Решение по дело №630/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, срещу Решение № 75 от 10.03.2025г., постановено по АНД № 1412/ 2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на процесуалните изисквания и правила, въззивният съд не е събрал необходимите доказателства за проверка и преценка на допустимостта на подадената жалба от гл. т спазването на законово регламентирания преклузивен срок за обжалване на електронния фиш. Оспорва се и извода че електронният фиш е издаден в противоречие с принципа на съразмерност/пропорционалност, като касаторът счита, че дори и наложената санкция да се приеме за непропорционална, въззивният съд, на основание чл.63, ал.7, т.2 във вр. с ал.2, т.4 от ЗАНН, е следвало да намали размера на санкцията до такъв, който спрямо извършеното нарушение да е ефективен, съразмерен и възпиращ. По тези съображения и такива за безспорна доказаност извършването на санкционираното нарушение, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърден като правилен и законосъобразен ЕФ № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Ответникът по касационната жалба – „ЕЛИКОС“ ЕООД, с. Ръжено Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, чрез пълномощника си по делото, в представения писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на електронния фиш, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „ЕЛИКОС“ ЕООД срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „ЕЛИКОС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 01.10.2021г., в 18.55 часа, е установено нарушение с ППС влекач с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, за движение по път I–6 км. 331+828, общ. Мъглиж, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10322, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път I–6 км. 331+828.

С обжалваното решение Казанлъшкият районен съд е отменил електронния фиш, по съображения за неговата материална и процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че електронният фиш е издаден в противоречие с принципа на съразмерност/пропорционалност, като основания за неговата отмяна.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в нарушение на процесуалните изисквания и правила, въззивният съд не е събрал необходимите доказателства за проверка и преценка на допустимостта на подадената жалба от гл.т спазването на законово регламентирания преклузивен срок за обжалване на електронния фиш. Съгласно чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН, актовете по чл. 58д (вкл. ЕФ за налагане на санкции) подлежат на обжалване в 14 дневен срок от тяхното връчване т.е законът обвързва началния момент, от който започва да тече преклузивния срок за оспорване на ЕФ, с датата на неговото връчване. Доколкото императивно законово изискване е НП/ЕФ да се връчват на нарушителя, изведено от съдебната практика, за да е налице надлежно връчване на НП/ЕФ за налагане на административна санкция на юридическо лице (както е в случая), връчването следва да се извърши на законен представител на санкционираното юридическо лице или на негов пълномощник, респ. на служител на юридическото лице, оправомощен/ упълномощен да получава адресирани до ЮЛ пратки, книжа, съобщения, документи и т.н. В случая от доказателствата по делото без съмнение се установява, че лицето, получило пощенската пратка, съдържаща процесния ЕФ, няма нито едно от посочените качества, съотв. получаването на ЕФ от това лице не релевира извършено надлежно връчване на санкционния акт на нарушителя. Абсолютно ирелевантно е обстоятелството, дали между получателя на пощенската пратка с ЕФ и управителите на санкционираното търговско дружество съществуват родствени/ роднински връзки, след като няма данни получилото ЕФ лице да е служител в ТД и/или да е упълномощено от управителите на ТД да извършва фактически и/или правни действия от името на дружеството. Противно на твърдяното от касаторът, законът не свърза срока за обжалване на ЕФ с датата, на която санкционираното лице е узнало за ЕФ, а с датата на връчване на ЕФ на нарушителя т.е релевантна за преценката за допустимостта на подадената жалба от гл. т спазването на законово регламентирания преклузивен срок за обжалване на електронния фиш, е датата на неговото връчване, а не датата на узнаването за ЕФ. В този смисъл събирането от въззивния съд на доказателства за момента, в който управителите на „ЕЛИКОС“ ЕООД са узнали и респ. са се запознали със съдържанието на ЕФ, не е било необходимо и съотв. несъбирането на такива доказателства не се свързва с допуснато от съда съществено процесуално нарушение. Константна е съдебната практика, че при липсата на данни и доказателства за надлежното връчване на ЕФ (обстоятелство, установяването на което е в доказателствената тежест на санкциониращия орган), жалбата следва да се приеме за подадена в законово регламентирания срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на което правилно въззивният съд е приел, че в случая не е била налице процесуална пречка за разглеждането на подадената от „ЕЛИКОС“ ЕООД жалба срещу ЕФ № **********, с произнасяне по нейната основателност.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че процесният електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, е издаден в противоречие с принципа на съразмерност/пропорционалност, което съставлява основание за неговата отмяна. Съобразно член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменен с Директива 2006/38/ЕО на ЕП и на Съвета от 17.05.2006 година, държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата Директива. Нормата вменява задължение за страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В Решение на СЕС от 04.10.2018г. по Дело С-384/17г., което е постановено по преюдициално запитване, касаещо тълкуване за директно приложение на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. - разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, съдът е посочил, от една страна, че не може да се приеме, че изискването за съразмерност, предвидено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО, има директен ефект, а от друга страна, че с оглед на задължението си да предприеме всички необходими общи или специални мерки, за да гарантира изпълнението на тази разпоредба, националният съд трябва да тълкува националното право в съответствие с посочената разпоредба или, ако такова съответстващо тълкуване е невъзможно, да остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз (Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело C-210/10, т. 23). В т. 24 от Решението е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (в този смисъл Решение от 17 април 2018г., С-414/16, т. 68, C-537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора за ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

В Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23г. (по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури), СЕС е приел, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Очевидно в случая наложената имуществена санкция в размер на 2 500 лева, за неплатена такса в размер на 119 лева, и задължението за заплащане на такса и /или компенсаторна такава също в твърд размер, е явно несъответна на тежестта на извършеното нарушение, като без съмнение налагането на тази санкция би довело до несъответстващ на правото на Съюза резултат, тъй като нарушението се изразява в неплащане на дължима пътна такса само за преминаване през сегмента/рамката, отчела нарушението и единствено за конкретното място, посочено в ЕФ като такова на извършване на нарушението. Ето защо и при съобразяване на задължителното тълкуване на Съюзното законодателство се налага извод, че оспореният електронен фиш за налагане на имуществена санкция във фиксиран размер на 2 500 лева, е издаден в противоречие с принципа на съразмерност, като самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, като незаконосъобразен. За съда не съществува правна възможност да определи по-нисък размер на санкцията от минимално предвидения в административнонаказателната разпоредба, от което следва, че националната норма не може да се тълкува по начин, съответен на приложимото право на ЕС, а това е основание да се остави без приложение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на „ЕЛИКОС“ ЕООД сумата от 700 лева, представляваща договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство в производството пред касационната инстанция. Възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 от 10.03.2025г., постановено по АНД № 1412/ 2024г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменен като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, да заплати на „ЕЛИКОС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Ръжено Конаре, общ. Калояново, обл. Пловдив, ул. „7-ма“ № 1, сумата от 700 (седемстотин) лева - разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.