Решение по дело №65807/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10926
Дата: 6 юни 2024 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20211110165807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10926
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110165807 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове от „..........“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване а установено в отношенията между страните, В. Ц. В. и Г. И. В. дължат при
условията на разделна отговорност всеки по ½ от сумата 7541,48 лева, включваща сумата
6621,17 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2017 г. - м. 04.2020 г. в имот, находящ се в ............... с абонатен №......, сумата
849,63 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 29.04.2021 г., сумата 58,82 лева - главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.04.2018 г. - м.04.2020 г. и
сумата 11,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2017 г. до 29.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 25.05.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №29011/2021 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните
фактури, който е в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
....3-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва,
че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице,
1
регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Претендира
разноски, за които представя списък.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от
особения представител, назначен на двамата ответника депозиран, в който предявените
искове се оспорват по основание с твърдения, че между страните не съществува
облигационна връзка. Сочи се, че липсват доказателства за размера на ежемесечните отчети
на количеството топлинна енергия, доставяно до имота, както и на изравнителните сметки.
Поддържат, че липсва сключен с ищцовото дружество договор за доставка на ТЕ.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „.............“ ООД изразява становище, че
предявените искове са основателни и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да им достави
топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат и да заплатят цената й,
както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че е са
погасили претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на
енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето
ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
В случая по делото е приет като доказателство нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот №65 том I, рег. №523, дело 63/1998 г. от 28.10.1998 г. на нотариус Лозан
Лозанов с рег. №044 на НК и район на действие СРС, по силата на който В. Ц. В. ,
регистрирана като едноличен търговец и действаща под фирма ........... придобива
собствеността върху недвижим имот, представляващ ателие ...., находящо се в ........., вход
единствен, ....... Съгласно приобщения нотариален акт ....86, том III, рег. 09090, дело
505/2003 г. от 01.07.2003 г. на нотариус В. Благоева с рег. №202 НК и район на действие
СРС В. Ц. В. и Г. И. В. даряват на дъщерите си ............ В. при равни квоти собствения си
недвижим имот, придобит по време на брака им на името на В. Ц. В., действаща като ЕТ с
наименование...... и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно ателие ....,
находящо се в ........., вход единствен, ....... Съгласно вписаното в нотариалния акт
дарителите си запазват пожизнено и безвъзмездно ползване на дарения имот заедно и по
отделно за всеки от тях.
2
Не са ангажирани доказателства, че за процесния период м.05.2017 г. до м.04.2020 г.
правото на ползване, учредено върху процесния недвижим имот в полза на В. Ц. В. и Г. И.
В., е погасено. При тези доказателства съдът счита, че се установява ответниците да са
носители на вещно право на ползване върху имота през процесния период, което
обстоятелство не е опровергано по никакъв начин в настоящото производство.
Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„..........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за
ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството му на потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за
енергетиката, противно на възраженията на ответната страна за липса на облигационна
обвързаност. Този извод се потвърждава и от приобщената по делото молба – декларация за
откриване на партида от 05.09.2003 г. на името на ответника В. Ц. В., която е последваща
прехвърлителната сделка, и от която се установява, че досегашния потребител е ............ По
делото е установено, и че през процесния период партидата е била на името на ответника В.
Ц. В..
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните е уредено от
Общите условия на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016
г.от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период.
Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество.
Влизането в сила на ОУ не е обусловено от писменото им приемане от страна на
потребителите. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената
топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на реален отчет на
показания на 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО за периода м.10.2017 г. –
м.04.2018 г. и 1 брой радиатор без ИРРО , на показанията на 3 броя отоплителни тела с
монтирани ИРРО за периода м.11.2018 г. – м.04.2019 г. и 2 броя радиатор без ИРРО и на
показанията на 2 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО за периода м.11.2019 г. –
м.04.2020 г. и 3 броя радиатор без ИРРО. Сумите за топла вода периода м.05.2017 г. м.
