№ 979
гр. Варна, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500491 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на С. И. В. чрез адвокат
Р. Н. срещу решение № 4084 от 21.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 6408 по описа за 2022
г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният иск от
С. И. В. против А. Т. В. с искане да бъде постановено съдебно решение, по силата на което
да бъде допуснато изменение на размера на присъдената с влязло в сила решение,
постановено по гр.д.№ 429/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, XLI състав, месечна
издръжка посредством увеличаване от 600 лева на 1500 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда /19.05.2022 г./, до настъпване на причини за нейното изменяване
или прекратяване, с падеж 10-то число на месеца, за който се дължи ведно със законната
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване, дължима от А. Т. В. в полза на малолетното му дете
Лора А.ова В., родена на 21.08.2013 г. , чрез майката и законен представител на детето С. И.
В., на основание член 150 от СК; осъдена е С. И. В. да заплати на А. Т. В. сумата от общо
640,47 лева, представляваща сторените от ответника съдебно–деловодни разноски пред
първата инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, постановено в противоречие със съдебната практика и при непълнота на
доказателствата. Съображенията на въззивницата се свеждат до това, че безспорно е
доказано, че за изминалите четири години нуждите на детето са се увеличили значително, а
правениште от майката разходи не се явяват луксозни, а необходими; че по необясними
причини пре първоначалното определяне на издръжката първоинстанционният съд е приел,
че за издръжка на детето са били нужни 1 100 лева месечно, а понастоящем в мотивите си
ВРС приема, че за издръжка на детето сан ужни месечно 1 000 лева. Също така възразява по
1
направеният извод на съда, че дори и да се приеме, че бащата има доходи, които да покрият
претендираната сума от 1 500 лева, то този размер на издръжка неоправдано би осигурил
луксозен стандарт на живот на деветгодишно дете, без да съобрази, че само месечно за
посещаваното от детето училище са необходими 1 160 лева. Сочи се, че по делото лисва
актуална информация за реалните доходи, които получава бащата, доколкото са налице
доказателства за месечно трудово възнаграждение само от едното трудово правоотношение
на ответника при доказана и второ такова. Иска се отмяна на решението и постановяване на
ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Във въззивната жалба са направени следните искания за събиране на доказателства:
1/ Да бъде задължен ответника да представи доказателства за реализирани доходи от
«Сийборд» - «Трансконтинентална капиталова корпорация /Бермуди/» ООД за периода 2020
г. – 2022 г.;
2/ Да бъде задължен А. Т. В. на основание член 176 от ГПК да се яви лично в съдебно
заседание и да отговори на следните въпроси: Вярно ли е, че работи като служител в
«Сийборд» - «Трансконтинентална капиталова корпорация /Бермуди/» ООД? Вярно ли е, че
за календарната 2022 г. е получил възнаграждение като служител на посоченото дружество
не по-ниско от 4 000 щатски долара средно на месец? Вярно ли е, че получава допълнителни
бонуси и добавки към заплатата си като служител на посоченото дружество?
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила жалбата като неоснователна.
Подробно се излагат аргументи за правилността и законосъобразността на обжалваното
решение и се иска неговото потвърждаване. Основно се набляга на обстоятелството, че
доходите на бащата са намалели и същият няма възможност да заплаща сумите, необходими
детето да учи в частно училище, срещу записването му в което той е бил против. Счита се,
че ищцата не е доказала съществено изменение нуждите на издържания или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, които са релевантните
предпоставки за изменение на вече определена издръжка. Възразява се против събиране на
поисканите във въззивната жалба доказателства, като от своя страна иска да бъдат приети
писмени доказателства и да бъде задължена ищцата да представи писмени електронни
справки от училището на детето до бащата.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му
дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури
2
приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова,
когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или
опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните
допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна
материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва
служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение.
Имайки предвид така постановеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият
състав на съда намира, че следва да бъдат приети представените от въззиваемия писмени
доказателства, приложени към отговора на въззивната жалба като относими към предмета на
спора и допустими съобразно нормите на ГПК.
По делото пред първата инстанция са събрани доказателства за размера на
получаваното възнаграждение от „Фармасия лос касикаскос“ ООД, но не и от «Сийборд» -
«Трансконтинентална капиталова корпорация /Бермуди/» ООД, поради което и искането за
задължаване на А. В. да да представи доказателства за реализирани доходи от последното
дружество за периода 2020 г. – 2022 г. се явява основателно. Доколкото искането за даване
обяснения от въззиваемия по реда на член 176 от ГПК цели доказването на същото
обстоятелство, то съдът ще се произнесе по него, както и по искането за задължаване на С.
В. да представи писмени електронни справки от училището на детето до бащата след
събиране на първото посочено доказателство.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като доказателства разписка за възстановяване на разходи за транспорт от
СНЦ „Международен френски лицей Варна – Шарл Перо“ от 25.01.2023 г. и уведомително
писмо от А. Т. В. до „Международен френски лицей Варна – Шарл Перо“.
3
ЗАДЪЛЖАВА А. Т. В. в срок от един месец да представи доказателства за
реализирани доходи от «Сийборд» - «Трансконтинентална капиталова корпорация
/Бермуди/» ООД за периода 2020 г. – 2022 г.
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззивницата С. И. В. по реда на член 176 от
ГПК и на въззиваемия А. Т. В. за представяне на писмени електронни справки от
„Международен френски лицей Варна – Шарл Перо“ до него.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2023 година
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4