РЕШЕНИЕ
№ 703
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120101640 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба, подадена от К. Г.
Д., ЕГН **********, адрес в .........................., съдебен адрес в ..........................., чрез адв.Т.Д.,
против „ВиК“ ЕАД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в ........................., с
която иска да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумата от 1239,34 лева, поради изтекла погасителна давност.
Твърди се в исковата молба, че срещу ищеца има издаден на 28.01.2015 г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№1039/2014 г. по описа на РС-Карнобат за следните суми:
308,03 лева – задължение за неизплатени фактури за ползвани ВиК услуги, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2013 г. до окончателното плащане, и
сумата от 325,00 лева – разноски и въз основа на който има образувано изп.д.
№20157040400424 по описа на ЧСИ И.М. с взискател „ВиК“ ЕАД. Твърди се, че общото
задължение по изпълнителното дело към 03.07.2015 г. е в размер на 1239,34 лева, по същото
няма извършени действия по реално принудително изпълнение и от издаване на
изпълнителния лист до настоящия момент са изминали повече от пет години. Ищецът счита,
че в негова полза има изтекла петгодишна давност относно задължението му към ответника.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „ВиК“ ЕАД, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск на подробно изложени в
отговора аргументи, с твърдението, че по изп.д. са извършени редица принудителни
действия, довели до прекъсване на давността, поради което и вземането продължава да
1
съществува. Не ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуалният си представител –
адв.П., която оспорва иска, поддържа отговора на исковата молба и изложените в него
аргументи за прекъсване на давността и претендира за отхвърлянето му. Счита, че са налице
предпоставките на чл.238, ал.2 от ГПК за прекратяване на производството.
Предявеният иск е с правно основание чл.439, вр.чл.124 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е безспорна следната фактология, за която свидетелства и приложения по
делото писмен доказателствен материал, обективиран в представените в копие изп.д.
№20157040400424 по описа на ЧСИ И.М. с район на действие ОС-Бургас, а именно, че въз
основа на Заповед за изпълнение №667/03.12.2014 г., издадена по ч.гр.д.№1039/2014 г. по
описа на РС-Карнобат е издаден на 28.01.2015 г. изпълнителен лист срещу длъжника К. Г.
Д. за сумата от 308,03 лева, представляваща задължение по неизплатени в изискуемия срок
фактури за ползвани ВиК услуги, а именно: по повод доставена, отведена и пречистена вода
за периода от 21.11.2011 г. до 27.10.2014 г. с отчетен период по фактури от 21.09.2011 г. до
01.02.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2014 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 325,00 лева, представляваща
направените по делото разноски и въз основа на който по молба на „ВиК“ ЕАД е било
образувано изпълнително дело №20157040400424 по описа на ЧСИ И.М., рег.№........, район
на действие ОС-Б., а до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е
посочено, че общото му задължение по изпълнителното дело към 03.07.2015 г. възлиза на
сумата от 1239,34 лева. С Постановление от 15.03.2021 г., производството по изп.дело е
спряно на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Чрез отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК се осъществява защитата на
длъжника срещу принудителното изпълнение чрез оспорване на вземането, като могат да се
установяват само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, и от които длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право, като например погасяване правото на
принудително изпълнение поради изтекла давност, плащане, прихващане и други.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск е допустим и за ищеца е налице
правен интерес от предявяването му доколкото срещу ищеца има образувано изп.д.
№20157040400424 по описа на ЧСИ И.М., което е висящо и е образувано за събиране на
вземане по изпълнителен лист от 28.01.2015 г., което ищецът твърди, че не дължи поради
2
изтекла в негова полза петгодишна погасителна давност, т.е. че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
В настоящия казус ищецът се позовава на нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК като
основание за прекратяване на изпълнителното производство поради неизвършване на
изпълнителни действия по искане на взискателя за определен срок и изтекла в негова полза
петгодишна погасителна давност, поради което и спорните по делото въпроси са изтекла ли
е в негова полза погасителна давност по отношение вземането на ответника, като се имат
предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по
т.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК и налице ли е хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Отговорът на въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение вземането
срещу ищеца се съдържа в постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.
№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, което в случая намира приложение, тъй като към датата на
постановяването му – 26.06.2015 г., изпълнителното производство по изп.д.
№20157040400424 по описа на ЧСИ И.М., е висящо. Съобразявайки разясненията, дадени в
Решение №170/17.09.2018 г. на ВКС по гр.д.№2382/2017 г., IV ГО, ГК, изводът който се
налага е, че образуването на изпълнително дело №20157040400424 по описа на ЧСИ И.М.,
рег.№.........., район на действие ОС-Бургас на 17.06.2015 г. е станало при дейсвието на
ППВС №3/80 г., до датата на цитираното по-горе тълкувателно решение – 26.06.2015 г., е
прекъснало давността за процесното вземане, или давността по чл.110 от ЗЗД започва да
тече от тази дата и изтича на 26.06.2020 г. До тази дата е извършено на 02.09.2015 г.
действие от категорията, прекъсващи давността, а именно насочване на изпълнението чрез
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, поради което и давността е изтекла
на 02.09.2020 г. Следващото действие от категорията, прекъсващи давността е от 02.02.2021
г., когато взискателят е поискал насрочване на опис на движимите вещи по адрес на
длъжника, т.е. същото е извършено както след изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
на 02.09.2017 г., както и след 26.09.2020 г., когато давността вече е изтекла, поради което и с
основание ищецът претендира, че не дължи изпълнение поради изтекла в негова полза
погасителна давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца 450,00 лева, от които 50,00 лева за заплатена държавна такса и 400,00
лева за заплатен адвокатски хонорар.
Що се отнася до искането по чл.238, ал.2 от ГПК, съдът като взе предвид
приложената на л.32 молба, намира, че не са налице законовите предпоставки за
прекратяване на производството.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че К. Г. Д., ЕГН
**********, адрес в ........................., съдебен адрес в ......................, чрез адв.Т.Д., не дължи на
„ВиК“ ЕАД, ЕИК ......................, седалище и адрес на управление в ............................, сумата
от 1239,34 лева (308,03 лева -главница, 325,00 лева - разноските по издадения изпълнителен
лист от 28.01.2015 г., 18,16 лева - лихви, 174,00 лева - разноски по изп.д, 114,14 лева - такса
по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ и 300,00 лева - възнаграждение за
юрисконсулт), поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „ВиК“ ЕАД, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в
................................., ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Д., ЕГН **********, адрес в .............................,
съдебен адрес в ............................., чрез адв.Т.Д., сумата от 450,00 лева (четиристотин и
петдесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4