О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 01.03.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 99 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г., пълномощник на Н.С.С., ЕГН ********** *** против определение №260039/17.02.2021г. постановено по гр.д.№ 92/2021г. по описа на Котленския районен съд, в частта с която е определена гаранция в размер на 6250.00 лв. във връзка с допуснато обезпечение ( възбрана на недвижим имот и запор на банкова сметка) И.И.И., ЕГН **********. В жалбата се твърди, че в частта на определената гаранция, която да се внесе от ищеца – жалбоподател, определението на КРС е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че в случая не е необходимо да се внася никаква гаранция, тъй като искът е подкрепен с достатъчно писмени доказателства. Посочва се, че ако исковата претенция е била предявена по време на производството по НОХД 193/2020г. по описа на КРС ищецът е нямало да бъде задължен да внесе гаранция.

         Моли се определението в частта на определената гаранция да бъде отменено, алтернативно се иска намаляване на гаранцията до 10% от цената на иска.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Пред РС – Котел е било образувано гр.д. № 92/2021г. във връзка с депозирана молба от Н.С.С., ЕГН ********** *** против И.И.И., ЕГН ********** с правно основание чл.45 от ЗЗД. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000.00лв. във връзка с извършено престъпление от И. на 12.04.2020г. Налице е влязло в сила споразумение по НОХД 193/2020г. по описа на КРС за извършено от И. престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК.

За обезпечаване на предявения иск ищецът поискал допускане на обезпечение чрез налагане на запор на банкови сметки и възбрана на недвижим имот. С обжалваното определение било допуснато обезпечение – запор на банковите сметки на ответника И. в „ Банка ДСК“ АД до сумата от 12 500.00 лв. възбрана на недвижим имот – ПИ – 138 – овцеферма находяща се в ******* с площ 5437 кв.м., ведно с построените в него сгради с данъчна оценка 13 199.30лв. Съдът определил ищецът да внесе гаранция в размер на 6250.00лв.

По делото няма данни, от които да е видно в кой момент жалбоподателят е узнал за постановеното определение и издадената обезпечителна заповед. Обжалваното определение е от 17.02.2021г., а частната жалба от 19.02.2021г., поради което следва да се приеме, че същата е депозиран в законния едноседмичен срок.

Съдът приема, че частната жалба е допустима като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

В разпоредбата на чл. 391 ал.1 от ГПК е посочено, че обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако 1. Искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или 2. Бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.

На първо място следва да се разгледа въпросът дали е налице обезпечителна нужда. Тъй като се касае за парично вземане, съдът допуска, че такава е налице. При парични претенции, обезпечителната нужда винаги се предполага.

Следва да се изследва въпросът дали е налице някоя от по – горе посочените хипотези на чл. 391 ал.1 от ГПК – дали искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или страната ще представи гаранция в определен от съда размер.

Що се отнася до вероятната основателност на бъдещия иск, съдът следва да съобрази,че в конкретния случай ищецът е представил Споразумение по НОХД 193/2020г. по описа на КРС, епикриза от 12.04.2020г., съдебно - медицинско удостоверение № 133/2020г., от които се установява, че ответникът е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК като е нанесъл рани на ищеца, които имат характер на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Исковата претенция е за неимуществени вреди и към момента няма доказателства, които да сочат до каква степен исковата претенция ще бъде уважена – неизвестно е за колко време се е възстановил ищецът, какви като вид, интезитет и продължителност страдания е понесъл, вследствие неправомерното въздействие от ответника. Предвид на това, е необходимо да се определи банкова гаранция, която да се внесе от ищеца за да се гарантират правата на ответника предвид двете обезпечителни мерки, които е допуснал КРС – запор на банкови сметки и възбрана на недвижим имот.

В практиката на Бургаския апелативен район се приема, че банковата гаранция следва да е около 20% от цената на допуснатото обезпечение. В случая допуснатите обезпечения са на обща стойност 25 000лв. 20% от тази сума е 5100.00лв. Съдът намира ,че макар производството да е в начален етап ищецът не следва да се затруднява в повече от обичайната практика. Ето защо определената от съда гаранция в размер на 6250.00лв. се явява завишена и следва да се редуцира до 5100.00лв.

С оглед на изложеното, депозираната жалба следва да бъде частично уважена.

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ определение №260039/17.02.2021г. постановено по гр.д.№ 92/2021г. по описа на Котленския районен съд, в частта с която е определена гаранция в размер на 6250.00 ( шест хиляди двеста и петдесет)лева за допуснати обезпечения, вносима от ищеца Н.С.С., ЕГН ********** ***, за сумата над 5100.00 ( пет хиляди и сто) лева.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: