№ 1265
гр. Бургас, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20232100501346 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от адвокат
Радостин Станчев, пълномощник на С. С. Ю., ЕГН **********, от гр. Б., ул.
„С.“ № **, против Решение №1374 от 20.06.2023г., постановено по гр.дело
№8167/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е отхвърлил
исковете на въззивника против М. Д. Б., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „М. Г.“
№ **, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, заповед № 3432/03.11.2022 г. по ч.гр.д.
№6905/2022 г. по описа на БРС, а именно: сумата от 2300 лв. – главница,
представляваща неоснователно получена сума чрез пощенски запис от
22.11.2017 г., 1130 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
от 01.12.2017 г. до 25.10.2022 г., ведно със законната лихва забава върху
главницата от датата на депозиране на заявлението – 27.10.2022 г., както и
искането за присъждане на направените по делото разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита същото за неправилно. Посочва, че съдът е приел,
че сумата от 2300 лв. е платена доброволно от неговия клиент и това е факт
по който не се спори и е била за покриване на разходи на ответницата, които
1
обаче са неясни по произход и недоказани по размер. Твърди, че с отделни
молби същата е излагала различни обстоятелства, но доказателства за това
липсват по делото. Счита, че е налице плащане на средства без основание, тъй
като притежавания от ответницата имот е отдаван под наем, липсват
доказателства за това, че е извършена кражба на ел. енергия от наемателя на
ищеца, а средства за ремонт на покрива са платени като ответницата твърди,
че покривът е бил в отлично състояние и годен за монтиране на
фотоволтаици. При това положение счита, че процесната сума е платена без
основание или на основание отпаднало такова, поради което предявената
претенция е основателна. Позовава се на договора за наем между ищеца и
наемателя Асен, от който е видно, че последният ползва жилището на ищеца
под наем от месец ноември 2010 г. По време на експлоатацията на имота на
ищеца от наемателя, електрозахранването е спряно на 25.01.2011 г. поради
неплащане на ел. енергията и не е било възстановявано. Въззивникът твърди,
че БРС неправилно е приел, че ищецът е извършвал увреждания по
отношение на процесната къща, находяща се на ул. „С.“ № **. Сочи, че
имотът на партера, собственост на ответницата, е отдаван под наем и към
момента процесната къща е съборена и се извършва ново строителство. По
отношение ремонта на покрива заявява, че неговият доверител е заплатил
припадащата му се част. Моли съда да отмени обжалваното решение и
удовлетвори претенцията като присъди направените по делото разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
М. Д. Б., ЕГН **********, с който моли съда да потвърди обжалваното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Излага
съображения. Според страната целта на заведеното дело представлява схема
за изнудване, лихварство, клевети по адрес на страната, уронване на нейния
авторитет и не на последно място – целта е отнемане на нейното паркомясто
на ул. „С.“, което е на уличната регулация.Твърди, че никога не е търсила
ищеца по делото, както и че същият знае единствено телефона на нейната
майка, но не и нейния личен телефон. В отговора сочи, че ответната страна
знае много добре, че дължи на въззиваемата пари за ремонтите, които
непрекъснато тя е следвало да прави и сумата е дадена доброволно и
представлява част от неподписано споразумение между страните. Твърди, че
й се е налагало да боядисва и измазва стени, подложена е на умишлено
предизвикани наводнения в имота, пожар предизвикан от наемателя на ищеца
2
на 25.03.2011 г., умишлено заключване на двора с железни вериги, за да не
може да влезе в имота си и да го ползва. Излага становище, че във връзка с
този си наследствен имот е изгубила пари, налагало се е непрекъснато да дава
средства за канализация, водосточни тръби, покрив, ремонти в помещението
и възстановяване на къщата. В този смисъл твърди, че загубите й от
семейство Ю.и са многократно по-големи от „символичната сума“, която С. й
е изплатил. С оглед на изложеното, наред с другите оплаквания, посочени в
отговора, настоява въззивната инстанция да потвърди обжалвания съдебен
акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд - Бургас е разгледал иск с правно основание чл.422 от
ГПК във връзка с чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от въззивника
С. С. Ю., против М. Д. Б., като съдът със заповед № 3432/03.11.2022 г. по ч.
гр. дело № 6905/2022 г. е разпоредил длъжникът М. Б. да заплати на
кредитора С. Ю. сумата от 2300 лева – главница, представляваща
неоснователно получена от длъжника сума, 1130 лева – обезщетение за забава
за периода 01.12.2017 г. – 23.10.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 27.10.2022 г. до изплащане
на вземането, както и 368,60 лева – разноски по делото.
Безспорно е установено по делото, че както въззивникът, така и
въззиваемата са собственици на обекти, находящи се в сграда на ул. „С.“ №
** в гр. Б.. Не се спори, че към настоящия момент същата сграда е съборена и
се осъществява строителство на нова такава. Също така е безспорно по
делото, че на 22.11.2017 г. въззиваемата е получила от въззивника чрез
пощенски запис сумата от 2300 лева, като в частта „съобщение на подателя“ е
посочено сума за ел. ток и ремонти на ул. „С.“ № **, като това е дописано от
въззиваемата, което същата е посочила в съдебното заседание пред Бургаския
3
районен съд на 20.04.2023 г.
Пред първата съдебна инстанция са събрани множество писмени
доказателства, разпитани са трима свидетели, като първоинстанционният съд
е изяснил делото от фактическа страна и правните изводи, до които е
достигнал се споделят от настоящия съд, който на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства и
от двете страни. Въззивникът е представил писмо от ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“, рег. № 793001-345/11.10.2023 г., от
което е видно, че на дата 25.03.2011 г. на ул. „С.“ № **, гр. Б. няма
регистрирани произшествия. Представени са доказателства от страна на
въззиваемата, съставени след постановяване на първоинстанционния съдебен
акт, които обаче нямат пряка връзка с предявения иск.
Видно от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че процесната сума от 2300 лева действително е преведена с
пощенски запис от въззивника на въззиваемата, но последната твърди, че това
е свързано основно с проблемите, които тя е имала с наемател на въззивника.
Твърди, че е платила сумата от 514,69 лева за изразходвана ел.енергия в
периода от 25 януари до м. март 2011 г., ведно с лихвите. Наложило й се да
изключи собствения си електромер с намесата на ЕВН, предотвратила е пожар
на покрива, за което е била извикана пожарна (в този смисъл представеното
писмо от „Пожарна безопасност“ опровергава твърдението), като твърди, че
през целия период й е отказвано съдействие от страна на въззивника за
извършване на ремонти и други дейности по къщата. Оплакванията на
въззиваемата са свързани основно с конфликт между страните, породен от
нежеланието й да се строи в терена и действия от страна на въззивника,
целящи увреждането на имота й и принуждаването й да се съгласи да бъде
извършено ново строителство в парцела.
Представени са множество жалби на въззиваемата, входирани в
прокуратурата за извършена кражба на ел. енергия, по които е образувано
наказателно производство, което е било спряно с постановление от 02.07.2012
г., а впоследствие е било прекратено , поради изтекла давност на 10.02.2023 г.
В хода на прокурорската проверка са извършени проверки в имота на място
от служители на МВР и ЕВН, като на 27.05.2011 г. е установено наличие на
4
предпоставки за свързване на живущо на втория етаж лице – наемател на
въззивника с евентуални опити за прикачване на кабел, тъй като е открита
нарушена изолация и следи от самоприкачване, с оглед извършване на кражба
на ел. енергия. Такива обаче не са били установени. Разпитани са свидетели,
снети са обясненията на наемателя и на неговия син. Въззиваемата твърди
освен това, че е съхранявала дърва за огрев в нейно помещение, които
неправомерно са били изгонени от наемател на въззивника. С оглед на всичко
това същата твърди, че получената сума от 2300 лева съставлява малка част
от причинените й вреди, неудобства и разходи, свързани с притежавания от
нея недвижим имот на ул. „С.“ № ** и действията на въззивника в тази
връзка, поради което сумата е заплатена за уреждане на отношенията между
страните.
По отношение на основното твърдение в исковата молба, че сумата от
2300 лева е за извършване на ремонт на покрива на старата сграда, находяща
се на ул. „С.“ № **, по делото са събрани доказателства, от които се
установява, че за ремонт на покрива на сградата на ул. „С.“ № ** са платени
561,50 лева. От тях въззивникът е заплатил 261,50 лева, а останалата част е
заплатена съответно 150 лева от въззиваемата М. Б. и 150 лева от нейната
братовчедка.
От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:
Свидетелят Г. посочва, че след 2010 г. никой от двамата собственици не е
живял в процесната сграда. За кратко след този период въззивникът е имал
наемател в имота, а въззиваемата периодично е отдавала офиса на първия
етаж на различни наематели. Свидетелят твърди, че не е виждал да се прави
ремонт на покрива, както и не си спомня да е имало пожар в сградата.
От разпита на свидетеля Т. Ш. се установява, че между страните се е
готвило споразумение за обезщетяване на множеството вреди, които
въззиваемата е понесла в следствие действията на въззиваемия и неговия
наемател. Посочва, че получената сума, макар и без подписано споразумение,
е била дадена за избягване на воденето на дело от страна на М. Б. срещу С.
Ю.. В този смисъл са и показанията на свидетеля Б. – баща на въззиваемата.
С оглед на така изяснената по делото фактическа обстановка съдът
намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Не се установи
фактическия състав на чл.55, ал.1, предложение второ от ЗЗД за връщане на
5
даденото, получено с оглед на неосъществено основание. От една страна през
м. ноември 2017 г. въззивникът доброволно е превел сумата от 2300 лева с
пощенски запис на въззиваемата, без да посочи основание за това. От друга
страна не се установи, че тази сума е дадена единствено с оглед извършване
поправка на покрива. От събраните доказателства и разпита на свидетелите се
установява, че по-скоро се касае за отношения между страните, свързани с
притежавания от въззиваемата недвижим имот на ул. „С.“ и касаещи
консумация на електрическа енергия, създаване и съществуване на
конфликтни отношения, установени поражения и вреди, досежно
недвижимия имот, както и наводнения на същия и наличие на ремонтни
дейности в тази връзка, като всичко това е свързано до голяма степен и с
обстоятелството да бъде извършено ново строителство в процесния недвижим
имот. В този смисъл съдът намира, че получената сума е свързана с уреждане
на предишни отношения между страните и на практика така предявеният иск
остана недоказан. Не се установи наличието на неоснователно обогатяване в
претендираната хипотеза. Това налага постановеният съдебен акт като
правилен и законосъобразен да бъде потвърден.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1374 от 20.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 8167/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6