07.2019 г. са определяни на база „реален отчет“ на показанията на 1 броя технически
изправен и сертифициран водомер за топла вода, а за периода м.02.2019 г. до 13.02.2020 г.
на база служебен отчет, поради неработещ водомер. Сумите за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба ....6-334 от
06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на жилището към
пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост, действащи през процесния период.
От заключението на съдебно–техническата експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността на потребената топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. -30.04.2020 г. е в размер на 6529,07 лева, ищецът
претендира сума в по-малък размер, поради което искът се явява основателен.
Подаването на топлинна енергия към имота през процесния период, се установява и от
приетите като писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и
отчети за отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице - помагач.
От приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
съответно на събраните доказателства, се установява, че за процесния период ищецът е
издал общо 67 фактури и са издадени кредитни известия към тях на основание изготвените
3
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Вещото лице
констатирало, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
м.05.2017. – м.04.2020 г. е в размер на 6621,77 лева.
Ответниците не твърдят да са заплатени суми за процесния период, предвид това
исковете за сумите, представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2017г. – м.04.2020 г. претендирана от всеки от ответниците се явяват основателни до
размера, установен от заключението на съдебно – техническата експертиза.
За основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата
58,82 лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.04.2018 г. - м.04.2020 г. в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на
пълно доказване, че ответникът е поел задължение да заплаща възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинната енергия, размера на договореното възнаграждение, че в
рамките на процесния период е извършвана услугата дялово разпределение на топлинната
енергия, за което ответникът дължи именно претендираната сума. Установява се от
представените писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-
техническата експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се
извършва възмездно. Съгласно сключения между „..........“ ЕАД като възложител и „.............“
ООД като изпълнител, договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от
възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от
крайните клиенти, каквито са отвтениците. Законовата уредба установява задължение за
купувача на топлинна енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя в договора, сключен между него и топлинния
счетоводител, като е без значение факта дали топлофикационното дружество е платило
предварително или не тази цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено
обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приобщените писмени доказателства, поради което претенциите в общ размер 58,82 лева,
който бе установен и от вещото лоце по СТЕ, следва да се уважат в цялост.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответниците са изпаднали в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съдът формира извод за наличие
на главен дълг, поради което са налице основанията да бъде уважена и тази искова
претенция като съдът на основание чл. 162 ГПК с помощта на calculator.bg определя нейния
размер на 832,00 лева предвид установения за дължим по – малък размер на главницата за
доставка на топлинна енергия.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция за сумата от 11,26 лева се явява неоснователна.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството, но
само ищецът е претендирал присъждането на такива. В съответствие със задължителните
тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. Предвид това в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
4
разноски съобразно размера на уважените претенции, от които 1775,87 лева - за платена
държавна такса, депозити за вещи лица и особен представител и за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
в настоящото производство и сумата 197,59 лева за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Ц. В. ЕГН ********** и Г. И. В. ЕГН
********** и двамата с адрес: ........... дължат разделно на „..........“ ЕАД, ЕИК ....... със
седалище и адрес на управление: ........ на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 6529,07 лева - главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. - м.
04.2020 г. в имот, находящ се в ............... с абонатен №......, сумата 832,00 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 29.04.2021 г., сумата 58,82 лева - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.04.2018 г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.05.2021 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №29011/2021
г., по описа на СРС, 71 състав като сумите се претендират при следните квоти: от В. Ц. В.
1/2 и от Г. И. В. 1/2 като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ за разликата над 6529,07 лева до предявения размер от 6621,77 лева, иска по
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 832,00 лева до пълния предявен размер
от 849,63 лева и иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат сумата 11,26 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.05.2017
г. до 29.04.2021 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Ц. В. ЕГН ********** и Г. И. В. ЕГН ********** и двамата с адрес:
.......... да заплатят на „..........“ ЕАД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: ........ на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1775,87 лева – разноски в настоящото производство и
сумата 197,59 лева - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„..........” ЕАД – „.............“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5