№ 1290
гр. Варна, 10.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета П.
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета П. Въззивно гражданско дело №
20253100500442 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 4163/20.11.2024 год., постановено по гр.д. № 2748/2024 год., ВРС – 9
състав е приел за установено, на основание чл. 439 от ГПК, в отношенията между страните,
че И. П. В., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД,
ЕИК ********* сумите, както следва: 1./ 233.11 лева, представляваща главница по договор
за кредит, ведно със законната лихва, която към настоящия момент възлиза на 275.51 лева за
периода от 10.10.2012 г. до 26.02.2024 г. 2./ 30.22 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 11.05.2009 г. до 06.01.2013 г.; 3./ 125.00 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15396 по описа за
2012 г. на РС-Варна, и въз основа на които е образувано изп. дело № 135 по описа за 2024 г.
на ЧСИ Николай Георгиев, вписан в КЧСИ под рег. № 716, с район на действие ОС-Варна,
поради погасяването им по давност..
Недоволен от горното е останал ответника, който с въззивна жалба вх. №
99745/10.12.2024 год. обжалва постановеното решение с оплакванията за неговата
неправилност поради противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и
поради неговата незаконосъобразност. Конкретните оплаквания са свързани на основния
извод на съда за изтекла в периода от 22.03.2015 до 22.03.2020 година давност и липсата на
прекъсване на същата. Позовава се на ТР № 3/2020 год. по тълк.дело № 3/2020 год. на
ОСГТК на ВКС, като излага, че съгласно постановките му, давността в конкретния случай е
започнала да тече от 26.06.2015 год., като с последващите действия през 2017, 2018, 2019,
2020 и 2021 год. са извършени действия, годни по естеството си да прекъснат давността.
Като се позовава на извършените по изпълнителното дело действия цитира относима
1
съдебна практика. Излага, че наложените запори са вдигнати с прекратяване на
изпълнителното дело № 584/2013 год. с постановление от 20.02.2024 год., от когато е
започнала да тече нова погасителна давност и което прекратяване поради перемция не е
относимо към валидността на извършени предходно изпълнителни действия, съгласно ТР №
2/2023 год., на ОСГТК на ВКС. Настоява за отмяна на постановеното решение и отхвърляне
на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Черпейки мотиви от ТР № 3/2020 год. и липсата на ангажирани
доказателства за предприети в периода 22.03.2015-22.03.2020 год. действия намира иска за
основателен. Моли за потвърждаване на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен срок, считано от връчване
на обжалваемото решение на пълномощник на жалбоподателя. Жалбата съдържа
изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и са редовни.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбите е внесена. Страните се
представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този
подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
По доказателствените искания:
Страните не са обективирали доказателствени искания.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 266 вр
чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 99745/10.12.2024 год. на
„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК ********* срещу решение №
4163/20.11.2024 год., постановено по гр.д. № 2748/2024 год. на ВРС – 9 състав, с което е
прието установено, на основание чл. 439 от ГПК, в отношенията между страните, че И. П.
В., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
********* сумите, както следва: 1./ 233.11 лева, представляваща главница по договор за
кредит, ведно със законната лихва, която към настоящия момент възлиза на 275.51 лева за
периода от 10.10.2012 г. до 26.02.2024 г. 2./ 30.22 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 11.05.2009 г. до 06.01.2013 г.; 3./ 125.00 лева, представляваща
сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и
2
юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 15396 по описа за
2012 г. на РС-Варна, и въз основа на които е образувано изп. дело № 135 по описа за 2024 г.
на ЧСИ Николай Георгиев, вписан в КЧСИ под рег. № 716, с район на действие ОС-Варна,
поради погасяването им по давност.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 09.04.2025 год. от 13.30 часа, за които дата и час се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните, чрез пълномощниците
им, ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3