№ 22232
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
..********** по описа за .. година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
61, ал. 2 от ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „...- ... с .. и адрес:
гр. София, ... общ. Столична, обл. София (столица), срещу „..“ ЕООД с .. и
адрес: гр. София, ., висока сграда, общ. Столична, обл. София (столица), за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 271,43 лева
(двеста седемдесет и един лева и 43 стотинки), представляваща главница за
заплатени суми за техническа поддръжка на общите части на
административна сграда за период от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 28.06... г. до изплащане на вземането.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
61, ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
суми по заповед от 17.07... г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл.
410 от ГПК по .... г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
непогасено задължение във връзка със заплатени от кредитора суми за
техническа поддръжка на общите части на цялата административна сграда с
адрес: гр. София, . (високо тяло) за периода 01.10.2023 г. - 31.10.2023 г.,
дължима от длъжника, пропорционално на притежаваните от последния 27.3
% идеални части от общите части на сградата, като разходите са одобрени с
Решение по Протокол № 8 от проведено на 22.12.2023 г. Общо събрание на
етажните собственици.
В исковата молба са налице твърдения, че ищеца „... – ... е собственик на
следния недвижим имот: 54,42% идеални части от УПИ I/едно/- за
1
административни сгради, кв. 106, местност „.." по плана на гр. София, с площ
от 4 900 кв.м., заедно с 2/втори/ 3/трети/, 4/четвърти/, 5/пети/, 6 /шести/, 7
/седми/, 8 /осми/ етажи, със застроена площ на всеки етаж от по 384 кв.м.
(обща за посочените етажи площ от 2 688 кв.м.), в построената в УПИ 111
/единадесет/ етажна административна сграда, заедно с партер 1/първи/ етаж, с
площ 295 кв.м. от обща площ от 398 кв.м, включваща входно фоайе от 75 кв.м
и стълбищна клетка от 28 кв.м., 72,7% идеални части от общите части на
сградата, включително партер I /първи/ етаж, състоящ се от входно фоайе от
75 кв.м. и стълбищна клетка от 28 кв.м., сутерен на административната сграда
- високо тяло, топла връзка от 628,57 кв.м., включваща 148 кв.м. фоайе,
сутерен под топла връзка, както и 41,95 % идеални части от абонатната
станция с площ 98,56 кв.м., 41,95 % идеални части от трафопост с площ 49,28
кв.м, както и 41,95% идеални части от трафопост с площ 15,36 кв.м.
Придобивното основание на ищеца е апортна вноска в капитала му, вписана с
Решение № 1/29.06.2007 год. на Софийски окръжен съд, ФО, по ф.д. №
730/2007 год. От момента на придобиване на описания недвижим имот, както
и понастоящем, без прекъсване, „...-... е собственик на същия.
Ищецът твърди, че ответника „.." ЕООД е собственик на следния
недвижим имот: обособена част, състояща се от 9 /девети/, 10 /десети/ и 11
/единадесети/ етажи, всеки един по 356 кв.м. с обща разгърната застроена
площ (РЗП) 1068 кв.м., от административна сграда, находяща се в гр. София, ..
(високо тяло), цялата състояща се от сутерен и единадесет етажа с обща РЗП -
4 064 кв.м., построени върху терен от 504 кв.м. с абонатна станция - 56, 88
кв.м. и трафопост - 28, 43 кв.м. Имотът се намира се в кв.106, парцел I на ЗРП-
м. .., гр. София; на 27,3% идеални части от общите части на 11-етажната
административна сграда и на 27, 3 % идеални части от правото на собственост
на мястото, върху което е изградена административната сграда с площ 504
кв.м., както и на 27, 3 % идеални части от земята, върху която са изградени
съоръженията към административната сграда - абонатна станция и трафопост
и на учредено в полза на дружеството право на ползване върху две паркоместа
в прилежащия към сградата терен съгласно скица на паркоместата, както и
правото на преминаване през този терен. Придобивното основание на
ответника „.." ЕООД (с предишно наименование „... ) върху описания
недвижим имот е апортна вноска в капитала му, вписана с Решение №
1/04.04.2006 год. на Софийски градски съд, ФО, по ф.д. № 3756/2006 год. От
момента на придобиване на описания недвижим имот, както и понастоящем,
без прекъсване, „.." ЕООД е собственик на същия.
Така страните са собственици в режим на етажна собственост на всички
самостоятелни обекти, заемащи цялата 11-етажна Административна сграда,
находяща се в гр. София, .. /високо тяло/ (наричана Административна сграда
„..."), считано от 29.06.2007 год., като ищецът е собственик на първи, втори,
трети, четвърти, пети, шести, седми и осми етажи, както и на 72.7% идеални
части от общите части на сградата, а ответникът е собственик на девети,
десети и единадесети етажи от същата сграда, както и на 27.3% идеални части
2
от общите й части.
Основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване под наем
на собствени на двете дружества обекти в Административна сграда „...". За
техническата поддръжка на цялата сграда, включително общите й части, се
грижи служител на ищеца „... .... Ангажирането на служител, който да се
грижи за поддръжката на общите части на сградата, както и да извършва
необходими за запазването й ремонти, се отразява изключително добре на
общия й вид, което е от значение за отдаването на отделните помещения под
наем и рефлектира върху стойността на пазарната наемна цена. Това
задължение е изпълнявано от ищеца във връзка с постигнато между страните
общо съгласие, в качеството им на единствените етажни собственици в
сградата. Освен това служителят е извършил многобройни и строително-
монтажни и ремонтни дейности, които в случай на ангажиране на външна
фирма или лица, би струвало значително повече.
През периода 29.06.2007 год. - 31.12.2011 год. отношенията между
страните във връзка с разходите за управление и поддръжка на сградата, в това
число и техническата й поддръжка, са били уреждани на доброволни начала,
като ответникът ги е заплащал на ищеца.
На 26.12.2011 год. между страните било сключено Споразумение по
отношение на извършените от страна на етажния собственик „.... разходи за
управление поддръжка на сградата за 2011 год. по следните пера: топлинна
енергия, абонамент асансьори, почистване общи части, охрана и поддръжка
на сградата. Ответникът е потвърдил съгласието си тези разходи за цялата
сграда да бъдат извършвани и заплащани от ищеца, като се е задължил да
заплати припадащата му се част от заплатените от доверителя ми разходи в
размер на 27.3% от общата сума, с което до края на 2011 год. отношенията
между двете дружества са били уредени.
През периода 2012-2016 год. задълженията на ответника за заплащане на
разходите за техническа поддръжка не са били погасявани. Поради тази
причина през 2016 год. ищецът е завел срещу ответника искова молба за
заплащане на разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число
на техническата й поддръжка за периода 26.02.2014 год. - 30.04.2016 год.,
образувана в гр.д. ...... Съдът с влязъл в сила съдебен акт е уважил претенцията
на ищеца, като е приел, че разходите за управление и поддръжка на
административната сграда (в това число и разходите за техническа
поддръжка) са били уместно направени и в интерес и на ответника. Сумите за
техническа поддръжка на сградата за периода 26.02.2014 год. - 31.08.2016 год.,
предмет на цитираното по-горе гр. д. № 29393/2016 год., са били одобрени
като уместно извършени и в интерес на етажната собственост с Протокол № 1
от Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 11.09.2016 год.
Ищецът твърди, че решенията по Протокол № 1 от ОС на ЕС, проведено
на 11.09.2016 год. са били предмет на съдебна проверка, във връзка с
предявена от „.." ЕООД срещу Етажна собственост на административна
3
сграда, находя ща се в гр. София, ул. „..." № 6” високо тяло, искова претенция
по чл. 40 от ЗУЕС, образувана в .... год. по описа на СРС, 150-ти състав. С
влязло сила решение, СРС е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „.." ЕООД иск за
отмяна на решенията на ОС на ЕС по т.1 (за избор на управител на ЕС), т. 2 (за
приемане на Правилник за вътрешния ред на процесната етажна собственост),
т. 3, подточки 1,2,3,4,5,6 и 7 (за одобряване като уместно направени и в
интерес на ЕС, извършените от страна на „...-... разходи за управление и
поддръжка на ЕС, в това число и за техническа поддръжка на сградата, като
същите са разпределени между двамата етажни собственици съобразно
притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата), т. 4 (за
определяне на начина за разпределение на разходите за управление и
поддръжка на сградата, в това число и по перо техническа поддръжка), т. 8 (за
упълномощаване на избрания управител да приема решения за извършване на
ремонти или на разходи, които не търпят отлагане) и т. 9 (за сключване на
договор за наем за поставяне на рекламни съоръжения), приети от Общото
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. София,
ул. „..." ... (високо тяло), обективирани в Протокол № 1 от 11.09.2016 год.
В периода от 01.05.2016 год. до 30.11.2023 год. (в това число процесния
месец октомври 2023 год.), ищецът е заплащал всички разходи за техническата
поддръжка на цялата административна сграда под формата на трудово
възнаграждение на негов служител. Извършените от него разходи са одобрени
и разпределени между етажните собственици с решения на ОС на ЕС,
находяща се в гр. София, ул. „..." ... (високо тяло), по Протоколи, както следва:
Протокол № 3/04.07.2019 год.; Протокол № 4/28.02.2020 год.; Протокол №
5/22.07.2020 год.; Протокол № 6/07.04.2022 год.; Протокол № 7/14.09,2023 год.
и Протокол № 8/22.12.2023 год. За периода 01.10.2023 год. - 31.10.2023 год.
разходите за техническа поддръжка на сградата са били в общ размер 994.26
лева без ДДС. Фактът на реално извършване на разходите се установява с
представените към настоящата искова молба доказателства, както следва:
трудов договор, допълнителни споразумения към трудов договор - 3 броя,
длъжностна характеристика и платежна ведомост на ищеца за периода
м.10.2023 год. Ответникът не е оспорвал по съдебен ред приетите от Общото
събрание на етажните собственици решения по цитираните по-горе протоколи
№№ 2-8 включително. За периода 01.05.2016 год. - 31.03.2023 год. във връзка
с образувани от ищеца съдебни производства, са му били издадени
изпълнителни листове срещу ответника за заплащане на разходите за
техническата поддръжка на сградата. По действащия през процесния период
01.10.2023 год. - 31.10.2023 год. Правилник за вътрешния ред на
административната сграда, заплащането и разпределянето разходите за
управление и поддръжка на общите части на сградата се уредени в
съответствие с влязлото в сила решение на СРС по ..... год. - чл. 21 от
Правилника. Ответното дружество не е заплатило доброволно припадащата
му се сума, поради което ищеца подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, във връзка с което е образувано ..... год. по
4
описа на СРС, 90-ти състав.
Ищецът твърди, че на 17.07... год. по горепосоченото частно гражданско
дело е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 год., с която е разпоредено
„.." ЕООД да заплати на „...-... следните суми: 271,43 лева, представляваща
припадащата се на „.." ЕООД част от заплатени от „...-... суми за техническа
поддръжка на общите части на административна сграда с адрес: гр, София, ул.
„..." №6 (високо тяло), за периода 01.10.2023 год. - 31.10.2023 год., ведно със
законната лихва от 28.06... год. - датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата; 505,00 лева
- разноски по делото, а именно: 25,00 лева държавна такса и 480,00 лева
адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане, постановено по ..... год. по описа на СРС, 90-ти състав,
ищецът е уведомен за постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414
ГПК, като са му дадени указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, че в едномесечен
срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Ответникът „.." ЕООД е депозирал писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва предявените искове като
неоснователни. Не оспорва, че „....... е собственик на етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и
на 72.7% ид.ч. от общите части, а ответникът „..” ЕООД е собственик на
обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27,3% ид.ч. от общите
части на същата 11-етажна Административна сграда. Твърди, че не дължи
исковите суми, защото през този период ответникът е бил лишен от достъп до
сградата и не е ползва общите части поради пречки създадени виновно от
ищеца. След 2015 г. ищецът трайно създава пречки на ответника да упражнява
правото си собственост на обособената част на етажи 9,10 и 11.
Упражняването на правото на собственост е било предмет дори на правен спор
като с Решение по гр.д. ...... на СРС, допълнено с Решение от 03.05.2018 г.
настоящият ищец „....... е осъден да възстанови достъпа на „..” ЕООД до
асансьорите за етажи 9, 10 и 11 на Административната сграда. След влизане в
сила на това решение, ищецът за кратко е възстановил достъпа на ответника
до собствените му етажи, след което отново е извършил действия, с които му е
създал пречки да упражнява правото си на собственост, които пречки са
съществували и в процесния период - 01.10.2023 г. - 31.10.2023 г. и
съществуват към настоящия момент. Счита, че с оглед изложените
обстоятелства, ответникът не дължи плащане за услуга по почистване, която
дори да е предоставена е била изцяло и единствено в полза на ищеца „.......,
който през процесния период ползвал сам всички общи части.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че „....... е собственик на етажи 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 и
5
на 72.7% ид.ч. от общите части, а ответникът „..” ЕООД е собственик на
обособена част, състояща се от етажи 9, 10 и 11 и на 27,3% ид.ч. от общите
части на същата 11-етажна Административна сграда, находяща се в гр. София,
.. /високо тяло/.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
26.12.2011 год. между страните било сключено Споразумение по отношение
на извършените от страна на етажния собственик „.... разходи за управление
поддръжка на сградата за 2011 год. по следните пера: топлинна енергия,
абонамент асансьори, почистване общи части, охрана и поддръжка на
сградата. Ответникът е потвърдил съгласието си тези разходи за цялата сграда
да бъдат извършвани и заплащани от ищеца, като се е задължил да заплати
припадащата му се част от заплатените от доверителя ми разходи в размер на
27.3% от общата сума, с което до края на 2011 год. отношенията между двете
дружества са били уредени.
През периода 2012-2016 год. задълженията на ответника за заплащане на
разходите за техническа поддръжка не са били погасявани. Поради тази
причина през 2016 год. ищецът е завел срещу ответника искова молба за
заплащане на разходите за управление и поддръжка на сградата, в това число
на техническата й поддръжка за периода 26.02.2014 год. - 30.04.2016 год.,
образувана в гр.д. ...... Съдът с влязъл в сила съдебен акт е уважил претенцията
на ищеца, като е приел, че разходите за управление и поддръжка на
административната сграда (в това число и разходите за техническа
поддръжка) са били уместно направени и в интерес и на ответника. Сумите за
техническа поддръжка на сградата за периода 26.02.2014 год. - 31.08.2016 год.,
предмет на цитираното по-горе гр. д. № 29393/2016 год., са били одобрени
като уместно извършени и в интерес на етажната собственост с Протокол № 1
от Общо събрание на Етажната собственост, проведено на 11.09.2016 год.
Видно от приложените към искова молба доказателства, а именно:
трудов договор, допълнителни споразумения към трудов договор - 3 броя,
длъжностна характеристика и платежна ведомост на ищеца за периода
м.10.2023 год., както и Протоколи, както следва: Протокол № 3/04.07.2019
год.; Протокол № 4/28.02.2020 год.; Протокол № 5/22.07.2020 год.; Протокол
№ 6/07.04.2022 год.; Протокол № 7/14.09,2023 год. и Протокол № 8/22.12.2023
год., се установява, че в периода от 01.05.2016 год. до 30.11.2023 год.,
ищцовото дружество е заплащало всички разходи за техническата поддръжка
на цялата административна сграда под формата на трудово възнаграждение на
негов служител. Извършените от него разходи са одобрени и разпределени
между етажните собственици с решения на ОС на ЕС, находяща се в гр.
София, ул. „..." ... (високо тяло). Установява се и от приетата като писмено
доказателство платежна ведомост за м. 10.2023 г., че за периода 01.10.2023 год.
- 31.10.2023 год. разходите за техническа поддръжка на сградата са били в общ
размер 994.25 лева без ДДС.
От приетия като писмено доказателство Правилник за вътрешния ред в
6
сградата се установява /чл. 21 от Правилника, приет с Решение № 4 по
Протокол № 5 от Общото събрание на етажните собственици от 22.07.2020
год./, че разходите за управление и поддръжка, в това число, но не само за
охрана, асансьори, пожароизвестяване, почистване, електричество общи
части, техническа поддръжка и т.н., се извършват ежемесечно. Етажният
собственик, притежаващ по-голям дял от общите части се задължава да
заплаща всички разходи за етажната собственост. След заплащане на
дължимите суми за управление и поддръжка на общите части/получаване на
фактура за дължими суми, етажният собственик, притежаващ по-голям дял от
общите части издава проформа фактура с получател другия етажен
собственик (този с по-малък дял от общите части), като в същата фигурират
всички направени от първия разходи за управление и поддръжка на общите
части, умножени по притежаваните от втория идеални части от общите части
на етажната собственост (27,3%). Етажният собственик, притежаващ по-
малката част от идеалните части от общите части се задължава да преведе
сумата за управление и поддръжка за съответния месец по издадената
проформа фактура в срок от 7 дни.
На следващо място от събраните по делото доказателства се установява,
че извършените разходи за техническа поддръжка в периода 01.10.2023 год. –
31.10.2023 год. са впоследствие одобрени с Решение № 2 по Протокол № 8 от
Общо събрание на етажните собственици, проведено на 22.12.2023 год.
По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелят ... работи като
охранител при ищеца. Заявява, че техническата поддръжка на сградата се
извършва от екип от трима души – ...., който е старши в групата, и двама
негови помощници. Всички лица, ангажирани с техническата поддръжка, са
наети по трудови договори в „...-.... Свидетелят заявява, че тази дейност се
осъществява, откакто е постъпил на работа в сградата преди 16 години.
