Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І въззивен брачен състав, в публично заседание
на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Е.Александрова в.гр.дело
№ 5128 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ф.О.,
чрез особен представител, срещу Решение № 20038330/09.02.2020 г. постановено по
гр. дело № 71447/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 149-ти състав, с която се обжалва изцяло
решението. В жалбата са изложени доводи относно неуведомяването на ответницата
за течащия бракоразводен процес.
Моли се, в зависимост от събраните
доказателства и осъщественото по делото доказване, да се постанови едно от
следните две алтерлативни решения, както следва:
Ако Ф.О. не е уведомена и досега не знае нищо за течащия бракоразводен
процес в българския съд, за постановяването от първа инстанция на бракоразводно
решение, и има основателни причини против бракоразводния процес, да се отмени
Решение № 20038330 от 09.02.2020 г. на CPC, III ГО, 149 състав по гр.д. №
71447/19 г., с което се прекратява сключения на 14.02.1984 г. в Турция
граждански брак между А.А.О. и Ф.О., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство;
Ако Ф.О. е уведомена за течащия
бракоразводен процес в българския съд и счита за основателно искането за
прекратяване на брака с А.А.О. поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство - да се потвърди първоинстанционното решение.
Въззиваемата
страна А.А.О. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор.
В открито съдебно
заседание, проведено на 14.03.2022 г. оспорва жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В същото съдебно
заседание въззивницата се явява лично и заедно с упълномощен адвокат, като
заявява, че от юни 2019 г. той /сочи въззиваема страна А.А.О./, по собствено
желание напуснал дома им без да й представи някакви неща и напуснал дома. До
2020 г. адресната им регистрация била на едно и също място, което се
установявало от документи, получени от официалните служби с наличен Апостил.
През 2019 г., когато било образувано производството по бракоразводното дело,
оспорва всички свидетели и всички неща относно личността си. Излага, че не е
имала представа за образуваното дело. Това, което казал О. / има предвид
въззиваема страна А.А.О./ дошъл негов близък и й казал за делото. Идвайки в
България и преглеждайки въпросното дело, оспорва решението, оспорва
образуваното производство, което е образувано без нейно знание.
В същото съдебно
заседание процесуалният представител на въззивницата заявява, че доверителката
му иска да остане в брак.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено
следното:
С Решение № 20038330/09.02.2020 г.
постановено по гр. дело № 71447/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти
състав, е прекратен сключеният на 14.02.1984 г. в Турция граждански брак между А.А.О.
и Ф.О. с удостоверение за сключен граждански брак № 0003/05.06.2001 г. на
Община Ардино, гр. Ардино, област Кърджали, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство. Осъдени са всяка от страните да заплати по сметка на
Софийски районен съд държавна такса в размер от по 25 лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящия случай
във въззивната жалба няма наведени доводи за неправилност на решението. Жалбата
е бланкетна – в нея не са посочени допуснати нарушения от първостепенния съд.
При постановяване на първоинстанционното решение не са нарушени императивни
материалноправни норми, а от брака няма ненавършили пълнолетие деца. Следва да
се отбележи, че районният съд правилно е основал решението си, като е посочил в
мотивите, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, тъй
като между тях е налице раздяла от 2016 г. и продължава и към настоящия момент,
през което време последните не са поддържали и не поддържат съпружески
отношения помежду си. Съпругата живее е Република Турция, няма намерение да се
връща в България, където живее ищецът. Посочените обстоятелства в своята
съвкупност дават основание да се направи изводът, че бракът между страните е
дълбоко и непоправим разстроен и съществува само формално.
Съпружеската фактическа раздяла е разрушила напълно
и необратимо брачните отношения.
Този извод на съда не може да бъде разколебан и от
представените пред настоящата съдебна инстанция справки от препис от гражданска
регистрация от Р. Турция относно страните, от които е видно, че адресът на
въззивницата /14.10.2015 г./ е в Р. Турция, гр. Одрин, общ. Меркез, кв. Фатих,
ул. „********* ап. 5, / а досежно адрес на въззиваемия /03.02.2020 г./ е
отразено: гр. Одрин, общ. Меркез, кв. Шюкрюпаша, ул. „******“, блок ***************
Видно и от изявлението на самата въззивница в
открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2022 г. пред настоящата
инстанция, действително въззиваемият е напуснал дома им от юни 2019 г.
/посочената дата е според личното изявление на въззивницата/.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските: в случая страните не са заявили такава претенция, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Отделно от това, съгласно чл. 329,
ал. 1 ГПК, след като съдът не се е произнесъл относно вината за брачното
разстройство, разноските по производството, вкл. въззивното, остават в тежест
на страните, както са ги направили.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 20038330/09.02.2020 г., постановено по гр. дело № 71447/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.