РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Благоевград, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101310 по
описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлява от ****а Н.ова -изпълнителен
директор, ***** - изпълнителен директор против Н. С. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. ****.
Ишецът твърди, че с Договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2014г. отпуснал
на наследодателя на ответника Н.а *** сума в размер на 6000 лв., която сума била усвоена
от наследодателя на датата на сключване на процесния договор /25.04.2014г./ еднократно и
безкасово по негова сметка. Сочи, че уговореният срок за издължаване на кредита бил 60
месеца, считано от датата на неговото усвояване, с месечна падежна дата всяко 7-мо число
от месеца. Заявява, че крайният падеж на договора бил 26.04.2019г. Навежда, че
заемополучателят Н.а *** починал, като е оставил за свой наследник и ответника Н. С. Р..
Заявява, че в качеството си на наследник на починалия заемополучател ответникът дължи
припадащата му се част от общите дължими суми по договора за кредит.
Ответникът счита предявените срещу него искове за неоснователни. В тази връзка излага
доводи, че не бил уведомен за предсрочната изискуемост на процесния договор за кредит,
както и че същият бил нищожен поради противоречие със ЗЗП и ЗПК.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 9 ЗПК вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - относно вземането за сумата от 2 121,97 лева - главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2014г., сключен между "Банка ДСК" АД
и Н.а *** и представляващи 2/3 от дължимото по договора, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда (10.08.2022г.) до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл. 60,
ал. 1 ЗН - относно вземането за сумата от 582,58 лева - договорна лихва върху главницата за
периода от 07.12.2016г. до 25.04.2019г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - относно иска за сумата от
223,80 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на
1
изискуемостта за периода от 07.12.2016г. до 25.04.2019г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - относно иска за сумата от
669,01 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода
от 26.04.2019г. до 10.08.2022г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 9 ЗЗД вр. чл. 60, ал. 1 ЗН - относно вземането за сумата от
20,00 лева - заемни такси и иска за сумата от 80,00 лева - разноски във връзка с обявяване на
предсрочната изискуемост.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 5304 от 11.08.2022г. по ч.
гр. д. № 10 827/2022г. на Районен съд – гр. Варна, срещу която ответникът, имащ качеството
на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат
от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства копия от Договор за кредит за текущо
потребление от 25.04.2014 г., Общите условия /ОУ/ и Погасителен план към него е видно, че
същият е бил сключен между "Банка ДСК” АД (като кредитодател) и наследодателя на
ответника Н.а *** (като кредитополучател).
От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ), и Погасителния план към него се
изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в
размер на 6000 лв.; уговорен е лихвен процент, който към датата на сключване на договора е
11,45 % или 0.03 % на ден; предвиден е Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на
13,84 %. Страните са договорили, че общата дължима сума е 8073,46 лв., като срокът на
договора е 60 месеца от неговото усвояване, т.е. до 25.04.2019г. Страните са се споразумели,
че при нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез
увеличаване на надбавката, съгласно Условията.
С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи от валидно
облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит за текущо потребление
по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а наследодателят на ответника
на кредитополучател.
По делото се установява, че кредитополучателят Н.а *** починал на 23.11.2016г., като е
оставил за свой наследник и ответника Н. С. Р. (внучка).
От приетото по делото саморъчно завещание от 16.01.2006г. и Протокол за обявяване на
саморъчно завещание става ясно, че ответникът Н. С. Р. е била приела наследството си на
дядо си и кредитополучател по процесния договор Н.а ***.
Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза,
както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че процесната главница в размер
на 6000 лв. е било изцяло усвоена от наследодателя на ответника кредитополучател Н.а ***.
Изяснява се, че за погасяване на задълженията по договора за кредит до датата на
образуване на заповедното производство (10.08.2022г.) са били извършени плащания в
размер на сумата от общо 4211,90 лв., като на 10.01.207г. е било извършено последното
плащане по кредита в размер на 14,81 лв. След тази дата е било преустановено плащането
на суми за погасяване на главници и лихви по процесния договор за кредит. Ккрайният срок
за погасяване на кредита съгласно погасителния план бил изтекъл на 25.04.2019г. Според
вещото лице, непогасената част от главницата за ответника съгласно наследствения й дял от
2/3 се равнява на 2121,97 лв.; размерът на договорната (възнаградителна) лихва за периода
от 07.12.2016г. до 25.04.2029г. включително е 302,65 лв.; размерът на обезщетение за забава
2
за периода от 07.12.2016г. до 25.04.2029г. е 527,15 лв.; размерът на обезщетение за забава
след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 26.04.2029г. до 10.08.2022г. е 636
лв., а размерът на таксите е общо 100 лв. Съдът приема за меродавни изчисленията на
вещото лице. Установява се от заключението на вещото лице, че въз основа на издадения ИЛ
срещу ответника било образувано изпълнително дело № 14/2023 година по описа на ЧСИ
Виолина Тозева. Става ясно, че в хода на това изпълнително дело ответникът за периода от
09.05.2023г. до 05.07.2023г. бил заплатил сума в размер на 4138,66 лв., като по този начин е
изплатил всичките си задължения по процесния договор за кредит.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по
силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а наследодателят на ответника Н.а
Радев на кредитополучател.
Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е
предоставил на наследодателят на ответника Н.а Радев ответника главницата по договора.
Ответната страна има качеството на наследник на кредитополучателя, като е и приела
неговото наследство.
В хода на изпълнителния процес ответникът е извършил плащания по процесния договор,
които са погасили всичките му задължения по него.
Съгласно т. 9 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл .415,
ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл.235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително
събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по
издадения ИЛ въз основа на разпореждането на незабавно изпълнение в образувания
изпълнителен процес.
След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното
производство и с оглед дадените указания с горепосоченото тълкувателно решение, се
налага изводът, че това не може да послужи за отхвърляне на предявените искови
претенции. Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на
издадената заповед за изпълнение, съдебно признатото вземане в полза на кредитора не
може да послужи като основание за последващ процес, а отношенията между страните във
връзка със спорното право вече са уредени.
Налага се изводът на съда за основателност на предявените искове.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът.
Искане за присъждане на разноски е направено от ищцовата страна. Съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по разноските в заповедното
производство и по тези, касаещи настоящото исково дело.
Предвид изхода от спора (основателност на предявените искове) и с оглед сторените и
заявени от ищеца разноски (73,95 лв. – държавна такса и 33,33 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство; 223,96 лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, 450 лв. – възнаграждение за вещо лице по съдебно-
счетоводната експертиза) отговорността за разноски в полза на ищцовото дружество трябва
да бъде разпределена по следния начин:
3
- 107,28 лв. – общ размер на дължимите разноски за заповедното производство и
- 773,96 лв. – общ размер на дължимите разноски за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Н. С. Р., ЕГН **********
с адрес: гр. **** дължи на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлява от ****а Н.ова -изпълнителен директор, ***** -
изпълнителен директор, следните суми, които са били предмет на Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 5304 от 11.08.2022г., издадена по ч. гр. д. № 10 827/2022г.
на Районен съд – гр. Варна, а именно:
- 2 121,97 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2014г.,
сключен между "Банка ДСК" АД и Н.а *** и представляващи 2/3 от дължимото по договора,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда (10.08.2022г.) до
окончателното погасяване.
- 582,58 лева - договорна лихва върху главницата за периода от 07.12.2016г. до 25.04.2019г.
- 223,80 лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване
на изискуемостта за периода от 07.12.2016г. до 25.04.2019г.
- 669,01 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за
периода от 26.04.2019г. до 10.08.2022г.
- 20,00 лева - заемни такси, и
- 80,00 лева - разноски във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, Н. С. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. ****, да
заплати на "Банка ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*****, представлява от ****а Н.ова -изпълнителен директор, ***** - изпълнителен
директор, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково
производство, както следва:
- сумата от 107,28 лв. – представляваща общ размер на разноските, дължими за
заповедното производство (ч.гр.д. № 10 827/2022г. на РС – гр. Варна), и
- сумата от 773,96 лв. – представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото
производство (гр. д. № 1310/2023г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4