнал делото на СРС за произнасяне по искането по чл.248 ГПК. С
определение ат 22.07.2019 г., СРС, ІІ ГО, 66 състав е отхвърлил искането на „Т.С.” ЕАД за
изменение на решение от 04.02.2019 г. по гр.д. № 15106/2017 г. на СРС, 66 състав
в частта на разноските. Определението, като необжалвано, е влязло в сила на
08.08.2019 г.
Въззиваемият Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по
делото адвокат Г. оспорва въззивна жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по
жалбата.
СГС констатира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди, като последният има качеството на
потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ по отношение на имот на адрес:
гр.София, ж.к.“********, ап. 11. Сочи се, че за периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. ищцовото дружество е
доставило топлинна енергия на ответника, като последният не е заплатил в срок дължимата цена в размер
на 1052,18 лв. главница за незаплатена ТЕ за посочетния период, 80,06 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода
15.10.2015 г. - 24.11.2016 г., сумата в размер на 12,42 лева -
такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху сумата от
02.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 1,74 лева, лихва
за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 15.10.2015 г. -
24.11.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 23.12.2016 г. по гр. д. № 70628/2016 г. по описа на СРС, 66 състав. Поради
това ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение за посочените суми, като било образувано гр.д. № 70628/2016 по описа на СРС, ГО, 66 с-в.
Районният съд уважил заявлението в цялост, като издал заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответника за посочените суми.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на
препис от заповедта е било депозирано възражение на ответника срещу дължимостта
на претендираните суми. Ето защо ищцовото дружество е предявило исковете срещу него за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи неизплатената цена за
доставената топлинна енергия за процесния имот в гр.София,
така, както са предявени.
Ответникът Е.М.Г., ЕГН ********** е оспорил исковете по основание и размер с
твърдението, че притежава ½ ид.ч. от процесния апартамент, че от 2009 г.
не живее в него, а жилището се ползва единствено и само от другия собственик,
бившата съпруга И.И., като това е видно и от депозираното бракоразводно
решение. Освен това твърди, че е депозирал при ищеца молба с вх. № ЗП-253/04.02.2010
г., с която поискал закриване на партидата на която бил титуляр и откриване на
партида на другия съсобственик на имота. Представя същата по делото.
Третото лице
помагач не изразява
становище по предявените искове.
По направените във въззивната
жалба възражения, СГС излага следните
мотиви:
По делото е безспорно, а и
от представените писмени доказателства-нот. акт и решение № III-25-17/09 г., решение № Ш-36-13/09 от
18.11.2009 г., постановени по гр. д. № 2511/2008 г., по описа на СРС, 85 състав,
се установява, че ответникът е придобил по време на брака си с И.И.Г.процесния
имот, представляващ апартамент 11, находящ се в гр. София, ж.к. „********,
абонатен номер 155994, като с влязло в сила на 09.07.2009 г. решение по гр. д.
№ 2511/2008 г., по описа на СРС, бракът между двете лица е бил прекратен, било
е утвърдено от съда постигнатото споразумение между съпрузите, съгласно което процесният
имот остава в обикновена съсобственост между тях при равни квоти - по 1/2 ид.ч.
за всеки от тях и е постановено имотът да се ползва изцяло от съпругата Илияна
Генова, като съпругът Е.Г. го е напуснал /решение от 18.11.2009 г. за поправка
на допусната в решение № III-36-13/09 очевидна фактическа грешка/. В
настоящото производство по делото е представена молба от ответника, входирана
при ищеца е вх. № ЗП- 253/04.02.2010 г., с която моли да бъде закрита партидата
му за процесния имот поради развод и напускане на жилището, предоставено на И.И.Г..
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, която е приложима за процесния период, а не
сочената от възизвника/ищец норма на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, отменена в сила
от 17.07.2012 г., клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, и те са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съдът се е
позовал на нормата на чл. 62 от представените по делото общи условия, според
която клиент, който напуска семейното жилище по силата на официален документ,
издаден от компетентен орган, е длъжен да уведоми писмено продавача, като
подаде заявление за промяна на партидата.
Това означава, че съгласно облигационното правоотношение възникнало между
страните, собственик на идеална част от недвижим и топлоснабден имот може да се
освободи от задължението си на клиент на ищцовото дружество, след като заяви
обстоятелството, че напуска семейното жилище по силата на официален документ,
какъвто е приетото по делото бракоразводно решение. От данните по делоте видно,
че ответникът е подал молба до ищеца е вх. №
ЗП-253/04.02.2010 г., с която е уведомил ищцовото дружество, че напуска
процесния имот поради развод с И.И.Г., поради което моли за закриване на
партидата, открита на негово име, като видно от отбелязванията е представил
съответните документи за удостоверяване на това обстоятелство. Действително, законът не изисква собственикът на имота да го ползва
ефективно, за да се яви задължено лице. Често не само лицето, на чието име е
открита партидата, се явява собственик на имота и съответно задължено лице за
заплащане на топлоснабдяването, каквито са случаито при СИО върху имота,
например, какъвто е и настоящия казус. В настоящият казус, ответникът в изпълнение на поставените от ищцовото дружество изисквания в ОУ, е подал
молба за прекратяването на облигационните отношения, като е налице бездействие
на ищцовото дружество да закрие партидата и открие такава на името на другия
собственик на имота в изпълнение на собствените си разпоредби.
Ето защо, правилен и кореспондиращ със сочената разпоредба на чл.62 от ОУ е изводът на
съда, че не е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на претендираната спрямо него топлинна енергия.
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано
обстоятелството, че с разпореждане от 02.10.2017 г. по гр.д. № 15106/20117 г., влязло
в сила на 17.10.2017 г., съдът и на основание чл.130 ГПК е върнал искова молба
с вх. № 2005251/13-03.2017 г. в частта, в която са предявени искове от „Т.С.“
ЕАД срещу И.И.И.за посочените в ЗИ
суми, след като е констатирал, че длъжникът И.И.И.не е подала възражение срещу
издадената по чл.410 ГПК ЗИ. При тези данни ЗИ, издадена на 23.12.2016 г.
срещу И.И.И., ЕГН ********** е влязла в
сила спрямо длъжника И.И.И.за посочените в ЗИ суми.
Предвид изхода на делото и предявената претенция
въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за
въззивната инстанция за адвокатско възнагражедние в размер на 300 лв. Съдът
определя този размер с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ответника, като отчита фактическата и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че извършените действия за защита от пълномощника се състоят
само в явяване в отрито съдебно заседание, в което пълномощникът взема
лаконично отношение по съществото на спора и претендира разноски.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 04.02.2019 г. по гр.д. №
15106/17г. на СРС, ІІ ГО, 66 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** 23Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез процесуалния представител И.М.да заплати на Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по
делото адвокат Г. направените от него разноски за
въззивната инстанция за адвокатско възнагражедние в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „МХ Е.” ЕООД.
Решението е окончателно на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.