Определение по дело №1334/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 739
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20205500501334
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер  739                              29.07.2020 Година                  гр. С.З.                                              

 

СТАРОЗАГОРСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД,   ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ 

На 29 юли.………………………………………..….......................2020 година

В закрито заседание в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

                            

                                                                            

СЕКРЕТАР: …………ТАНЯ КЕМЕРОВА.………………………………….

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ НИКОЛАЙ УРУКОВ

ч.гр.д. №  1334………………………………………. по описа за 2020 година

 

          Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

          Образувано е по постъпило възражение от С.П.К. чрез адв. С.З. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 822 от 21.03.2013г., постановена по ч.гр.д.№ 1426/2013г. по описа на Районен съд – С.З..

          Жалбоподателят излага доводи, че издадената заповед за изпълнение не му е връчена надлежно по смисъла на чл.423 ал.1 т.1 от ГПК.

Съдът, като обсъди изложените във възражението по чл.423, ал.1 от ГПК оплаквания, намери за установено следното:

 

          Частната жалба е допустима, подадена е в срок. Молителката К. съобразно указанията на съда, дадени с Разпореждането му с № 634 от датата 08.07.2020 год. е депозирал писмена молба с вх. № 8116/21.07.2020 год., с която е отстранила всички нередовности по първоначалната си жалба и е заявила ясно и категорично пред въззивният съд, че нейната жалба има характера на възражение по реда на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно, че Заповедта за изпълнението не е връчена надлежно. Също така жалбподателката е уточнила че не подавала възражението си по реда на чл.415 от ГПК, тъй като не са й връчвани редовно съдебните книжа по заповедното производство.

 

Самата жалбоподателка твърди, че на датата 04.03.2020 год. й е била връчена процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 822 от 21.03.2013г., постановена по ч.гр.д.№ 1426/2013г. по описа на Районен съд – С.З..

Съобщението /Поканата за доброволно изпълнение/ с изх. № 10564/22.04.2019 год. за образуваното срещу П. изп. производство по изп. дело с № 20168510405571 на ЧСИ М.П., от което е видно, че същата е получила това съобщение действително на датата 03.04.2020 год., а е подала възражението си по чл.423, ал.1 от ГПК до Окръжен съд – С.З.чрез РС-С.З.съответно на датата 12.03.2020 год. с вх. № 8314 по описа на последния съд. Налага се категоричния извод, че възражението по чл.423 от ГПК е подадено в законния срок установен в същата разпоредба и следва да бъде разгледано по съществото си относно неговата материална основателност.

Разгледано по същество, същото възражение се явява неоснователно.

 

Първоинстанционното производство е образувано  по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на „Б.П.Б.„ АД гр.С. /сега Ю.” АД/ против С.П.К. за наличие на СОЛИДАРНО задължение заедно с лицето - И.И.К.с ЕГН - ********** /бивш неин съпруг/ в размер на 3 728,69лв. - главница по Договор за потребителски кредит, както и сумите - 1 104,35 т.н. ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА лихва, 876,97лв. - НАКАЗАТЕЛНА лихва, както и ЗАКОННАТА ЛИХВА от 20.03.2013год. и 174,20лв - разноски: 04.03.2020год., изпратено от ЧСИ М.П., рег.№851 - гр.С., касаещо и.д.№20168510405571, с надлежна „ПОКАНА за доброволно изпълнение".

 

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, съответно с № 822 от 21.03.2013г. както и изп. лист по ч.гр.д.№ 1426/2020г. по описа на Районен съд – С.З..

 

Съобразно специалната разпоредба на чл.418, ал.(5) от ГПК (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г., изм. и доп., бр. 86 от 2017 г.) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението заедно с връчените документи с отбелязване на връчването на всеки един от тях.

Налага се извода, че издадената Заповед с №822 от 21.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК и издадения въз основа на нея изп. лист по чл.418 от ГПК по частно гражданско дело № 1426/2013 г. на Районен съд - С.З.е била изпратена и надлежно връчена със съобщението /поканата за доброволно изпълнение/ на датата 04.03.2020 год. по изп. дело с № 20168510405571 на ЧСИ М.П., както твърди самият подател на възражението С.П.К..

 

Всички горепосочени книжа са връчени на регистрираният постоянен адрес на С.П.К. посочен и във възражението и частната жалба от нея, а именно град С.З., област С.З., бул. “Патриарх Евтимий” №178,вх.А, ет.1, ап.2.

 

Тъй като молителят е узнала своевременно за първи път на тази дата 04.03.2020 год. за заповедта, същата е имала възможността да  подаде възражение против нея в едноседмичен срок от получаването й по реда на чл.414 от ГПК.

 

При така описаните обстоятелства се установява, че заповедта за изпълнение, както и издадения изп. лист по чл.418 от ГПК са били надлежно връчени на С.П.К., като при връчването й са спазени императивните разпоредби на ГПК и най-вече тази на чл.418, ал.5 от ГПК, поради което не е налице основание за оспорването й чрез подаването на възражение на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

Окръжният съд намира, че Заповедта е била надлежно връчена и съответно получена  на  постоянния  адрес,  на  който  е  адресно регистрирана С.П.К., лично от нея чрез лицензирания и надлежен куриер “С.”, за което е представена и съответната разписка за получаването на съобщението със заповедта и съответно издадения изпълнителен лист, както и поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ М.П..

 

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че не следва да приеме възражението на С.П.К. срещу заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документа по чл.417 от ГПК с № 822 от 21.03.2020г., постановена по ч.гр.д.№ 1426/2013г. по описа на Районен съд – С.З., не следва да постанови спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК под № 822 от 21.03.2020г., и да върне делото на РС-С.З.за изпращане на указание до заявителя по реда на чл.415 ал.1 от ГПК.

 

Съгласно т.8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

 

Въззивницата и жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия „Б.П.Б.„ АД гр.С. /сега Ю.” АД/ направените от последния разноски по делото пред настоящата инстанция, но тъй като такива разноски не са поискани и не са представени доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани от настоящия съд.

 

          Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :     

 

НЕ ПРИЕМА подаденото по чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК възражение с вх.№ 8314/12.03.2020 г. от С.П.К. с ЕГН - ********** с адрес ***/*****, чрез адв.С.З. ***, и съдебен адрес за съдебно призоваване чрез съдебния адресат адвокат С.З. ***- пълномощник против Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 822 от 21.03.2013г., постановена по ч.гр.д.№ 1426/2013г. по описа на Районен съд – С.З., по силата на която е разпоредено длъжникът С.П.К. с посочени по-горе адреси да заплати СОЛИДАРНО задължение заедно с лицето - И.И.К.с ЕГН - ********** /бивш неин съпруг/ на „Б.П.Б.„ АД гр.С. /сега Ю.” АД/ сумата в размер на 3 728,69лв. - главница по Договор за потребителски кредит, както и сумите - 1 104,35 т.н. ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА лихва, 876,97лв. - НАКАЗАТЕЛНА лихва, както и ЗАКОННАТА ЛИХВА от 20.03.2013год. и 174,20лв – разноски, надлежно връчена на 04.03.2020год. от ЧСИ М.П. с рег.№851 – и район на действие гр.С., по и.д.№20168510405571, с надлежна „ПОКАНА за доброволно изпълнение", като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         

                                               

ЧЛЕНОВЕ: