М О Т И В И

към ПРИСЪДА № 260014 от 20.04.2021 година

по НОХД № 187/2021 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 287/2020 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ ТОС-1115/2020 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, Цветослав Лазаров – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига обвинение на Ж.К.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с начално образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, за това, че на 20.08.2020 година в град Любимец, област Хасково, при условията на чл. 195, ал. 1, т. 1 - 6 от НК, а именно чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, чрез използване на техническо средство – контактен ключ, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен № СВ 09 42 КМ, на стойност 3 513.62 лв., собственост на „Тера Тангра” ООД, от владението на С.Т.Г.от град Любимец, област Хасково, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като са последвали повреди на превозното средство - броня предна комплект – ЧЕР, предна решетка комплект, преден капак, фар десен комплект, фар ляв комплект, предна маска, калник преден десен, врата предна дясна, огледало странично външно дясно, колона средна дясна, врата странична дясна, заден десен панел (страница), задна броня, задна светлина дясна, калник преден ляв, предно стъкло, огледало странично ляво външно, праг средна част лява страна, въздушна възглавница водач, въздушна възглавница пасажер, конзола лява двигател, воден радиатор, вентилаторна перка комплект; повреди причинили тотална щета на МПС, на обща стойност в размер на 3 513.62 лв. пазарната стойност на автомобила и то е изоставено без надзор в землището на град Любимец, област Хасково, местността „Черменлия”, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

В съдебно заседание подсъдимият Ж.К.Д. и служебния му защитник – адвокат В.С., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на наказание „Пробация” при условията на чл. 55 от НК като се сочи за наличието на смекчаващи вината обстоятелства.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Д. заявява, че разбира в какво е обвинен,  признава се за виновен в извършването на посоченото в ОА деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият моли да му бъде наложено справедливо наказание. Изразява съжалението си по отношение на случилото се и искрено се разкайва.

Участващият по делото Прокурор Цветослав Лазаров поддържа обвинението, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така същото и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъде наложено предвиденото в чл. 346, ал. 2, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 55 от НК (сочи за наличие на смекчаващи вината обстоятелства), а именно: Пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от 1 година и 6 месеца и при периодичност на явяването 3 пъти седмично, както и мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер, малко над минималния за срок от 1 година. Предлага разноските за експертизата, ведно с Допълнителната такава да се възложат на подсъдимия; а вещественото доказателство – диск, да остане приложен по делото.

               Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК.  Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.

 Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371,  т. 2 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:

Видно от приложената актуална Справки за съдимост с рег.№ 314 от дата 26.03.2021 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд - Свиленград, подсъдимият е осъждан за кражба като му е наложено наказание „Пробация” с двете задължителни мерки в минималните установени от НК размери.

Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият няма доходи, не притежава недвижими имоти и МПС.

Съгласно Характеристиката, изготвена от Инспектор ДПС Зина Гочева, подсъдимият не посещава редовно учебните занятия, има регистрирани бягства от интерната на учебното заведение, в конфликт е с педагогическия и помощния персонал, има налагани възпитателни мерки от Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни – Любимец, заведен е на отчет в ДПС при РУ – Свиленград.

Подсъдимият Ж.К.Д. живее с майка си Катя Георгиева Демирева и братята и сестрите си в село Георги Добрево, област Хасково.

На 19.08.2020 година още от сутринта Д., доведеният му брат И. Бобев Асенов и негов братовчед, сядат да се черпят в село Георги Добрево. Вечерта около 21.00 – 22.00 часа Д. ***, за да се разходи из ромската махала. След около час стига в града. Разхожда се безцелно около 2 – 3 часа, след което решава да се прибере обратно към село Георги Добрево. Докато върви по улица „Солун” в град Любимец, вече на дата 20.08.2020 година, пред дом № 4 вижда паркиран лек автомобил (микробус) марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен № СВ 09 42 КМ, сив на цвят. Автомобилът е собственост на „Тера Тангра” ООД и се използва от свидетеля Стойчо Тонев Григоров, който на 19.08.2020 година, около 17.00 часа оставя микробуса на тротоара пред дома си (дом № 4 на улица „Солун” в град Любимец, област Хасково), отключен, като забравя ключа в контактния патрон за запалване на таблото до волана. Д. отива до микробуса, за да провери дали е отключен. Отваря отключената врата и влиза вътре. Сяда на шофьорското място и вижда, че ключът е в контактния патрон за запалване на таблото до волана. Запалва микробуса с ключа и потегля към град Свиленград, като поема по „стария път” – първокласен път № 8. Докато управлява микробуса, Д. заспива. МПС се откланя в лентата за насрещно движение, блъска еластичната мантинела, ограждаща пътното платно, като от удара тя се скъсва и микробусът излиза в страни от пътното платно в землището на град Любимец, област Хасково, местността „Черменлия”, в близост до бившето военно поделение „Фазан”, като микробусът катастрофира в дръвчетата, намиращи се в страни от пътя и спира в канавката. От настъпилите удари, Д. се събужда. Успява да излезе от микробуса, като го изоставя без надзор и пеша се прибира в дома си в село Георги Добрево и ляга да спи.

Рано сутринта на 20.08.2020 година около 05.30 часа свидетелят Стойчо Григоров излиза пред дома си и констатира, че микробусът го няма. Веднага подава сигнал в Участък – Любимец, който е получен около 06.00 часа. Незабавно са предприети оперативно-издирвателни мероприятия от полицейските служители от Участък – Любимец, в хода, на които подсъдимият Ж.Д. е доведен в Участъка за изясняване на случая. Проведена е оперативна беседа с Д., като той подробно разказва пред полицейските служители механизма на извършеното от него деяние, като казва точно къде е изоставил микробуса.

От назначената в хода на разследването и извършена Оценъчна автотехническа експертиза, както и Допълнителна такава, става ясно, че  стойността на нанесените щети по лекия автомобил към датата на деянието възлизат на 4 718.80 лв., а пазарната стойност на микробуса към същата дата е 3 513.62 лв.

От приложения в кориците на ДП Социален доклад става ясно, че подсъдимият е в добро здравословно състояние, физическото му развитие е в нормите за възрастта му, не страда от хронични болести и увреждания, получава необходимите грижи в семейна среда, задоволени са основните му жизнени потребности, съжалява за постъпката си, осъзнава последствията от неправомерните си действия и заявява, че повече няма да повтаря грешката си.      

По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: оглед на местопроизшествие, огледи на веществени доказателства, извършени са разпити на множество свидетели, включително по делегация, изискани са и са приложени множество документи и т.н.

       В хода на ДП подсъдимият се признава за виновен и дава обяснения относно механизма на извършеното от него престъпление. В съдебната фаза на процеса също се признава за виновен, като изразява пред настоящия Съдебен състав съжалението си и искреното си разкаяние по повод на случилото се.

Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се  цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Докладни записки, Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с Албум, Свидетелство за регистрация – част I и част II, Справка от базата данни на КАТ за регистрацията на процесното МПС, Протоколи за доброволно предаване, Архив на маршрут, Генерално пълномощно, Справка от Търговския регистър относно състоянието на ощетеното юридическо лице (ведно с актуална такава, извадено от Съда), Заключения по Оценъчната автотехническа експертиза, ведно с Допълнителната такава, Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно Албум, Заповед за задържане на лице, Социален доклад, Справка за правоспособност и наложени административни наказания на подсъдимия, Справка за нарушител, Разписка за връщане на веществено доказателство, Справка за съдимост, ведно с Бюлетин и Писма, Характеристика, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, приобщени към  доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: И.Д.К., С.Т.Г.и Филип Ангелов Голев, всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по  чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка за съдимост, Протокол за оглед на местопроизшествие, Протоколи за огледи на веществени доказателства, Разписка за връщане на веществено доказателство и др. 

Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на свидетеля И.Д.К., приобщени в тази инстанция като доказателство, макар и същият да се явява представител на ощетеното от деянието юридическо лице, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията на представителя на ощетеното юридическо лице са важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от престъплението. Настоящият сътав кредитира показанията на представителя на ощетеното юридическо лице като обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е налице индиция за недостоверност на показанията му. 

Обясненията на обвиняемия, дадени на фазата на ДП, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени средства от ДП -кредитирани, поради което липсват основания изложеното от тях да се счита обективно невярно.

Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по извършените Оценъчна автотехническа експертиза, както и на Допълнителната такава, тъй като са извършени от вещо лице – специалист с необходимата квалификация и знания, включен в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2020 година за съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани за оценката на процесната вещ и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключенията на вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована, аргументирана и правилна експертизата, ведно с Допълнителната такава, и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед, експертиза и разпит по делегация, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и  годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.

Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи  и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви  доказателства, като на основание императивните разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на Присъдата.

Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството.

В случая няма спор по фактите.

При така изяснената фактическа обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Ж.К.Д. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Обект на деянието са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи. Т.е. в обективно отношение с инкриминираното престъпно деяние са накърнени посочените обществени отношения. Субект на престъплението е непълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.  

 Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Ж.К.Д. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

От обективна страна - на 20.08.2020 година в град Любимец, област Хасково, Ж.К.Д. е отнел чуждо МПС - лек автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен № СВ 09 42 КМ, собственост на „Тера Тангра” ООД, от владението на С.Т.Г.от град Любимец, област Хасково, без негово съгласие, с намерение да го ползва, като МПС е изоставено без надзор в землището на град Любимец, област Хасково, местността „Черменлия”, като за отнемането е използвано техническо средство – оригинален контактен ключ и са последвали повреди на превозното средство, причинили тотална щета на МПС, като деецът макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Т.е. осъществено е от обективна страна противозаконно отнемане на владението на чужда движима вещ, без съгласието на нейния собственик, респ. лицето упражняващо правомерната фактическа власт и с намерение да бъде противозаконно ползвана. От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима вещ, която не е нито собствена, нито във владение на подсъдимия и за отнемането й е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние е отнемането на веща чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт  върху нея от страна на собственика, респ. лицето упражняващо правомерната фактическа власт и установяване на фактическа власт от подсъдимия. Безспорно се установи, че веща не принадлежи на подсъдимия, а на юридическото лице „Тера Тангра” ООД и е във владението на физическото лице Стойчо Тонев Григоров, поради което е „чужди” по смисъла на закона. Налице е форма на изпълнителното деяние – отнемане на чуждо МПС от владението на другиго. От обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият, чрез своите действия, е отнел чуждо МПС, с намерение да го ползва – да се разходи до град Свиленград. По този начин е прекъснал владението върху посочената вещ, установявайки трайна фактическа власт върху нея чрез запалването и потеглянето. Безспорно е и намерението му да ползва същата, а не да я свой, доколкото след установяването на фактическата власт я е употребил по предназначение. Престъплението е довършено предвид осъщественото от подсъдимия отнемане на МПС. Ето защо Съдът намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така възведеното му обвинение.

Фабричният контактен ключ, използван за запалване на лекия автомобил, обосновава приложението на чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ от НК. Техническо средство е всяка създадена от човек вещ, която се ползва за отнемане на самата вещ - ключ, шперц, ножици за рязане на тел и др.п. Съгласно установената съдебна практика техническо средство са и ключовете, независимо дали са обикновени, или секретни; подправени, или оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или случайно са се оказали годни. За да е налице този квалифициран случай е нужно техническото средство да бъде ползвано по предназначение, какъвто е и настоящият случай. Визираният предмет – ключ, съществено е улеснил подсъдимия при осъществяване на престъплението, тъй като използването му е било начин, по който е могъл да го осъществи. Поради така изложеното, отчитайки трайната и непротиворечива съдебна практика в тази насока, Съдът прие, че този предмет представлява вещ, послужила за извършване на престъпното деяние. Т.е. използването на техническо средство (ключ) при извършване на деянието от подсъдимия определя същото като такова извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ от НК и обосновава квалификацията на деянието като такава по смисъла на чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК.

След осъществяване на деянието и постигането на целта - ползването на автомобила, същият е оставен без надзор от подсъдимия. Т.е. деянието е правилно квалифицирано като такова по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение второ от НК, тъй като след отнемането му, процесното МПС не е било върнато на мястото, където обикновено се паркира то и където се упражнява обичайния контрол върху МПС, а е било изоставено на друго място - на неохраняемо място, респ. без надзор в землището на град Любимец, област Хасково,  в местността „Черменлия”, без да бъдат предприети действия, гарантиращи невъзможността същото да бъде повторно отнето или увредено впоследствие.

 Деянието е правилно квалифицирано като такова по чл. 346, ал. 2, т. 1, предложение първо от НК, тъй като след отнемането на МПС и при управлението му, лекият автомобил е претърпял пътнотранспортно произшествие, в резултат на което на същия са били причинени повреди, подробно описани по-горе в настоящото изложение, които са причинили тотална щета на микробуса. Съдебната практика приема, че „последвала” е всяка настъпила повреда по време на отнемането, при ползването или изоставянето на превозното средство, като в настоящия случая същата е причинена на МПС по време на неговото управление.

Към момента на извършване на престъплението, подсъдимият Ж.К.Д. е непълнолетен. Из­вършеното от него деяние на 20.08.2020 година е с висока степен на обществена опасност и укоримост, което изключва възможността в конкретния случай то да е извършено поради увлечение и лекомислие. Д. не само, че е разбирал свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, но и напълно целенасочено и без колебание е отнел чужда движима вещ – лек автомобил, от владението на свидетеля Стойчо Григоров, без негово съгласие с намерение противозаконно да я ползва (да се разходи с автомобила до град Свиленград), като е запалил микробуса, след което с него се е придвижил в землището на град Любимец и на град Свиленград по републиканската пътна мрежа, поради тази причина извършеното от него деяние не може да се квалифицира по разпоредбата на чл. 61 от НК.

Т.е. не са налице основания за прекратяване на наказателното производство и прилагане на възпитателни мерки по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, по реда на чл. 61, ал. 1 от НК, тъй като на първо място независимо, че се касае за престъпление, извършено от подсъдимия като непълнолетен, то към момента на съдебното производство същият е навършил пълнолетие - на 18 години, поради което производството се развива по общия ред на НПК, касаещ пълнолетните лица, което е в съответствие с изискванията на чл. 394, ал. 1 от НПК. Не е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 61, ал. 1 от НК, а именно престъплението да не е с голяма обществена опасност, тъй като се установява от приложената квалификация на престъплението, че е извършено при наличието на три квалифициращи обстоятелства. Самият подсъдимия е бил неправоспособен водач на МПС към датата на деянието, като с поведението си е застрашил движението на други МПС и пешеходци, като е поставил в риск тяхната безопасност. От горното следва, че изискването обществена опасност на престъплението да не е голяма не е изпълнено.

Предвид изложеното Съдът разгледа делото в състав от един Съдия и двама Съдебни заседатели съобразно чл. 28, ал. 1, т. 2 от НПК, защото за престъплението по чл. 346, ал. 2 от НК, в което е обвинен подсъдимия е предвидено наказание „Лишаване от свобода” в размер от 1 година до 10 години в Особената част на НК. НПК има предвид именно параметрите на наказанието, предвидени в особената разпоредба, а не след редукцията за непълнолетни по чл. 63 от НК. При разглеждане по общия ред по смисъла на чл. 394, ал. 1 от НПК отново състава е съобразно тежестта на престъплението, предвидено в Особената част на НК.

Предвид изложеното като вменяемо непълнолетно, навършило 14 години и разбиращо свойството и значението на деянието и ръководещо постъпките си, лице, подсъдимият Д. е годен субект на престъплението. В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, от които да черпим информация за наличието на психични заболявания, изключващи наказателната му отговорност, а напротив.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръко­води постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тази движима вещ не му принадлежи и е чужда, но въпреки това я е отнел и ползвал, като е целял именно това. Осъществил е хладнокръвно отнемането на движимата вещ – лек автомобил. Т.е. съзнавал е, че с деянието си, ще лиши от фактическа власт владелеца на чуждата вещ, предвиждал е преминаването на веща в негова фактическа власт за определено време и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел ползването й, което е сторил управлявайки я в избрана от него посока, без правно основание. Налице е и специална цел при осъществяване на деянието - да ползва автомобила.

По делото категорично и безспорно са доказани фактическите действия по отнемане и ползване на чуждата движима вещ, осъществени от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е авторството на престъплението.

Подсъдимият Ж.К.Д. е роден на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин и от български произход. Живее в село Георги Добрево, област Хасково. С начално образование е. Не е женен. Осъждан е. Ученик е в VІІІ клас на ПУ „Стефан Василев” в град Свиленград. Не работи.

    При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.

     Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 3 години (след редукцията за непълнолетен). Съставът на престъплението няма специален минимум, което позволява замяната на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание при приложението на чл. 55 от НК.

                   При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия в съдебната фаза и на фазата на ДП, с признаването си за виновен, направено на ДП и на съдебната фаза на практика изразява и своята критичност към противоправното си поведение, което смекчава вината му, тежкото му финансово и социално състояние, изразеното съжаление и искрено разкаяние, липсата на наложени административни наказания и изразеното желание за в бъдеще да спазва правомерно поведение. Отчете се и факта, че е израснал и расте без бащина грижа и обич (видно от данните в Справката за съдимост и в Социалния доклад); а като отегчаващи вината обстоятелства се взеха предвид осъждането му и лошите характеристични данни. В тази връзка следва да се отбележи, че се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 17 години не предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Следва да се отчетат и следните обстоятелства – подсъдимият явно не е получавал, респ. не получава обществена подкрепа. Образователното му ниво също не може да се свърже с очаквания за трайна заетост. 

  Обществената опасност на деянието и дееца не е завишена предвид изложеното по–горе относно личността на подсъдимия, както и предвид механизмът на извършване на инкриминираното деяние, за което не се иска особена сръчност и умения, тъй като процесният лек автомобил е бил с отключена врата и с ключове на таблото. Т.е. налице са били благоприятстващи обстоятелства, от които се е възползвал деецът при отнемането на автомобила  (оставена незаключена врата), както и за техническото средство - контактен ключ за автомобила (оставен в същия), с помощта, на който е привел в работен режим двигателя. 

                  Причини за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и култура на подсъдимия, недобрият му социален статус и незачитането на установения в страната правен режим и неприкосновеността на собствеността на физическите и юридическите лица.  

Съдът приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като тя е по-благоприятна на подсъдимия в сравнение с тази на чл. 58а от НК. Разпоредбата на чл. 55 от НК дава възможност за индивидуализиране на наказанието „Лишаване от свобода” под законоустановения минимум, респ. за налагане на по-леко по вид наказание, каквото е „Пробацията” в сравнение с наказанието „Лишаване от свобода”. Т.е. в случая са налице предпоставките на чл. 55 от НК. Наличните, посочени по-горе, смекчаващи обстоятелства сочат на многобройност, като е налице и втората кумулативна предпоставка за приложението на чл. 55 от НК, а именно и най–лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко.

Предвидените в чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”, предложение второ от НК наказания са алтернативни – „Пробация” или „Обществено порицание”, като в преценката си по чл. 57 от НК Съдът прие, че най-подходящо ще бъде наказание „Пробация” - на подсъдимия Д. следва бъде определено наказание по първата алтернатива – Пробация при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществено опасност на деянието и на дееца, тъй като Съдът намира, че наказанието „Обществено порицание” няма да изиграе необходимата роля за поправянето на дееца и подготвянето му за общественополезен труд, предвид наличието на осъждане за извършено престъпление по чл. 197, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1 от НК. Съдът прецени, че с оглед начинът на извършване на деянието и процесуалното поведение на подсъдимия следва да му наложи именно наказание „Пробация” със задължителните пробационни мерки и в срокове, малко над минималните: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, както и „Безвъзмезден труд в полза на обществото” по 100 часа годишно за 1 година. Следва на на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр.ал. 2 от НК да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед, считано на 22.08.2020 година. На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия Д..

Така индивидуализираното по вид и размер наказание, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни промени в съзнанието му и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на наказателната репресия и преди всичко с оглед превъзпитанието и подготвянето за общественополезен труд на подсъдимия, както и за постигане на генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно и  предупредително върху другите членове на обществото.  

Съгласно чл. 346, ал. 4 от НК в случаите на предходните алинеи Съдът постановява Лишаване от право да се управлява МПС. Подсъдимият не притежава такова право обаче, поради което същото наказание не следва да му се налага – в този смисъл е Постановление № 1 от 17.I.1983 година по н.д.№ 8/1982 година, Пленум на ВС.

Относно разноските:

По предявеното обвинение подсъдимият бе признат за виновен, като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по Републиканския бюджет – сумата от общо 384.30 лв. – разноски от ДП, вносими по сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт –  държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

 Относно вещественото доказателство:

     Дискът, съдържащ записи от охранителна камера на Община – Любимец от дата 20.08.2020 година, следва да остане приложен по делото.

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

                                                                   (Кремена Стамболиева)