Посочва, че техническата поддръжка обхваща широк кръг дейности,
включително ВиК и електро, поддръжка на врати, грижа за зелените площи в
прилежащия терен, поддръжка на паркоместата, както и подмяна/фугиране на
плочките пред сградата и откъм паркингите. По думите му достъпът до
сградата е свободен до всички етажи чрез стълбището. През последните две
години свидетелят не е виждал представители на „..“ ЕООД, но преди това
сградата е била посещавана от един господин, който леко накуцвал и се
придвижвал по стълбите. Свидетелят познава г-н ................ Те не са искали
съдействието му, за да ползват асансьорите. Изрично посочва, че не си спомня
някога да им е забранявал да се качват до техните офиси, както и не му е
известно техните чипове за достъп да са били деактивирани.
Разпитан в качеството на свидетел е и ........... който работи на длъжност
„поддържка“ при ответното дружество, бивш управител на дружеството.
Заявява, че асансьорите в сградата от около 10 години са с чипове и не могат
да се ползват от представители на ответното дружество. Дружеството е
напуснало последните три етажа от сградата, тъй като не може да ги ползва,
поради ограничения достъп, не може и да ги отдава под наем. В периода около
7
2022 г. – 2023 г. на дружеството били дадени чипове за асансьора след съдебно
решение. До помещенията, собственост на ответното дружество има достъп
през стълбището, но тъй като те са разположени високо изкачването на 9-10
етажа е трудно. Ответното дружество отдава под наем две паркоместа в
процесната сграда, които са му разпределени.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
61, ал. 2 ЗЗД.
Воденето на чужда работа без пълномощие, уредено в разпоредбите на
чл. 60 - чл. 62 ЗЗД, е извъндоговорен източник на облигационни отношения и
представлява доброволно извършване на чужда работа без
натоварване/мандат. Определението на този правен институт се извежда от
нормите на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, според които, който предприеме
управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, е
длъжен да се грижи за нея, както ако би бил упълномощен, докато
заинтересуваният може да я поеме. Облигационното правоотношение от
воденето на такава чужда работа без пълномощие, се поражда между лицето,
което съзнателно предприема извършването й (управител/гестор), и лицето, в
чиято правна сфера се извършват действията (заинтересовано лице/доминус).
В чл. 61, ал. 1 ЗЗД са уредени задълженията на лицето, в чиято полза е
извършена работата (доминус), ако работата е била предприета уместно и е
била добре управлявана в чужд интерес, заинтересованият е длъжен да
изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на
работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването
им, като съобразно чл. 61, ал. 2 ЗЗД ако работата е била предприета и в
собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на
обогатяването му.
Всяка от страните следва да докаже положителните факти, които
твърди, като ищецът следва да докаже предпоставките на воденето на чужда
работа без пълномощие, като ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването
на предпоставките на иска по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а именно гесцията – че е
предприел уместно работата в интерес на длъжника, добре я е управлявал,
обогатяването на ответника, както и размера на иска, а ответникът следва да
докаже възраженията си против иска.
Установява се от събраните по делото доказателства, че ищеца е
собственик на самостоятелни обекти в процесната жилищна сграда в режим
на етажна собственост и според чл. 21 от Правилника, приет с Решение № 4
по Протокол № 5 от Общото събрание на етажните собственици от 22.07.2020
год., е постановено, че разходите за управление и поддръжка, в това число, но
не само за охрана, асансьори, пожароизвестяване, почистване, електричество
8
общи части, техническа поддръжка и т.н., се извършват ежемесечно. Етажният
собственик, притежаващ по-голям дял от общите части /т.е. ищеца/ се
задължава да заплаща всички разходи за етажната собственост. След
заплащане на дължимите суми за управление и поддръжка на общите
части/получаване на фактура за дължими суми, етажният собственик,
притежаващ по-голям дял от общите части издава проформа фактура с
получател другия етажен собственик (този с по-малък дял от общите части),
като в същата фигурират всички направени от първия разходи за управление и
поддръжка на общите части, умножени по притежаваните от втория идеални
части от общите части на етажната собственост (27,3%). Етажният
собственик, притежаващ по-малката част от идеалните части от общите части
се задължава да преведе сумата за управление и поддръжка за съответния
месец по издадената проформа фактура в срок от 7 дни. В тежест на два
етажни собственика, сред които и ищеца, е възложено да изпълнят решението
на етажната собственост. В тази насока съдът намира за напълно
неоснователно възражението на ответника, че в случая не е налице етажна
собственост, тъй като в случая има само два обекта на собственост, тъй като
от една страна са налице влезли в сила съдебни решения между страните,
включително по искова претенция по чл. 40 от ЗУЕС, образувана в .... год. по
описа на СРС, 150-ти състав, а и по претенция за разходите за ЕС, образувана
в ....... състав, в които съдилищата са приели, че сградата е в режим на етажна
собственост, а от друга страна твърдяното от ответника групиране на
единадесетте етажа в две групи не означава, че в случая не са налице отделни
етажи, респ. самостоятелни обекти на всеки от етажите, които са предмет на
отделно право на собственост /чл. 38, ал. 1 от ЗС/.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
прави извод, че извършените разходи, платени от ищеца за техническа
поддръжка в периода 01.10.2023 год. – 31.10.2023 год. са били в общ размер
994.25 лева без ДДС и са били впоследствие одобрени с Решение № 2 по
Протокол № 8 от Общо събрание на етажните собственици, проведено на
22.12.2023 год. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответното дружество, че назначения работник по поддръжката не е работил
през цялото време по поддръжката на общите части, тъй като според чл. 11, ал.
