Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 2., ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 124/18.03.2013 г. по гр. д. № 1483/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О. е признато за установенопо предявен иск от страна на „О. пазари - Г. О.” Е., EИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. ”Я. Б.” № 6, представлявано от управител Д. П. Д. против „Е. П.” (предишно „Е.О. Б.П.” ), ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. В., район „В. В.”, В. Т. - Г, бул. ”В. В.” № 2., представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му сьвет, а именно: Б. Г. М., Б. Д. П. и П. Ст. С., че „О. пазари - Г. О.” Е., EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. ”Я. Б.” № 6, представлявано от управител Д. П. Д., не дължи на „Е. П.” (предишно „Е.О. Б. П.” ), ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление: гр. В., район „В. В.”, В. Т.-Г, бул. ”В. В.” № 2., представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му сьвет, а именно: Б.Г.М, Б.Д.П, П.С.С, сумата 9 880.92 лв. начислена по партида с клиентски № * и абонатен № 05012007, за обект „канцелария-пазар”, находящ се в гр. Г. О., ул. ”Ян. Б.” № 6, по дебитно известие № */12.04.2012 г. към фактура № 22409023/10.04.2012 г. и фактура № 22409501/16.04.2012 г. Със същото решение е осъдено „Е. П.” , ЕИК ... (предишно - „Е.О. Б.П.” ), със седалище и адрес на управление: гр. В., район „В. В.”, В. Т.-Г, бул. ”В. В.” № 2., представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния му сьвет, а именно: Б.Г.М, Б.Д.П, П.С.С, да заплати на „О. пазари - Г. О.” Е., EИК ., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О. ул. ”Я. Б.” № 6, представлявано от управител Д.П. Д.сумата 1 615.24 лв. (хиляда шестстотин и петнадесет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща направените по делото разноски. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Е. – П.П.” , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление - гр. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г против Решение № 124/18.03.2013 г. по гр. д. № 1483/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд бил изложил, че не се установило дружеството - ищец през процесния период: 06.10.2011 г. - 02.094.2012 г. да е имало качеството собственик на процесния недвижим имот, както и не било установено „О. пазари – Г. О." Е. да е било или да е титуляр на ограничено вещно право на ползване съобразно изискването на определението за потребител на ел. енергия или да е бил ползвател на имота на договорно основание. Заявява се, че изложените мотиви, не кореспондирали с установената по делото фактическа обстановка. Излага се, че по безспорен начин било установено, че на адрес - гр. Г. О., ул. „Я. Б." № 6, съществували два обекта на потребление наименовани условно като „Канцелария пазара", съответно аб. № 05012007, заведен по партида на „О. пазари Г. О." Е. и аб. № 0512006, както и че с дебитно известие било извършено коригиране на неотчетена ел. енергия за обект на потребление аб. № 05012007. Установено било, че в счетоводството на ищцовото дружество са се получавали всички издадени по тяхна партида дебитни известия, в които изрично присъствал като реквизит процесния обект на потребление, а ищцовото дружество било заплатило всички дебитни известия (без процесното). Твърди се, че съгласно чл. 293, ал. З от ТЗ страната не можела да се позовава на нищожността, ако от поведението й можело да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, като по този начин съвсем правомерно ответното дружество било издало по партида на „О. пазари Г. О." Е., процесното дебитно известие. Излага се още и, че ищцовото дружество не можело и не следвало, да черпи права от неизпълнение на договорните си задължения произтичащи от чл. 17, т. З от ОУ - Мрежи, тъй като не били информирали по надлежния ред крайния доставчик на ел. енергия за фактическата обстановка околко същия обект. Твърди се, че след извършената договорна делба между М.Х. М. и Община Г. О., на имота на О. пазар в гр. Г. О. било учередено „О. пазари - Г. О." Е., което дружество се явявало правоприемник на пасивите и активите на Мероприятие „О. пазари Г. О.", като по партида на същото дружество бил заведен обект на потребеление на ел. енергия с аб. № 05012007 с наименование „Канцелария пазара", за който обект на потребление страните по настоящият спор били в облигационни отношения за доставка на ел.енергия. Неоснователно било и възражението на ищеца, че ОУ - П., не били влезли в сила между спрямо него. Излага се, че била извършена проверка в обект с аб. № 05012007, за което бил съставен констативен протокол № 0049311/02.04.2012 г., като на база констатациите на същия протокол и на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ - Мрежи била изготвена корекционна Справка № 22797/05.04.2012 г., която справка на основание чл. 37, ал. 2 от ОУ – Мрежи била изпратена на „Е. П." , като след получаване на същата ответното дружество на основание чл. 24 от ОУ - П. остойностило преизчислените количества ел. енергия, посредством дебитно известие */12.04.2012 г. на стойност 9 880.92 лв.От Констативен протокол № 0049311/02.04.2012 г. се установявало, че електроподаването за аб. № 05012007 било преустановено, което обуславяло и констатацията, че линията след електромер № *554050 била с демонтирани изходящи кабели. При съвкупна преценка на фактите се налагал изводът, че по електропреносна линия, към която бил монтиран електромер № *554050 бил захранван обект на потребление аб. № 05012007, който в следствие на шунтиране на СТИ в продължение на период по дълъг от година не бил отчитал консумираната в същия обект ел. енергия. Едва след констатиране на горния факт, линията била прекъсната физически. Направено е искане да се отмени съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по жалбата с писмено становище е оспорил същата. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 1483/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от „О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О. против “Е.. Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. – Г иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата 9 880.52 лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 06.10.2011 г. – 02.04.2012 г. В исковата молба се излага следното: Ищцовото дружество „О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О. било учредено по решение на О. съвет – Г. О., като еднолично търговско дружество с общинско имущество с едноличен собственик на капитала - О. съвет – Г. О. и било вписано по силата на Решение от 05.05.2000 г. по ф. д. № 848/2000 г. по описа на Великотърновски окръжен съд. В капитала на дружеството било внесено имущество, стопанисвано от Общинско мероприятие ”О. пазар” гр. Г. О., но дружеството не се явявало правоприемник на въпросното общинско мероприятие, което било закрито. Излага се, че още преди учредяването на дружеството, поради признати реституционни права обект „канцелария - пазара” с площ 22.18 кв.м., която била стопанисвана от Общинско мероприятие ”О. пазар” гр. Г. О. е била възстановена като собственост на М.Х.М. и била престанала да бъде общинска собственост. Това личало от запазени в архива на общинското мероприятие документи - молба от 12.07.1999 г., протокол от 21.07.1999 г., нотариален акт № ..., договор за доброволна делба от 05.08.1999 г. Във връзка с преминаването на собствеността на „канцелария-пазара”, ОМ ”О. пазар” уведомило с писмо изх. № 59/02.09.1999 г. Електроснабдителен район Г. О. за настъпилите промени в собствеността и било поискало въпросният обект да отпадне от партидата на ОМ ”О. пазар”. Поради горните обстоятелства въпросната „канцелария – пазара” не била могла да бъде внесена в капитала и не фигурирала в баланса на „О. пазари – Г. О.” Е. още от неговото учредяване. Твърди, че обектът никога не е бил собственост дружеството и не е бил включен в партидата на дружеството при праводателя на ответника по делото още от учредяването на дружеството. Заявява, че не бил сключван договор за доставка на електроенергия с ответника по делото. В същото време дружеството ползвало неговите услуги и ответникът снабдявал с ел. енергия обектите на дружеството. С писмо № 986490/12.04.2012 г. ответникът уведомил „О. пазари – Г. О.” Е., че с дебитно известие № */12.04.2012 г. към фактура № 22409023/10.04.2012 г. и фактура № 22409501/16.04.2012 г. било коригирано задължението по фактурите, като същото било увеличено със сумата в размер на 9 880.92 лв. Обяснено било, че до корекцията се стигнало след преизчисляване на ползваното количество ел. енергия, потребена от обект „канцелария-пазара”. Твърди се, че при корекцията било извършено неправилно начисляване на количеството и сумите за ел. енергия, като не било взето предвид, кой е собственик на обекта и какво потребление е имал преди това. Тъй като ставало въпрос за електромер, монтиран в обект, който не бил собственост на дружеството и който никога не е бил такъв подали жалба до ответника. Въпреки допълнително подадените от две нови жалби и извършената официална проверка от специалист на ответника по предвидения ред, който констатирал с Протокол № 0437963/30.05.2012 г., че процесният електромер не отчитал обекти на дружеството и не се намирал в собствеността на дружеството не последвала отмяна на корекцÞята и на начисленото им задължение. С писмо от 11.06.2012 г. ответникът ги уведомил, че приемал констатацията, че електромерът не се намирал в собственост ищеца и не отчитал ел. енергия, консумирана от “О. пазари – Г. О.” Е., но съгласно разпоредби от ОУ на ДПЕЕ, че ищецът не бил уведомил в 30 дневен срок за преминаването на собствеността върху обекта „канцелария-пазара”. Счита, че такова задължение за промяна в собствеността на въпросната канцелария не би могло да съществува, тъй като същата канцелария никога не е била собственост на ищеца и не е отчуждавана от него. Собствеността била преминала още преди вписването на дружеството-ищец, за което праводателят на ответника е бил своевременно уведомен. Заедно с това, заявява, че не бил уведомен от ответника защо след учредяването на дружеството е включил в партидата му процесният електромер, като са маркирани само нулеви показания на същия, без да е правено искане от ищеца за това. Не били давали съгласие да се доставя ел. енергия във въпросния обект, не била консумирана такава и не се дължало заплащането й. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата 9 880.92 лв., начислена по по дебитно известие № */12.04.2012 г. към фактура № */10.04.2012 г. и фактура № */16.04.2012 г. за периода 06.10.2011 г. – 02.04.2012 г., както и да бъде осъден да й заплати направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че счита за безспорно, че „О. пазари – Г. О.” Е. и „Е. П.” са страни по сделки с ел. енергия, където „Е. П.” има качеството на краен снабдител на ел. енергия, а „О. пазари – Г. О.” Е. има качеството на краен клиент на ел. енергия по смисъла на чл. 92 от ЗЕ, като облигационните отношения били регулирани от ОУ на ДПЕЕ на „Е.О. Б.П.”. Излага се че ищцовото дружество било правоприемник на „О. Пазари” гр. Г. О., като процесния обект е бил част от активите на последното. Заявява, че ищецът не бил изпълнил задължението си по чл. 17, т. 3 от ОУ, като не бил уведомил своевременно „Е. П.” (предишно „Е.О. Б. П.”), че процесният имот не бил част от тъговското му предприятие, като така с пасивното си поведение сам е допуснал, процесния имот да се води по негова партида. Твърди, че от Протокол № 0437963/30.05.2012 г. не можело да се наведат доводи, че процесният имот не бил собственост на ищеца, а от приложените по делото документи било видно, че се касаело за функционално свързани имоти, находящи се на един административен адрес, без видима граница между тях. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не се спори, че до 2000 г. сградите на територията на “О. пазари - Г. О.” Е., гр. Г. О. били стопанисвани от Общинско мероприятие “О. пазар”, гр. Г. О., като консумираната електроенергия по всички партиди (в обектите на пазара) се е заплащала от Общинско мероприятие “О. пазар”, гр. Г. О.. Процесният обект “канцелария - пазара” с площ от 22.18 кв.м. също е бил стопанисван от Общинско мероприятие “О. пазар”, гр. Г. О.. На 05.08.1999 г. бил сключен Договор за доброволна делба между Н.И.К. - Кмет на Община Г. О. и М.Х.М., въз основа на Решение № 278/30.04.1998 г. на Областен управител – Ловеч за признато право на обезщетение чрез съсобственост в новопостроени сгради на територията О. пазар – Г. О., като М.Х.М.получил в дял и станал собственик на новопостроени сгради на територията О. пазар – Г. О., вкл. и обект “Канцелария с площ от 22.18 кв.м.” От заверено копие от писмо с изх. № 59/02.09.1999 г. от Общинско мероприятие „О. пазар” гр. Г. О. до „Електроразпределителен район” гр. Г. О., се установява, че „Електроразпределителен район” гр. Г. О. е бил уведомен, че описаните в писмото обекти със съответните им партидни номера, в т.ч. и „канцелария – пазара” с партида * се предават в собственост на М.Х.М като консумираната електроенергия от тези обекти следва да се фактурират на новия собственик. С Решение от 05.05.2000 г. по ф.д. № 848/2000 г. по описа на Великотърновски окръжен съд било вписано в търговския регистър „О. пазари - Г. О.” Е., със седалище и адрес на управление - гр. Г. О., ул. „Я. Б.” № 6, с едноличен собственик на капитал О. съвет – Г. О., като дружеството е правоприемник на активите и пасивита на БЗ „О. пазар” – Г. О.. Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 672, том IV, per. № 2670, дело № 361/25.05.2006 г. на нотариус Иван Мазнев с район на действие Районен съд – Г. О., М.Х.М е продал на Г.Х.М 45/100 ид. части от следните недвижими имоти, находящи се в гр. Г. О., ул. ”Я. Б.” № 6, а именно: 8 бр. павилиони - цялата източна част с площ 171.59 кв.м., административни помещения с обща площ 48.48 кв.м., представляващи: канцелария с площ 22.18 кв.м.; помещения кантари с площ 15.80 кв.м.; предверие с площ 6.50 кв.м. и тоалетна с площ 4.00 кв.м. и избени помещения в източната част с площ 170.00 кв.м. Безспорно е, че на адрес гр. Г. О., ул. ”Я. Б.” № 6 има две помещения „канцелария - пазар”, като първото помещение е собственост и се ползва към момента от „О. пазари - Г. О.” Е. с подход от юг страна пазара, а второто помещение е с изглед на север с подход от към ул. ”Я. Б.”, което е собственост на М.Х.М и Г.Х.М и е обособено и отдадено под наем за магазин. На 07.12.2009 г. е била извършена подмяна на СТИ на абонатен № 05012007, като бил съставен Протокол за монтаж /демонтаж/ проверка на директен електромер № 411381/07.12.2009 г., в който било описано, че е монтиран нов eлектромер Iskra тип МТ173 с фабричен № *554050/2009 г. с нулеви показания по дневна и нощна тарифи. На 02.04.2012 г. служители от ”Е.ОН България Мрежи” извършили проверка на СТИ Iskra тип МТ173 с фабричен № *554050/2009 г., клиентски № * и абонатен № 05012007, на адрес гр. Г. О., ул. ’’Я. Б.” № 6, обект „О. пазари – канцелария” с титуляр “О. пазари - Г. О.” Е.. Бил е съставен Констативен протокол № 0049311/02.04.2012 г., в който било констатирано: „Направена бе проверка на табло тип метален шкаф с два електромера, които се ползват от О. пазари гр. Г. О.. Оказа се, че има трифазна линия, която тръгва от шината захранваща таблото, минава през три витлови предпазителя по 63А всеки и отива към вътрешната инсталация. Електроенергията по тази линия не се измерва от електромер. В момента на проверката по тази линия нямаше товар”. След проверката е премахнато е неправомерното присъединяване. Въз основа на заключението от протокола, в ответното дружество е изготвена Справка за корекция при неточно измерване на ел. енергия за периода от 06.10.2011 г. – 02.04.2012 г., общо 180 дни, за обекта на ищеца. По повод изготвената справка на ищцовото дружество са издадени спорните фактури: № */10.04.2012 г. и № */16.04.2012 г. за периода 06.10.2011 г. – 02.04.2012 г на стойност 9 880.92 лв. за обект, находящ се в гр. Г. О., 01012007 „канцелария – пазара”, ул. „Я. Б.” № 6. Ищцовото дружество е подавало възражения по повод тези начислени суми, поради което е предизвикана проверка и е съставен констативен протокол за техническа проверка № 0437963/30.05.2012 г. От представения по делото копие от констативен протокол № 0437963/30.05.2012 г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на „Е.ОН България Мрежи” , гр. В. са извършили техническа проверка на електромер на аб. № 0512007. При същата било установено, че този електромер не отчита обекти на „О. пазари – Г. О.” Е., гр. Г. О.. По делото е приложена справка за консумираната енергия, за пероида 18.12.2010 г. – 17.08.2012 г. на абонат „О. пазари - Г. О.” Е., аб. № *********, от която се установява консумацията за период от около година и половина. По делото са приложени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.ОН България П.” и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на “Е.ОН България Мрежи” . От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че няма данни процесната „канцелария пазар” да е включена в активите на „О. пазари – Г. О.” Е.. Вещото лице дава заключение, че в капитала и баланса на „О. пазари – Г. О.” Е. процесната „канцелария с площ 22.18 кв.м.” от подписания договор за доброволна делба не е включено като отделно перо. За процесната „канцелария пазар” в Данъчна служба на Община Г. О. данък сгради и такса битови отпадъци се заплащал от Г.Х.М и М.Х.М. Вещото лице дава заключение, че „Е. П.” (предишно „Е.ОН България П.” ) е издавало фактури за обект „канцелария-пазари” на името на собственика М.Х.М, както и че показанията на електромер № *455110 са без движение, като в издадените фактури за обекта „канцелария на пазара” - № 01012006 – М.Х.М, стойността е 0 лв. От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно - икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че за обект на потребление – абонатен № 05012007 с електромер № 3397099 се е водил на „О. пазари - Г. О.” Е. от 31.08.2005 г., като дружеството не било заплащало суми за консумирана ел. енергия по фактури и дебитни известия, в които да е изрично включен обект на потребление с абонатен № 05012007. В констативно-съобразителната част на заключението вещото лице посочва, че в ”Е. П.” имало история за клиент № * на името на собственика М.Х.М, абонатен № 05012006 с наименование на обекта 01012006 „канцелария на пазара”. На 08.12.2009 г. в обекта на потребление с абонатен № 05012007 – електромер № 3397099 бил сменен с електромер № *554050. В процесния имот, експертизата установила, че са налице два електромера, а именно: електромер № *554050 (към обект на потребление – абонатен № 05012007 на „О. пазари - Г. О.” Е.) и електромер № *455111 (към обект на потребление с абонатен № 05012006 „канцелария на пазара” - М.Х.М). От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че в партидата на ’’О. пазари - Г. О.” Е. към клиентски № * има обект ’’канцелария пазара” с абонатен № 05012007, като консумираната електроенергия се измерва с електромер Iskra тип МТ173 с фабричен № *554050/2009 г., монтиран на адреса на потребление на 07.12.2009 г. Процесният обект на потребление бил заведен по партида на „О. пазари - Г. О.” Е. от преди 2006 г. На 07.12.2009 г. била извършена подмяна на СТИ на абонатен № 05012007, клиентски № * - на адрес гр. Г. О., ул. ’’Я. Б.” № 6, обект „канцелария-пазар” с титуляр “О. пазари - Г. О.” Е.. Към 07.12.2009 г. не е имало промяна в данните на абоната и не бил изискан документ за собственост на помещението ’’канцелария-пазар”. Вещото лице дава заключение, че данните дали процесния електромер отчита обекти на ’’О. пазари - Г. О.” Е. са противоречиви, тъй като по документи електромер с фабричен №*554050 отчита обект „канцелария пазара” с абонатен № 05012007, клиентски № * на ’’О. пазари - Г. О.” Е., а при извършена проверка на 30.05.2012 г. е констатирано, че електромер с абонатен № 05012007 не отчита обекти на ’’О. пазари - Г. О.” Е.. Дава заключение, че в Протокол № 411381/07.12.2009 г. е описано, че е монтиран нов електромер Iskra тип МТ173 с фабричен № *554050/2009 г. с нулеви показания по дневна и нощни тарифи. Дава заключение, че при проверка в база данни на „Е. Мрежи” се установило, че потреблението на собственика на обект „канцелария-пазар” М.Х.М е с нулеви стойности (няма потребление). Също, при проверка в база данни на „Е. Мрежи” се установило, че потреблението отчитано с електромер с фабричен № *554050 е с нулеви стойности (няма потребление). От заключението на допуснатата и изслушана тройна съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че на адрес гр. Г. О., ул. ”Я. Б.” № 6 има две помещения „канцелария - пазар”, като първото помещение е собственост и се ползва към момента от „О. пазари - Г. О.” Е. с подход от юг страна пазара, а второто помещение е с изглед на север с подход от към ул. ”Я. Б.”, което е собственост на М.Х.М и Г.Х.М и е обособено и отдадено под наем за магазин. Във магазина на 1.5 м. от входа имало разположено ел. табло с два електромера, като електромер с фабричен № *554050 за обект с клиентски № *, абонатен № 05012007, водещ се на отчет по партида на „О. пазари - Г. О.” Е. има само монтирани входящи кабели, по които се подавало напрежение 3x360V – изправен, но към електромера липсвали монтирани изходящи кабели и същият не отчитал никаква консумация при този монтаж, съответно, електромер с фабричен № *455111 за обект с клиентски № * и абонатен № 0512006, се води на отчет на М.Х.М. При проверка в „Е. Мрежи” се установило, че от 2006 г. със СТИ с фабричен № *455111 не била отчетена потребена ел.енергия. Вещите лица дават заключение, че процесиите СТИ не се доставяли ел. енергия към нито едно от помещенията разположени на територията на „О. пазари – Г. О.” Е.. Дават заключение, че двете помещения „канцелария пазари”, собственост на различни собственици имат изградени две отделни електрически вериги със захранване от отделни електромери разположени в главното електроразпределително табло. Вещите лица дават заключение, че първото помещение е собственост и се ползва към момента от „О. пазари - Г. О.” Е. с подход от юг страна пазара и има изградена отделна електрическа верига, като консумацията на електроенергия в нея се отчита от трифазен електромер марка AMPY тип 5192 F с фабр. № А310363644, абон. № 05012017, кл. № * „О. пазари - Г. О.” Е., а второто помещение е с изглед на север с подход от към ул. ”Я. Б.”, което е собственост на М.Х.М и Г.Х.М и е обособено и отдадено под наем за магазин, като същото има отделна ел. верига, която се захранва с електрическа енергия през електромер AMPY тип 5192 F с фабр. № А30407153, абон. № 05012010. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 124/18.03.2013 г. по гр. д. № 1483/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявения иск е с правно основание чл. 124 от Гражданско процесуалния кодекс (отрицателен установителен иск). Не се спори, че ищцовото дружество е потребител на енергийни услуги по смисъла на въз основа на договор за продажба на енергия за негови обекти. Спорен е фактът на доставената и ползвана електрическа енергия за периода 06.10.2011 г. – 02.04.2012 г., за който са издадени фактура № */10.04.2012 г. и фактура № */16.04.2012 г., както и дали тази електрическа енергия е доставена и ползвана в обект на ищеца. В случая ответникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от ищеца (), не е провел пълно доказване относно доставената на ищцовото дружество и ползвано от него електроенергия, както и че същата се отнася за обект собственост на ищцовото дружество. Настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя мотивите на първоинстаннционния съд относно изводът, че собственици на процесния недвижим имот, в който се намира електромер с фабричен № *554050 за обект с клиентски № *, абонатен № 05012007 и за който са издадени процесните фактури са М.Х.М и Г.Х.М електромер с фабричен № *554050 за обект с клиентски № *, абонатен № 05012007. От заключението на допуснатата и изслушана тройна съдебно - техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че по отношение на електромер с фабричен № *554050 за обект с клиентски № *, абонатен № 05012007 има само монтирани входящи кабели, по които се подавало напрежение 3x360V – изправен, но към електромера липсвали монтирани из§одящи кабели и същият не отчитал никаква консумация при този монтаж. Не бе доказано при условията на пълно и главно доказване и ищцовото дружество да е било или да е титуляр на ограничено вещно право на ползване съобразно изискването на определението за потребител на ел. енергия или да е бил ползвател на имота на договорно основание. Не се установява чрез надлежни доказателства наличие на договорни отношения между страните по делото по повод снабдяването на обект „канцелария - пазар”, собственост на „О. пазари - Г. О.” Е. с електрическа енергия, поради което не намират приложение и ОУ на „Е.ОН България П.”– чл. 4, ал. 2, където се визира наличие на облигационна връзка. Съгласно чл. 4, ал. 2 от тези общи условия потребител на ел. енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната мрежа.