№ 35948
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110173071 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „***“ АД срещу М. В. Б., с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е
направил възражение за липса на международна компетентност на българския съд, като в
тази връзка е изложил, че е с настоящ адрес в Гърция. От извършена справка по делото за
постоянен и настоящ адрес, се установява, че ответникът е с настоящ адрес в Гърция, а
постоянен в България, гр. София, ул. „***, ет. 2, ап. 2. Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и
срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. В конкретния случай
настоящият адрес на лицето, регистриран като такъв през 2023 г., е на територията на
Република Гърция, т.е. липсва настоящ адрес на територията на Република България.
Постоянният адрес на длъжника обаче е в пределите на Република България, поради което
българският съд е международно компетентен да разгледа предявените искове.
Съдът намира предявените искове за допустими, като делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание.
Предвид това и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за липса на международна компетентност
на българския съд, релевирано от ответника.
Определението в тази част, по аргумент от чл. 28 КМПЧ, подлежи на обжалване
от ответника, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – приложените към
1
исковата молба и отговорите на исковата молба документи.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. 8264/2020 г. по описа на СРС,
124 състав.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
в исковата молба, при депозит от 400 лева, вносими от ищеца по депозитната сметка на СРС
в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение, от ищеца. В същия
срок следва да се представят и вносните бележки по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ***, съдебно-счетоводен експерт, като му указва да
работи по допусната експертиза след внасяне на депозита.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2025 година
от 14.00 часа.
СЪОБЩАВА на страните проекта си на доклад по делото:
Предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 5 337,87 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № *** г.,; 1134,44 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 24.04.2018 г. до 02.09.2019 г.; 730,36 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 24.05.2018 г. до 04.02.2020 г.; 137,50 лв.,
представляваща такси по договора за периода от 24.11.2019 г. до 04.02.2020 г.; 78,00 лв.,
представляваща нотариални разноски за периода от 28.05.2018 г. до 26.07.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
8264/2020 г. по описа на СРС, 124 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между „***“ АД, с предишно
наименование „***“ АД, сегашно „***“ АД и ответникът е сключен договор за
потребителски кредит № *** г., по силата на който банката предоставила заемна сума в
размер на 9 470 лева, която заемателят се задължил да върне ведно с дължимите лихви в
срок, уговорен в договора. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава в плащането на
вноските по кредита, като не погасил две последователни вноски, а именно вноска № 97 с
падеж 24.04.2018 г. и вноска № 98 с падеж 24.05.2018 г., поради което банката е изготвила
уведомление до ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, надлежно
връчено по реда на чл. 47 ГПК на 20.09.2019 г. В условията на евентуалност, моли
настоящата искова молба да се счита за уведомление. Сочи, че освен непогасена главница в
размер на 5 337,87 лева, ответникът дължи на банката и възнаградителна лихва, мораторна
лихва и такси за месечно обслужване на разплащателна сметка и такса за уведомление за
предсрочна изискуемост и такса за справка за настоящ адрес. При тези твърдения моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски в настоящото и в заповедното
2
производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
развива подробни съображения относно липсата на международна компетентност на
българския съд. По съществото на спора оспорва обстоятелството, че потребителят е усвоил
сумата по договора за кредит. Твърдени, че Условията по процесния договор за кредит са
изписани с толкова дребен шрифт, че в действителност съществува обосновано съмнение, че
е възможно изобщо да бъдат нормално възприети, поради което е нарушено изискването
условията по потребителския кредит да бъдат предоставени на потребителя по ясен и
разбираем начин. Сочи, че клаузите на чл. 3, ал. 2 и ал. 5 от процесния договор за кредит по
своята същност са неравноправни, като за потребителя съществува неяснота по какъв начин
се определя приложимия базов лихвен процент и годишни процент на разходите. Оспорва
като неоснователни и претенциите на ищеца за кумулиране на възнаградителна и мораторна
лихва. Оспорва претендираните разноски за нотариални такси в размер на 90 лв., като
твърди, че същите не са разноски по договора, нито са разноски по изпълнението му – чл. 78
ЗЗД и не могат да се претендират на договорно основание, съответно да се присъдят на
договорно основание. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищцовата страна, че по предявените исковете с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК в нейна тежест е да докаже по делото
следните обстоятелства: възникването и съществуването на валидно облигационно
правоотношение по силата договор за потребителски кредит № *** г., че е предоставил на
ответника заемната сума в размер на 9470 лева; уговорената между страните
възнаградителна лихва и непогасения размер; размерът и основанието за начисляване на
таксите; изискуемост на вземанията; предпоставките за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита; както и сторените разходи за връчване на уведомление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, в това число и
размера на обезщетението за забава.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на гореописаните
обстоятелства е да докаже плащане на процесните задължения.
ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че ако използват способите за медиация по Закона за
медиацията ще направят по-малко разноски по производството и ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящето определение, на ищеца да се
връчи и препис от отговорите на исковата молба.
3
ДА СЕ ПРИЗОВЕ /след внасяне на депозитите/ вещото лице с преписи от
настоящето определение и указания за представяне заключенията поне една седмица преди
датата на съдебното заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4