1, т. 5 от ЗУЕС Общото събрание определя размера на паричните вноски за
разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на
сградата, т.е. закона не предполага заплащането на тези разходи да е свързано
с остойностяване на конкретно извършени работи по поддръжка.
Предвид това съдът прави извод, че ищцовото дружество е предприело
уместно работата в интерес на длъжника, а и в свой собствен, с оглед
горецитираното решение на ОС на ЕС. Същевременно поетата работа е
управлявана добре, доколкото от доказателствата по делото се установява, че
дружеството е назначило работник за извършването на работата, съответно е
сторила разходи (поела е задължение) вместо доминуса в размер на 271,43
лева, според квотата в съсобствеността на общите части. Посочената сума
9
несъмнено представлява обедняване за гестора и обогатяване за доминуса, тъй
като се касае за спестяване на разходи на етажната собственост по поддържане
на общите части. Ето защо, в случая е изпълнен фактическият състав по
водене на чужда работа без пълномощие.
Направеното от ответника възражение, че е бил лишен от ползването на
собствените му имоти, съдът намира за неоснователно. В тази насока следва
да се има предвид от една страна, че съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС
собствениците са длъжни заплащат разходите за управлението и разходите за
поддържането на общите части на сградата, респ. правилото на чл. 41 от ЗС
гласи, че всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да
участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването
им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от
общото събрание. От друга страна от събраните по делото свидетелски
показания се установи, че представителите на ответното дружество са имали
достъп до имотите си, макар и чрез стълбището, а не чрез асансьора, както и
са отдавали под наем паркоместата, които са му определени.
Предвид гореизложеното, предявеният иск за сумата 271,43 лева,
представляваща главница за извършените разходи за техническа поддръжка в
периода 01.10.2023 год. – 31.10.2023 год. следва да се уважи изцяло, ведно със
законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното заплащане.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 010 лева с включен ДДС,
представляващи заплатена държавна такса и уговорено и платено по банкова
сметка адвокатско възнаграждение за исково производство, както и разноски
за държавна такса и платено по банков път адвокатско възнаграждение за
заповедно производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 от
ГПК вр. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, предявен от „...- ... с .. и адрес: гр. София, ... общ.
Столична, обл. София (столица), със съд. адрес гр. София, ...., чрез адв. К.,
срещу „..“ ЕООД с .. и адрес: гр. София, у......, със съд. адрес гр. София, ......,
чрез адв. И., че ответникът „..“ ЕООД дължи на ищеца „...- ... сумата 271,43
лева (двеста седемдесет и един лева и 43 стотинки), представляваща главница
за заплатени суми за техническа поддръжка на общите части на
административна сграда с адрес: гр. София, . (високо тяло) за периода
01.10.2023 г. - 31.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата за
период от 28.06... г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед № ... от 17.07... г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410
10
от ГПК по .... г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „..“ ЕООД с .. и адрес: гр.
София, у......, със съд. адрес гр. София, ......, чрез адв. И. да заплати на „...- ... с ..
и адрес: гр. София, ... общ. Столична, обл. София (столица), със съд. адрес гр.
София, ...., чрез адв. К., сума в размер на 1 010 лева /хиляда и десет лева/,
представляваща съдебни разноски по делото, с включени разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № ..../.. по описа на СРС, 90 с-в.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11