Доказателствената тежест за установяване на тези правнорелевантни факти е на ответника в първоинстанционното производство и тъй като същият не е провел пълно и главно доказване на същите. На следващо място настоящата инстанция намира, че издадените фактури са вторичнни счетоводни документи, имащи за предназначение да уведомят потребителя относно дължимите стойности за отчетния период и срокове за плащане (чл. 18а от ОУ на „Е.ОН България П.”). Същите не са достатъчен достоверен информационен източник относно количеството отчетена електроенергия за периодите, визирани в тях, тъй като показанията на СТИ се отчитат фактически и документално от различен от ответника правен субект – „Е.О. Б.М.” . Липсват приложени първични документи, съдържащи пряко и непосредствено възпроизведени от инкасатор на това дружество данни относно доставената електроенергия, доколкото ответникът съгласно Общите си условия няма вменено задължение да организира, измерва и отчита доставената електрическа енергия и по тази причина, без да има доказателства относно предоставените от „Е.О.Б. М.” данни (чл. 43 от ОУ на „Е.О.Б. М.”), и че вписванията във фактурата, издадена от „Е.О. Б. П.” не могат да бъдат възприети като достатъчно надеждни относно установяването на тези факти. Хипотезите на корекция при неизмерване или неправилно/неточно измерване на пренесената електрическа енергия са подробно регламентирани в чл. 37, ал. 1 от ОУДПЕЕЕМ. Чл. 38, ал. 3 от същите общи условия определя методиката на остойностяване и съответното коригиране на констатираното неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия. При постановяване на настоящето решение настоящият състав на въззивната инстанция съорбрази утвърдената съдебна практика - Решение № 165 от 19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и Решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не съществува законово основание за доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишена от законово основание, вкл. и при действието на приложимите към спора нормативни актове. Доставчикът не може да обосновава правото си на едностранна корекция и на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, при условие, че такава санкция не е изрично предвидена в нормативен акт - Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ВКС. Задължителната практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. Така в действащото обективно право не съществува законова норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на потребителите, ползващи електроенергия. Отклонената от отчитане енергия не може да се определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Дадените в този смисъл разрешения са относими и към разглеждания правен спор и се поддържат като уеднаквено приложение на закона и по казуси, в които предмет са именно процесните общи условия (Решение № 29/15.07.2011 по т.д. 225/10 на ВКС ІІ т.о). С оглед гореизложеното настоящата инстанция на въззивния съд приема, че предявения отрицателен установителен иск е изцяло основателен. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 124/18.03.2013 г. по гр. д. № 1483/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. Съобразно направеното искане и с оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „Е. П.” (старо наименование “Е.О.Б. П.”), със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., Бизнес парк В., сграда 6, ЕИК ... следва да заплати на ищцовото дружество „О. пазари - Г. О.” Е., EИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. ”Я. Б.” № 6, представлявано от управител Д. П. Д. направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 900 лв. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124/18.03.2013 г. по гр. д. № 1483/2012 г. по описа на Районен съд – Г. О.. ОСЪЖДА Е. П.” (старо наименование “Е.О.Б. П.”), със седалище и адрес на управление гр. В., район В. В., Бизнес парк В., сграда 6, ЕИК ... да заплати на „О. пазари - Г. О.” Е., EИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Г. О., ул. ”Я. Б.” № 6, представлявано от управител Д. П. Д. сумата от 900 (деветстотин) лева – направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |