О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 739 29.07.2020
Година гр. С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 29 юли.………………………………………..….......................2020
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: …………ТАНЯ
КЕМЕРОВА.………………………………….
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ НИКОЛАЙ УРУКОВ
ч.гр.д. № 1334……………………………………….
по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл.423 от ГПК.
Образувано
е по постъпило възражение от С.П.К. чрез адв. С.З. против заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 822 от 21.03.2013г., постановена
по ч.гр.д.№ 1426/2013г. по описа на Районен съд – С.З..
Жалбоподателят
излага доводи, че издадената заповед за изпълнение не му е връчена надлежно по
смисъла на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.
Съдът, като обсъди изложените във възражението по чл.423, ал.1 от ГПК
оплаквания, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, подадена е
в срок. Молителката К. съобразно указанията на съда, дадени с Разпореждането му
с № 634 от датата 08.07.2020 год. е депозирал писмена молба с вх. № 8116/21.07.2020
год., с която е отстранила всички нередовности по първоначалната си жалба и е
заявила ясно и категорично пред въззивният съд, че нейната жалба има характера
на възражение по реда на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно, че Заповедта за
изпълнението не е връчена надлежно. Също така жалбподателката е уточнила че не
подавала възражението си по реда на чл.415 от ГПК, тъй като не са й връчвани
редовно съдебните книжа по заповедното производство.
Самата
жалбоподателка твърди, че на датата 04.03.2020 год. й е била връчена процесната
заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 822 от 21.03.2013г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1426/2013г. по описа на Районен съд – С.З..
Съобщението /Поканата за доброволно изпълнение/ с изх. № 10564/22.04.2019
год. за образуваното срещу П. изп. производство по изп. дело с № 20168510405571
на ЧСИ М.П., от което е видно, че същата е получила това съобщение действително
на датата 03.04.2020 год., а е подала възражението си по чл.423, ал.1 от ГПК до
Окръжен съд – С.З.чрез РС-С.З.съответно на датата 12.03.2020 год. с вх. № 8314
по описа на последния съд. Налага се категоричния извод, че възражението по
чл.423 от ГПК е подадено в законния срок установен в същата разпоредба и следва
да бъде разгледано по съществото си относно неговата материална основателност.
Разгледано по същество, същото възражение се явява неоснователно.
Първоинстанционното
производство е образувано по заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на „Б.П.Б.„ АД гр.С. /сега
Ю.” АД/ против С.П.К. за наличие на СОЛИДАРНО задължение заедно с лицето - И.И.К.с ЕГН - **********
/бивш неин съпруг/ в размер на 3 728,69лв. - главница по Договор за
потребителски кредит, както и сумите - 1 104,35 т.н. ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА лихва,
876,97лв. - НАКАЗАТЕЛНА лихва, както и ЗАКОННАТА ЛИХВА от 20.03.2013год. и
174,20лв - разноски: 04.03.2020год., изпратено от ЧСИ М.П., рег.№851 - гр.С.,
касаещо и.д.№20168510405571, с надлежна „ПОКАНА за доброволно изпълнение".
Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, съответно с № 822 от 21.03.2013г. както и изп. лист по
ч.гр.д.№ 1426/2020г. по описа на Районен съд – С.З..
Съобразно
специалната разпоредба на чл.418, ал.(5) от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.,
изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение с отбелязването за
издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е
издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният
изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи
с отбелязване на връчването на всеки един от тях.
Налага се извода, че издадената
Заповед с №822 от 21.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документа по чл.417 от ГПК и издадения въз основа
на нея изп. лист по чл.418 от ГПК по частно гражданско дело № 1426/2013 г. на
Районен съд - С.З.е била изпратена и надлежно връчена със съобщението /поканата за доброволно изпълнение/ на датата 04.03.2020 год. по
изп. дело с № 20168510405571 на ЧСИ М.П., както твърди самият подател на възражението С.П.К..
Всички горепосочени книжа са връчени
на регистрираният постоянен адрес на С.П.К. посочен и във възражението и
частната жалба от нея, а именно град С.З., област С.З., бул. “Патриарх Евтимий” №178,вх.А, ет.1, ап.2.
Тъй като молителят е узнала своевременно
за първи път на тази дата 04.03.2020 год. за заповедта, същата е имала
възможността да подаде възражение против
нея в едноседмичен срок от получаването й по реда на
чл.414 от ГПК.
При така описаните обстоятелства се
установява, че заповедта за изпълнение, както и издадения изп. лист по чл.418
от ГПК са били надлежно връчени на С.П.К., като при връчването й са спазени
императивните разпоредби на ГПК и най-вече тази на чл.418, ал.5 от ГПК, поради което не е налице основание за оспорването й чрез подаването на
възражение на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.
Окръжният съд
намира, че Заповедта е била надлежно връчена и съответно получена на
постоянния адрес, на
който е адресно регистрирана С.П.К., лично от нея
чрез лицензирания и надлежен куриер “С.”, за което е представена и съответната
разписка за получаването на съобщението със
заповедта и съответно издадения изпълнителен лист, както и поканата за
доброволно изпълнение от ЧСИ М.П..
С оглед на
гореизложеното въззивният съд намира, че не следва да приеме възражението на С.П.К.
срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по
чл.417 от ГПК с № 822 от 21.03.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 1426/2013г. по описа на Районен
съд – С.З., не следва да постанови спиране на
изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК под
№ 822 от 21.03.2020г., и да върне делото на РС-С.З.за изпращане на указание до
заявителя по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.
Съгласно т.8
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат
на касационно обжалване.
Въззивницата
и жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия „Б.П.Б.„
АД гр.С. /сега Ю.” АД/ направените от последния разноски по делото
пред настоящата инстанция, но тъй като такива разноски не са поискани и не са
представени доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат
присъждани от настоящия съд.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
НЕ
ПРИЕМА подаденото по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК възражение
с вх.№ 8314/12.03.2020 г. от С.П.К. с ЕГН - ********** с адрес ***/*****, чрез адв.С.З. ***,
и съдебен адрес за съдебно
призоваване чрез съдебния адресат адвокат С.З. ***- пълномощник против Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 822 от 21.03.2013г.,
постановена по ч.гр.д.№ 1426/2013г. по описа на Районен съд – С.З., по силата на която е разпоредено длъжникът С.П.К.
с посочени по-горе адреси да заплати СОЛИДАРНО задължение заедно с
лицето - И.И.К.с ЕГН - ********** /бивш неин съпруг/ на „Б.П.Б.„ АД гр.С. /сега Ю.” АД/ сумата в размер на 3 728,69лв. -
главница по Договор за потребителски кредит, както и сумите - 1 104,35 т.н.
ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА лихва, 876,97лв. - НАКАЗАТЕЛНА лихва, както и ЗАКОННАТА ЛИХВА
от 20.03.2013год. и 174,20лв – разноски, надлежно връчена на 04.03.2020год. от
ЧСИ М.П. с рег.№851 – и район на действие гр.С., по и.д.№20168510405571, с
надлежна „ПОКАНА за доброволно изпълнение", като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението е
окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: