Решение по дело №1414/2020 на Районен съд - Кърджали

          Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

26.02.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.02.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

1414

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 43-0000425/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно, общ.Кърджали, ул.„Изгрев“ № 11, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП.

Жалбоподателят „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Освен това, дружеството не било извършило констатираното от контролните органи нарушение. Наказателното постановление било издадено от лице, което нямало местна компетентност. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че същото било постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Всички индивидуални административни актове, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, не били надлежно оформени и получени от лице, което представлява дружеството-жалбоподател. В случая волеизявлението на административния орган не било достигнало до представител на „Босфор Туризъм“ ЕООД, поради което не било осъществено административното нарушение, за което е съставен АУАН и издадено атакуваното постановление. Нямало извършено нарушение към 31.07.2020 г., тъй като дори да се приемело, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е връчена надлежно на 06.07.2020 г., то тя не била влязла в сила на датата 16.07.2020 г. Съгласно АПК тази заповед подлежала на обжалване в 14-дневен срок, а според чл.11, ал.4 от ЗАвП, в 15-дневен срок от прекратяване на съответния лиценз, превозвачът следвало да върне всички документи. Ако се приемело, че заповедта е връчена на 06.07.2020 г., тя влизала в сила на 21.07.2020 г., откогато започвал да тече посоченият 15-дневен срок. Поради това, до 04.08.2020 г. или 05.08.2020 г. жалбоподателят нямал задължението да върне лицензите. Защитата счита, че не бил осъществен състав на чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП, поради което наказателното постановление се явявало постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли за присъждане и на направените в производството разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява. В писмено становище моли наказателното постановление да бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила. Прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същият надвишава предвидения размер.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.07.2020 г. била издадена Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. от и.д. началник ОО „АА“ гр.Кърджали, с която на превозвача „Босфор Туризъм“ ЕООД била наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.6, б.„в“ от ЗАвП – временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз на пътници и товари до отстраняване на несъответствието (престанал да отговаря на изискванията за установяване на територията на Република България), но за не повече от три месеца. Със заповедта били отнети притежаваните от превозвача 6 броя заверени копия към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 0883/17.07.2009 г., валиден до 17.07.2029 г. Посочената заповед била връчена на 06.07.2020 г., но не на управителя на дружеството-жалбоподател – М.М.С., а на друго лице – Р.М.М.. Във връзка с така издадената заповед, на 08.07.2020 г. от и.д. началник ОО „АА“ гр.Кърджали била изпратена Покана Рег.№ РД-14-1485#1/08.07.2020 г. до управителя на „Босфор Туризъм“ ЕООД. С поканата било изискано в 14-дневен срок от нейното получаване, превозвачът да върне 6 броя заверени копия към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 0883 и да изпълни указаното в Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. По делото няма данни това писмо-покана да е получено от управителя на дружеството-жалбоподател. Същото било получено на 16.07.2020 г. отново от лицето Р.М.М.. На 25.08.2020 г. свидетелите А.У. и С.К. – инспектори в РД „АА“ гр.Стара Загора, извършили проверка по отношение на изисканите от жалбоподателя документи. Тогава констатирали, че превозвачът на 31.07.2020 г. не е върнал в ОО „АА“ гр.Кърджали заверено копие с перфориран номер на бланка 041812 към лиценз № 0883. По този повод на 25.08.2020 г. в сградата на ОО „АА“ гр.Кърджали срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и получил без възражение. На 25.09.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП.

Горната фактология се установява от показанията на свидетелите А.У. и С.К., както и от приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 25.08.2020 г.; Покана Рег.№ РД-14-1485#1/08.07.2020 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1485/06.07.2020 г.; Писмо от 21.01.2020 г. на РД „АА“ гр.Стара Загора; Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС, установяваща правомощия на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление; известие за доставяне.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя „Босфор Туризъм“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП. Текстът на чл.104з, ал.2 от ЗАвП предвижда, че превозвач, на когото е приложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.6 и не е върнал в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 14-дневен срок заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България, се наказва с имуществена санкция в размер 500 лв. за всяко невърнато копие или удостоверение. Установи се от доказателствата по делото, че по отношение на дружеството-жалбоподател със Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. била приложена принудителна административна мярка „временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз на пътници и товари“, като е постановено и отнемане на  притежаваните от превозвача 6 броя заверени копия към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 0883. Във връзка с така издадената заповед на 08.07.2020 г. била изпратена Покана Рег.№ РД-14-1485#1/08.07.2020 г. до управителя на „Босфор Туризъм“ ЕООД. С поканата било изискано в 14-дневен срок от нейното получаване, превозвачът да върне 6 броя заверени копия към лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници № 0883 и да изпълни указаното в Заповед № РД-14-1485/06.07.2020 г. Именно за неизпълнение на това задължение за връщане на копие от лиценз в срок от 14 дни, жалбоподателят е наказан в случая. Съдът след анализ на доказателствата по делото намира, че превозвачът „Босфор Туризъм“ ЕООД не е осъществил така вмененото му административно нарушение, предвид ненадлежното връчване на постановения административен акт и поканата за връщане на копията от лиценза. Както Заповедта с № РД-14-1485/06.07.2020 г., така и Поканата Рег.№ РД-14-1485#1/08.07.2020 г., са връчени на лицето Р.М.М., а не на управителя на дружеството жалбоподател – М.М.С..  Няма данни по делото към датата на получаване на заповедта (06.07.2020 г.) и съответно поканата (16.07.2020 г.) Р.М. да е имал каквито и да било правомощия да управлява или представлява жалбоподателя, респ. да получава книжа от негово име. И двата акта са връчени на ръка, като не е отразено какво е качеството на получателя и дали той има някакво отношение към проверяваното дружество превозвач. Ето защо, според настоящата инстанция жалбоподателят на 31.07.2020 г. не е осъществил вмененото му нарушение по чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП. След като до тази дата той не е получавал по надлежния ред заповедта на контролния орган и писмото-покана, с което му е указано да върне копието от лиценза, то за него не е възникнало и задължението да го изпълни, респ. не е започнал да тече дадения му 14-дневен срок. Управителят на дружеството-жалбоподател в случая следва да е бил наясно със съдържанието на постановения административен акт и адресираното до него писмо-покана, но съзнателно да не го е изпълнил в определения срок. За такова негово поведение обаче не се представиха доказателства по делото. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички признаци на процесното нарушение, а това не бе сторено. Предвид изложено, наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Според чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС, като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Макар и да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не надхвърля минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата и постановеното във връзка с приложението й Определение № 82 от 18.02.2020 г. по ч.т.д. № 104/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о. Текстът на § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г. предвижда, че дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото адвокатско възнаграждение. Прилагайки 20 % ДДС върху минимално предвидения в случая размер на адвокатско възнаграждение (300 лв.) се получава сумата от 360 лв., която следва да се присъди в полза на жалбоподателя. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43-0000425/25.09.2020 г., издадено от директор на РД „АА“ гр.Стара Загора, с което на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно, общ.Кърджали, ул.„Изгрев“ № 11, с ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП за извършено нарушение по чл.104з, ал.2 предл.1 от ЗАвП.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на „Босфор Туризъм“ ЕООД с.Бойно, общ.Кърджали, ул.„Изгрев“ № 11, с ЕИК *********, сумата от 360 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

                        

 

                                                Районен съдия: