РЕШЕНИЕ
№ 11178
гр. С., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110115536 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на "фирма.“ ЕАД, с която против
С. И. П. са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумите, както следва:
- 1821,66 лв. - главница, представляваща стойността на топлинни услуги за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот апартамент № *, намиращ се в (град),
адрес) с абонатен № ******, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2023 г. датата
на подаване на исковата молба до погасяването;
- 376,82 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.
- 34,55 лв., представляваща стойност за извършена услуга за дялово
разпределение за периода м. 02.2020 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.03.2023 г. датата на подаване на исковата молба до погасяването;
- 8,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 21.02.2023 г.
Ищецът - “фирма” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по
силата на което предоставя топлинни услуги в процесния имот, като ответникът дължи
заплащането на цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е
заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената топлинна
услуга. Ето защо, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати процесните
суми. Претендира разноските по производството.
Препис от исковата молба е изпратен на ответника. В законоустановения срок по
1
чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът представя
доказателства за извършено плащане след предявяване на иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предмет на предявените искове е осъждането на ответника да заплати
процесните суми.
За основателност на иска за главница в тежест на ищеца е да установи: 1)
съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на
ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния
период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и 3) изискуемост на
вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. Основателността на иска за лихва предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че между страните е сключен договор
за доставяне на топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в (град), адрес) с
абонатен № ******, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставена топлинна
енергия на стойност 1821,66 лв., съобразно нормативните изисквания, осъществена е
услуга за дялово разпределение за същия период на стойност 34,55 лв., поради
незаплащане в срок на главниците е начислена мораторна лихва в размер на 376,82 лв.
за периода 15.09.2020г. – 21.02.2023г. върху главницата за топлинна енергия и 8,30 лв.
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.05.2020г. – 21.02.2023г. Не се
спори по делото, че на 29.08.2023г. от ответницата е направено плащане в размер на
2565,47лв., която включва главница - 1856,21 лв., мораторна лихва 385,12лв., съдебни
разноски 232,87 лв. и законна лихва 91,27лв. Следователно между страните няма спор,
че задължението е изплатено от ответницата в хода на процеса. Това се установява от
представеното по делото преводно нареждане.
На основание чл. 235, ал. 3 от ГПК фактът на погасяване на претендираното
задължение следва да се отчете при постановяване на решението. Поради това
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
следва да бъдат отхвърлени поради извършеното в хода на процеса плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
пълния размер на претендираните разноски. Действително, искът следва да бъде
отхвърлен поради плащане в хода на процеса. Въпреки това към момента, в който
ищецът е направил съответните разноски – предявяване на исковата молба, ответникът
е дължал пълния размер на претендираната с исковата молба сума и е дал повод за
завеждане на делото. Ето защо дължи и сторените по делото разноски. С оглед изхода
на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
222,87 лева. държавна такса в исковото производство. Ищецът е бил представляван от
юрисконсулт на когото съдът определя 50 лева възнаграждение.
На ответника не се дължат разноски с оглед изхода от спора.
Мотивиран от горното, съдът
2
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса исковете на „фирма“ ЕАД, ЕИК
(номер), със седалище и адрес на управление (град), адрес) срещу С. И. П., ЕГН
**********, адрес (град), адрес) с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите:
- 1821,66 лв. - главница, представляваща стойността на топлинни услуги за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот апартамент № *, намиращ се в (град),
адрес) с абонатен № ******, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2023 г. датата
на подаване на исковата молба до погасяването;
- 376,82 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.02.2023 г.
- 34,55 лв., представляваща стойност за извършена услуга за дялово
разпределение за периода м. 02.2020 г. до 04.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.03.2023 г. датата на подаване на исковата молба до погасяването;
- 8,30 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 21.02.2023 г.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, адрес (град), адрес) да заплати на „фирма“
ЕАД, ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение и 222,87 лева – държавна такса по настоящето
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца – „фирма“ ООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3