Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260885
16.10.2020 година
град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13451 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Х.Б.Г., ЕГН **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът
има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129
от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и
горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ
се в гр. П, ж.р. „Т.“, бл., вх., ет., ,ап., имал качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок,
дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при
общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава
на стойност 234,80 лв. през периода
01.05.2018 г. – 30.09.2018 г, която не била платена. Предвид забавата, се
дължала и сумата от 17,39 лв. -
лихва за периода 03.07.2018 г. – 22.05.2019 г. Ответникът не изпълнил
задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4702/29.05.2019 г.
по ч.гр.д. № 8176 /2019 г. на ПРС, I бр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5,
вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции
в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на ИМ, чрез
назначения особен представител, депозиран извън срока по чл. 131 ГПК
/съобщението получено на 22.10.2019 г., срокът изтича на 22.11.2019 г. –
работен ден, ОИМ е постъпил в съда на 26.11.2019 г./. Не ставало ясно за какъв
вид ТЕ се отнасяла търсената сума за главница.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8176 /2019 г. на
ПРС, I бр.с, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя
е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1,
т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен препис –
извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че
задълженията са само за БГВ и услуга дялово разпределение /при което възраженията
в ОИМ се опровергават, т.к. е ясно за какви услуги са начислени търсените
суми/.
Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/,
продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно
предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като
в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно,
за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ
да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по
силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия
е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща
продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по
гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.
Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за
имот, находящ се в гр. П., ж.р. „Т.“, бл. , вх., ет., ,ап. . Относно
принадлежността на правото на собственост за ответника е приет и не е оспорен
НА от 02.08.1996 г. /л.48/. С оглед изложеното, съдът приема, че той е титуляр
на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ,
при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на
ЕВН.
Налице
са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените права и
задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е
длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и
дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Определянето размера на месечното
задължение за плащане цената на потребената ТЕ, независимо дали е за отопление
или БГВ на всеки потребител от сградата - етажна собственост, начинът на
разпределяне, респективно формиране на месечното задължение, са регламентирани
в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
- Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост /за процесния период норм. акт е бил действащ, като частичната
отмяна с Решение на ВАС от 26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има
действие занапред/.
По делото е
прието заключение на съдебно – техническа експертиза /л.68-73/, в което
експертът отбелязва, че за процесния период абонатната станция, обслужваща
сградата, е работила, като е подавала ТЕ само за БГВ, т.к. периодът е
неотопляем. Дяловото разпределение е извършено коректно и с оглед изискванията
на Методиката. Вещото лице е изготвило експертизата, като е ползвало не само
предоставени му от ищеца данни, а и такива от топлинния счетоводител.
Технологичните разходи в размер на 5,8217 MWh са за сметка на ЕВН. В процесния
период всички 1 бр. отоплителни тела в имота на ответника са били присъединени
към топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за дистанционен
отчет. Потребената ТЕ е била начислявана по ежемесечни дистанционни отчети на
ИРУ. Последният е бил технически изправен. Прилагани са изискванията на т.6.7,
вр. с т.6.5. от Методиката за потребено кол. ТЕ за БГВ, поради липса на водомер
за топла вода. Отбелязано е, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ са извършвани в съответствие с нормативните изисквания.
Заключението не е оспорено, няма основание да не бъде кредитирано, доколкото
експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му въпроси.
Конкретният
размер на задълженията на абоната се установява от вещото лице по ССЕ, което
изчислява разпределеното количество ТЕ на база данните от СТЕ, тези,
предоставени от ищеца, и нормативно определените цени на услугата. Експертът е
обосновал, че за процесните периоди, главните и акцесорни вземания съвпадат
изцяло с претендираните суми. Съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено и неоспорено от страните. Експертът е установил, че в хода на процеса
/след подаване на заявлението и ИМ/ е извършено частично плащане на процесните
задължения, поради което същите възлизат на по – ниски суми за същите периоди –
232,53 лева – главница и 13,87 лева – обезщетение за забава. Като факт,
настъпил в хода на процеса и от значение за спорното право, на осн. чл. 235,
ал. 3 ГПК, частичното плащане следва да бъде взето предвид, като исковете бъдат
частично отхвърлени.
Поради
изложеното, исковете за главни и акцесорни вземания са доказани по основание и
размер до посочените суми, като ищецът проведе пълно и главно доказване на
претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК. Основателно е и
искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само на ищеца
на основание чл. 78, ал.1 ГПК /те не подлежат на редуциране, въпреки частичното
отхвърляне, т.к. е поради плащане в хода на процеса/. Направено е искане,
представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер
на: 75 лева – ДТ, депозити за СТЕ и ССЕ в общ размер от 300 лева; 180 лева-
възн. за особен представител, като се претендира и юрк.
възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство
/25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Разноските
за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да
бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се
дължи такова от 100 лева за настоящото производство и 50 лева за заповедното,
предвид конкретната фактическа и правна сложност на спора.
За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо
655 лева, а за заповедното производство – 75 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.Б.Г.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 232,53 лева – главница представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П, ж.р. „Т“,
бл. , вх., ет., ,ап. за периода
01.05.2018 г. – 30.09.2018 г.; 13,87
лева - обезщетение за забава за периода 03.07.2018 г. – 22.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 23.05.2019 г. до окончателното погасяване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликите над уважените до пълните претендирани размери, а именно: до
234,80 лева – главница, както и до 17,39 лева – обезщетение за забава за
посочените периоди, като погасени чрез
плащане в хода на процеса, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4702/29.05.2019 г. по ч.гр.д. № 8176 /2019 г. на ПРС, I бр.с.
ОСЪЖДА Х.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** да плати на
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 8176 /2019 г. на ПРС, I бр.с. и общо 655 лева /шестстотин
петдесет и пет лева/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП