Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11 ноември 2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 28 октомври 2020 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря ………. Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора ……… Кремена
Колицова като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №375…… по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за
административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е след постъпила касационна жалба от образувано
е Р.Б., държава Турция, чрез адв. М П. против решение №242/25.02.2020год.
на Русенски районен съд, постановено по а.н.д №168/2020г. по описа на съда, с
което е потвърдено наказателно постановление (НП) №38-0000031
от 09.01.2020г. на началник отдел ОО „Автомобилна администрация” Русе към
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”(ИА „АА”) гр. София. С НП на жалбоподателя
са наложени общо 2 административни наказания “глоба”, първото в размер на 200 лева,
ведно с лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, второто – „глоба“
в размер на 200 лева.
Жалбата е насочена само срещу потвърденото по
т.1 от наказателното постановление административно наказание.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението на
съда е неправилно и необосновано, постановено
в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се,
че още при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, факт, неотчетен от решаващия съд и
довел до погрешния му извод за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
Оспорва се и факта на
извършеното по т.1 от санкционния акт административно нарушение, като се
твърди, че такова не е било налице.
Иска се отмяна на обжалваното решение и
съответно на наказателното постановление досежно наказанието по т.1.
Алтернативно се претендира намаляване на наказанието в предвидения от закона
минимум.
Ответникът по касационната жалба не се явява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага да се остави в сила въззивното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК,
Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството
е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решението, постановено по а.н.д №168/2020г.,
районният съд e потвърдил атакуваното пред него НП, издадено от началник отдел
ОО „АА” Русе. С НП на Р.Б., гражданин на Р Турция, на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание по т.1 “глоба”
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца, а по т.2-на основание чл.179, ал.6, т.2 от същия закон е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 лева. Нарушенията, за които е ангажирана
отговорността му, са на разпоредбата на чл103, предл.2 от ЗДвП
и чл.139, ал.1, т.1, вр. с чл.101, ал.4 от закона и вр. с Приложение 5, част I, т.5.2.2, буква „г“ от
Наредба Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Предмет на настоящото дело е проверка на въззивното решение само и единствено
относно потвърденото с него наказание по т.1 от НП.
За потвърди санкционния акт досежно наказанието
по т.1 в него, районният съд е приел следната фактическа обстановка:
На 08.01.2020г.,
около 08.20 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил Мерцедес 375.40 с
рег. №31D8690 и прикачено към него полуремарке, с които извършвал
международен превоз на товари по маршрут Р Турция- Р Румъния. Органите на
автомобилната администрация му отправили разпореждане за спиране на определено
място за проверка, което той не изпълнил, а продължил движението си в посока
Дунав мост. Това поведение на водача довело до ангажиране на административно-наказателната
му отговорност чрез съставяне на АУАН от същата дата.
Актът за установяване на нарушенията бил
съставен на 08.01.2020г. и бил връчен на следващия ден в присъствието на
преводач, когато било издадено и процесното наказателно постановление.
Тази обстановка въззивната инстанция приела
за безспорно установена и доказана, като не намерила причини за ревизиране на
издаденото за нарушенията наказателно постановление и със своя съдебен акт то
било потвърдено.
Решението е правилно.
Такова се явява и потвърденото с него НП.
Безспорно се установява и доказва в
производството пред въззивната инстанция, че с поведението си водачът на товарния
автомобил е нарушил разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП - налице е било неизпълнение на
разпореждане на контролните органи да спре МПС след подаден сигнал на
посоченото от длъжностните лица от ОО АА Русе място.
Досежно нарушението, описано в т.1 от НП, Русенският
районен съд e изяснил много добре фактическата обстановка след анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съответно е достигнал и до
правилните правни изводи за законосъобразност на НП. Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин,
съобразно доказателствата по делото.
Всички възражения в обратна насока, направени от жалбоподателя в подадената
пред касационната инстанция жалба, са неоснователни. Нито в административната,
нито в съдебната фази на производството наказаното лице не сочи доказателства,
които да оборят констатираното от контролните органи и описаните в АУАН и НП
нарушения, подкрепени и с приложените към административно-наказателната
преписка доказателства. Не са налице и съществени процесуални нарушения, които
биха довели до друг изход на делото или до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя.
Настоящият състав счита за неоснователно възражението, че в административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения, и че самото деяние не бил доказано
и не следвало да се ангажира отговорността на водача на МПС Р.Б.. Напротив,
доказателствата по делото сочат точно обратното.
Липсват и основания за изменение на наложената санкция. Управлението на
МПС/ППС, с които се извършва международен превоз на пътници или товари е
дейност, при която се изисква строго спазване на правилата за движение по пътищата
и всички останали нормативни актове от Европейско и местно законодателство. Управлението
на тези ППС в нарушение на въведените правила е свързано с по-висока обществена
опасност поради големината и масата на самите ППС, дългите часове, които
водачът прекарва зад волана и евентуалните последствия, които биха били предизвикани
при ПТП заради неспазване на правилата за движение, за почивки, часове работа,
техническата изправност на ППС. Контрол върху всичко това осъществяват основно
служителите на Автомобилна администрация. Затова и неизпълнението на тяхно
разпореждане следва да се наказва с максимална строгост.
С оглед на изложените по-горе изводи и мотиви,
Административният съд намира атакуваното решение, с което е потвърдено наказателно
постановление №38-0000031 от 09.01.2020г. за наказанието по т.1 от него за
постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него - за
неоснователна.
В останалата част, с която е потвърдено административното
наказание по т.2 от санкционния акт, въззивното решение е влязло в сила като
неоспорено.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №242/25.02.2020год. на Русенски районен съд, постановено по
а.н.д №168/2020г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление №38-0000031 от
09.01.2020г. на началник отдел ОО „Автомобилна администрация” Русе към
Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” гр. София, с наложено с т.1 от
наказателното постановление на Р.Б. административно наказание “глоба” в
размер на 200 лева, ведно с лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.