№ 212
гр. Велико Търново , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214000600203 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.440 ал.2 вр. Глава ХХІІ от НПК.
С определение №213/19.05.2021г. ЛОС в открито заседание на
19.05.2021г по ЧНД№219/2021г. на основание чл.437 и сл. от НПК е
постановил: Оставя без уважение молбата на М. В. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 година, 5 месеца и 18 дни от
наложеното му наказание с Определение № 260902/17.11.2020 г. по ЧНД №
3208/2020 год. по описа на СГС-НО-14-ти състав, на осн. чл. 457 от НПК, с
което е приета за изпълнение Присъда по дело № Hv 135/18y - 28 постановена
на 18.12.2018 г. от Областен съд за наказателни дела Виена, Република
Австрия, в размер от 4 (четири) години лишаване от свобода на основание чл.
198, ал.1 от НК на Република България, като неоснователна.
Недоволен от постановеното определение е останал М. В. М., като го
обжалва чрез защитника си, с твърдения за неправилност и иска да бъде
отменен и се постанови условно предсрочно освобождаване.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на
страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в установения от закона срок. Видно е от датата на печата на ЛОС,
че жалбата до ВТАС е с дата 25.05.2021г. Това означава, че 7-дневния срок за
обжалване по чл.342 ал.1 от НПК е спазен.
1
По основателността на жалбата.
За да постанови крайния си извод ЛОС е изложил следните
съображения: М. В. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, наложено с
Определение № 260902/17.11.2020 г. по ЧНД № 3208/2020 год. по описа на
СГС-НО-14-ти състав, на осн. чл. 457 от НПК, с което е приета за изпълнение
присъда по дело № Hv 135/18y - 28 постановена на 18.12.2018 г. от Областен
съд за наказателни дела Виена, Република Австрия, в размер от 4 (четири)
години лишаване от свобода на основание чл. 198, ал.1 от НК на Република
България, влязла в законна сила на 18.12.2018 год., от което наказание към
днешна дата 19.05.2021 г. е изтърпял фактически 2 години, 6 месеца и 12 дни,
и има ОСТАТЪК към 19.05.2021 год. - 1 година, 5 месеца и 18 дни.
Установено е, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е
изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание
лишаване от свобода. Анализът на всички доказателства за цялостното
поведение на М. обосновават извод, че не са налице предпоставките,
визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка,
необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70,
ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне.
Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.
439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното
поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.
От приложеното към делото становище от Затвора-Ловеч е видно, че
първоначално изготвената оценка на риска от рецидив на М. е среден - 55 т.
Проблемни зони са - настоящо правонарушение, отношение към
правонарушението, умения за мислене. М. е осъждан за престъпления по чл.
115, 128, 129, 196, 195, 252 от НК. Криминалните му прояви започват след
навършване на пълнолетие. Дължат се на криминалното му обкръжение и
търсене на лесни начини за облагодетелстване. Рискът от сериозни вреди е в
средни стойности за обществото, среден за персонала и нисък за самия него.
Не вижда проблем в себе си, а интерпретира деянията си с известно
пренебрежение. За трети път е в затвора. Последваща оценка на риска не му е
изготвяна, тъй като не е изтекъл едногодишния период от предходната.
Престоят му в затвора е насочен основно към прекратяване на
закононарушенията и изграждане на нови законосъобразни модели за
удовлетворяване на потребностите. Към момента не се наблюдава осезателна
промяна в поведението му към промяна в мисленето и нагласите, а оттам и
промяна в правния статус с цел възползване от предимствата на
прогресивната система. Лишеният от свобода М. не е участвал в
2
специализирана групова работа, тъй като е настанен за лечение в отделението
по белодробни болести към СБАЛЛС. Заради здравословните си проблеми М.
не се включва в мероприятията на групата.
От доказателствата по делото се установява, че лишеният от свобода М.
няма награди и не е наказван. На думи декларира желание за промяна, но това
е трудно осъществимо предвид това, че е склонен да поема неоправдани
рискове, целенасочено ползвайки незаконни средства. По този начин
нарушава законоустановените правила, ощетявайки невинни хора. Богатото
му криминалното му минало е доказателство, че при него е налице устойчива
изградена асоциална ценностна система. Обстановката в затвора му е добре
позната и лесно се включва в субкултурата на затворническата общност.
Предишните му престои в затвора не повлияват криминалните му нагласи. На
този етап корекционното въздействие при М. не постига търсения ефект. На
практика повтаря едни и същи грешки. Целеполагането на М. е фиксирано
върху най - обозримото бъдеще и намаляване на престоя в затвора. Налице е
фиктивна мотивация за промяна.
От анализа на всички доказателства за цялостното поведение на М. се
установява, че не са налице обстоятелства, които сочат добро поведение,
участие в трудови и спортни дейности, социализирани програми за
въздействие, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода М., следва същият да е
изтърпял половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
формално изискване е налице, тъй като М. В. М. е изтърпял фактически 2
години, 6 месеца и 22 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към дата
19.05.2021 г. е 1 година, 5 месеца и 18 дни. Фактически изтърпяването на
половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерий,
който следва да се отчита при преценка за допускането на условно
предсрочно освобождаване.
ЛОС приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Още ЛОС
приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по
отношение на М., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в
неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и поправил, не
са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната
част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна
3
дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка ЛОС приема, че не са налице останалите изисквания за
условно предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че
наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно
въздействие.
При горните фактически и правни съображения оплакванията в
жалбата се свеждат до следното: Атакуваното определение е неправилно,
поради което следва да се отмени и да бъде освободен условно предсрочно
осъдения. В тази насока се посочва, че в материалите по делото, а именно
представените такива от Затвора Ловеч става ясно, че л.св. М. изтърпява
наказание от 4г., като към 19.05.21r. има остатък от 1г. и 5 месеца. От
събраните по делото доказателства е видно, че през последните месеци,
същия е в тежко здравословно състояние, което реално е основанието същия
да бъде преместен от Затвора София, в Затвора Ловеч - СБАЛЛС, в
отделението по белодробни болести. В хода на делото се установява, че при
л.св. М., по време на изтърпяване на наказанието, се отчита напредък в
поведението му. Рискът от рецидив е около средния. Демонстрира постоянен
стремеж към добро поведение и не се поддава на чуждо негативно влияние. С
поведението си по време на изтърпяване на наказанието не създава проблеми
на затворническата администрация, няма и негативни сигнали срещу неговото
поведение. Стреми се да избягва конфликтите, спазва правилата за
вътрешния ред в затвора. Има изградена силна връзка със семейството си,
което е допълнителна мотивация за него да спазва законоустановените
правила за поведение. Не е наказван, проявява траен интерес и старание в
работата по плана за присъдата и поставените цели и задачи. Не е агресивен и
конфликтен. Същия, по време на престоя си в затвора, изпълнява всички
поставени задачи, проявява уважително отношение към администрацията и
служителите на затвора, като въздейства положително с поведението си и на
останалите лишени от свобода.
Видно от приложените епикризи - последната от 17.05.21r. е, че има
хронични здравословни проблеми, към момента в средно тежко общо
състояние и изискващи специализирано лечение. Това му пречи да участва
пълноценно в специализираните програми за индивидуална и групова работа,
включително не му позволява да работи, да участва в спортни и други
организирани от затворническата администрация дейности. Налице са
кумулативно посочените предпоставки визирани в член 70 от НК за УПО -
изтърпял е по-голяма част от наказанието си, както и са налице доказателства
за неговото поправяне посочени в член 439а от НПК.
Във връзка с горните мотиви на ЛОС и оплакванията в жалбата
следва да се посочи следното: За да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване по реда на чл. 437-440 от НПК при материалноправните
4
условия, регламентирани в чл. 70-73 от НК, в аспекта на чл. 70, ал. 1 от НК,
предпоставките са: 1. Лицето да е изтърпяло фактически не по-малко от 1/2
от наложеното наказание и не по-малко от 2/3 от наложеното наказание в
случаите на опасен рецидив; 2. Осъденият следва да е дал доказателства за
своето поправяне.
При преценка на горните законови условия следва да се имат предвид
някои виждания в Постановление № 7 от 27. VI. 1975 г., Пленум на ВС, изм. с
Постановление № 7 от 6. VII. 1987 г., които не са засегнати от промените в
НК и НПК впоследствие, а именно: Констатацията, че предлаганият за
условно предсрочно освобождаване осъден е показал примерно поведение,
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и
законността. При разглеждане на предложенията за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказание съдът, когато това е необходимо,
може да събира и други доказателства извън приложените към преписката
такива. (Изм. т. 7, постановление № 7/87 г., Пл.). При приложението му
спрямо лица с предишни осъждания да се преценяват дали те
действително са се поправили. При изчисляване размера на фактически
изтърпяното наказание лишаване от свобода съдилищата следва да имат
предвид следното: а) под "наложено" наказание по смисъла на чл. 70 НК
следва да се разбира наказанието, определено с присъдата, независимо дали
след това срокът му е намален чрез частично помилване или чрез зачитане на
положен общественополезен труд по смисъла на чл. 41, ал. 3 НК; б) за
"фактически" изтърпяно наказание се счита срокът на пребиваването на
осъдения в местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода,
признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен
отпуск. При решаване въпроса за основанията за условно предсрочно
освобождаване съдът не може да се позовава на обстоятелствата по чл. 54 и
55 НК, както и на квалифициращите деянието признаци, които се вземат
предвид при постановяването на присъдата. Член 70 НК изисква осъденият
през време изтърпяването на наказанието да е дал доказателства, че се е
поправил.
Горното следва да се съобразява в аспекта на чл. 439а от НПК, който
посочва, че доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които
5
сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Още съгласно
посочената разпоредба доказателствата за поправянето се установяват от
оценката за осъдения по чл. 155 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. Законодателят е ограничил възможността на съда при
преценката на поправянето с разпоредбата на чл. 439а ал. 3 от НПК, съгласно
която неприлагането на мерки за поощрение, неучастието в програми и
дейности по ал. 1, когато такива не са били достъпни за осъдения, или
размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат единствени
основания за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване,
без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
Следва да се отбележи, че в аспекта на горното, ЛОС е обсъдил всички
относими въпроси относно искането за постановяване на условно предсрочно
освобождаване. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на ЛОС и
може да добави само следното: Съгласно цитираното Постановление № 7 от
27. VI. 1975 г., Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6. VII. 1987 г. при
приложението на условно предсрочно освобождаване спрямо лица с
предишни осъждания следва да се преценява дали те действително са се
поправили. В случая осъденият не е за втори, а за трети път в затвора и освен
това предишните му осъждания са по чл. 115, 128, 129, 196, 195, 252 от НК.
На този фон изложените в жалбата оплаквания и твърдения, че осъденият се е
поправил в степен, позволяваща постановяване на условно предсрочно
освобождаване, са неприемливи. Съгласно чл.70 ал.1 от НК не е достатъчно
да се констатира поправяне в някаква степен, а е необходимо осъденият да е
дал доказателства за своето поправяне. Това означава да се констатира, че
целта на наказанието е постигната в по-ранен момент от пълния срок на
присъдата. Очевидно от графите „Изпълнение плана на присъдата“ и
„Мотивирано становище“ от становището на Началника на затвора Ловеч е,
че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.
Относно изтъкнатите основания за постановяване на условно
предсрочно освобождаване във връзка със здравословното му състояние,
следва да се има предвид НАРЕДБА № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда
6
за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена на
основание чл.128 ал.3 от ЗИНЗС. Съгласно чл.1 от Наредбата тя урежда
условията и редът за медицинското обслужване на лишените от свобода в
затворите, поправителните домове и арестите. От друга страна не са налице
доказателства за това, че здравословното му състояние е толкова тежко, че
наред с другите обстоятелства може да доведе до извод, че осъденият се е
поправил в аспекта на целите на наказанието по чл.36 ал.1 т.1 и т.2 от НК. В
тази връзка следва да се посочи, че при липса на доказателства за поправяне
на осъдения, чл.447 т.3 от НПК предвижда прекъсване на изпълнение на
наказанието при тежко заболяване на осъдения - до оздравяването му, като
компетентен е да се произнесе окръжния прокурор.
На фона на изложеното жалбата е неоснователна.
Воден от горното и на основание чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 от НПК, ВТАС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 от НПК
определение №213/19.05.2021г. на ЛОС постановено по ЧНД№219/2021г.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7